Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.02.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

03.02.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

324

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител.

Депозирана е искова молба от Д.Т.Д. от ***, в която твърди, че с влязло в сила Решение № 145/22.07.2021 г., постановено по а.д. № 104/2021 г. на Административен съд гр.Кърджали, е била отменена Заповед № НК-4 от 29.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение„ и Заповед № ОСОС-13 от 29.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е било прекратено служебното му правоотношение.

Сочи, че от момента на прекратяване на служебното му правоотношение - 29.03.2021 г. до 29.09.2021 г., 6-месечния период по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, бил безработен и не получавал други доходи. Последното му основно месечно възнаграждение преди датата на уволнението било в размер на *** лв., видно от отразеното в служебната му книжка - стр.8-9, считано от 01.08.2020 г., като нетният размер, след удържане на 10% данък по чл. 42 ЗДДФЛ бил в размер на *** лв. Този размер на възнаграждение останал непроменен до момента на уволнението му.

Предвид горното, за него възниквал правен интерес от осъждането на Българска агенция по безопасност на храните гр. София да му заплати сумата в размер на *** лв. /***/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение в размер на шест основни месечни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решението на съда, с което се отменя като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, до нейното окончателно заплащане.

Излага съображения, че в случая били налице кумулативните предпоставки на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а именно: отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение и 6 – месечен период от време, считаното от прекратяването на правоотношението, в който не бил заемал друга държавна служба, както и не бил постъпвал на работа по трудово правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Българска агенция но безопасност на храните - София, да му заплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на *** лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2021 г. - датата на влизане в сила на Решение № 145/22.07.2021 г. по а.д. № 104/2021 г. на Административен съд - Кърджали, с което уволнението е признато за незаконно. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Българска агенция по безопасност на храните/вх. № 2725/17.12.2021 г/, в който са изложени доводи, че исковата молба се явява недопустима, предвид съдържащите се в нея противоречия между фактическите твърдения на ищеца и направеното към съда искане, като в тази връзка е посочено, че периодът, за който се дължи обезщетение, съгласно съдържанието на исковата молба, е от 02.04.2021 г. до 29.09.2021 г., а не от датата на издаване на заповедта за освобождение, в която изрично е било записано, че същата влиза в сила от датата на връчването й – 29.03.2021 г. Счита, че предвид изложеното, не ставало ясно за кой точно период от време, през който ищецът е останал без работа, се търси обезщетение.

На следващо място, твърди, че след изчисление на сумата, а именно от основната месечна заплата *** лв., от която се извади 10% ДОД, сумата, която се получавала била в размер на *** лв., а не изчислената в исковата молба – *** лв.  Съответно, след като посочената сума се умножи по дължимите 6 бр. /месечни основни заплати/ се получавал резултата от *** лв., а не твърдяната от ищеца сума, в размер на *** лв.

Релевира доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК, приложима субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, като в този смисъл сочи, че в исковата молба не била посочена цената на иска. По изложените съображения, моли съдът да отхвърли исковата молба от Д.Т.Д., като неоснователна, недоказана и неправилна.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява. Представлява се от адв. М., който поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Заявява изменение на петитума на предявения иск, намалявайки исковата претенция, която се иска да бъде заплатена от ответника като обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното му уволнение, а именно претендира обезщетение в размер на *** лв., а не заявения размер в исковата молба – *** лв. В хода по същество излага доводи за основателност на иска, идентични с тези, въведени в исковата молба.

Ответникът по иска – Българска агенция по безопасност на храните - София, редовно призован, се представлява от  юрк. Л. К., който поддържа отговора на исковата молба единствено в частта му, касаеща размера на дължимото обезщетение, така както е изчислен в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение съобразно релевантните доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От заверено копие на служебна книжка № **/*** г. /стр. 1,4,5,6,7,8 и 9, л. 7 – л. 10 от настоящото дело/, съставляваща официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства по силата на чл. 110 от ЗДСл, се установява, че Д.Т.Д. е бил в служебни правоотношения с Българска агенция по безопасност на храните - София, считано от 01.05.2001 г. до 02.04.2021 г., като през посочения период е заемал длъжността „***“ в ОДБХ – Кърджали /преди това РВМС-Кърджали/;

На 29.03.2021 г. изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните – София е издал Заповед № НК-4 и Заповед № ОСОС-13/ л. 10 - л. 14 от а.д. № 104/2021 г. на Административен съд – Кърджали/. С първата от тях, на ищеца Д.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. С втората заповед, предвид наложеното дисциплинарно уволнение, е прекратено служебното му правоотношение по изпълняваната от него длъжност – „***“ в отдел „***“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Кърджали,  считано от датата на връчването й - 02.04.2021 г.  Цитираните заповеди били обжалвани от Д. в законоустановения срок, вследствие на което оспорване е било образувано а.д. № 104/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали /прието в цялост като доказателство по настоящето производство/, по което е постановено Решение № 145/22.07.2021 г., с което съдът е отменил и двете оспорени заповеди.

Против решението е била депозирана касационна жалба от БАБХ - София, по която е било образувано а.д. № 8786/2021 г. по описа на ВАС. С Разпореждане № 9481/20.09.2021 г., постановено по цитираното дело, касационният съд е оставил без разглеждане касационната жалба и прекратил съдебното производството. С окончателно Определение № 11055/02.11.2021 г., постановено по а.д. № 10566/2021 г. по описа на ВАС, Разпореждане № 9481/20.09.2021 г. по а.д. № 8786/2021 г. по описа на ВАС е оставено в сила;

От Справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 29.03.2021 г. до 29.11.2021 г., издадена от ТД на НАП – Пловдив, Офис - Кърджали, се установява, че за релевантния в справката период, Д.Т.Д. няма регистрирани трудови договори.

Съдът е приел за безспорно по делото, че основната месечна заплата на Д.Д. като държавен служител на длъжност „***“ в отдел „***“ при ОДБХ – Кърджали, към датата на прекратяване на служебното му правоотношение е била в размер на *** лв. и към момента на признаване на уволнението за незаконно нейния размер не е променен. Това обстоятелство не е спорно между страните и в тази връзка са представени и приети като доказателства в съдебно заседание заверени копия от: Заповед № ОСИО 2173/04.09.2020 г. за определяне (изменение) на основна месечна заплата на ищеца, в размер на *** лв. считано от 01.08.2020 г.; Фиш за ОМЗ за месец февруари 2021 г. и Заповед № ЗР-10/18.11.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ – София, връчена на Д. на 19.11.2021 г. С последната, предвид отменената от съда заповед за прекратяване на служебното правоотношение, Д.Т.Д. е възстановен на предишната си длъжност - „***“ в отдел „***“ при ОДБХ – Кърджали, с ранг ***, код по НКПД: ***, като му е определена основна месечна заплата – *** лв., респ. към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за уволнение е призната за незаконосъобразна, основната месечна заплата на Д.Д. на посочената горе длъжност е в размер на *** лв.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими, доказани по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че като незаконно уволнен държавен служител е претърпял имуществени вреди от незаконосъобразен акт – заповедта, която е била отменена от съда, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което делото се явява родово и местно подсъдно на Административен съд – Кърджали.

Исковете са предявени срещу процесуално пасивен ответник – Българска агенция по безопасност на храните гр. София, която агенция съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на БАБХ е юридическо лице със седалище София, поради което се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В настоящето производство е безспорно, че с влязло в сила съдебно Решение № 145 от 22.07.2021 г., постановено по а.д. № 104/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали /влязло в сила на 02.11.2021 г./ е отменена Заповед № НК-4 от 29.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ – София, с която заповед на основание чл. 89, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл  на Д.Т.Д. на длъжност *** при ОДБХ – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като със съдебния акт е отменена и Заповед № ОСОС-13 от 29.03.2021 г. на изпълнителния директор на  БАБХ - София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Д.Т.Д.. След влизането в сила на съдебният акт, с който заповедта за уволнение е била отменена, ищецът се е явил да заеме предишната длъжност „***“ в отдел „***“ при ОД на БАБХ – Кърджали, на която длъжност е бил възстановен със Заповед № ВР-10/18.11.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ.

От приетите по делото Справка от НАП за действащите трудови договори на Д.Т.Д. за периода от 29.03.2021 г. до 19.11.2021 г. и заверено копие от служебна книжка № **/*** г., представляващи официални удостоверителни документи, ползващи се в формална доказателствена сила, относно удостоверените в тях факти, се установява, че за релевантния период – от 29.03.2021 г. до 02.11.2021 г. Д. не е работил по трудово правоотношение и не е заемал държавна служба.

Предвид горното съдът намира, че по отношение на ищецът са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, респ. като незаконно уволнен държавен служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заемал държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

В конкретния случай началната дата на периода, за който се дължи обезщетението, по аргумент от чл. 97, ал. 4 от ЗДСл, е датата на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, т.е. от 02.04.2021 г./видно от отбелязването върху процесната заповед – л. 14 от а.д. № 104/2021 г. на Административен съд – Кърджали/ и изтича на 02.10.2021 г., за който период съдът приема за установено, че ищецът не е работил по трудово правоотношение и не изпълнявал длъжност по служебно правоотношение. С други думи по отношение на Д.Т.Д. е налице основанието по чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл и дължимото обезщетение на същия следва да бъде определено въз основа на основно месечно възнаграждение в размер на *** лв. за 6 месечен период, а именно в размер на *** лв. Доколкото се претендира обезщетение в размер на *** лв., то предявеният иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде уважен до поискания размер/съгласно изявлението на пълномощника в съдебно заседание на 03.02.2022 г./, респ. на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на *** лв. Следва да се отбележи, че  в конкретния ищецът и пълномощникът му не са се възползвали от възможността по чл. 214, ал. 1 от ГПК да поискат изменение на иска за обезщетение, увеличавайки размера на същия, поради което съдът е ограничен да се произнесе за разликата до горепосочения размер на обезщетение, изчислен съобразно релевантната норма.

Във връзка с горното и предвид въведените в отговора на исковата молба възражения, че обезщетението държавния служител следва да се начисли, след като от основния размер на месечното възнаграждение се приспадне дължимия ДОД, съдът намира за необходимо да посочи следното: Съгласно чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на посочените в ал. 2 на същия текст. Безспорно е, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не попада в изключенията, посочени в чл. 24, ал. 2, включително и по чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, в която норма са посочени изрично плащанията за обезщетения по визираните нормативни актове, в това число и обезщетението по чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Обезщетението по  чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не е изключено от облагаемия доход и се включва в него, като същият не е включен и в изброените необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ. Независимо от това обаче, при присъждането на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът определя размера на дължимото обезщетението, вземайки за основа размера на основното месечно възнаграждение, а начисляването на съответните данъци върху този доход се осъществява от платеца на обезщетението при изплащането му на служителя, в чиято полза е присъдено то. Съдът не е нито работодател, нито орган по назначението, респ. платец на обезщетението, като съответния данък се начислява и удържа от източника при изплащането на вече присъденото обезщетение.

В конкретния случай, независимо от липсата на въведено възражение за изтекла давност по смисъла на чл. 125 от ЗДСл, следва да се отбележи, че искът е предявен в изискуемия тригодишен срок, който започва да тече от признаване на уволнението за незаконно – 02.11.2021 г.

Предвид основателността на главния иск, то основателен е и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 02.11.2021 г.

Присъждането на лихва върху обезщетението не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което в тези случаи намира приложение нормата на чл. 86 от ЗЗД. Разпоредбите на ЗЗД, които уреждат института на непозволеното уреждане, се явяват общи по отношение на разпоредбите на ЗДСл, които уреждат заплащането на обезщетение в случаите на незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.

С оглед изложеното, върху определения размер на обезщетение се дължи законна лихва, считано от 02.11.2021 г./датата на влизането в сила на решението по а.д. № 104/2021 г. на Административен съд – Кърджали/, от който момент ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, до окончателното изплащане на сумата/*** лв./.

Предвид горното, съдът счита, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Българска агенция по безопасност на храните – София, да заплати на Д.Т.Д. от *** сумата в размер на *** лв., представляваща главница, произтичаща от обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № ОСОС-13 от 29.03.2021 г. на изпълнителния директор на  БАБХ - София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство в размер на 600 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 5, стр. 2 от делото/. Следва да се отбележи, че заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е под минималния размер, изчислен съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните с адрес ***, да заплати на Д.Т.Д. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата в размер на 8 121.60 лв., представляваща главница, произтичаща от обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № ОСОС-13 от 29.03.2021 г. на изпълнителния директор на  БАБХ - София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните с адрес ***, да заплати на Д.Т.Д. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, деловодни разноски в размер на 600 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: