Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1663/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от „АВТОКОМЕРС 2013” ЕООД, ЕИК *******, с адрес:
гр. *****, кв. „******”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано
от И.
С.
Ш.
срещу Решение № 808/15.06.2020г. по НАХД № 5789/2019г. на Районен съд–Варна, с
което е ПОТВЪРДЕН
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 0010752, с който
на „Автокомерс 2013“ ЕООД, ЕИК: ***** за нарушаване разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на
основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди лева.
Касаторът
твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Оспорва изводите
на въззивния съд, че процесния ел. фиш е издаден първи
по ред, преди ел.фиш със същата дата с № 0010753, с който е констатирано същото
нарушение но по време предхождащо оспорвания в настоящото производство. Налагат
се доводи за нарушение на общите принципи на административнонаказателното
производство, чрез налагане на две отделни наказания за едно и също нарушение. В касационната жалба се сочат и
нарушения на разпоредбите на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, както и липса на точно
и конкретно описание на нарушението.
Ответникът чрез депозирани писмени бележки, оспорва
жалбата и моли решението да бъда потвърдено.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни
основания.
С обжалваното
решение ВРС е потвърдил Електронен фиш № 0010752 на ОД МВР Варна, с който на „Автокомерс
2013“ ЕООД, ЕИК : ******
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2000 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 638, ал. 4
от КЗ, за това, че на 07.10.2019 г. в 08.24ч. в гр. Варна, на място с GPS
координати 43. 224578, 27. 8919,
с автоматизирано техническо средство - система № ***** било установено
управление на моторно превозно средство с ДК№ *****, собственост на „Автокомерс
2013“ ЕООД, за което нямало сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал.
4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ. При тези констатации и след извършени справки на интернет
страницата на "Гаранционен фонд" било установено, че към дата
07.10.2019 г. за моторно превозно средство с ДК№ ****** няма активна застраховка "Гражданска
отговорност". При справка в информационните масиви на МВР било установено,
че МПС-то е собственост на „Автокомерс 2013“ ЕООД, ЕИК: *****. ЕФ бил
издаден на собственика на МПС
– юридическо лице.
За да
потвърди ЕФ съдът е приел от фактическа страна, че нарушението е установено по
нормативно установения по ЗДвП ред - със стационарно техническо средство, като
на собственика на МПС-то е съставен обжалвания ЕФ, в който мястото на деянието,
деня и часа, и квалификацията на деянието са описани ясно и точно. Налице е
снимка от техническо средство, което е преминало съответния метрологичен
контрол.
От правна
страна съдът е приел, че възможността за налагане на наказанието с ЕФ, а не с
НП е предвидена в чл. 647, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Счел
е, че при съставянето и издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на административнонаказателно процесуалните правила.
Изложил е мотиви, че в ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна
правна квалификация и правилно е отнесена същата към санкционната норма по чл.
638, ал. 4 от КЗ, като законосъобразно е определен и размерът на глобата. Нарушението
безспорно е установено чрез заснемане с надлежно техническо средство, като
същото не се и оспорва.
Обсъдил е
наведените от въззивника възражения за
нарушение на принципа да не се налагат две наказания за едно и също нарушение, като
е приел същите за неоснователни, във връзка с което е изложил подробни мотиви.
Така
постановеното решение е правилно.
Районният съд
правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на
спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от
настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност
на оспореният ЕФ, като е извел правилни и обосновани изводи. Аргументирано и
правилно при кредитиране на събраните доказателства в мотивите си въззивният
съд е приел, че нарушението е доказано.
Не се
констатира нарушение на материални и процесуални норми. В електронния фиш се
съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен извод за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, а
именно, че дружеството, което притежава МПС с ДК№ ******,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не
е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Твърдения за различна фактическа обстановка не са направени и
не са ангажирани доказателства, оборващи тези констатации. Издаването на
електронния фиш следва изцяло процедурата по чл. 647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4
от Кодекса на застраховането, в която с АТСС е предвидено установяване на факта
на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор,
и издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ
буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.
461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото § 1, т. ЗЗ от КЗ легално
определение за понятието "автомобилист" – това е собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е било спряно от движение.
В случая не е
налице спор по делото, че „Автокомерс 2013“ ЕООД е собственик на МПС с ДК№ *****, което не е
спряно от движение и по отношение на което не е имал сключен и действащ договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и тези
обстоятелства не се оспорват от него. Ето защо правилно за извършеното
административно нарушение е бил санкциониран на основанието посочено в ЕФ.
Не
се поделят наведените от касатора
възражения за противоречие на обжалваното съдебно решение с принципа да не се
налагат две наказания за едно и също нарушение (ne bis in idem).
Не е спорно, че отговорността на
касатора е ангажирана за идентични нарушения, касаещи едни и същи субект, дата,
населено място, с разлика от една минута. Това от една страна е осъществено с
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 0010752, оспорен в
настоящото производство и Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
0010753. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на въззивния съд, че
като първи издаден електронният фиш по настоящото производство надлежно
ангажира административнонаказателната отговорност на касатора, тъй като от
значение се явява поредността на издаване на административния акт, а не времето
на извършване. Още повече, че на касационния състав е служебно известно
обстоятелството, че Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 0010753
е отменен с Решение № 564/09.04.2020г. по НАХД № 5790/2019г. на Районен
съд–Варна, потвърдено с Решение № 1179/12.8.2020г. по к.н.а.х.д. № 1372/2020 г.
на Административен съд - Варна.
При това
положение обоснован е и извода, че дружеството е осъществило състав на административно
нарушение именно по чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ.
Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в КЗ
абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, при
неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН и липса на предпоставки
за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното не се установяват основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора.
Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 808/15.06.2020 г., постановено по
НАХД № 5789/2019 г. по описа на Варненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
На
Стоян Колев съдия-докладчик по КНАХД № 1663/2020г. на Административен съд – Варна
Настоящото
особено мнение изразява несъгласието ми с мотивите на решение по КНАХД №
1663/2020г. на Административен съд – Варна, формирани от мнозинството на
касационния състав в частта, в която е формирано мнение, че в Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № 0010752 е налице подробно описание на
извършеното нарушение.
Съгласно
нормата на чл.647 ал.4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при
установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл.189 ал.4,
изр.2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на
нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и подробно
описание на нарушението, предвид наличието електронен запис. Последното обаче
не означава изобщо липса на описание, каквото настоящия състав констатира.
Наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС
нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото
нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В
обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна не се
съдържа - липсва конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от
обективна страна елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на
административнонаказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, не може да се
замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито с посочването на
нарушената законова норма /чл.483 ал.1 т.1 от КЗ/ може да санира липсата на
фактическо описание на нарушението.
Формулировката,
обективирана в процесния електронен фиш „... установено нарушение на Кодекса за
застраховането...“, очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение и не
може да бъде приета като описание на деянието, което според
административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. В този
контекст, едно описание в смисъл „управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ би било достатъчно, за
да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от
административнонаказващия орган. Такова или подобно описание обаче, не се
съдържа в процесния електронен фиш.
Това
представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към
който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото
липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги /дори и при
изрично и вярно посочване на нарушените норми/ води до нарушение на правото на
защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със
спазване изискването на чл.189 ал.4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти
се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване
правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на
административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни
наказателни преследвания.
Съдия-докладчик: