Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 120 от 20.07.2010 год. по гр.д. № 153 по описа за 2010 год. Павликенския районен съд е осъдил „П. – 97”,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”1. Ф.”,№53,представлявано от управителя А. Т. да заплати на О. П. ,представлявана от Кмета А. Г. сумата от 5 000 лв. договорна неустойка по договор № ../30.12.2004 год. за пакет от линии № 3 и сумата от 5 000 лв. договорна неустойка по договор № 2/30.12.2004 год. за пакет от линии № 4,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 05.03.2010 год. до окончателното издължаване.Отхвърлил е иска предявен от О. –П. ,представлявана от Кмета А. Г. против „П. – 97”,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”1. Ф.”,№ 53,представлявано от управителя А. Т.,за заплащане на лихва за забава върху договорените неустойки в размер на 1527,95 лв. за периода от 12.12.2008 год. – до 04.03.2010 год. като неоснователен.Осъдил е „П. – 97”- П. да заплати на О. П. ,сумата от 957,22 лв.. разноски. Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника е „П. – 97”- П..Жали се решението в осъдителната част.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон.Релевира следните оплаквания:Съдът приел,че неустойките по двата договора са дължими на основание единствено на неизпълнението на договорните задължения от ответника.,че страната не е доказала убедително ,че другите превозвачи са повлияли до такава степен на изпълнението на договорите,че е станало невъзможно изпълнението им от страна на превозвача.Този извод на съда бил неоснователен с оглед на представените писмени и гласни доказателства.Неправилен бил изводът на съда,че ответникът не бил доказал,че посочената нерегламентирана дейност не била повлияла на другите превозвачи.Съдът игнорирайки убедителните писмени и гласни доказателства направил неверния извод,че Общината взела необходимите мерки за ликвидиране на пречките за изпълнението на договора,за които отговаря по закон.Съдът не се е произнесъл по направеното възражение по нищожност на договорите.Последните били нищожни видно от тяхното съдържание и от разпоредбата на чл.17 от договора.Двата пакета изпълнявали маршрути започващи в О.-П.,но завършващи в други общини.След като в конкурса не са участвали другите общини ,през които преминават определените маршрути,то конкурсите са незаконни,а от там и сключените договори също са нищожни.Нищожността на договорите била доказана,а от там предявените искове били неоснователни.О. П. не била претърпяла щета от договорите,т.к. търси неустойка по нищожни договори,алтернативно О. П. отговаряла за причините за неизпълнение на договорите. Моли съда да постанови решение,с което да отмени решението като незаконосъобразно и да постанови друго,с което да отхвърли предявения иск.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат. Претендират се разноски. В законовия срок е постъпил отговор от въззиваемата О. П.,ищец в първата инстанция.Навеждат се доводи за неоснователност на възивната жалба и правилност на постановения съдебен акт.В съдебно заседание отговора се поддържа от процесуалния представител на страната.Претендират се разноски. Въззивният съд като взе предвид направените с жалбите оплаквания , наведените възражения и след преценка на събраните по делото доказателства ,приема за установено от фактическа и правна страна следното. След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Същото е неправилно по следните съображения: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необ§одимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. Предявени искове по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,които съдът намира за неоснователни и недоказани. По направеното възражение за нищожност на процесните договори : Договор № .../30.12.2004 год. за пакет от линия № 4 и Договор № ...от 30.12.2004 год. за пакет линии № 3 Наведеното възражение е неправилно.Договорите са сключени от надлежни представители на страните,в писмена форма .Възражението на ответника се свежда до неспазена процедура по чл.17,ал.2 от Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и осъществяване на обществени превози с автобуси на пътници.Това възражение е преклудирано.Ответникът е можел да обжалва процедурата по провеждане на конкурса по административен ред ,пред Административен съд –В.Т. Ако и доколкото е имало такива нарушения те не влияят на сключените между страните договори. По делото не е спорно,че между страните са възникнали две договорни право отношения,по силата на които ищецът,в качеството на възложител е възложил на превозвача-ответник извършването на обществен превоз по пакет линии № ,№ 3 и 4 ,включващи подробно описани маршрути.Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция ,че това е обикновена сделка по смисъла на чл.286,ал.1 от ТЗ.Тази сделка е сключена при определени условия и между определени в закона страни.Договорите са сключени по силата на цитираната по –горе наредба № 2/15.03.2002 год. на М-во на Транспорта и на основание чл.26ал.2 от наредбата.Възложител по тези договори може да бъде само кмета на съответната О.,а изпълнител само юридически или физическо лице по смисъла на чл.2,спечелило конкурса.По силата на сключените договори ответното дружество-изпълнител е следвало да осъществява обществен превоз на пътници за срок от пет години,т.е. до 30.12.2009 год.По времеизпълнението на договорите за ответника са се появили пречки,които са пречели на последния да осъществява задълженията си по договора.Не се спори от ищеца ,установява се от събраните доказателства,че по маршрутите изпълнявани от ответника са се появили превозвачи, нерегламетнирани, които по спирките на автобусите са събирали и возели пътниците на леки коли и микробуси на цената на билета и по този начин ответникът е правел празни курсови,което е довело до влошаване финансовото му състояние.Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат,че ответникът многократно е сигнализирал ищеца ,в качеството му на кмет да вземе мерки и да осигури нормални условия за работа на ответника.В кметството са проведени две срещи с представители на КАТ, ДАИ-В.Т., РУУ-П.,Районна прокуратура –П..Взетите мерки са спорадични и не са довели до никакъв резултат.Съдът намира за неоснователен извода на първата инстанция,че възложителя е направил необходимото.Законът е установил тази транспортна дейност да се извършва само от лица по чл.2 от Наредбата и при наличие на установено,че дейността,която е регламентирана с договор между страните се извършва от лица, за които Наредбата забранява извършването й от тях,то за ищеца,който освен възложител е и орган на местно самоуправление и местна власт на територията на общината съществува задължение да осигури нормални условия за изпълнението й.Вярно е,че контролът на изпълнението на Закона за автомобилните превози и коментираната Наредба № 2/2002 год. е поверен на МВР и Автомобилна инспекция към М-во на транспорта,но това е задължение и на кмета на общината,който по силата на разпоредбата на чл.44,ал.1,т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация „организира изпълнението на задачите,които произтичат от законите,от актовете на президента и на МС”.В конкретния случай кметът на общината и негови органи не са изпълнили това законово задължение.В неговите правомощия е било да уведоми съответните органи за прекратяване на тази противозаконна дейност и при положение,че са му посочени и номерата на колите,с които се извършва тази дейност,то заедно са можели да я прекратят и осигурят на ответника нормални условия на работа.На следващо място съгласно нормата на чл.63 от ЗЗД „Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно,съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.”Настоящият състав на въззивния съд намира,че в случая от страна на ищеца липсва изискуемата от закона добросъвестност. В случая ищецът,който в нарушение на разпоредбата на чл.2 от Наредбата е допуснал на територията на общината извършване на транспортна дейност от нерегламентирани превозвачи въпреки многото сигнали от страна на ответника ,при изпълнение на договорните си задължения не е действал с грижата на добър стопанин ,както повелява закона. Предмет на предявения иск е заплащане на неустойка по 5 000 лв. за всеки договор ,поради това,че ответникът отказал да изпълнява маршрутните разписания.Заплащане на такава неустойка е предвидена в чл.28 от Договорите..Ответникът прави възражение,че причина за неизпълнение на договорните задължение е множеството нерегламентирани превозвачи,които пречат да изпълнява задълженията си по договора,че неизпълнението не е по негова вина,а е по причина на пасивността на ищцовата О. спрямо тази нерегламентирана дейност.По делото е приложен Протокол за проведена среща в О. –П. по проблемите на обществения превоз на пътниците /л.-60 от делото/.Този протокол предствалвява извънсъдебно признание на ищеца за съществуване на нерегламентирани превозвачи,които са „проблем на обществения транспорт”в общината и налага извод,че са причина ответникът да не изпълнява задълженията си по договорите.В настоящия случай може да намери приложение разпоредбата на чл.83,ал.2 ЗЗД ,предвид изложеното по –горе,че ищецът при изпълнение на договорите не е действал с грижата на добър стопанин.На следващо място по реда на настоящото производство се претендира неустойка,поради отказ от изпълнение на задължението .Изложеното обоснова извод,че причина за отказа е неосигуряване от страна на общината – ищеца на условия за изпълнение на договорите от страна на ответника.По изложените съображения предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 10 000 лв. следва да се отхвърли. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за двете инстанции в размер на 1 280 лв. Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено и постановено друго отхвърлящо исковата претенция. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 120 от 20.07.2010 год. по гр.д. № 153 по описа за 2010 год. на П. районен съд,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на О. –П.,представлявана от Кмета А. Г. против „П. – 97” ,ЕИК .......................,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”1. Ф.”№ 53,представлявано от А. И. Т. за заплащане на сумата от 10 000 лв.,представляваща неустойка по два Договора от 30.12.2004 год.за осъществяване на превоз на пътници по пакет линии № 3 и № 4 като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА О. –П.,представлявана от Кмета А. Г. да заплати на против „П. – 97” ,ЕИК .......................,със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”1. Ф.”№ ...,представлявано от А. И. Т. разноски в размер на 1 280 лв. РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : * |