№ 878
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902255 по описа за 2021 година
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правна квалификация
на главния иск чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, на евентуално съединения с главния иск иск
- чл. 61, ал. 1 ЗЗД и на евентуално съединения с иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД иск - чл. 59
ЗЗД.
Ищецът „М.**” ЕООД твърди, че във връзка с реализиране на проект, с който
ответникът „Т.Х.” ЕООД е кандидатствал пред ДФ „Земеделие“ за отпускане на финансова
помощ, сключил с последния на 03.05.2016 г. устен договор, по силата на който се задължил
да достави материали и да извърши строително-монтажни работи /СМР/ по изграждане на
противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници на обща площ от 289,617 дка
за стопанисваните от ответника поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в
местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман. Ответникът поел насрещно задължение да
заплати цена за доставените материали и възнаграждение за изпълнената работа, което било
уговорено в единични размери. Ищецът заявява, че до края на 2017 г. – началото на 2018 г.
доставил всички материали и извършил всички СМР, които са му възложени за изпълнение
с договора, поради което за ответника възникнало задължение да му заплати уговорената
цена и възнаграждение за това, които са в общ размер от 80 588, 70 лв., което той не е
изпълнил до момента. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 80 588, 70 лв., представляваща покупна цена за доставени материали и
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по изграждане на
противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от
ответника поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“,
землището на гр. Ихтиман, които се дължат на основание сключен между страните устен
1
договор от 03.05.2016 г.
Ищецът посочва, че за да изпълни всички строително-монтажни работи по
изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в
стопанисваните от ответника имоти, направил разходи, които са в общ размер от 80 588, 70
лв. Заявява, че предприел работата по изпълнение на тези дейности уместно и в интерес на
ответника, поради което дори и да се приеме, че те не са му възложени от последния с
договор, за него пак е възникнало вземане да получи от ответника направените разноски за
извършване на строителните работи. Ето защо ищецът моли съдът, ако отхвърли главния
иск за присъждане на сумата от 80 588, 70 лв. на предявеното договорно основание, да осъди
ответника да му я заплати като такава, представляваща стойността на направените разходи
за извършване от него в периода от 03.05.2016 г. дo края на 2017 г. – началото на 2018 г. на
строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни
насаждения от лешници в стопанисваните от ответника поземлени имоти с номера 009228 и
009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, чието изпълнение е
било извършено уместно и в интерес на ответника, без да е налице сключен договор за
тяхното възлагане.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли евентуалния иск за присъждане на сумата от
80 588, 70 лв. на основание водене на чужда работа без пълномощия, да осъди ответника да
му я заплати като такава, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял като е
извършил разходи за изпълнението на строително-монтажни работи по изграждане на
противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от
ответника поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“,
землището на гр. Ихтиман, без да е налице правно основание за това. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „Т.Х.” ЕООД, ги оспорва. Твърди, че не е възлагал на
ищеца извършването на описаните в исковата молба строителни дейности, нито е приемал
чрез свой представител доставка на материали от ищеца и изпълнението на извършени от
ищеца монтажни работи. Заявява, че ищецът не е изградил противоградна конструкция за
трайни насаждения от лешници в стопанисваните от него поземлени имоти с номера 009228
и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, а това е
направило дружеството „П.Г.“ ЕООД, с което той е имал сключен договор от 01.04.2016 г.
Прави възражение за погасяване по давност на всички предявени от ищеца вземания. С
оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане
на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с няколко обективно съединени при условията на евентуалност
2
искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 80 588, 70 лв.,
която по всеки един иск се претендира на различно правно основание – по главния иск тази
сума се претендира на договорно основание, което е сключен договор, а по двата евентуални
иска тя се претендира на извъндоговорно основание.
По предявения главен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в
производството по главния иск е претенция на ищеца за заплащане на сума, дължима от
ответника по сключен между тях договор. Договорът, от който е възникнало предявеното в
процеса парично вземане, се сочи, че е неформален и устен, както и че е сключен на
03.05.2016 г. между страните по спора. От изложените в исковата молба обстоятелства е
видно, че този договор има комплексен характер, тъй като съдържа уговорки за възникване в
тежест на страните по него на права и задължения, които са съществени елементи на два
вида сделки. В съдържанието на договора се сочи да има уговорки за поемане от ищеца на
задължение да доставя на ответника стоки, представляващи строителни материали и такива
за поемане от ответника на насрещно задължение да заплати цена за това, които елементи са
характерни за договора за продажба. В съдържанието на тази сделка се твърди да са
включени и уговорки за възникване на задължения, които са съществени елементи на
договора за изработка – уговорено е, че ищецът се задължава да извърши действия по
изграждане на защитна конструкция против градушки за насаждения от лешници в имоти,
стопанисвани от ответника, а последният поема задължение да заплати възнаграждение за
извършване на тези дейности. Предвид комплексния характер на договора, който се сочи
като правопораждащ главната претенция факт, то тази претенция трябва да се квалифицира
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а не по някоя от специалните норми, регламентиращи
изпълнение на парични задължения по конкретен вид сделки. За да бъде същата уважена, на
първо място следва да се прецени дали от представените в производството доказателства се
установява, че между страните по спора е сключен соченият от ищеца договор, имащ
характер както на такъв за продажба, така и на изработка.
Както договорът за търговска продажба на стоки, така и договорът за изработка са
неформални и консенсуални. Това означава, че те се считат сключени в момента на
постигане на съгласие между договарящите страни относно всички присъщи на
съдържанието им съществени елементи – по отношение на договора за продажба това са
вида и количеството на вещите, които се продават, както и размера на покупната цена, която
купувачът се задължава да заплати на продавача, а по отношение на договора за изработка
тези елементи са вида и количеството на работата, която изпълнителят се задължава да
извърши, както и размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя. Липсата на писмен документ не влияе на действителността на тези
сделки, поради което и тяхното сключване може да бъде установено с всички допустими от
ГПК доказателствени средства. Такива обаче в случая не могат да бъдат свидетелските
показания. Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства насрещната парична
3
престация, която е уговорено да се дължи по договора за доставените стоки и за извършване
на възложените работи, е в размер от поне 80 588, 70 лв., т.е. е над 5 000 лв., което означава,
че и стойността на договора, който се твърди, че е сключен, е над 5 000 лв. Установяването
на договори на стойност над 5 000 лв. не е допустимо да се доказва със свидетелски
показания съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК.
При анализ на всички събрани в производството писмени доказателства съдът
намира, че липсват такива, от които да се доказва, че между „Т.Х.” ЕООД и „М.**” ЕООД е
постигнато съгласие за това, че „Т.Х.” ЕООД закупува от „М.**” ЕООД материали за
изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници, както и че
„Т.Х.” ЕООД възлага на „М.**” ЕООД изграждането на тази конструкция в стопанисваните
от него поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“,
землището на гр. Ихтиман.
По делото са представени много документи, от които се установява, че са сключени
два договора, които имат същия предмет, като този, който ищецът твърди, че е сключил с
ответника, но страни по тях не са двете дружества „Т.Х.” ЕООД и „М.**” ЕООД. Всяко от
тези юридически лица участва като страна по някоя от двете сделки, но насрещна страна по
тях е правен субект, който е трето за настоящото производство лице. От събраните писмени
доказателства се доказва, че дружеството „Т.Х.” ЕООД е изразило воля да възложи срещу
заплащане изграждането на конструкция за покриване на лешникови градини с мрежа
против градушки в поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност
„Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, както и да закупи всички необходими материали за
това, но на юридическо лице, което е различен от ищеца правен субект, който е дружеството
„П.Г.“ ЕООД. Изявление за това е направено в писмен договор от 01.04.2016 г., който е
подписан от представител на „Т.Х.” ЕООД. Този договор е подписан и от представител на
„П.Г.“ ЕООД, което означава, че между тези две дружества е постигнато съгласие за
сключване на сделка, която има същия предмет като тази, по която ищецът твърди, че е
страна и от която твърди, че произтича предявеното в процеса вземане, предмет на главния
иск. По делото не се твърди и не се представят доказателства „М.**“ ЕООД да е заместило
изпълнителя по сключения на 01.04.2016 г. договор, поради което и този договор не може да
го обвърже по никакъв начин като създаде за него задължения, нито пък права, включително
правото да получи от възложителя „Т.Х.” ЕООД уговореното в този договор плащане на
покупна цена за доставени материали и възнаграждение за изпълнената работа.
Установеният в производството факт, че един месец преди 03.05.2016 г., когато се твърди, че
е сключен договор между страните по спора, ответникът е сключил договор с дружество,
различно от ищеца, от което се е съгласил да закупи материали и на което е възложил
изграждането на конструкция против градушки, и липсата на представени доказателства, че
този договор е развален, прави нелогичен изводът, че на 03.05.2016 г. ищецът е възложил
извършването на същата работа и закупуването на същите по вид материали и на ищеца,
защото той вече е задоволил интереса си от това в неговите имоти да бъде изградено
съоръжение, което предпазва лешниковите му насаждения от градушки чрез сключване на
4
договора от 01.04.2016 г. Освен това по делото са представени доказателства, от които е
видно, че договорът от 01.04.2016 г. се е изпълнявал, като страните по него са подписвали
приемо-предавателни протоколи за получаване на материали и за приемане на извършена
работа – протоколи от 08.01.2018 г. и от 23.07.2019 г., и възложителят „Т.Х.” ЕООД е
заплатил на изпълнителя „П.Г.“ ЕООД определени суми, които представляват уговорено
плащане по сключения между тези лица договор. Това, че подписаният между „Т.Х.” ЕООД
и „П.Г.“ ЕООД договор е бил надлежно изпълняван, също прави нелогичен изводът, че
първото дружество ще възложи извършването на същата работа, която е предмет на този
договор, в цялост на друго дружество, което е ищецът „М.**“ ЕООД, както се твърди в
исковата молба.
В производството са събрани доказателства, от които се установява, че ищецът е
изявил воля да приеме извършването на работата по изграждане на противоградна
конструкция за трайни насаждения от лешници в имоти с номера 009228 и 009016,
находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, както и да достави
материалите, необходими за изпълнение на тази дейност, но това волеизявление не е
насочено към ответника, а към трето лице, което е възложило извършването на тази работа и
закупуването на материали на ищеца, което е дружеството „П.Г.“ ЕООД. Това се установява
от приетия като доказателство по делото писмен договор от 03.05.2016 г., който е подписан
от представител както на „М.**“ ЕООД, така и на „П.Г.“ ЕООД. Следователно по делото се
доказва, че на 03.05.2016 г. ищецът е сключил договор, който има същия предмет, като този,
описан в исковата молба, но той не е устен, а е писмен и насрещна страна по него не е
ответникът „Т.Х.” ЕООД, а съвсем друго юридическо лице, което е „П.Г.“ ЕООД, спрямо
който правен субект ищецът е поел задължение да достави стоки и да изгради защитна
конструкция против градушки. По делото не се твърди и не се представят доказателства
дружеството „Т.Х.” ЕООД да е заместило в дълг възложителя по сключения на 03.05.2016 г.
договор, поради което и тази сделка не може да го обвърже по никакъв начин като създаде
за него задължения, включително такива за заплащане на ищеца на покупна цена за
доставените материали и на възнаграждение за извършената работа по изграждане на
защитната конструкция против градушки.
Това, че облигационни отношения по сключен договор за доставка на стоки са
възникнали между ищеца и дружеството „П.Г.“ ЕООД, а не между ищеца и „Т.Х.” ЕООД, се
установява и от представените по делото стокови разписки и приемо-предавателни
протоколи, които са подписани от представители на „М.**“ ЕООД и на „П.Г.“ ЕООД и
които доказват, че от всяко от тези юридически лица са правени изявления за съгласие за
сключване на сделка за закупуване на материалите, описани в тях, като тези документи
представляват и такива, с които се установява изпълнението на част от задълженията на
„М.**“ ЕООД, които са възникнали по силата на писмения договор от 03.05.2016 г., а
именно на задълженията, характерни за договора за търговска продажба на стоки. В
производството са приети като доказателства и фактури, ведно с документи за извършване
на плащания на обективираните в тях задължения. Като издател на тези фактури и
5
доставчик на услугата, за която те са съставени, е записано дружеството „М.**” ЕООД, но
като получател на стоките и услугите в тези документи отново не е посочено ответното
дружество „Т.Х.” ЕООД, а юридическото лице „П.Г.“ ЕООД. От представените платежни
документи се установява и това, че именно дружеството „П.Г.“ ЕООД е изпълнило
паричните задължения, които са удостоверени във фактурите, поради което и това е лицето,
от което се доказва, че е направено изявление за възлагане на ищеца да извърши определени
услуги и/или да достави конкретни стоки, за които са съставени фактурите. Ето защо от
приетите като доказателства фактури и платежни документи не се доказва сключването на
какъвто и да е договор между „М.**” ЕООД и „Т.Х.” ЕООД. Нещо повече, от тези
документи също се установява, че договорни отношения по предоставяне на определена
услуга, която не може да бъде точно индивидуализирана, защото не е конкретизирана в
съставените счетоводни документи, са възникнали между ищеца „М.**” ЕООД и правен
субект, различен от ответника, който е дружеството „П.Г.“ ЕООД.
Постигане на съгласие за сключване на договор за доставка на стоки и изграждане на
защитна конструкция против градушки между „М.**” ЕООД и „Т.Х.” ЕООД не се
установява и от представените по делото имейли, намиращи се от л. 81 до л. 95 от делото,
които представляват електронни документи, представени в производството възпроизведени
на хартиен носител съгласно правилото на чл. 184, ал. 1 ГПК. От съдържанието на тези
имейли се доказва, че във връзка със сключване на договор за изграждане на конструкция за
противоградни мрежи, е водена кореспонденция между лица, които са представлявали
„М.**” ЕООД, и физическото лице В.Г.. В изявленията на В.Г., обективирани в
електронните документи, не се посочва дали той като изразява конкретна воля действа в
лично качество или от името на някое дружество и ако е така, кое е то, поради което съдът
няма как да заключи от тези имейли, че в тях се съдържат изявления, направени от името на
ответното дружество. Това, че по делото има представено доказателство, от което е видно,
че В.Г. е упълномощен да представлява „Т.Х.” ЕООД с общо пълномощно /л. 617 от делото/,
не означава, че това лице във всеки един случай, в който прави изявления, действа от името
и за сметка на това дружество. Това е така, защото това физическо лице може да изявява
своя лична воля, както и воля от името на всякакви други лица, които са го упълномощили
да ги представлява за извършване на определени действия, които са различни от „Т.Х.”
ЕООД. Освен това от съдържанието на тези имейли не се установява между лицата, които
правят електронните изявления, да са налице съвпадащи изявления за съгласие за сключване
на договор със съдържание като това по проекта, представен от едната страна, доколкото
този проект не е одобрен от другата, или за съгласие по изпълнение на работи и доставка на
материали по изпратена количествено-стойностна сметка, доколкото тя е изпратена от
едната страна на другата, но не е остойностена от последната и следователно не е приета от
нея. Ето защо дори и да се приеме, че описаните електронни документи, изхождат от
ответника „Т.Х.” ЕООД, то те не доказват постигнато съгласие между това дружество и
„М.**” ЕООД за сключване на договор с конкретно съдържание на правата и задълженията
по него.
6
Освен горното, съдът съобразява и това, че от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г., се
установява, че в счетоводството на ответното дружество „Т.Х.” ЕООД не е осчетоводена
нито една фактура, която да е издадена от „М.**” ЕООД. Ако действието по осчетоводяване
на фактури, които са издадени от ищеца за дължими суми за продадени стоки и за
извършени работи, беше извършено от „Т.Х.” ЕООД, то щеше да има характер на
признание, направено от този правен субект, че е изразил съгласие да сключи договор точно
с ищеца. По делото обаче „М.**” ЕООД нито твърди, нито доказва, че е издало фактури, по
които като получател на стоката да е записано ответното дружество, поради което и няма
как такива да са осчетоводени от последното, каквато е и констатацията на вещото лице –
счетоводител.
Ищецът се позовава на определени констатации, направени от компетентните органи,
които са провели данъчно-ревизионно производство, имащо за цел да извърши проверка
относно точното изпълнение от „Т.Х.” ЕООД на публичните му задължения за деклариране
и заплащане на данъци, които се отнасят до това кой е субектът, който реално е извършил
доставките на материали и изграждането на защитната конструкция против градушки в
стопанисваните от ответника недвижими имоти. Тези констатации обаче не се отнасят до
настъпването на някакви факти, които да доказват направено от проверяваното дружество
изявление за сключване на договор с „М.**” ЕООД, поради което и не могат да доведат до
извод за постигане на съгласие между тези лица. Това, че в хода на ревизията ищецът е
посочен като лице, което реално е изпълнило дейностите по доставка на материали и
изграждане на защитната конструкция, не означава, че между него и ответника са
възникнали някакви договорни отношения, защото тези действия могат да бъдат
осъществени и в изпълнение на задължения, поети по сключен договор с друг правен
субект, например по договор с „П.Г.“ ЕООД, какъвто се доказва и по делото, че е сключен.
Трябва да се посочи, че компетентният да извърши ревизията орган също, както и
настоящият съдебен състав, е установил, че има сключени два договора за извършване на
описаните дейности, които обаче не са подписани от ищеца и ответника – единият договор е
сключен между „Т.Х.” ЕООД и „П.Г.“ ЕООД, а другият между „П.Г.“ ЕООД и „М.**”
ЕООД. Следователно от документите по образуваното данъчно-ревизионно производство
също не се доказва възникването на посочените в исковата молба договорни отношения
между страните по спора.
Предвид изложеното следва да се обобщи, че в производството не са представени
доказателства, от които да се установява, че между дружествата „М.**” ЕООД и „Т.Х.”
ЕООД е сключен договор с предмет доставка на материали и изграждане с тях на
конструкция за покриване на лешникови насаждения с мрежа против градушки в поземлени
имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр.
Ихтиман, срещу получаване на цена и възнаграждение за това. След като по делото не се
установи между страните по спора да е сключен този договор, то за ответника по иска
„Т.Х.” ЕООД не може да възникне договорно задължение да заплати на ищеца сума,
7
представляваща уговорена покупна цена за доставени стоки и уговорено възнаграждение за
извършени работи. Това прави предявеният главен иск неоснователен.
По предявения при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.
61, ал. 1 ЗЗД:
Предвид извода за неоснователност на предявения главен осъдителен иск, в процеса
се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на първия евентуално предявен иск с
правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че за ищеца е възникнало вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, по делото
трябва да се установи настъпване на следните елементи от фактическия състав на
приложимата правна норма: 1) едно лице да е предприело чужда работа - правни или
материални действия, без тя да му е възложена от лицето, в интерес на което тя се извършва;
2) у лицето, извършило чуждата работа да съществува намерение да я управлява и това да е
извършено доброволно, а не да е негово задължение по закон; 3) чуждата работа да е била
предприета уместно и да е била добре управлявана в чужд интерес.
Ищцовото дружество „М.**” ЕООД твърди, че чуждата работа, която е извършило,
представлява доставени от него материали и изпълнени от него строително-монтажни
работи по изграждане на конструкция за покриване на лешникови градини с мрежа против
градушки в поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“,
землището на гр. Ихтиман. По делото не е спорно, че посочените два имота се стопанисват
от ответника „Т.Х.” ЕООД, което означава, че той е този правен субект, който се ползва от
работата по извършване на строителните дейности в тях, и следователно тази работа е чужда
по отношение на ищеца по смисъла на чл. 61 ЗЗД.
На следващо място, съдът трябва да отговори на въпроса дали извършването на тази
работа е възложено на „М.**” ЕООД. Както беше посочено, по делото не се доказва
изграждането на конструкция за защита от градушки да е възложено на ищеца пряко от
ответника, който е правният субект, който се ползва от описаната работа, защото не се
установява между тези лица да е сключен договор за това. Доказва се обаче, че ответникът е
възложил изпълнението точно на тази работа на друго юридическо лице - „П.Г.“ ЕООД, по
силата на сключен договор, като впоследствие „П.Г.“ ЕООД е превъзложило нейното
изпълнение точно на ищеца „М.**” ЕООД по силата на сключения на 03.05.2016 г. писмен
договор. Ето защо трябва да се приеме, че извършването на описаната в исковата молба
работа е възложено на ищеца по силата на верига от сделки, които са два договора от
01.04.2016 г. и от 03.05.2016 г., като волята за възлагане е изразена първоначално именно от
лицето, ползващо се от работата, което е „Т.Х.” ЕООД, и след това натовареното от него
дружество е прехвърлило задълженията си за изпълнение на работата върху ищеца, т.е.
възлагането е преминало върху ищеца. При извършеното превъзлагане на изпълнението на
дейността по изграждане на конструкция за защита от градушки от „П.Г.“ ЕООД на „М.**”
ЕООД не е прекъсната връзката с волеизявлението, направено от „Т.Х.” ЕООД, защото
8
„П.Г.“ ЕООД черпи правото си да натовари друго лице с извършването на тези дейности
именно от волята на „Т.Х.” ЕООД, което дружество се ползва от тях за задоволяване на своя
интерес. Следователно по делото се установява, че работата, която „М.**” ЕООД твърди, че
е извършил, му е възложена за изпълнение от лицето, което се ползва от нея, чрез поредица
от две свързани помежду си сделки. Това означава, че тази работа не е водена от ищеца без
пълномощие по смисъла на чл. 60 и чл. 61 ЗЗД и отношенията между него и ползващия се от
изработеното ответник не могат да се уредят по правилата на воденето на чужда работа без
пълномощие, т.е. на извъндоговорната отговорност. Те следва да се уредят по правилата на
договорната отговорност във връзка с изпълнението на договорите от 01.04.2016 г. и от
03.05.2016 г. между страните по всяка една от тези сделки. Това прави предявеният
евентуален иск с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД изцяло неоснователен.
По предявения при условията на евентуалност с иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД иск с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД:
Предвид извода, че осъдителният иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, то в
процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане и на втория евентуално
предявен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
За да бъде уважен искът с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, в производството трябва
да бъдат установени следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване на ответника със
сума в размер на 80 588, 70 лв.; 2) наличие на обедняване на ищеца със сума в размер на 80
588, 70 лв.; 3) липса на правно основание за настъпилото обогатяване; 4) наличие на връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, каквато е налице тогава, когато
обогатяването и обедняването произтичат от един или от няколко общи факта.
От твърденията на ищеца, направени в исковата молба, може да се заключи, че тази
страна заявява, че обогатяването, от което е породено вземането, се изразява в това, че
„Т.Х.” ЕООД е избегнало да намали своето имущество, като е спестило да направи разходи в
размер на 80 588, 70 лв. за изплащане на покупна цена за доставени материали и на
възнаграждение за извършена работа по изграждане с тези материали на конструкция за
покриване на лешникови градини с мрежа против градушки в поземлени имоти с номера
009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман. Ето защо
съдът трябва да се произнесе дали такова обогатяване е настъпило за ответното дружество.
Както беше посочено, по делото е установено, че на 01.04.2016 г. ответникът „Т.Х.”
ЕООД е сключил договор с конкретно юридическо лице, което е „П.Г.“ ЕООД, по силата на
който се е съгласил да закупи от последното срещу заплащане на цена конкретни материали,
както и се е съгласил да възложи на това дружество извършването на работата по
изграждане на конструкция против градушки в имотите, находящи се в местност „Сухи
дол“, гр. Ихтиман, срещу получаване на възнаграждение за това. Ответникът твърди, че в
изпълнение на този договор той е заплатил на дружеството „П.Г.“ ЕООД уговорените суми
за цена за доставените материали и за възнаграждение за изпълнената работа. Този факт не
9
се оспорва от ищеца в хода на производството, който възразява, че той не е получил
насрещна престация срещу дейностите, които твърди, че е извършил във връзка с
изграждане на конструкцията, но не оспорва обстоятелството, че дружеството „П.Г.“ ЕООД
е получило от ответника изцяло насрещната престация по договора от 01.04.2016 г., който се
установи, че е сключен. Ето защо съдът намира, че посоченият факт е установен в
производството като безспорен. След като по делото е доказано, че „Т.Х.” ЕООД е
заплатило на своя съдоговорител всички уговорени в сключения договор суми за покупна
цена за доставените стоки и за възнаграждение за извършените дейности по изграждане на
конструкция за защита от градушки в стопанисваните от него поземлени имоти с номера
009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, трябва да
се приеме, че това дружество не си е спестило разходите за снабдяване с тази конструкция, а
напротив, от патримониума му са излезли парични средства за заплащане на тези разходи.
Това означава, че за „Т.Х.” ЕООД не е настъпило описаното в исковата молба обогатяване и
следователно в негова тежест не възниква отговорност по чл. 59 ЗЗД, което прави
предявеният евентуален осъдителен иск срещу него неоснователен. Обогатяване би могло да
се счете, че е настъпило за лице, различно от ответника, а именно за дружеството „П.Г.“
ЕООД, ако се докаже, че то не е правният субект, който е изградил защитната конструкция,
а това е ищецът, както и че то е получило плащане от възложителя „Т.Х.” ЕООД за
изграждане на конструкцията, но не е заплатило възнаграждение и суми за направените
разходи на лицето, което реално е направило това вместо него. Доколкото се доказа, че
между „П.Г.“ ЕООД и ищеца е налице сключен договор, имащ за предмет доставката на
необходимите материали за изпълнение на конструкцията, както и извършването на
дейности по нейното изграждане, то дори и да се докаже, че „П.Г.“ ЕООД се е обогатил по
описания начин, това не би било основание за предявяване на субсидиарния иск по чл. 59
ЗЗД срещу него, който би бил неоснователен, защото ищецът има на разположение друг
осъдителен иск срещу това лице, с който може да предяви пред съда правото, което твърди,
че притежава, което е това да бъде възмезден за извършените от него действия и доставени
стоки, и той е искът за реално изпълнение на договорно задължение, възникнало по
сключения на 03.05.2016 г. договор между „М.**” ЕООД и „П.Г.“ ЕООД.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват.
Доказаха се реално заплатени от тази страна разноски в общ размер от 2 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.**” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
10
на управление: гр. Бургас, ул. *******, срещу „Т.Х.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: с. Кокаляне, ул. „*******, евентуално съединени искове, както
следва: 1) главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Т.Х.”
ЕООД да заплати на „М.**” ЕООД сума в размер на 80 588, 70 лв. /осемдесет хиляди
петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща покупна цена за
доставени материали и възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по
изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в
стопанисваните от „Т.Х.” ЕООД поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в
местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, които се дължат на основание устен
договор, сключен на 03.05.2016 г., между „М.**” ЕООД и „Т.Х.” ЕООД; 2) евентуално
съединен с иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „Т.Х.” ЕООД да заплати на „М.**” ЕООД сума в размер на 80 588, 70 лв.
/осемдесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за направените от „М.**” ЕООД разходи за извършване в
периода от 03.05.2016 г. дo края на 2017 г. – началото на 2018 г. на строително-монтажни
работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в
стопанисваните от „Т.Х.” ЕООД поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в
местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, чието изпълнение е било извършено
уместно и в интерес на „Т.Х.” ЕООД, без да е налице сключен с него договор за тяхното
възлагане; 3) евентуално съединен с иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД иск с правно основание чл. 59
ЗЗД за осъждане на „Т.Х.” ЕООД да заплати на „М.**” ЕООД сума в размер на 80 588, 70
лв. /осемдесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща сума, с която „Т.Х.” ЕООД се е обогатил, а „М.**” ЕООД е обеднял, като е
извършил разходи за изпълнението в периода от 03.05.2016 г. дo края на 2017 г. – началото
на 2018 г. на строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за
трайни насаждения от лешници в стопанисваните от „Т.Х.” ЕООД поземлени имоти с
номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман,
без да е налице правно основание за това.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.**” ЕООД да заплати на „Т.Х.” ЕООД
сума в размер на 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11