Решение по дело №542/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по подадена жалба от Общинска служба „Земеделие“ Хисаря, представлявана от началника, с адрес [населено място], [улица], чрез процесуален представител юриск. Е., срещу Решение № 223/11.01.2024 г., постановено по гр. дело № 4995/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХVII гр. състав, с което е обявено за нищожно Решение № 002О/15.02.2023 г. на Общинска служба по земеделие – [населено място], с което се определя правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи както следва: 0,123 дка, Х кат. като определеното обезщетение е в размер на 9 лв., определено като произведение на площта от 0,123 дка, Х кат., умножено по сумата от 75 лв./дка и е върната преписката на ОСЗ - Хисаря с указание за постановяване на Решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ при спазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическото основание за издаването на акта по приложението на закона, след предоставяне на възможност на жалбоподателя П. Д. Г. в качеството му на собственик на имот с идентификатор 77270.16.326, площта на който имот по КВС е била 1 749 кв. м., а площта след корекцията съгласно влязлата в сила Заповед № КД-1425/28.07.2022 г. на изп. директор на АГКК е 1 626 кв. м., при което е възникнала нужда от обезщетяване на 123 кв. м. да упражни правото си по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР, както и да му бъде връчено Решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след влизането му в сила да бъде постановено Решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Със същото решение е осъдена Общинска служба по земеделие – Хисаря да заплати в полза на П. Д. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 1 000 лева разноски.

Твърди се неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените действия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът – П. Д. Г., редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба на П. Д. Г. чрез адв. Р., с която е поискано обявяването за нищожно на Решение № 002О/15.02.2023 г. на Общинска служба по земеделие – [населено място], с което се определя правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи както следва: 0,123 дка, Х кат. като определеното обезщетение е в размер на 9 лв., определено като произведение на площта от 0,123 дка, Х кат., умножено по сумата от 75 лв./дка.

За да постанови своето решение, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено на основание влязла в сила Заповед № КД-14-25/28.07.2022 г. на изп. директор на АГКК за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона по КК на [населено място] и въз основа на списък на засегнатите имоти, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ по аргумент от чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР във връзка с чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, сред които е и собственият на П. Д. Г. имот с идентификатор 77270.16.326, площта на който имот по КВС е била 1 749 кв. м., а площта след корекцията, съгласно влязлата в сила заповед, е 1 626 кв. м., при което е възникнала нужда от обезщетяване на 123 кв. м. Прието е, че обезщетяването е проведено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, който доразвива чл. 10б, ал. 1 от ЗПСЗЗ, респ. чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР привързва нормативно обезщетението, което се следва, с процедурата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ППЗСЗПП. Мотивирано е, че ключовото в случая е признатото от закона право на собственика на обезщетение по негово искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове, а съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ в решението на ОСЗ се посочва стойността на обезщетението, т.е. собственикът на имотът има право на избор дали обезщетението да бъде в земя или в бонове. Според ПРС, обжалваното решение е постановено преди да бъде завършена процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, поради което и жалбоподателят не е могъл да обжалва определения начин на обезщетение – земя и/или компенсационни бонове и най-вече въобще не е имал възможност да заяви начин на обезщетяване със земя или бонове, като в случая при проверка на преписката не е установено собственикът на имота да е имал възможност да упражни този свой избор, а директно е пристъпено към постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за стойността на обезщетението и в този смисъл е прието, че обжалваното решение е неясно - дали обезщетява жалбоподателя със земя и/или с бонове, като е определена само стойността на земята от 9 лева. В тази връзка е прието, че административният орган първо следва да постанови решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, като предостави възможност на правоимащото лице – собственика на имота да заяви предпочитан начин на обезщетяване, след което да се постанови решението, с което да се определи правото на обезщетение, като се уважи посоченото от правоимащото лице в случай на обективна възможност затова, а ако няма такава възможност, да се пристъпи към предвидения алтернативен способ – поименни компенсационни бонове, след което да бъде връчено решението на правоимащото лице, с оглед правото му на жалба, и след стабилизирането на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ административният орган следва да пристъпи към постановяване на решение като на основание на влязлото в сила решение по ал. 8, общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението – земя или компенсаторни бонове. В заключение първоинстанционният съд е приел, че административният орган е постановил обжалваното решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ преждевременно, без да е приключена процедурата по издаване, връчването и влизането в сила на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а от там и не е изпълнено изискването на закона – да е налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за правоимащото лице - жалбоподателя, което се приравнява на липса на предписано от закона правно основание за постановяване на административния акт, респ. представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на акта. Цитирана е и съдебна практика. На следващо място е прието, че обжалваното решение е немотивирано, което представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което от своя страна осуетява възможността за проверка спазването на материалния закон, тъй като на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, административният орган следва да изложи конкретни фактически съображения защо не удовлетворява искането на жалбоподателя за определяне на свободна площ като обезщетение, ако има формулирано такова искане, респ. в случая дори е прието за неясно по какъв начин жалбоподателят ще упражни правото си на обезщетяване, при което директно се пристъпва към определяне стойността на обезщетението. Мотивирано е, че в съдържателната част на обжалваното решение отсъстват конкретни фактически основания, защо административният орган е пристъпил към този начин на обезщетяване, след като законът му предоставя преценка на още два варианта - със земя и със земя и бонове. Липсата на мотиви в обжалвания административен акт защо се пристъпва към обезщетяване по начин, за който правоимащото лице не е формирало воля, е прието, че води до административен произвол и неяснота за адресата респ. до обективна невъзможност за съда да провери спазването на материалния закон от административния орган, а от там и не може да бъде извършена преценка за законосъобразността на административния акт.

Поради това и първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение следва да се обяви за нищожно, като бъдат дадени указания по приложението на закона.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът обаче не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, доколкото това би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции, като съображенията за това, са следните:

Предмет на оспорване пред ПРС е било Решение № 002О/15.02.2023 г. на Общинска служба „Земеделие“ [населено място] по чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 53б от ЗКИР в землището на [населено място], с което е определено на П. Д. Г., [ЕГН] от [населено място] правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 0,123 дка Х кат. на основание Заповед № КД-14-25 от 28.07.2022 г. по чл. 53б, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 0,123 дка, Х кат. х 75 лв./дка на стойност 9 лева, 0,123 дка обезщетение всичко на обща стойност 9 лева. В решението е указано, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпило писмено искане в 14-дневен срок от получаването на решението в ОСЗ и възможностите на общинския поземлен фонд, както и че лицата, които не заявят писмено начина на обезщетение в посочения срок, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове. За да постанови своето решение, административният орган е посочил, че е разгледал преписка за обезщетяване вх. № 0002О от 07.02.2023 г. на П. Д. Г., а като фактическо и правно основание - влязла в сила заповед на Изпълнителния директор на АГКК № КД-14-25 от 28.07.2022 г., издадена на основание чл. 53б, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗКИР.

Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо място, че от събраните по делото доказателства се установява, че оспореното пред ПРС е издадено след влязла в сила заповед на Изпълнителния директор на АГКК, издадена по реда на чл. 53б от ЗКИР, а именно, след отстраняване на явна фактическа грешка. Този ред предвижда обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ или чл. 6 и § 8 от ПЗР на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, като в случая относима е разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която, собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

На основание чл. 19а, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗСПЗЗ, условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона, като при обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие се произнася с решение за: определяне правото на обезщетение по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 с посочване на стойността на обезщетението (т. 1); определяне на стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове съобразно коефициента по ал. 5 (т. 2); обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове (т. 3); обезщетяване на собствениците със земеделска земя (т. 4).

Така, в чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд.

Съответно, съгласно чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, на основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението: със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16 (т. 1); с поименни компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ (т. 2).

Разпоредбата на чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ пък предвижда, че въз основа на решенията на общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16 министърът на земеделието, храните и горите възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване. Планът за обезщетяване се изработва за територията на общината върху определените за обезщетяване имоти от общинския и държавния поземлен фонд. Когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки от определените в чл. 10, ал. 1, обезщетяването се извършва чрез предоставяне на имот в съсобственост, като всеки съсобственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението. Общинската служба по земеделие обнародва в „Държавен вестник“ съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване, който не подлежи на обжалване.

И най-сетне, съгласно чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

Или, производството по обезщетяване по ЗСПЗЗ представлява сложен фактически състав, включващ: 1. Решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, което е с предмет признаване на правото на обезщетяване и в което се посочва стойността на обезщетението и което може да бъде обжалвано само по отношение на стойността на дължимото обезщетение; 2. Решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението – със земя и/или поименни компенсационни бонове, което се постановява след заявяване от страна на заинтересованите лица желанието за начина на обезщетяване – със земя и/или с поименни компенсационни бонове (така чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ), в каквато насока и в процесното решение са дадени указания на П. Д. Г., или след изтичане на законоустановените срокове за това; 3. Решение за обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове и/или 4. Решение за обезщетяване на собствениците с конкретна земеделска земя по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ, в който се определят границите на имотите за обезщетяване. Като уреден в подзаконов нормативен акт, изложеният по-горе ред на провеждане на процедурата по обезщетяване, е задължителен за спазване. Така всяко едно от постановените решения следва да е влязло в сила и да е придобило статут на стабилен индивидуален административен акт, преди да се издаде следващото.

Съобразно изложеното, изводът на ПРС за нищожност на оспореното пред него решение но ОСЗ – Хисаря, се явява неправилен и необоснован, доколкото не се установява същото да е такова по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, както е приел, а по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС. При новото разглеждане следва на първо място да бъдат дадени указания на страните за подлежащите на установяване факти и обстоятелства и последиците от недоказването, следва да бъдат събрани по съответния процесуален ред всички допустими и относими доказателства, в т.ч. и при необходимост служебно следва да бъде назначена съдебна експертиза с цел установяване спазването на законодателно регламентираните коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на обезщетението. Въз основа на всички събрани доказателства и след обсъждането им, да се постанови безпротиворечив съдебен акт, даващ еднозначен отговор за законосъобразността или незаконосъобразността на обжалваното решение на ОСЗ – Хисаря, като преценката следва да се извърши в обхвата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски, следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 223/11.01.2024 г., постановено по гр. дело № 4995/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVII гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.