Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 761 Година 26.06.2018
Град **
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и пети април Година
2018
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4542 по описа за
2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищцата К.Т.А. твърди в поправената
си искова молба (в относимата й за предявения иск част),
че на - г. починал дядо й Г. А.Г.в, който след смъртта си
оставил за свои наследници – преживялата го съпруга В.Р.Г., дъщеря си Н. Г.А. и
синът си Т.Г.А.. Съпругата му В.Р.починала на 08.12.1988 г., като за свои наследници
оставила децата им Н. Г. и Т.А.. С н.а. № 4/1956 г., дядото на страните Г. А.Г.в,
и Д.Н.Г., продали Н. Г. и Т.А., които били леля и баща на страните, 93/330
ид.ч. от дворно място, цялото от 330 кв.м, находящо се в **, представляващо
парцел - по плана града, както и 1/2 ид.ч. от двуетажната жилищна постройка,
находяща се в източната част на същото място. Със същия н.а. страните по него
извършили и делба, при която Г. Г. и Т.А. /баща и син/ получили собствеността
върху целия първи етаж /партер/ на двуетажната сграда, както и двете източни
избени помещения с вход от юг, а Н. Г. и Д. Г. получили собствеността върху
целия горен /втори/ етаж от същата сграда, таванското помещение над него и
двете западни избени помещения с вход от запад. На 26.07.1984 г., след смъртта
на Г. А., преживялата го съпруга В. Г. прехвърлила с договор за издръжка и
гледане сключен с н.а. -3/1984 г., на В.А., по време на брака й с Г.А., 1/4
идеална част от първия етаж на посочената сграда, заедно с 23,25/330 ид.ч. от
мястото. На 17.06.1986 г., с дарение сключено с н.а. -34/1986 г., баща й Т.А.,
дарил на ответницата своите 5/8 идеални части от същия партерен етаж със същите
идеални части от 93/330 ид.ч. от дворното място. С решение № 213/14.03.2006 г.
по гр.д. № 23/2004 г. на СтРС, което било влязло в сила, била допусната делба
на този етаж, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и
46,50/330 ид.ч. от дворното място, между съделителите – ответницата Г.А., В.А.,
Г.А. и К.Г., при квоти: 5/8 ид.ч. за Г.А., 2/8 ид.ч. общо за В.А. и Г.А., и 1/8
ид.ч. за К.Г.. С решение № 649/21.06.2010 г. по същото дело, влязло в сила,
посоченият имот бил изнесен на публична продажба, която до момента не била проведена.
Баща й Т.А. починал на --- г. и оставил за свои наследници по закон при равни
права - ищцата, негова дъщеря, преживялата го съпруга Р.А., ответницата Г.А., както
и В.А., които също били негови дъщери. Като негови деца и съпруга, всеки от тях
наследявал по ¼ от наследството му, което се равнявало на 5/32 части за
всеки от тях от описания имот. Като низходящи, всички те били наследници със
запазена част от наследството му. Запазената част на ищцата била 2/9.
Наследодателят не бил направил дарения или завещания в нейна полза. С извършеното
дарение на посочения имот в полза на ответницата, се накърнявала запазената
част на ищцата от наследството му и тя била лишена от възможността да я получи.
Процесният самостоятелен обект в сграда, представлявал - жилище, апартамент с
идентификатор ---, намирал се в сграда -, която била разположена в поземлен
имот с идентификатор ---, с адрес на самостоятелния обект: гр**, -, ул. **№ **,
-, с площ по документ: 69,34 кв.м, прилежащи части - няма, брой нива на обекта:
1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма;
под обекта - няма; над обекта - няма. Н. А. и Д. Г. сключили брак на - г., като
нямало данни за прекратяването му, а Р.А. и Т.А. сключили брак през - г.
Решение № 213/14.03.2006 г. по гр.д. № 23/2004 г. на СтPC било влязло в сила на
27.01.2012 г., а решение № 649/21.06.2010 г. по същото дело било влязло в сила
на 27.01.2012 г. След частично прекратяване на делото с определение №
437/19.02.2018 г., искането е да се намали дарението, извършено от
наследодателя Т.А. в полза на ответницата с н.а. -34/1986 г. на посочените
идеални части от описания имот, до размера, необходим за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на същия наследодател. Претендира
разноски.
Ответницата Г.Т.А. заема
становище, че ищцата има право на запазена част от наследството на баща им, но същата
не може да бъде възстановена в натура, а с парично уравнение, тъй като й е
дарена идеална част от имота, с възражения и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор и от пълномощника й в хода на
делото по същество. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че са еднокръвни сестри, чийто баща
е Т.Г.А.. Последният
е сключил през - г. граждански брак с майката на ответницата – Р.И.А. (л.
154).
Същият има и още една дъщеря В.Т.А. (л. 19). Сестра
му Н. Г.А. е сключила на - г. граждански брак с Д.Н.Г. (л.
154).
На 12.01.1956 г., с н.а. № 4/1956 г., дядото на страните – Г.
А.Г.и зет му Д. Г., са продали на бащата на страните Т.А. и сестра му Н. Г.,
93/330 идеални части от дворно място в **, на ул. **-, цялото от 330 кв.м,
съставляващо парцел - по плана на града, а сега представляващо поземлен имот с
идентификатор --- и адрес гр. **, местност -, заедно с ½ идеална част от
двуетажната жилищна постройка в източната част на същото място (л.
8).
Със същия н.а. страните по него извършили и делба на тази постройка, при която
в дял на Г. Г. и Т.А. е бил поставен процесният долен етаж (партер)
на същата постройка, представляващ понастоящем самостоятелен обект в сграда,
който е с идентификатор --- (л. 91), както
и двете източни избени помещения с вход от юг, а в дял на Н. Г. и Д. Г. е поставен
целият горен етаж на същата сграда, таванското помещение над него и двете
западни избени помещения с вход от запад.
Със същия н.а. страните по него са си разпределили и ползването на
посочената в него част от мястото. Понеже с делбата по този н.а. е създадена
етажна собственост, мястото от 93/330 идеални части, върху което е построена
сградата, е обща част (чл. 38, ал. 1 ЗС). А
тъй като общите части не са самостоятелни, а следват собствеността на отделните
обекти и затова при прехвърляне на обект от етажна собственост или делба,
съответната част от общите части се прехвърля автоматично, дори и да не е
упомената, то и в случая с получаването при делбата с н.а. №
4/1956 г. на процесния първи етаж, дядото Г. Г. и бащата Т.А. на страните са
продибили автоматично и ½ идеална часта от всички общи части на
сградата, включително и от 93/330 идеални части от мястото, върху което е
построена или 46,50/330 идеални части от същото място, независимо, че
получаването и на последните в дял при тази делба не е било упоменато в нея (Р
574-2009-I
г.о.).
На - г. е починал дядото на страните Г. Г. (л.
155). За
свои наследници по закон е оставил преживялата го съпруга В.Р.Г. и двете им
деца – Н. А. и Т.А. (л. 155). Понеже бракът им е бил
заварен от влезлият в сила на 22.05.1968 г. първи СК (Обн.
ДВ, бр. 2381968 г., отм. ДВ, бр. 41/1985 г.),
придобата от Г. Г. приживе с делбата с н.а. 4/1956 г. ½ идеална част от
процесния първи етаж и посочените идеални части от мястото, е станала
съпружеска имуществена общност между него и съпругата му В. Г. (чл.
103 СК 68 г.).
Със смъртта на Г. Г. тази СИО е прекратена и от същата В. Г. е получила
¼ идеална част от процесния етаж и от посочените идеални части от мястото,
а оставената от Г. Г. в
наследство останала ¼ идеална част от същия етаж и от посочените
идеални части от мястото, е придобита по наследство при равни права от децата
му – Н. А. и Т.А. (чл. 14, ал. 7 СК 68 отм.). Така
след смъртта на своя баща, Т.А. е притежавал 5/8 идеални части от процесния
първи етаж и от 46,50/330 идеални части от мястото (1/8
идеална част по наследство от баща си и 4/8 идеални части придобити с делбата по
н.а. 4/1956 г.).
На 26.07.1984 г., с н.а. -3/1984 г., В. Г. е прехвърлила с
договор за издръжка и гледане на внучка си В.А., по време на брака й с Г.А.,
сключен на - г., 23.25/330 ид.ч. от мястото и ¼ идеална част от първия
етаж (л.
7 и 9).
На 17.06.1986 г., с н.а. 134/1986 г., Т.А. е дарил на
ответницата собствените си 5/8 идеални части от процесния първи етаж и от 46,50/330
идеални части от мястото (л. 10). Вярно
е, че в н.а. е вписано, че с него са дарени 5/8 от мястото от 93/330 идеални
части. Но също така е вярно, че към този момент Т.А. е притежавал само 5/8
идеални части от 46,50/330 идеални части от същото място, поради което, само
последните е дарил на ответницата по силата на принципа, че никой не може да
прехвърли повече права отколкото сам притежава.
За разглеждането на предявеният от ответницата на
30.12.2003 г. иск за делба на процесния първи етаж и посочените идеални части
от мястото, е било образувано приложеното гр.д. № 23/2004 г. на СтРС. С
влязлото в сила на 29.08.2008 г. решение № 213/14.03.2006 г. по същото дело е
била допусната съдебна делба на същия етаж с прилежащите му избени помещения и
½ идеална част от общите части на сградата и 46,50/330 идеални части от мястото,
между съделителите Г.А., В.А., Г.А. и К.Г., при права 5/8 идеални части за ответницата
Г.А., 2/8 идеални части общо за В.А. и Г.А., и 1/8 идеална част за К.Г. (л.
160). С
влязлото в сила на 27.01.2012 г. решение № 649/21.06.2010 г. по същото дело е
била и извършена тази делба с изнасянето на посочения имот на публична продан
между същите съделителите при същите права (л.
163).
Тази продан още не е извършена видно от представеното удостоверение от ЧСИ Я. Г.
(л.
153).
На --- г., след извършване на посочената делба по гр.д. № 23/2004 г. на СтРС, Т.А. е починал
и оставил за свои наследници по закон преживялата го съпруга Р.А., и трите му
дъщери В.Т.А., К.А. и Г.А. (л. 19-20).
Страните не спорят, а се и установява от представената от пълномощника на
ищцата справка по лице, че към момента на смъртта си, Т.А. не е притежавал
никакво имущество (чл. 265).
От първоначалното
и допълнително заключения на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, преценени съвкупно с
представеното от вещото лице в съдебно заседание допълнение към тях, което,
въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ищцата, съдът
възприема, защото не противоречи на останалите доказателства по
делото и на първоначалното и допълнителните заключения на същата експертиза, а
представлява тяхно допълнение, в което, за разлика от тях, е посочена и
пазарната стойност на дарените с процесното дарение на ответницата 5/8 идеални
части от първия етаж и от 46,50/330 идеални части от мястото, се установява, че
стойността на дарените от Т.А. на ответницата процесни 5/8 идеални части от
първия етаж и от 46,50/330 идеални части от мястото, според положението им към
момента на подаряването им на 17.06.1986 г. и стойността им по време на
откриване на наследството на --- г., е 52 800 лева, а стойността на същото
дарение към датата на приключване съдебното дирене е 57 681.25 лева (л.
212, 261 и 264).
Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва
да се уважи, като накърнената с дарението запазена част на ищцата от
наследството на бащата на страните се възстанови
с присъждане на паричния еквивалент на накърнението й към момента на
разрешаване на спора/приключване на съдебното дирене по делото. По делото
се установи, че призовани да наследят починалият на --- г.
наследодател Т.А. негови наследници
по закон са освен страните по делото, които са негови
деца, така и другата му дъщеря В.А., както и преживялата го съпруга Р.А.. Според чл.
28, ал. 1 ЗН,
всички те притежават запазена част от наследството му,
която е 5/6 или по 5/24 за всеки от тях, а разполагаемата част е 1/6
или 4/24 (чл.
29, ал. 3, изр. 3 ЗН). Според чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълният й размер
поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера,
необходим за допълването й, след като прихване направените в негова полза
завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
По делото не
е спорно, че наследодателят
Т.А. не
е завещавал или дарявал на ищцата определени имущества. Според чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник,
който има право да иска възстановяване на запазената му част, е само този,
който притежава такова право, призован е към наследяване и е приел
наследството. В случая ищцата, като дете на този наследодател,
е призована да го наследи негова наследница със запазена
част от наследството му
(чл. 28, ал. 1 ЗН). Доколкото по делото няма други данни, следва
да се приеме, че с предявяване на иска за възстановяването й, ищцата е
приела наследството на този си наследодател, защото това й недвусмислено
действие несъмнено предполага намерението й да го приеме (чл. 49, ал. 2, пр. 1 ЗН). При това положение, за да определи размерите на разполагаемата и на запазената
част на ищцата от наследството на същия наследодател,
съдът следва да образува една маса от всички имущества, които
са принадлежали на последния към момента на смъртта му (чл. 31 ЗН). Тежестта да докаже последните, лежи по делото върху ответницата (чл. 154,
ал. 1 ГПК и Р 1180-2000-II г.о.). По
делото обаче, страните не спорят, че този им наследодадател не е притежавал към
момента на смъртта си никакво друго имущество, освен това, което е предмет на
оспореното дарение. Поради това масата следва да се формира само от подарения
имот и само той да се остойности (чл. 31 ЗН).
Това следва и от нормата на чл. 28, ал. 2 ЗН, според която, запазената част е
част от наследството, което особено ясно проличава в случаите на безвъзмездно
разпореждане с цялото имущество чрез завещание или дарение, какъвто е случая, в
които намаляването става с дробта, съставляваща запазената част на наследника,
без да имат значение конкретните елементи на наследството.
В
случая по делото се установи, че в масата от наследството на Т.А. се включват само
дарените на ответницата с процесното дарение 5/8 идеални части от първия етаж и
от 46,50/330 идеални части от дворното място, които според положението им по
време на подаряването им на 17.06.1986 г. и стойността им по време на откриване
на наследството на --- г., са на стойност 52 800 лева съгласно допълнението към
заключенията на вещото лице, представено в с.з. (л.
264). При
това положение, разполагаемата част на Т.А., който към момента на смъртта си е
оставил четирима наследници със запазена част – съпруга и три дъщери, е 1/6 или
4/24 (чл.
29, ал. 3, изр.3 ЗН). След като стойността на извършеното от него дарение е 52
800 лева, той е превишил със същото разполагаемата част от 8800 лева. Запазената
част от наследството на посочените му наследници е общо 5/6 или 20/24, а в
стойностно изражение – 44 000 лева. А запазената част на ищцата от наследството
му е 5/24 или 11 000 лева (5/24 от 52 800 лева), която
е накърнена от дарението. Разполагаемата част на наследодателя в стойностно
изражение е 8800 лева, а запазената част
на надарената ответница е също 5/24 или 11 000 лева (5/24
от 52 800 лева). Стойността на дарението надвишава сбора от 19 800
лева на разполагаемата част от 8800 лева и запазената част на ответницата от
11 000 лева. Поради това, макар и тя да е наследник със запазена част от
същото наследство, в случая нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е неприложима. Това е
така и защото тази норма има предвид само тези случаи, при които е завещан или
подарен цял имот, а не и идеална част от него (както
е в случая),
и същият имот има изцяло наследствен характер, а не и когато някои от
съсобствениците му притежават идеални части от него на собствено основание,
какъвто е случая (Р 187-2002-I г.о.). При него процесният първи етаж не е
изцяло с наследствен характер, най-малкото защото 2/8 идеални части от него се
притежават общо от В.А. и съпругът й Г.А. на собствено основание (договора
за издръжка и гледане сключен с н.а. 13/1984 г.),
а останалата 1/8 идеална част от него се притежава от К. Г. по наследство от
нейната майка Н. А.. Поради това ответницата не може да задържи на основание
чл. 36, ал. 2 ЗН дарените й от наследодателя Т.А. 5/8 идеални части от същия
имот.
В
случая обаче, е невъзможно и възстановяването в натура на накърнената с това
дарение запазена част на ищцата от наследството на същия наследодател съгласно
чл. 36, ал. 1 ЗН, дори и чрез отделяне на идеална част от процесния имот, съответна
на стойността на накърнението. Не само защото преди предявяването на иска по
чл. 30, ал. 1 ЗН за това възстановяване по делото, е била вече извършена с
влязло в сила решение по приложеното гр.д. № 23/2004 г. на СтРС, съдебна делба
на същия имот между горепосочените му съсобственици, с изнасянето му на
публична продан, с което съсобствеността му е прекратена и тези му
съсобственици са станали само притежатели на правото да получат съответната на
дела им в съсобствеността му част от цената му при публичната му продан. Но и
защото, макар предмет на процесното дарение да е идеална част от същия имот,
дарителят Т.А. е притежавал само последната, а не и целият имот. Поради това в
случая е неприложимо и даденото в решение № 93-2015-II г.о. на ВКС разрешение
за възстановяване на запазената част с отделяне на идеална част от този имот,
съответна на накърнението, защото същото разрешение се отнася само до случаи,
при които наследодателят е притежавал целия имот, но е дарил само идеална част
от него, а случаят не е такъв (Р 93-2015-II г.о.). При него възстановяването на
запазената част на ищцата от посоченото наследство не може да бъде възстановена
в натура, дори и чрез отделяне на идеална част от процесния имот, съответна на накърнението
й, а само стойностно, именно защото преди предявяването на иска й по чл. 30,
ал. 1 ЗН е била извършена между съсобствениците му с влязло в сила решение съдебна
делба на същия имот с изнасянето му на публична продан, а неучастието й в тази извършена
вече съдебна делба, не може да обуслови извод за нейната нищожност и
представлява основание тя да бъде извършена отново с нейно участие, защото и до
момента тя не е съсобственик в този имот, какъвто и до момента е надарената
ответница (Р 150-2016-II г.о.). А тя е участвала в
делбата му по гр.д. № 23/2004 г. на СтРС. Поради това и извършването на
последната препятства възстановяване на запазената част на ищцата в натура (аргумент
от чл. 37 ЗН). Поради това възстановяването на същата запазена част следва по
аргумент от чл. 37 ЗН да се извърши чрез присъждане на паричният еквивалент на
накърнението й по цени към момента на решаването на спора/приключване на съдебното
дирене (в
този смисъл Р 150-2016-II г.о.).
Съгласно
допълнението към заключенията на вещото лице, стойността към същия момент на
дарените 5/8 идеални части от първия етаж и от 46,50/330 идеални части от
мястото, е 57 681.25 лева (л. 264). На
тази база паричното уравнение на накърнената запазена част от 5/24 на ищцата от
наследството на Т.А. се равнява на 12016.93 лева (5/24
от 57 681.25 лева),
която сума ответницата следва да бъде осъдена да й заплати. Присъждането й е
законна последица от основателността на иска по чл. 30, ал.1 ЗН и поради това не
е необходимо изрично искане на ищцата за възстановяване по този начин на
запазената й част с присъждане на същата сума, а възражението за противното на
пълномощника на ответницата е неоснователно ( Р
34-2014-I г.о.).
Върху тази сума, като законна последица от уважане на иска по чл. 30 ЗН с
присъждането й, съдът служебно следва да присъди и законна лихва от влизане в сила
на решението до изплащането й, защото в случая тази лихва има компенсаторна
роля, каквато има тя и при уравнението на дяловете в делбата, а в последната
съдът служебно присъжда и законна лихва върху същото от влизане в сила на
решението до изплащането му (Р 997-1970–I г.о.).
При този
изход на делото по този иск (доколкото за прекратената
му част по иска за делба ищцата няма право на разноски – чл. 78, ал. 4 ГПК), само
ищцата има право да й се присъдят сторените по делото по същия иск разноски в
общ размер от 1071 лева (от които 30 лева внесена
д.т. за същия иск, 25 лева внесени д.т. за издадени съдебни удостоверения, 16
лева внесена д.т. за заверени преписи, 250 лева внесено възнаграждение на
вещото лице и 750 лева/половината от платения за защитата й по делото
адвокатски хонорар от 1500 лева). При този изход на делото
по иска по чл. 30 ЗН, искането на пълномощника на ответницата да й се присъдят
разноски, защото била признала този иск, е неоснователно, най-малкото защото
няма данни да е възстановила запазената част на ищцата от процесното
наследство, респективно да е заплатила дължимото й се парично уравнение на
същата, поради което ответницата е дала повод за завеждане на делото по този
иск и сторените от нея разноски по същия иск не могат да се възложат в тежест
на ищцата (чл.
78, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
Р Е
Ш И:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К.Т.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, от наследството на баща й Т.Г.А., б.ж. на -**, починал на --- г.,
КАТО НАМАЛЯВА извършеното от същия наследодател с нотариален акт -34, том III,
дело -229/17.06.1986 г. на С. нотариус - дарение на Г.Т.А., с ЕГН **********, с
адрес ***. ---, на следния дарен имот: 5/8 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА, който е с идентификатор ---, с адрес на имота: гр**, -, ул. **№ **, -,
който самостоятелен обект се намира в сграда -, разположена в поземлен имот с
идентификатор ---, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 69.34 кв.м, с
прилежащи части:…, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, заедно с 5/8 идеални части
от 46,50/330 идеални части от поземления имот с идентификатор ---, върху който
е построена сградата, до размера на 5/24 идеални части от дарения имот, необходими
за допълване на запазената част на К.Т.А. от наследството на същия наследодател.
ОСЪЖДА Г.Т.А.
с п.с., да заплати на К.Т.А. с п.с., сумата от 12016.93
лева, представляваща паричната равностойност на накърнената й със същото
дарение с н.а. -34/1986 г. запазена част от 5/24 от наследството на Т.Г.А.,
б.ж. на -**, починал на --- г., заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното й изплащане, както
и сумата от 1071 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: