РЕШЕНИЕ
№ 1392
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110100013 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Ищецът К. П. П. твърди, чe е собственик по наследство от баща си и
договор за доброволна делба, вписан в СВ-Варна с вх.рег.**/13.05.2010 г., на
поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на част от землището на с.
*******, одобрени със Заповед № 300-*-** от 09.02.2004 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. *******, обл. Варна, с площ от 404 кв. м. и
съседи: ******, ******** и **********, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор *******. Излага, че баща й придобил собствеността върху
описания имот чрез договор за дарение от 17.09.1991 г., сключен с неговия
брат и съпругата му, като в документа за собственост същият бил описан като
идеална част от парцел ***-*** в кв. * по плана на селото. С договора за
дарение било разпределено и ползването на парцела, като на бащата на
ищцата била предоставена северната му част, където му било разрешено да
построи и монтира барака за живеене. Последната била изградена,
електрифицирана и водоснабдена през 1992 г. В имота били изградени и други
подобрения и съоръжения, вкл. външна тоалетна, навес за инструменти,
огради и т.н. Твърди, че имотът е с трайно материализирани граници от преди
1991 г., които не са променяни. Сочи, че граница няма единствено между
разпределените на двамата братя части от имота.
Поддържа, че по силата на Заповед № РД-18-**/15.05.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК са изменени КК и КР от 2004 г., вкл. по
отношение на нейния имот. Твърди, че в текстовата част на посочената
1
заповед изрично е отразено, че не се отнася за територията, в която се намира
процесният имот, за която е издадена заповед през 2004 г. Заявява, че по този
начин през 2015 г. от поземлен имот с идентификатор ******* са образувани
три имота, записани на нейно име, а именно: нов имот ******* с площ 173
кв.м, нов имот ******* с площ 104 кв.м и нов имот ******* с площ 20 кв.м.
Счита, че при изменението е допусната грешка, вследствие на която реални
части от собствения й имот със стар идентификатор ******* по КККР от 2004
г. попадат в нови имоти по КККР от 2015 г., записани на други лица.
Конкретно, поддържа, че в нов имот с идентификатор ******* попада реална
част от собствения й имот с площ 32 кв.м и граници: имот № *******,
останалата част от имот № ******* и имот № *******, индивидуализирана и
повдигната в зелен цвят на приложената комбинирана скица на л. 11 от делото
и в червен цвят на приложената на л. 10 Скица № 15-****/03.05.2022 г.
Твърди, че нов имот с идентификатор ******* е записан на ответниците К. Л.
Х., В. Г. Н. и Д. Г. Н.. Сочи, че първият от тях е вписан като собственик на ½
идеална част от имота съгласно завещание № ***, тмо ***, рег. №****, дело 0
****/**.08.2013 г. на СВ-Варна, а вторите двама – като собственици на по ¼
идеална част, придобита по наследство от майка им М. Д. Н., която се е
легитимирала като собственик въз основа на Нотариален акт вх. рег. №
****/28.12.2009 г. на СВ-Варна.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията между
страните, че при изготвянето на Кадастралната карта и кадастралните
регистри за част от землището на с. *******, обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-**/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е
допусната грешка, като реална част от собствения на ищцата поземлен имот
със стар идентификатор ******* и площ 404 кв.м по КККР, одобрени с
предходна Заповед 300-*-**/09.02.2004 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, е погрешно заснета като част от нов поземлен имот с идентификатор
*******, записан на ответниците, вместо в границите на записаните на
ищцата нови имоти с идентификатори *******, ******* и *******, която
реална част е с площ 32 кв.м и граници: имот *******, останалата част от имот
******* и имот № *******, индивидуализирана и повдигната в зелен цвят на
приложената комбинирана скица на л. 11 от делото и в червен цвят на
приложената на л. 10 Скица № 15-****/03.05.2022 г.
Претендира разноски.
С оглед наведените в първото по делото заседание твърдения от
процесуалния представител на ищцата, че последната е придобила имота по
давност са дадени указания по реда на чл. 101 ГПК. Въз основа на тях
страната изрично е уточнила, че добавя ново основнание на иска, като в
условията на евентуалност претендира, че е придобила целия имот така, както
е отразен в кадастралната карта от 2004 г., по силата на упражнявано
давностно владение в периода от 2007 г. до предявяване на иска, с
присъединяване владението на праводателя си от 1991 г. до 2007 г. Поради
изложеното с протоколно определение от 19.04.2024 г. е допуснато изменение
на иска чрез добавянето на ново основание в условията на евентуалност, а
именно – придобивна давност.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Л. Х. е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че границите на имотите по КККР от 2015 г. напълно
съответстват на тези, които имотите са имали по кадастралния план на селото,
действал в периода 1958 г. - 2004 г., и отразяват правилно собствеността на
страните. Сочи, че по силата на нотариалния акт за дарение № *** от
**.**.**** г., том ***, дело № ****/**** г., наследодателят на ищцата П. К. И.
се е легитимирал като собственик на 300 кв.м ид.ч. от парцел ***-*** /ПИ №
***/. Навежда твърдения, че през 2004 г. П. К. И. самоволно е оградил части от
съседни имоти, в т. ч. от посочения, като поставил там барака. Впоследствие
същият заснел така формирания имот и по реда на производството за
попълване на непълноти и грешки в кадастралната карта поискал да бъде
нанесен в този вид в КК. Поддържа, че посредством представянето на
дублиращи се нотариални актове, касаещи съседния имот, наследодателят на
ищцата успял да подведе служителите в СГКК. Твърди, че „измамата“ била
разкрита през 2015 г. и в кадастралната карта коректно били нанесени
границите на имотите, в съответствие с действителните граници на
собствеността.
Ответникът Х. оспорва ищцата да се явява собственик на спорната
реална част и въз основа на наведеното в условията на евентуалност
основание – придобивна давност. Оспорва въпросната част да е била
пустееща, като заявява, че семейството му се е грижило за нея до 1999 г.,
когато здравето на баща му се влошило, като и понастоящем продължават да
заплащат данъци за тях. Позовава се на чл. 200 ЗУТ. Изтъква, че имотът на
ищцата е част от урбанизирана територия, а процесната реална част е извън
регулационния план на с. *******. Оспорва ищцата и наследодателят й да са
придобили спорната площ по давност, тъй като многократно са подавани
жалби до различни институции срещу техните действия, което е отражение на
грижата на ответниците за собствените им имоти.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Г. Н. и Д. Г. Н. са депозирали
писмен отговор, в който развиват доводи за неоснователност на иска.
Поддържат, че не е налице „отнемане“ от имота на ищцата, а с приемането на
Заповед № РД-18-**/15.05.2015 г. на ИД на АГКК е отстранена явна
фактическа грешка при отразяване регулационните и строителни граници в
кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-*-**/09.02.2004 г. на ИД на
АГКК. Твърди, че постройките, описани в исковата молба, попадат извън
границите на парцел ***-***, идеални части от който е притежавал
наследодателят на ищцата. Изтъква, че аргументите на ищеца се основават
само на информацията по КККР, одобрени със Заповед № 300-*-**/09.02.2004
г. на ИД на АГКК, и не кореспондират с документите за собственост на
страните и техните праводатели.
Подчертават, че имотите на ответниците са производни на поземлен
имот със стар идентификатор *******, границите на който никога не са
променяни и са трайно установени.
Развиват съображения, че одобряването на кадастралната няма
3
вещнопрехвърлително или отчуждително действие, поради което
евентуалното грешно заснемане на границите на даден недвижим имот не
води до промяна на правото на собственост.
Изразяват становище за недопустимост на евентуалния иск поради
липсата на твърдения в исковата молба за придобиване на имота по давност.
Оспорват същия като неоснователен, като поддържат, че е недопустимо
придобиването на реална част от УПИ чрез присъединяването й към друг
имот. Отделно от това, изтъкват, че процесната реална част представлява
земеделска земя.
Молят искът да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Към писмените доказателства по делото е приобщен нотариален акт за
дарение на недвижим имот /л. 49/, съгласно който Й. К. И. и Р. С. И. даряват на
П. К. И. 300 кв. м. идеални части от дворно място в с. *****, цялото с площ от
2550 кв. м., представляващо парцел ***-***, кв. * по плана на селото.
Изрично в нотариалния акт е отразена волята на страните П. К. И. да ползва
северната част на мястото, в граници: улица, П. Ц. и дарителите.
С Разрешение за строеж № 101/04.10.1991 г. /л. 22/ е разрешено на П. К.
И. да монтира „барака за живеене 6/4“ в парцел ***-***, кв. * по плана на с.
*******.
Към исковата молба е приложен договор за доброволна делба от
12.05.2010 г. /л. 4-5/, по силата на който в дял на ищцата К. П. П. е поставен
поземлен имот с идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед 300-
*-**/09.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
*******, обл. Варна, с трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: за ниско застрояване, стар идентификатор: ****,
при съседи: *******, *******, *******, ведно с построената в мястото сграда
с идентификатор *******.1 със застроена площ 24 кв. м.
Представено е удостоверение за наследници на П. К. И. /л. 89/, от
съдържанието на което става ясно, че последният е починал на 29.09.2007 г. и
негов единствен наследник по закон се явява ищцата К. П. П..
Ответниците Д. Н. и В. Н. са представили нотариален акт от 19.04.1994 г.
/л. 24/, с който Й. К. П. призната за собственик по давностно владение на
празно дворно място, находящо се в с. *******, с площ от 2400 кв. м.,
представляващо имот планоснимачен номер *** извън регулационния план на
селото, при граници: К. Ц. М., С. К. Ц., К. А. И., заедно с подобренията и
трайните насаждения в него.
С договор за доброволна делба от 23.12.2009 г. /л. 25-26/ Й. К. П. и М. Д.
Н. получават в общ дял нива от 1505 кв. м. в землището на с. *******, обл.
Варна, местност „****“, имот ******* по картата на землището, при граници:
имот № *****, имот № *****, имот № ******* и имот № *******.
4
По силата на саморъчно завещание от 08.01.2012 г. /л. 28-29/ Й. К. П. е
завещала на своя син – ответника К. Л. Х. ½ идеална част от гореописания
имот. Завещанието е обявено на 11.06.2013 г., за което е съставен протокол от
А. Т., помощник-нотариус по заместване при О. Ш., нотариус рег. № *** на
НК /л. 30/.
Видно от приложеното на л. 37 от делото удостоверение, М. Д. Н. е
починала на 20.12.2021 г. и е оставила двама наследници по закон –
ответниците В. Г. Н. и Д. Г. Н. /нейни синове/.
Останалите приложени по делото писмени доказателства не следва да
бъдат обсъждани, тъй като не допринасят за изясняване предмета на спора.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите
първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключенията
по които съдът кредитира в пълнота като обективни, компетентно изготвени и
аргументирани.
Съгласно заключението по първоначалната експертиза /л. 139-149/ за
територията на с. ******* действащ план е кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-*-**/09.02.2004 г. на ИД
на АГКК, като преди нея е действал кадастрално-регулационен план, одобрен
със Заповед № ****/12.12.1958 г. Вещото лице Х. сочи, че по КРП от 1958 г.
процесният имот представлява част от парцел ***-*** в кв. *. Съгласно
изричните разяснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание, под
„процесния имот“ следва да се разбира поземлен имот със стар
идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед 300-*-**/09.02.2004 г.
По отношение на поземлен имот с идентификатор ******* вещото лице сочи,
че се явява част от имот пл. № *** по КП от 1955 г., която част е била извън
регулационните граници на селото по заповед № ****/1958 г.
Вещото лице излага, че имотът, предмет на извършеното в полза на
наследодателя на ищцата дарение, представлява част от парцел ***-***, кв. *
по плана на селото, малка част от който се покрива с имот *** по КККР. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че тази част е с площ 173 кв. м. и я
е означило с букви A до F на комбинирана скица 2-а, представляваща
приложение към заключението /л. 145/.
Въз основа на извършения оглед и геодезически измервания на място
вещото лице е установило, че имотът на ищеца е ограден от запад, север и
изток с телена мрежа на бетонни колове, а южната му граница не е
материализирана. При извършеното заснемане са констатирани разминавания
с границите на имот със стар идентификатор ******* по КККР, одобрени със
Заповед 300-*-**/09.02.2004 г.
Изготвена е комбинирана скица 2-а /л. 145/, на която е повдгната с щрих
частта от заснетите граници на фактически ползвания от ищеца терен,
попадаща в поземлен имот с идентификатор *******, която е с отбелязана на
скицата площ от 27 кв. м.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Изрично
отбелязва, че процесната реална част не е в регулация, като на коминирана
скица 2-б /л. 146/ отбелязва с т. 1-4 крайните регулационни граници на
5
населеното място.
Заключението по допълнителната експертиза /л. 168-178/ потвърждава,
че ползваният от ищцата имот е оградан от запад, от север и от изток, като
единствено южната му граница не е материализирана на място. При
извършена съпоставка с достъпните в Google maps сателитни снимки и
приложените в кадастралната карта ортофото снимки източната граница на
имота не може точно да се определи, тъй като е захрастена.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Д. В. М., първи братовчед на ищцата, излага, че Й. Й. /който
се явява негов вуйчо и чичо на ищцата/ придобил имот в с. ******* около
1989-1990 г. Още тогава той го оградил, като впоследствие прехвърлил на
бащата на ищцата част от него. Последният построил в имота масивна
постройка, която била пригодена за жилище. Според св. М. границите на
имота не са променяни от началото на 90-те години до настоящия момент,
като дори между ползваните от двамата братя части не била поставена ограда.
Свидетелят Т. Й. И. сочи, че е братовчед на ищцата. Заявява, че баща му
дарил на нейния баща част от собствения си имот, за да си построи барака. Св.
И. сочи, че откакто се помни, имотът на баща му е бил ограден, като оградата
не е местена никога, а след дарението на част от имота не е поставяна
вътрешна ограда, тъй като семействата на двамата братя си помагали и
нямало нужда да го разделят.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката в КККР е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на
спора по съдебен ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от
проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е
основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР.
Легалната дефиниция на понятията „непълнота и грешка“ се съдържа в § 1, т.
16 от ДР на ЗКИР, която ги определя като несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
От приложената по делото скица на поземлен имот с идентификатор
******* е видно, че същият съставлява земеделска земя и не попада в рамките
на урбанизирана територия. Същото се потвърждава и от заключението на
вещото лице Х., според което посоченият имот представлява част от имот пл.
№ *** по КП от 1955 г., която е била извън регулационните граници на селото
по заповед № ****/1958 г. Изрично в съдебно заседание вещото лице заявява,
че спорната реална част е извън рамките на регулационните граници на с.
*******.
Предвид изложеното и с оглед легалната дефиниция на понятието за
кадастрална грешка, предпоставящо несъответствието да засяга урбанизирана
6
територия, в случая не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната
карта по смисъла на ЗКИР.
Наред с изложеното от заключението по първоначалната експертиза
става ясно, че дареният на наследодателя на ищцата имот не се припокрива
със спорната реална част от поземлен имот с идентификатор *******. Този
извод на вещото лице е онагледен на приложената на л. 145 от делото скица,
от която е видно, че няма дори частично препокриване между имота, описан в
Нотариален акт за дарение № *** от **.**.**** г., том ***, дело № ****/****
г. /отбелязан от вещото лице с букви A, B, C, D и F/, и поземлен имот с
идентификатор ******* по действащата кадастрална карта. В този смисъл
следва да се приеме, че наследодателят на ищцата и самата тя не са могли да
придобият собствеността върху спорната реална част на твърдяното
деривативно основание.
Ищцата не е могла да придобие реална част от имота и по давност чрез
присъединяването му към собствения си поземлен имот с идентификатор
******* предвид факта, че последният попада в границите на урбанизирана
територия, а спорната реална част се намира извън регулация. Това е така, тъй
като е недопустимо чрез завладяване на реалната част да бъде променен
нейният статут.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответниците В. Н. и Д. Н. сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 1200 лева за всеки от
двамата.
Разноски в полза на ответника К. Х. не следва да бъдат присъждани,
доколкото не е отправено такова искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, срещу К. Л. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* 3, В. Г. Н. ЕГН
**********, с адрес: гр. *********, и Д. Г. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.
*********, субективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че при
изготвянето на Кадастралната карта и кадастралните регистри за част от
землището на с. *******, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
**/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка,
като реална част от собствения на ищцата поземлен имот със стар
идентификатор ******* и площ 404 кв.м по КККР, одобрени с предходна
Заповед 300-*-**/09.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е
7
погрешно заснета като част от нов поземлен имот с идентификатор *******,
записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата нови
имоти с идентификатори *******, ******* и *******, която реална част е с
площ 32 кв.м и граници: имот *******, останалата част от имот ******* и
имот *******, индивидуализирана и повдигната в зелен цвят на приложената
комбинирана скица на л. 11 от делото и в червен цвят на приложената на л. 10
Скица № 15-****/03.05.2022 г.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. *********, СУМАТА ОТ
1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. *********, СУМАТА ОТ
1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8