О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1924 09.07.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
девети юли година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2.
Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1596 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
частна жалба вх.№ 2794/24.06.2020г. на КРС от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда №6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кинг,
чрез адв.Виолета Герова от САК, против разпореждане № 715/10.06.20г. по ч.гр.д.№
420/20г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на ,,Теленор
България” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против
длъжника Д.Д.Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с постоянен и
настоящ адрес в гр.К., ул. „Н. Й. В.“ № **, за сумата от 247.11лв., от които 62.46лв. - представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги, сключен на 15.02.2018г. и
184.65лв. – неустойка за
предоставянето на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A5
2017 Black, с предпочетен от абоната мобилен номер, както и разноски за платена
държавна такса в размер от 25лв. и 180лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Твърди, че разпореждането не е правилно
и моли да бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване
на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на Д.Д.Б.
по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 420/20г. по
описа на КРС е образувано по заявление от ,,Теленор България” ЕАД,
представлявано от пълномощника адв.В.Г., за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против Д.Д.Б., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес в гр.К., ул. „Н. Й. В.“ № **, за следните суми:
сумата от 62.46лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 15.02.2018г. и
сумата от 184.65лв. за предоставянето на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A5 2017 Black, с предпочетен от абоната мобилен
номер, както и направените по делото разноски за платена държавна такса за
платена държавна такса от 25 лв. и платено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 360лв.
Прилага цитирания по-горе договор, както
и договор за лизинг на упоменатото устройство.
По ч.гр.д.№ 420/20г. по описа на КРС е постановен
отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК против длъжника Д.Д.Б., като заявеното вземане – за претендираните
неустойки, съставляващи три стандартни месечни абонаментни такси по договора,
както и съответна част от стойността на закупеното на преференциална цена от Б.
мобилно устройство - е преценено от КРС за недължимо. Основание за извода е преценката
за нищожност на съответните клаузи по договорите, счетени като неравноправни от
страна на районния съд.
За да приеме крайното си заключение,
настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП: „Неравноправна е клаузата, която… задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка“
Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на потребителя. Законът не съдържа дефиниция за
„необосновано високо обезщетение“, както и останалата съществуващата нормативна
база не обяснява кое обезщетение е необосновано високо. Заключение за
несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка, със загубите
на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската логика.
Видно е, че договорът между страните е с
краен срок 15.02.2020г. Не се спори, също така, че считано от началото на м.май
2018г. Б. е преустановила изпълнението на задълженията си, като търговецът
твърди предсрочното прекратяване на договора по нейна вина. Съпоставката на
горните периоди посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни
абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за период
от приблизително две години. В същото време претендира неустойка в размер на
три месечни абонаментни такси, като неустойката по договора общо възлиза приблизително на 1/10 част от минималната за
страната работна заплата, която към настоящия момент е 610лв. Такава сума,
според съда, не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните
функции на неустойката – превантивна – да стимулира страната да изпълни
задължението си, обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора и
обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за кредитора от
неизпълнението на договора.
При положение, че търговецът ще се лиши
от 21 месечни абонаментни такси по договора, съдът приема, че заплащането на
обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно и
необосновано високо.
Ето защо приема, че сумата на неустойката
по договора следва да бъде присъдена на кредитора.
Що се отнася до остатъка от стойността
на закупеното от Б. устройства, който също е предмет на заявлението по реда на
чл.410 ГПК, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, съдът приема следното:
Приложеният по делото договор сочи, че длъжницата е закупила устройство –
описано по приложения договор за лизинг от 15.02.2018г., на преференциална цена,
а именно, защото е станала страна по договор за ползване на мобилни услуги,
предоставен от кредитора, със срок от две години. Устройството й е предоставено
по повод и поради това, че е избрала „Теленор България“ ЕАД за свой доставчик
на мобилни услуги. При положение, обаче, че е променила решението си и е
преустановила изпълнението на задълженията си по договорите, необосновано е да
се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на устройства на
специални, по-ниски цени. Ето защо тази клауза от договора също не води до заключение
за възлагане на необосновано високи тежести върху потребителя, а възстановява
баланса в отношенията.
При изложените аргументи и като взе
предвид, че заявлението е подробно, отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 и
ал.3 ГПК настощият състав счита, че следва да бъде уважено. Разноски не са
претендирани пред настоящата инстанция, затова такива няма да бъдат присъдени.
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 715/10.06.20г. по ч.гр.д.№ 420/20г. по
описа на КРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът Д.Д.Б.,
ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр.К., ул. „Н. Й. В.“ № ** да
заплати на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
сумата от 62.46лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ********* от 15.02.2018г.,
сумата от 184.65лв.
- неустойка за предоставянето на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A5
2017 Black, с предпочетен от абоната мобилен номер,
ведно с претендираните разноски по заповедното
производство пред КРС в размер от 25лв. за
платена д.т. и 180лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на КРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: