№ 108
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100515283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на А.Д.А. – длъжник по изпълнително дело №
20218390400342/343 по описа на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 срещу разпореждане от
11.10.2021 г. за оставяне на молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. без уважение.
В жалбата се твърди, че същата е допустима въпреки становището на ЧСИ.
Поддържа се, че входираната по цитираното изп. дело молба с № 11601/08.10.2021 г.
не представлявала жалба срещу приетите по делото разноски, а правното основание
била разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като размерът на таксите следвало да
бъде коригиран след извършено плащане на дълга, последвало първоначалната покана
за доброволно изпълнение (ПДИ). Сочи се, че в поканата се съдържало задължение в
размер на 6 020.67 лв., а след направено приспадане на вече платени суми, на
длъжника били възстановени 3 393.67 лв.
В жалбата се поддържа, че приетото по делото адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лв. било прекомерно, тъй като не отговаряло на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Отделно се оспорва и размерът на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, която не отговаряла като процентно съотношение спрямо
дължимата сума от 1 156.55 лв.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на разпореждането от 11.10.2021 г. на
ЧСИ с рег. № 839 за постановяване намаление на адвокатското възнаграждение по
делото, както и това на останалите разноски по делото и изменянето им до размерите
по ТТРЗЧСИ и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
1
Взискателите Д.А. А. и И.-А. А., редовно уведомени на 25.10.2021 г., в
законоустановения срок не са взели становище по жалбата.
В срока и по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ с рег. № 839 е оспорил
допустимостта на жалбата, тъй като я счита за просрочена, като подадена след
двуседмичния срок от съобщението. Не е изразено становище по основателността ѝ.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира за установено
следното:
Производството по изпълнително дело № 20218390400342/343 по описа на
ЧСИ с рег. № 839 е образувано по молба на Д.И.М.а, като законен представител на
Д.А. А. и И.-А. А. за събиране на месечни издръжки в размер от по 170 лв. Към
молбата са представени два броя изпълнителни листове за процесните суми. Двамата
взискатели са представлявани от адвокат, чието възнаграждение е в размер от по 600
лв. по представени от 07.06.2021 г. Договори за правна защита и съдействие. На
длъжника А.Д.А., чрез неговия работодател, е връчена на 15.07.2021 г. ПДИ (л. 75 от
изп. дело), в която е посочено, че дължи следните суми: по 170 лв. представляващи
месечна издръжка за всяко едно от двете му деца (общо 340 лв.), ведно със законна
лихва върху всяка една просрочена сума до окончателното плащане; 3 740 лв. –
главница по непогасени за периода 07.08.2020 г. – 30.06.2021 г. суми на същото
основание, ведно със законна лихва върху всяка една от просрочените суми; 373.35 лв.
разноски по изпълнителното дело; 537.58 лв. – такса по т. 26 от ТТЗЗЧСИ и 1 200 лв.
адвокатско възнаграждение. За същите суми е наложен запор върху заплатата при
работодателя и върху банкова сметка на длъжника, от която на 22.06.2021 г. по сметка
на ЧСИ е постъпила сумата от 5 850.93 лв. По изп. дело са приложени вносни бележки
за плащания, извършени от длъжника.
На 15.07.2021 г. е постъпило възражение от длъжника А.А., в което се моли
ЧСИ да преизчисли дължимите от него суми предвид направени от него плащания в
общ размер на 3 140 лв. за периода м. 08.2020 г. – м. 06.2021 г. На 23.09.2021 г. е
изпратено електронно писмо до длъжника, в което е посочено, че постъпилите суми са
разпределени по следния начин: 1 200 лв. адвокатски хонорар, 1 156.55 лв. – издръжка
за м. 07/2021 г. в размер на 340 лв., както и издръжка за стар период – м. 11, както и
разликата от 450 лв. от текущата издръжка, ведно със законна лихва в размер на 26.55
лв.; 600 лв. – такси и разноски в полза на ЧСИ. На 08.10.2021 г. длъжникът е поискал
редуциране на таксите и разноските спрямо преизчисления размер на дълга. На
11.10.2021 г. ЧСИ е изпратил съобщение, в което уведомява длъжника, че
постановлението за разноски е влязло в сила и не подлежи на обжалване. На 14.10.2021
г. процесната жалба е подадена чрез ЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана
страна, против подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение може да бъде правено
не само в съдебния, но и в изпълнителния процес. Компетентен да разгледа искането
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е съдебният изпълнител. Неговият отказ подлежи на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. В настоящия случай изпълнителното
производство е започнало за суми, които частично са били погасени извънсъдебно от
длъжника. Последното е основание за преизчисляване на дълга, респ. на дължимите
2
въз основа на него такси и разноски в изпълнителното производство. Съдебният
изпълнител е уведомил задълженото лице за направените погасявания, но не се е
произнесъл по молбата му с вх. № 11601/08.10.2021 г. за намаляване адвокатското
възнаграждение. Неоснователно в обжалвания отказ на ЧСИ искането на длъжника е
скрепено с двуседмичния преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, тъй като този
срок тече от произнасянето на съдебния изпълнител, каквото в случая липсва.
Направеното смесване между нормите на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 435, ал.2, т. 7 от
ГПК е опорочило действията на съдебния изпълнител. Разпореждането от 11.10.2021 г.
на ЧСИ с рег. № 839, постановено по изпълнително дело № 20218390400342/343, с
което е оставена без уважение като просрочена молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. на
длъжника А.Д.А. следва да се отмени, делото да се върне на ЧСИ, за да се произнесе по
молба с вх. № 11601/08.10.2021 г., а настоящото производство следва да се прекрати.
Разноски по делото не се претендират и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждането от 11.10.2021 г. на ЧСИ И.М.-К. с рег. №
839, постановено по изпълнително дело № 20218390400342/343, с което е
оставена без уважение като просрочена молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. на
длъжника А.Д.А.;
ВРЪЩА изпълнително дело № 20218390400342/343 на ЧСИ с рег. №
839 за произнасяне по молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 15283/2021 г. по
описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3