О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 77 / 7.1.2020г.
Гр.
П., 07.01.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско
отделение, I-ви състав, в закритото съдебно заседание на седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 03816/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „Топлофикация – П.“ АД срещу Я.М.Ш..
С
Разпореждане от 09.12.2019 г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е приложил към делото съобщението по чл.
131 ГПК, връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК – чрез
залепване на уведомление, считано от изтичане на двуседмичния срок, указан в същото,
като е указал на ищеца „Топлофикация – П.“ АД в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи доказателство за внесен по сметка на Районен съд – П.
депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на сумата
от 150 лв., определен съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С разпореждането съдът е предупредил ищеца за
неблагоприятните правни последици при неизпълнение в срок на дадените указания
– връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Препис
от разпореждането с указанията е връчено на ищцовото дружество на 13.12.2019
г., видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването
му. В указания едноседмичен срок, изтекъл на 16.12.2019 г., нито към настоящия
момент, по делото не е представено доказателство за внасяне на определения
депозит, а с това и за изпълнение на дадените на ищеца указания.
Съдът
намира, че неизпълнението на указанието към ищеца „Топлофикация – П.“ АД да
внесе определените разноски за назначаване на особения представител на ответника
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е основание за връщане на исковата молба при условията
на чл. 129, ал. 3 ГПК, а като последица от това и за прекратяване на
производството по делото в неговата цялост.
В
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК законодателят е регламентирал института на
особения представител на ответника, когато последният е призован по реда на чл.
47 ГПК, като негов процесуален представител по разпореждане на съда и на
разноски на страната, инициирала производството. Целта на тази уредба е от една
страна да се гарантират правата на ответник, който не е намерен, за да бъде уведомен
за образуваното срещу него производство, така също и за обезпечаване развитието
и приключването на процеса. Ето защо, задължението на ищеца за внасяне на депозит
за назначаване на особен представител на ответника е предпоставка за развитието
на исковия процес и в случаите на неговото неизпълнение, въпреки изричните
указания на съда, исковата молба подлежи на връщане, а производството по делото
на прекратяване поради отсъствието на процесуална предпоставка за провеждането
му /в този см. Определение № 211 от 1.04.13 г. по ч.
гр. дело № 11/2013 г. на IV г. о. на ВКС/.
Изложеното
дотук обосновава извода, че поради невнасяне в срок от ищцовото дружество на
определения депозит за назначаване на процесуален представител на ответната
страна в процеса, въпреки дадените указания за това, исковата молба следва да
бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Като последица от това следва да бъде
обезсилена и Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадената
по ч. гр. дело № 01449/2019 г. по описа на Районен съд – П.. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването
следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
С оглед основанието за прекратяване на
производството – бездействието от страна на ищеца, както и етапа на
производство, на последния не се следват разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с
рег. № 18005/20.06.2019 г., подадена от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: 11301260,
със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 03816/2019 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, I-ви състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1058 от 27.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 01449/2019 г. по описа на Районен съд – П.,
НО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба, пред Окръжен съд – П., в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на ищеца.
При влизане в
сила на
настоящото определение ч. гр. дело № 01449/2019
г. по описа на Районен съд – П., заедно с препис от настоящото определение, да
се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: