№ 31
гр. Свищов, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20214150200206 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. С. Д., ЕГН: **********, с. Змеица, общ.
Доспат, обл. Смолян, *****, срещу Наказателно постановление (НП) №
7395/01.09.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), ЕИК:
*********, *****, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за това, че е извършвал превоз с
извънгабаритно пътно превозно средство (ППС), без да е притежавал
надлежно разрешение за това от държавната власт и без да е заплатил съотв.
такса за това – нарушение чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ) (за краткост по-долу същ. н. се нарича само
„Наредба“).
В жалбата си КР. С. Д. навежда оплаквания за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон: Първо, бащиното име на жалбоподателя в
АУАН било посочено, като била пропусната буквата „в“ – „Се[в]далинов“.
Второ, в АУАН не било посочено кое от двете предложения (хипотези) на б.
„а“, т. 1, ал. 2, чл. 26 ЗП бил нарушил жалбоподателят: „За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия: а) [пр. 1] движението на
извънгабаритни и [пр. 2] тежки пътни превозни средства. Трето, не били
изложени доводи в НП защо глобата е в размер на 2 000 лв. Четвърто, при
издаването на НП били нарушение чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Пето,
твърди се, че лицето, което извършва превоза, т. е. превозвачът, било
различно „водач“ по смисъла на чл. 15, ал. 3 от Наредбата. От това следвало,
1
че отговорност за управлението на извънгабаритно ППС носел не водачът, а
превозвачът или собственика на ППС. Шесто, съгласно чл. 36 от Наредбата
контролът за използването на извънгабаритни ППС се извършвал от АПИ със
съдействието на МВР, но в случай не били присъствали служители на МВР.
Поради това бил нарушен материалният закон. Седмо, сочи се, че
отговорност в случая следвало да се носи на основание чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а
не по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Осмо, отстоява се, че видно от квитанция на
л. 7 от делото, превозвачът е бил заплатил такса за превозване на
извънгабаритни ППС от 06.08.2021 г. в 14:11 ч. Девето, нито в АУАН, нито в
НП било посочено какво е превозвал жалбоподателя, като това било
нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Десето, били налице основанията по
чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН: маловажен и съотв. явно маловажен случай.
Прочее на основание ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. д. № 1/2006 г., НК на ВКС
процесното НП следвало да бъде отменено. Моли Свищовския районен съд
(СвРС) да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно поради описаните по-горе нарушения.
АПИ намира подадената жалба за неоснователна поради следните
основания: АУАН бил издаден от изцяло по реда на гл. III, разд. II от ЗАНН,
от гл. инспектор към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
АПИ, който именно е бил компетентен за това; освен това АУАН имал всички
реквизити по чл. 42 ЗАНН. От друга страна, НП също било издадено от
компетентен за това държавен орган (ДО) съобразно ЗП и ЗАНН: Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“; НП съдържало и всички
изисквания на чл. 57 ЗАНН. Възразява се, че приложното поле на ЗДвП и ЗП е
различно по арг. от чл. 3 ЗДвП, във вр. с чл. 19 ЗП. Първият закон урежда
управлението, стопанисването и експлоатацията на пътната мрежа у нас;
вторият – условията за използването на пътищата от участниците в
движението, в т. ч. и от водачите на ППС. Съгласно чл. 53, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП субект на административно наказателната отговорност
е физическото лице, което управлява извънгабаритно ППС: арг. от чл. 37 от
Наредбата. Сочи се, че правилно административно наказващия орган (АНО) е
счел, че нарушението не е маловажно, защото извънгабаритното ППС е
надвишавало нормите на Наредбата. Освен това жалбоподателят бил нарушил
и чл. 37, ал. 3 от Наредбата след АУАН, продължавайки извънгабаритния
превоз – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Последното обстоятелство било
отегчаващо отговорността на жалбоподателя. Моли СвРС да остави без
уважение жалбата като недоказана и неоснователна, като потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Свищовският районен съд намира, че така подадена жалба подадена от
легитимирана за това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима.
Ето защо са налице всички законни основания съдът да се произнесе по
същество.
По фактите:
2
На 06.08.2021 г. в 11:15 ч. на път I-3, км. 34 на 100 м. след разклона за с.
Овча Могила в посока гр. Бяла – гр. Плевен КР. С. Д. е управлявал съчленено
ППС с пет оси: МПС с две оси марка „Волво“, модел „ФХ 13.400“ с рег. №
***** и полуремарке с три оси с рег. № *****. ППС е било спряно за
проверка, след което с техническо средство – ролетка – е било извършено
измерване на широчината на ППС, като е било установено, че същата е 3 м.
Контролът е извършен от служител на АПИ: М.Д. К. в присъствието на св. Б.
ИВ. К., служител на същ. ДО. Водачът на ППС не е представил разрешение,
нито платена такса за извършването на извънгабаритен превоз на
служителите на АПИ. След съставяне на процесния АУАН, подписан от КР.
С. Д. без възражения, същият е продължил курса си. По-късно „ВЕРА
СТРОЙ“ ЕООД, гр. София – възложител на превоза, осъществен от К.Д., и
собственик на процесните МПС и полуремарке – е заплатило такса за
извършването на извънгабаритния превоз на МПС, товарен автомобил с ¾
оси, рег. № *****. С НП № 7395/01.09.2021 г. на АПИ, с което на КР. С. Д. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за това,
че е извършвал превоз с извънгабаритно ППС, без да е притежавал надлежно
разрешение за това от държавната власт и без да е заплатил съотв. такса за
това – нарушение чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Така възприетата фактическа обстановка се установява посредством
средните доказателствени средства: свидетелските показания на М.К. и Б.К.
(о. с. з. на 02.11.2021 г., л. 60-61), квитанция за платени пътни такси в РБ (л.
7), НП № 7395/01.09.2021 г. на АПИ (л. 11 и сл.), АУАН № 8111/06.08.2021 г.
на АПИ (л. 15), разписка за получаване на същ. АУАН (л. 16), л. к. на С.К. Д.,
Свидетелства за регистрация на процесните МПС и полуремарке (л. 17),
пътен лист № 21 (л. 18), Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на АПИ (л. 19),
Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на АПИ (л. 20 и сл.), Декларация за
съответствие на бълг. ез. (л. 51 и сл.), Сертификат за съответствие на бълг. ез.
(л. 54 и сл.). По довод от противното на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не се налага
съдът да излага съображения защо кредитира едни или други доказателствени
средства: всички доказателствени средства установяват по безпротиворечив и
несъмнен начин така възприетата по-горе фактическа обстановка. Впрочем
страните не спорят по фактите, а само по правото.
По правото:
От обективна страна:
От обективна страна СвРС намира за установено следното: На
06.08.2021 г. в 11:15 ч. на път I-3, км. 34 на 100 м. след разклона за с. Овча
Могила в посока гр. Бяла – гр. Плевен КР. С. Д. е управлявал съчленено ППС
с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“, модел „ФХ 13.400“ с рег. № *****;
и полуремарке с три оси с рег. № *****. ППС е било с широчината 3 м. при
максимално допустими 2.55 м. Водачът на ППС не е притежавал към този
момент нито разрешение, нито платена такса за извършването на
3
извънгабаритен превоз. Нарушен е правната норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“,
пр. 1 ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата: извършена е дейност по
специалното ползване на пътищата без разрешение, в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия чрез движението на извънгабаритни ППС.
След като водачът Д. е бил спрян за проверка от служители на АПИ, същият е
продължил превоза на извънгабаритното ППС. По този начин е нарушен
нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 1 ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 3, във вр. с
ал. 1, т. 1 на Наредбата: след като е установено неправомерно извършване на
извънгабаритен превоз, същият превоз е продължил, и то отново
неправомерно, т. е. без надлежното разрешение за това по реда на чл. 14 и сл.
от Наредбата.
От субективна страна:
От субективна страна районният съд приема, че административно
наказателно отговорно лице е това физическо лице, което осъществява
превоза по РПМ на извънгабаритно ППС – КР. С. Д.. Без правно значение е
обстоятелството, че собственик на ППС и изпращач (възложител на превоза)
е друго лице, в случая „ВЕРА СТРОЙ“ ЕООД, гр. София. Този извод се
налага несъмнено от чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП: физическите лица, които извършват
движение на извънгабаритни ППС и товари без разрешение на
администрацията, управляваща пътя, се наказват от 1 000 до 5 000 лв.
Отговорността на лицата, които са наредили превоза, е самостоятелна.
Всъщност това ясно следва и от чл. 15, ал. 3 от Наредбата, в която е посочено,
че – алтернативно – собственикът на извънгабаритното ППС или лицето,
което извършва превоза, следва да подаде заявление за издаване на съотв.
разрешително. (Прочее отговорност на собствено основание носят двете лица,
при което оплакването на жалбоподателя, че отговорност носел
изключително собственика на ППС, е неоснователен.)
СвРС намира, че деянието, описано по-горе, КР. С. Д. е извършил
виновно при форма на вина пряк умисъл: деецът е съзнавал като
професионален шофьор, че не може да извършва извънгабаритен превоз, без
разрешение от ДО, респ. без да е платил съотв. такса, за това. Същото
обстоятелство се установява от това, че в пътния му лист е посочил, че е
започнал превоза, без да е попълнил, че разполага с съотв. документи, за да
го извърши (разрешение или квитанция за платена такса за това).
По наказанието:
Съгласно чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП при
извършване на извънгабаритен превоз физическите лица, които извършват
превоза с ППС, се наказват с глоба от 1 000 до 2 000 лв. СвРС намира, че
адекватното административно наказание, което в случая трябва да се наложи
на КР. С. Д., е глоба от 1 000 лв.
Като е определил административното наказание „глоба“ в размер на
2 000 лв. по отношение на КР. С. Д., АНО е допуснал нарушение на чл. 12 и
чл. 27 ЗАНН, тъй като не е отчел обстоятелството, че нарушението е
4
извършено за първи път, а освен това АНО не е изложил съображения, защото
наказанието следва да бъда определено над минималния размер. АНО е
посочил единствено, че неизпълнението на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е
утежняващо отговорността обстоятелство, тъй като, макар и след
установяването на нарушението, не е била заплатена дължимата такса. ОТ
една страна, от представена по делото квитанция за платена такса за
извънгабаритен превоз (л. 7) се установява тъкмо обратното: „ВЕРА СТРОЙ“
ЕООД, гр. София – собственик на ППЗ и изпращач на товара – е заплатило
такса за превоз на извънгабаритен товар в РПМ. От друга страна,
контролните органи на АПИ не притежават правомощие да спрат от
движение въпросното ППС. АНО не е изпълнил и задължението си при
определяне размера на наказанието да съобрази всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и по този начин не е съобразил
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
В конкретния случай съдът счита, че, от една страна, при отчитане на
смекчаващите административно наказателната отговорност обстоятелства:
ниска обществена опасност на дееца, отсъствието на нарушения по ЗП,
заплащането на таксата за превоз на извънгабаритен товар с ППС след
установяване на нарушението, и от друга страна, предвид липсата на
отегчаващи административно наказателната отговорност на дееца,
административното наказание „глоба“, което на основание чл. 53, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП се налага да се наложи на КР. С. Д., трябва да
бъде определено към минимума, а именно – 1 000 лв. Това налага НП бъде
изменено в тази му част.
По оплакванията в жалбата:
СвРС намира, че процесния АУАН е издаден от надлежен ДО: М. Д. К.
– гл. инспектор в АПИ, упълномощен за това чрез Заповед № РД-11-
1267/17.10.2019 г. на АПИ. Същото се отнася и до издателя на НП – В.Б.А. –
началник отдел „Контрол по РПМ“ в дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол към АПИ, която е овластена за това със Заповед № РД-
11-1266/17.10.2019 г. на АПИ.
Оплакването, че в АУАН бащиното име на жалбоподателя било
„неясно“ посочено е несъстоятелно, защото подобен пропуск има всъщност
не в АУАН, а в НП. Но макар и да е пропусната буквата „в“ в бащиното име
на жалбоподателя „Се[в]далинов“, то несъмнено адресат на НП е именно той:
в него са посочени неговите три имена: Красимир Се[в]далинов Д., ЕГН му:
**********, и неговия адрес: с. Змеица, общ. Доспат, обл. Смолян, *****.
Прочее идентификацията на КР. С. Д. е несъмнена, а пропускът на една буква
в НП от бащиното му е име несъществено процесуално нарушение, тъй като
не би могло да има съмнение кой е адресат на НП. Поради това и оплакването
в този смисъл в жалбата е лишено от процесуално основание.
Доводът за съществено нарушение на производствените правила в
АУАН, изразяващо се в непосочване на кое от двете предложения (хипотези)
5
на б. „а“, т. 1, ал. 2, чл. 26 ЗП бил нарушил жалбоподателят: „За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия: а) [пр. 1] движението на
извънгабаритни и [пр. 2] тежки пътни превозни средства.“, се явява
неоснователно. Независимо че хипотезата на б. „а“ в случая не е била
посочена с цифров еквивалент, тя следва по категоричен начин словесно:
касае се за движение на извънгабаритно ППС. Впрочем никъде в АУАН не е
посочено, че става въпрос за тежки ППС, за да има някаква неяснота, каквато
се твърди. При това оплакване в жалба също е неоснователно.
Несъстоятелно е оплакването в жалбата, че контролът за използването
на извънгабаритни ППС се извършвал от АПИ със съдействието на МВР, но в
случай не били присъствали служители на МВР, поради което процедурата
била опорочена. Действително в чл. 36 от Наредбата е записано, че МВР
„съдейства“ на АПИ за осъществяването на контрола по ЗП. Това означава, че
ако АПИ не може да извърши сама действие по контрол на дадено ППС, напр.
дадено ППС не спре на сигнал на АПИ за това, тогава АПИ може да иска
съдействие от МВР, за да бъде принудително спряно това ППС, тъй като не
АПИ, а МВР е силово ведомство. В този смисъл, когато водачът на ППС е
спрял, изпълнявайки заповедта на съотв. служител на АПИ, то използването
на съдействието на МВР е безцелно и безпредметно.
Неприемливо е и оплакването на жалбоподателя, че в случая бил
нарушен чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Затова, защото
приложните полета на ЗДвП и ЗП са различни (арг.: чл. 3 ЗДвП, във вр. с чл.
19 ЗП): ЗП урежда управлението, стопанисването и експлоатацията на
пътната мрежа у нас (вж. чл. 3 ЗДвП), а ЗДвП – условията за използването на
пътищата от участниците в движението, в т. ч. и от водачите на ППС (срвн.
чл. 1 ЗДвП). Ето защо запрещенията на чл. 177, ал. 3 ЗДвП и чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ ЗП охраняват различни защитени от правото интереси и блага, при
което отговорността за нарушенията им е различна.
Обстоятелството какво е превозвал водачът на извънгабаритното ППС е
без правно значение, поради което правилно то не е посочено нито в АУАН,
нито в НП, нито дори в настоящето решение. Това е така, защото законът не
му е предал никакво правно значение. Оплакването и в този смисъл също е
несъстоятелно. Прочее и оплакванията на жалбоподателя, че при съставяне на
АУАН бил нарушен чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, респ. при издаването на НП – чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, са бланкетни и неподкрепени от каквито и да било
доказателства за това. В АУАН и НП са напълно ясно посочени деянието и
обстоятелства, при които то е извършено. Поради това същите оплаквания се
явяват несъстоятелни.
Оплакванията на жалбоподателя за наличието на маловажен случай (чл.
28 ЗАНН), а в условията на евентуалност – на явно маловажен случай (чл. 39,
ал. 1 ЗАНН), са неоснователни. Това е така, понеже нито в жалбата, нито в о.
с. з. са наведени доводи и ангажирани (някакви) доказателства за наличието
6
на смекчаващи обстоятелства, с оглед на които случаят да е с по-ниска
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Освен това по делото няма никакви данни за подобни
обстоятелства. При това при липса на факти в подобен смисъл позоваването
на ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. д. № 1/2006 г., НК на ВКС се явява
безпредметно.
Заплащането такса за превозване на извънгабаритен товар, след като
водачът на ППС е бил глобен преди това, т. е. post factum на установяване на
нарушението му, не се отразява на съставомерността на деянието му. В
противен случай би се поставила под огромно съмнение регулиращата
функция на правото, защото лицата биха изчаквали да бъдат установени
нарушенията и едва тогава да изпълнят задълженията си към ДО, без да носят
отговорност за това. Оплакванията в противния смисъл на жалбоподателя са
неприемливи.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 7395/01.09.2021 г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), ЕИК: *********, *****, с което на
КР. С. Д., ЕГН: **********, с. Змеица, общ. Доспат, обл. Смолян, *****, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., КАТО
НАМАЛЯВА наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв. за това, че е
извършвал превоз с извънгабаритно пътно превозно средство, без да е
притежавал надлежно разрешение за това от държавната власт и без да е
заплатил съотв. такса за това – нарушение чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, във вр. с
чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ), КАТО НАМАЛЯВА административното
наказание „глоба“ от 2 000 (две хиляди) лева на 1 000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7