Р Е Ш Е Н И Е № 109
Гр. Сливен, 31.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 132 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Г.П.П.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед № 1121/13.12.2017 г., издадена от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която е постановен
отказ да се впише в публичния регистър на физически лица за упражняване на
лесовъдска практика Г.П.П.. Оспорването намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от Закона за горите (ЗГ),
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че отказът е постановен при неправилно прилагане на
материалния закон. Позовава се на чл. 14 ал. 4 от Наредба № 1/22.12.2008 г. за
реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и
за извършване на дейности в горския фонд, съгласно която норма в случаите,
когато кандидатът има завършено образование извън страната, представя
удостоверение за признато завършено средно образование и професионална
квалификация или удостоверение за признаване на висше образование, придобито в
чуждестранни висши училища, издадени от Министерство на образованието и
науката. В тази връзка, издадената от Ленинградската Лесотехническа академия
диплома по специалност „Икономика и организация на горската промишленост и
горското стопанство“ била заверена с печат на МОН, с което се признавало за
легитимно придобитото висше образование
и специалност в чужбина. Този документ се включвал в категорията на тези
по чл. 237 ал. 2 от ЗГ. Моли съда да отмени административния акт с претенция за
разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. М. А. ***, която
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски.
В с.з. административният орган Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по горите, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено
становище от процесуален представител се оспорва жалбата, с молба към съда да я
отхвърли. Твърди се, че разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ЗГ е за удостоверяване
легитимността на придобито висше образование в чужбина и легитимността на
представената диплома, но не и към коя специалност в посочените по чл. 236 от
ЗГ може да се приравни. По отношение на последното компетентен орган бил
Министерство на образованието и науката, което от своя страна препратило
запитване към лесотехническия университет като единствен, обучаващ студенти по
специалностите от професионална направление „Горско стопанство“.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Оспорващият Г.П.П. завършил висше образование
в Ленинградска Лесотехническа академия, съгласно Диплома ТВ № 158437, издадена
на 30.06.1991 г. със специалност „Икономика и организация на горската
промишленост и горското стопанство“. На 30.09.1993 г. Министерство на
образованието и науката е признало (на основание чл. 31 от Закона за висшето
образование, отм. 30.12.1995 г.), че Г.П.П. има висше
образование по специалността „Икономика и организация на горската промишленост
и горското стопанство“.
На 27.09.2017 г. с вх. № ИАГ-18758 П. подал Заявление за вписване в
публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика (по
образец) до Изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция по горите.
На 06.10.2017 г. комисия, определена със Заповед № 17/16.01.2017 г. на
ИАГ разгледала постъпилото заявление и, мотивирана с обстоятелството, че
легитимираното от МОН завършено от П. висше образование в чужбина, посочено в
дипломата е различно от упоменатите в чл. 236 от ЗГ и § 1 т. 32 от ДР на с.з.,
приела решение да предложи на изпълнителния директор на ИАГ да поиска становище
от МОН и Лесотехническия университет дали завършената специалност и придобитата
квалификация могат да бъдат приравнени към някоя от специалностите и/или
квалификациите, посочени в цитираните норми на ЗГ и съответно дали отговарят на
изискванията на закона за вписване в публичния регистър на ИАГ за упражняване
на лесовъдска практика. Решението било обективирано в
Протокол № 14/06.10.2017 г. По така приетото решение с писмо изх. №
ИАГ-21207/26.10.2017 г. изпълнителният директор на ИАГ поискал от МОН становище
относно това, дали завършената от П. специалност и придобитата квалификация
могат да бъдат приравнени към някоя от специалностите, посочени в чл. 236 от ЗГ
и § 1 т. 32 от ДР на същия закон. В отговор на това писмо с № 03-620/08.11.2017
г. Директорът на Дирекция „Висше образование“ при МОН посочил, че законовата
уредба в системата на висшето образование не предвижда тълкуване и приравняване
на придобитото висше образование по дадена специалност, както и на присъдената
професионална квалификация. В отговора била дадена и препоръка компетентно
становище по поставения въпрос да се търси от Лесотехническия университет,
където се провежда обучение по специалностите от професионално направление 6.5
„Горско стопанство“.
С писмо изх. № ИАГ-21208/26.10.2017 г., адресирано до Ректора на
Лесотехническия университет, изпълнителният директор на ИАГ (прилагайки
дипломата на Г.П.) поискал компетентно становище относно това, дали завършената
от П. специалност и придобита квалификация могат да бъдат приравнени към някоя
от специалностите и/или квалификациите, посочени в чл. 236 от ЗГ и § 1 т. 32 от
ДР на закона. Отговор на това писмо бил даден от Ректора на ЛТУ с рег. индекс
7942/09.09.2017 г. Съгласно този отговор, съставен от
Декан на Факултет „Горско стопанство“, придобитата от Г.П. специалност в Ленинградската
Лесотехническа академия е „Икономика и организация на горската промишленост и
горското стопанство“ и тази специалност не е измежду регламентираните в Закона
за горите специалности, които покриват „Висше лесовъдско образование“. Посочени
са изучавани дисциплини (без хорариум), като е застъпено становище, че част от
дисциплините, осигуряващи компетенции и права за упражняване на лесовъдска
практика по чл. 236 от ЗГ не са изучавани от П., а друга част са недостатъчно
застъпени. Формиран е извод, че завършената от П. специалност и придобитата
квалификация не могат да бъдат приравнени към специалностите и квалификациите,
посочени в чл. 236 от ЗГ и § 1 т. 32 от ДР на ЗГ.
На 27.11.2017 г. комисията, определена със Заповед № 17/16.01.2017 г.
на ИАГ разгледала повторно заявлението от Г.П., ведно с описаните по – горе
становища на МАН и ЛТУ и приела решение да предложи на изпълнителния директор
да постанови отказ за вписване на Г.П. в публичния регистър по чл. 235 от
Закона за горите.
Със Заповед № 1121/13.12.2017 г. Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция по горите постановил отказ да впише в публичния регистър
на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика Г.П.П.. Жалбата срещу тази заповед била подадена (чрез пощенска
услуга) на 22.12.2017 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително приложените
към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност
административен акт, в рамките на регламентирания от чл. 149 ал. 3 от АПК срок,
а именно: девет дни след издаване на акта и от лице, което има правен интерес
от това производство, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност, наложено от принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден
и процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите, действащ при спазване на
правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 238 и чл. 154
ал. 3 от ЗГ, и чл. 3 ал. 1 от Устройствения правилник
на ИАГ) материална и персонална компетентност. Като издадена от компетентен
орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът
приема оспорената заповед като валиден акт. Освен валидна, обжалваната заповед
се преценява от настоящата съдебна инстанция и като материално и процесуално
законосъобразна, при следните съображения:
В Глава
шестнадесета „Регистрация за извършване на дейности в горските територии,
Раздел II „Лесовъдска практика“ на Закона за горите е регламентиран
редът за осъществяване, както и специфичните изисквания и предпоставки за
придобиване на правомощия за такава, процедурата, въвеждаща съответен
разрешителен режим и административната компетентност в тази връзка. В нормата
на чл. 233 от този раздел са посочени дейностите, включени в понятието
„лесовъдска практика“, като съобразно чл. 235 от ЗГ, дейностите по чл. 233, ал.
1 се извършват от физически лица, които са вписани в публичен регистър в
Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация. В процесния случай предмет на спора е законосъобразността на
постановен отказ за вписване в публичния регистър. Процедурата за вписване е
нормативно регламентирана в чл. 236 от ЗГ, в която норма са и специфичните изисквания,
на които трябва да отговарят съответните лица, за да извършват лесовъдска
практика. Съобразно тези изисквания, за дейностите по чл. 233 ал. 1 от ЗГ в
публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което притежава диплома
за завършено висше образование по следните специалности: „Горско стопанство“,
„Озеленяване“, „Ландшафтна архитектура“, „Екология и
опазване на околната среда“, „Механизация на горското стопанство“ и „Лесоинженерно дело“ с образователно – квалификационна
степен „бакалавър“ или „магистър“ или с образователна и научна степен „доктор“
или „доктор на науките“. Изискуемите документи, които следва да бъдат
представени пред решаващия административен орган са изчерпателно изброени в чл.
237 от закона. В жалбата си оспорващият мотивира съображенията си, позовавайки
се на чл. 14 ал. 4 от Наредба № 1/22.12.2008 г. за реда и критериите за
регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на
дейности в горския фонд. Тази норма възпроизвежда изискването на чл. 237 ал. 2
от ЗГ, съгласно който, в случаите когато кандидатът има завършено образование
извън страната, той представя удостоверение за признато завършено средно
образование и професионална квалификация или удостоверение за признаване на
висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, издадени от
Министерството на образованието и науката. Тази разпоредба обаче е неприложима
към настоящия случай в аспекта, изложен в жалбата, тъй като касае признаване и
редът за това на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище.
Признаването и приравняването на придобито в друга държава образование обаче не
са идентични понятия и дейности, в който смисъл са доводите на жалбоподателя.
Признаването на диплом от чуждестранно висше училище (каквото в случая е налице,
чрез заверка по чл. 31 от ЗВО – отм.) има за последица, по арг.
от чл. 6 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше
образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища
(НДИППВОЗПОЧВУ), достъп до по – нататъшно обучение в системата на висшето
образование, до обучение за повишаване квалификацията и до докторантура, както
и улесняване достъпа до пазара на труда, както и за други цели. Следователно,
признаването на съответното завършено висше образование (обективирано
в диплома) от страна на МОН дава единствено валидация
и легитимност на същото. В случая придобитата и призната от МОН за РБългария специалност на оспорващия П. е „Икономика и
организация на горската промишленост и горското стопанство“. Същата обаче няма
как да се приравни на специалност от българско висше учебно заведение,
доколкото действащата нормативна уредба в тази сфера не допуска приравняване на
специалности. Процесното оспорване би било
основателно в случай, че придобитото в чуждестранното висше училище образование
е по специалност, идентична с упоменатите в чл. 236 от ЗГ специалности. Както
се отбеляза по – горе, приравняване националното законодателство не допуска във
висшето образование, за разлика от средното, в каквато насока е и нормативното решение
на чл. 236 ал. 5 от Закона за горите. Следователно признаването на завършеното
от П. висше образование в Ленинградската Лесотехническа академия дава на същия
правата по чл. 6 от НДИППВОЗПОЧВУ, а именно – за продължаване на образование в
страната и достъп до пазара на труда, но не и правата да извършва лесовъдска
практика, доколкото специалността му не е съответна на специфичните изисквания
за специалност, въведени с чл. 236 от Закона за горите.
На следващо място,
нормата на чл. 234 ал. 1 от ЗГ определя лицата, които могат да упражняват
лесовъдска практика самостоятелно или въз основа на договор – а именно притежаващите
висше или средно лесовъдско образование. Легална дефиниция на понятието
„лесовъдско образование“ е дадена в § 1 т. 32 от ДР на ЗГ, съгласно която
„лесовъдско образование“ с образователно – квалификационна степен „магистър“ е
висше лесовъдско образование с професионална квалификация „Магистър – инженер
по горско стопанство“ по специалностите „Горско стопанство“, „Лесовъдство“, „Лесоползване“, „Лесоустройство“, „Ловно стопанство“,
„Селекция, семепроизводство и горски култури“, „Защита на горите“,
„Стопанисване на горите“, „Ловно и рибно Стопанство“, „Лесоползване
и икономика на горското стопанство“ или професионална квалификация „инженер по
горско стопанство“, придобити по Закона за висшето образование. В случая,
доколкото придобитата от П. специалност е различна от така изброените, то се
явява законосъобразен изводът на административния орган в оспорения акт, че
жалбоподателят не отговаря на нормативните изисквания, за да бъде вписан в
публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика.
Противно на твърдяното в жалбата, признаването от страна на МОН на завършеното
от П. висше образование е по специалността „Икономика и организация на горската
промишленост и горското стопанство“ и тази специалност не попада сред
изброените в чл. 236 ал. 1 – 4 от ЗГ, които лицето, упражняващо частна
лесовъдска практика следва да притежава. Налице е липса на съответствие между
притежаваното образование с изискванията на чл. 236 от ЗГ, при която правилно
органът е постановил отказ за вписване в публичния регистър.
Освен валиден и материално и процесуално
законосъобразен, атакуваният административен акт се преценява и
като съобразен с целта на закона. Съгласно чл. 1 ал. 2 от Закона за горите, целите на
закона са: опазване и увеличаване площта на горите; поддържане и подобряване
състоянието на горите; гарантиране и поддържане на екосистемните,
социалните и икономическите функции на горските територии; гарантиране и
увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии; поддържане
на биологичното и ландшафтното разнообразие и
подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота; осигуряване на възможности за отдих на населението
и подобряване на условията за рекреация; постигане на
баланс между интересите на обществото и собствениците на горски
територии;подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в
горски територии и изпълнение на международни и европейски ангажименти за
съхранение на горските местообитания. Изпълнението на така поставените цели е
пряко обвързано с изискването, нормирано чрез специален режим в упоменатите по
– горе разпоредби, за притежаване на съответна на дейностите специалност и
професионална квалификация. Липсата на последните обуславя и правилността на
постановения в процесния акт отказ за вписване в
нарочния публичен регистър на ИАГ.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед № 1121/13.12.2017
г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с
която е постановен отказ да се впише в публичния регистър на физически лица за
упражняване на лесовъдска практика Г.П.П., е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, като неоснователна се преценява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на сторени по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.П., ЕГН **********,*** срещу
Заповед № 1121/13.12.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите, с която е постановен отказ да се впише в
публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика Г.П.П., като неоснователна.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: