РЕШЕНИЕ
Номер 260581 23.06.2021 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На тринадесети януари 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Елена Ралчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 2596 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002745/08.04.2020г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.413, ал.2 от Кодекса
на труда, на „П.А. БГ” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на р., със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Константин Геров”, № 10, представлявано от
у. П.А.П., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.3 от Наредба №
РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА
„П.А. БГ”, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ИА
„Главна инспекция по труда“, гр.София, сумата в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-002745/08.04.2020г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.413, ал.2 от Кодекса
на труда, на „П.А. БГ” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Константин Геров”, № 10,
представлявано от у. П.А.П., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.3 от Наредба №
РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Жалбоподателят
„П.А. БГ” ЕООД обжалва наказателното постановление, формулирайки претенция за отмяната
му като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата
съображения. Редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител – адв.Т., пледира за отмяна на наказателното постановление,
поддържайки изложените в жалбата доводи в насока допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони. Твърди се несъставомерност на деяние,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и условия за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, редовно призована, изпраща
представител – юрисконсулт Б., който моли наказателното постановление да бъде
потвърдено от съда като правилно и законосъобразно, като също претендира
разноски и възразява срещу размера на сторените от жалбоподателя такива.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против „П.А. БГ” ЕООД, в качеството му р.,
за това, че във връзка със станал на 07.02.2020г. инцидент с И.Р.И. в сервиз за
товарни автомобили, намиращ се в местност „Чиирите“, с.Брани поле, на 11.02.2020г.
е извършена проверка на „П.А. БГ” ЕООД. При проверката са представени книги за
инструктаж, в които името на И.И. не фигурира. От дадените от пострадалия И.и.
устни обяснения на 17.02.2020г. и писмени такива на 19.02.2020г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив е установено, че на 01.02.2020г. в сервиз за
товарни автомобили, намиращ се в местност „Чиирите“, с Брани поле от страна на
работодателя „П.А. БГ” ЕООД е допуснат до работа като м. И.Р.И., ЕГН **********,
без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
С това
е нарушен чл.3 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН от № 16-002745 от 26.03.2020г.,
съставен от Ж.Д.Н. – Н. на отдел в Дирекция “ИТ” – Пловдив, като отразената в
същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в
АУАН.
Обстоятелствата, при които е осъществен състава на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни,
логични и неоспорени от страните. Съдът кредитира в цялост свидетелските
показания на актосъставителя Ж.Д.Н. и пострадалия И.Р.И., тъй като същите са
изключително логични, подробни, детайлни, взаимоподкрепящи се и съответни на
съвкупната доказателствена маса. От показанията на свидетелите Н. и И.,
подкрепени от писмените доказателства по делото безсъмнено се установяват
всички релевантни към фактическия състав на изследваното нарушение фактически
обстоятелства, а именно фактът на престиране на работна сила от страна на И.Р.И.
за работодателя „П.А. БГ“ ЕООД, като първият е бил допуснат на 01.02.2020г. на
работа в дружеството като а. без с него да е бил сключен трудов договор в
писмена форма, като в продължение на една седмица св.И. е осъществявал
задълженията си редовна смяна за времето от 08:00ч. до 17:00ч. Други автомонтьори
от фирмата – свидетелите А.Ю. и Т.Г., му били определени за наставници в
рамките на отработените седем дни, които наблюдавали работата му. Три дни след
започването на работа св.И. се поинтересувал какво се случва с трудовия му договор,
при което г. м. – св.В.Б., го уверил, че такъв ще се сключи не след дълго
време, тъй като било нужно още малко време, за да преценят дали св.И. отговаря
на изискванията за възложените му задачи. На св.И. не били осигурени лични
предпазни средства, работно облекло, не му бил извършван никакъв инструктаж,
както и същият не се бил подписвал за извършването на такъв. Св.И. се запознал
на 02.02.2020г. със св.Б.Н., който бил р. на автосервиза и в близки родствени
отношения по сватовство със управителя на дружеството - П.А., зет на последния.
На 07.02.2020г. св.И. изпълнявал трудовите си задължения, като със св.Т.Г.
трябвало да ремонтират дюшемето на товарен автомобил м.“Мерцедес“. Премахнали
старото дюшеме и следвало да монтират ново такова, но при манипулация с
оперативна машина – циркуляр, поради пропадане на диска му, св.И. срязъл дланта
на лявата си ръка на машината, което наложило медицинска интеревенция по
възстановяването й. На место се отзовали медицински и полицейски органи. Кратко
време след трудовата злополука св.И. бил посетен в дома си от свидетелите Б.Н.
и В.Б., които предложили на св.И. да му заплащат по 600 лв на месец, в замяна
на което св.И. не трябвало да сочи обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента, както и да не сезира полицията. Настоявали св.И. да твърди, че не е
работел в автосервиза на „П.А. БГ“ ЕООД, а, че пребиваването му на територията
на сервиза е било инцидентно и поводът е бил да търси свой познат на име И. М.,
което не отговаряло на истината и св.И. не познавал лице с такива имена. Бил
съставен РКО № 1/14.02.20г., съгласно който Б.Н. е платил на И.Р.И. сумата от
600лв.
Съдът кредитира отчасти показанията на
свидетелите Б. Р. Н. /н. на автосервиза/, В. В. Б. /г. а. в „П.А. БГ“ ЕООД/, Г.
Л. М. /а. в „П.А. БГ“ ЕООД,/ Т. Д. Г. /а. в „П.А. БГ“ ЕООД/ и А. И. Ю. /а. в „П.А.
БГ“ ЕООД/, като счита за напълно лишени от правдивост, както и правна и
житейска логика показанията им в частта досежно обстоятелствата, дали св.И.И. е
работел въобще във фирмата, дали последният е осъществявал задълженията си като
автомонтьор в процесния сервиз за времето от 01.02.2020г. до 07.02.2020г., така
и принципно. Несъстоятелни са твърденията на цитираните свидетели – Н., Б., М.,
Г. и Ю., които в общ хор свидетелстват, че в деня на злополуката пострадалият
се е намирал на територията на автосервиза, не за да работи, а за да търси
никому, в т.ч. и на св.И., неизвестно лице. Напълно ирационално звучи тезата,
че, въпреки че св.И. търсел „негов познат“, но същевременно започнал работа с
циркуляра, което представлява режещ инструмент, захранван от електрическата
мрежа, с който се реже дървен материал и достъпът до машината не следва да е
безпретятстван за „външни лица“, за какъвто се опитват посочените свидетели да
заявят пострадалия. Показанията им в коментираната част всъщност са напълно
субективни и заинтересовани, тъй като са резултат от стремежа им да изградят
защитната позиция на дружеството-жалбоподател, с което същите с в служебни
отношения, а за св.Н. дори се установява и роднинска връзка с управителя на
фирмата. Непонятно за съда, в случай, че се довери на показанията на работниците,
остава обстоятелството, защо и как св.И. в детайли е запознат и сочи работния
процес в автосервиза, къде, как и от кого се предоставят резервни части за
камионите, какви документи се оформят за това, кои са работниците в
автосервиза, имената и длъжностите им, времето на разпределяне на работния
процес, почивките, дори обедното хранене в близкото заведение, също свързано с
дружеството-жалбоподател, в което порционът се поемал срещу купон на стойност
5лв. Всички тези подробности естествено не могат да се знаят от лице, което не
е свързано с фирмата и не е било участник в работния й процес, тоест от един
случайно преминаващ гражданин.
Така съвкупната доказателствена маса налага единствено възможния, логически
обусловен и доказателствено обезпечен фактически извод, че св.И. е полагал труд
във „П.А. БГ“ ЕООД в периода 01-07.02.2020г., като същият на 01.02.2020г. е бил
допуснат на работа от работодателя, без да е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тоест категорично се
установяват всички фактически обстоятелства, относими към състава на
административното нарушение по смисъла на чл.3 от Наредба № РД-07-02 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като деянието е било правилно и законосъобразно
квалифицирано.
При нарушение на цитираната по-горе разпоредба е
определена и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 413. ал.2 от КТ, според който “Работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”. В случая АНО е определил размерът на имуществената санкция при горните
параметри, а именно в законоустановения минимум от 1500лв, което съдът намира за
твърде снизходително, с оглед
обстоятелството, че се касае за дейност, свързана с боравене на машини и съоръжения,
носещи значителен риск за човешкото здраве и живот, а в конкретния случай
здравето на работника е било сериозно увредено. По тези съображения всъщност
напълно неоснователни са претенциите на жалбоподателя за приложение на чл.28а
от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай предвид степента на засягане
на накърнените обществени отношения, а още повече, че в конкретния казус е
настъпил и трудовия травматизъм.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, като същите съдържат законово определените реквизити, издадени са в законоустановените срокове и от компетентни лица.
С оглед
на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 16-002745/08.04.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, на „П.А.
БГ” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Константин Геров”, № 10, представлявано от у. П.А.П.,
е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
извършено административно нарушение по чл.3 от Наредба № РД-07-02 за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в максималния
размер от 120 лева, предвид факта, че същата се е изразила в многократни явявания
в съдебни заседания и активно участие при събиране на доказателствения
материал, необходим за разкриване на обективната истина.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.