Р Е Ш Е Н И Е
№ 1135/31.7.2020г.
гр.в., 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 604 по описа за 2020
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „г. 2019“ООД чрез управителя и представляващ дружеството Г.Х.Л.
против НП № 481166-F509095/29.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-в., с което на юридическото лице на основание чл.273 от ДОПК е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 13 ал.1, във връзка с чл. 12 ал.1
т.4 и т.5, вр. с чл. 22 ал.1, вр.
с чл. 37 ал.2 и ал.3 от ДОПК.
В депозираната пред
съда жалба се твърди, че в хода на административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в НП не са
намерили отражение всички обективни признаци на твърдяното нарушение. Излага се
становище, че е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата
под която същите са възведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
Сочи се, че в обжалваното НП не са изложени мотиви за налагането на санкция в
посочения размер. Твърди се, че са налице предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не изпраща
представител.
Въззиваемата
страна , редовно призована представлява се от юк Флорева, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В
заседание по същество пледира, че НП е законосъобразно и обосновано. Сочи, че в
хода на извършваната от контролните органи проверка, въззивникът,
в качеството му на задълженото лице, е
следвало да окаже пълно съдействие в
т.ч. да предостави исканите документи и писмени обяснения. Твърди се, че в хода
на съдебното производство е безспорно установено, че същите не са представени в
ТД на НА – в. в 7 дневен срок, считано от датата на изпращан на искането за
това . Излага се становище, че не са
налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на извършеното нарушение, както и становище, че наложената санкция
е в справедлив размер. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство
е разпитан актосъставителя
по акта – св. Й. Я.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и извлечение от информационната система на НАП,
а именно обща справка за задължено лице и заверено копие
на резолюция за извършване на проверка № П-03000319151716-0РП-001/09.09.2019 г. – проверка за прихващане или възстановяване за
периода от 01.06.2019 – 31.08.2019 г.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 20.09.2019г. в ТД на НАП - гр.в. при извършвана проверка . възложена с
РИП П-03000319151716-ОРП-001 /09,09.2019г . е
установено, че с ИПДПОЗЛ с № П-03000319151716-040-001/10.09.2019 г. органът по
приходите е изискал документи необходими за изясняване на факти и
обстоятелства, свързани с извършваната проверка, а именно: Оригинали на всички
първични счетоводни документи - фактури за покупки и продажби, касови документи
и книги, банкови извлечения, платежни нареждания и др. Оборотна ведомост за
проверяваните периоди /по месеци/. Договори с контрагенти. Искането е връчено
на 10.09.2019г. на деклариран електронен адрес за кореспонденция с НАП - preslav_lukanov@abv.bg.
На 20.09.2019г. е извършена проверка за входирани
документи в деловодната програма на Дирекция „Контрол" и ИС
"Контрол", установено е, че задълженото лице или упълномощен негов
представител не са входирали исканите документи,
справки писмени обяснения изискани по реда на ДОПК, за което е издаден Протокол
кд 73 с №1176959/20.09.2019год. Като е констатирано,
че непредставянето на документите е възпрепятствало установяването на всички
факти и обстоятелства касаещи проверката на дружеството по ЗДДС, на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл.13 от ДОПК , във вр. с
чл.12, ал.1, т.6 и т.7 във връзка с чл.22, ал. 1,вр.
с чл. чл.37, ал .2 и ал.3 от ДОПК. Въз основа на акта е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл. 273 от ДОПК е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, които преценени
в тяхната съвкупност са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 481166-F509095/29.11.2019 г. г. е издадено
от компетентен орган а АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Като разгледа жалбата относно
процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи от правна
страна следното:
В хода на административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита
на наказаното лице. Дерогирани са нормите на чл. 42
и чл. 57 от
ЗАНН, свързани с изискуемото
минимално съдържание на посочените актове-
Липсва посочена дата на извършване
на нарушението. В съдържанието на обжалваното НП се излага единствено твърдение относно
датата на извършената проверка и датата, на която според наказващия орган въззивникът е уведомен за изискуемите документи, които
следва да бъдат представени в ТД на НАП-в.. Неясно за съда остава твърдяната
дата 17.09.2019 г. с какъв факт се свързва -. с дата на която е изтекъл законоустановения срок, в рамките на който е следвало да се
осъществи изисканото съдействие или датата, на която е бездействието се явява
незаконосъобразно. В тази посока съдържанието на НП е неясно формулирано. Доколкото датата
на нарушението индивидуализира същото, както и поставя границите на административнонаказателното
обвинение, липсата на такава
ограничава правото на защита на наказаното лице.
Констатира се и друго нарушение
на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в същите липсва посочване на всички съставомерни
за твърдяното нарушение обстоятелства. Съгласно нормата на чл. 273 административно-наказателна
отговорност носи задължено по смисъла на ДОПК лице. В НП липсва конкретизация на твърдението, е се касаее
за задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК и към коя от групите
задължени лица по смисъла на
чл.14, т.1 – т.3 от ДОПК принадлежи
жалбоподателят, съответно –
в какво качество дължи представяне на изисканите документи
в ТД НАП – в., за да бъде неговото
бездействие противоправно.
Неясно е описано и нарушението досежно
изпълнителното деяние, представляващо в случая противоправно
бездействие от страна на въззивника. Липсва
информация дали дружеството-жалбоподател е депозирало част от изисканите
документи, съотв. кои от тях и каква част от
документите не е представена. Посочените факти са релевантни, както за съставомерността на извършеното нарушение, така и за
приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Така
описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят
като такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване
датата на нарушението и описание на съставомерните по същото факти,
лишават лицето, сочено като нарушител,
от правото му да разбере
горните и съответно - от възможността да организира защитата
си. Последното съществено процесуално
нарушение мотивира отмяната на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Независимо от установените
процесуални нарушения, с оглед служебното начало, съдът установи от правна
страна следното:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не бе установено
безспорно осъществяването на вмененото на въззивника
нарушение.
Необосновано се явява издаденото НП досежно
датата на извършване на деянието, дори да се приеме, че твърдяната като такава
17.09.2019 г. касае времето на осъществяване на нарушението. Това е така,
доколкото ако се приеме, че въззивникът е уведомен за
изисканото от него съдействие на 10.09.2019 г., предвид посочения 7-дневен срок
за оказването му, последният изтича на 17.09.2019 г., поради което
бездействието в тази връзка се явява неправомерно едва на дата 18.09.2019 г.,
която дата не фигурира в обжалваното НП.
Друг е въпросът, че според настоящия състав, липсват доказателства за надлежно връчване на
искането за оказване на съдействие, свързано с предоставяне на изискани
документи. Съгласно чл. 29 ал.6 от ДОПК,
съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на
орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или
съобщения. Нормата на чл. 29 ал.4 от ДОПК предвижда, че Съобщенията могат да се
връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на
квалифициран електронен подпис на органа по приходите. В първия случай, според
разпоредбата на чл. 30 ал.1 от ДОПК връчването на съобщението се удостоверява с
подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в
разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво
качество приема съобщението. При хипотезата на изпращане на електронно
съобщение, според нормата на чл. 30 ал.6 от ЗАНН същото се смята за връчено,
когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно
електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на
електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства не се установява нито съобщението с искане за съдействие
да е връчено на надлежен представител на юридическото лице-жалбоподател, нито
да е удостоверено по надлежен ред връчване на електронно съобщение в този
смисъл, поради липса на изискуемото от закона електронно потвърждаване от
адресата му.
Поради изложеното, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
като неоснователно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 481166-F509095/29.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП-в., с което на „г. 2019“ООД на основание чл.273 от ДОПК е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл. 13 ал.1, във връзка с чл. 12 ал.1 т.4 и
т.5, вр. с чл. 22 ал.1, вр.
с чл. 37 ал.2 и ал.3 от ДОПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ТД на НАП-в.
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: