№ 1667
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501581 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по възражение от 10.09.2021г., подадено от Д. М. ИВ., ЕГН:
**********, представлявана от адв. Светлозар Николов, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев“ 19, ет. 1, ап.1 срещу заповед за изпълнение № 3661/15.07.2013 г. въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5782/2013 г. по описа на БРС, по
съображения, че заповедта по чл. 417 от ГПК и разпореждането за незабавно изпълнение по
чл. 418, ал. 1 от ГПК не са й били надлежно връчени съдебния изпълнител, заедно с
връчената й на 10.09.2013г. покана за доброволно изпълнение, респ., че е узнала за
заповедта по чл. 417 от ГПК едва на 10.08.2021г. Към възражението не са ангажирани
доказателства.
Ответникът по възражението- „Макроадванс“ АД– кредитор-цесионер по
вземането в указания му срок е депозирал писмен отговор и становище, че възражението е
недопустимо, тъй като е подадено след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок
от узнаването, който е изтекъл. По тези съображения счита, че правото на длъжника за
възражение по чл. 423 от ГПК е преклудирано. По същество кредиторът излага множество
доводи за неоснователност на възражението и моли съдът да не го приема. Представя
доказателства.
Бургаският окръжен съд, съобразно исканията и възраженията на страните, като
взе предвид представените доказателства и като съобразни закона, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение, длъжник, който е бил лишен от възможността да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била
връчена надлежно; не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на България или не е могъл да узнае
своевременно за връчването, поради особени обстоятелства; или поради такива
обстоятелства, които не е могъл да преодолее, не е могъл да подаде възражението си.
Възражението по чл. 423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника
в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените
основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на
1
изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на
заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК, а с
неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист.
След извършена проверка, Бургаският окръжен съд след намира, че възражението
по чл. 423 от ГПК е подадено след изтичане на законовия едномесечен срок, поради което
същото се явява просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо,
по следните съображения:
Със заповед за изпълнение № 3661/15.07.2013 г. въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5782/2013 г. по описа на БРС, е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора посочените парични вземания, дължими по сключен договор за
жилищен и ипотечен кредит от 07.05.2008г., ведно с допълнителните споразумения към
него, както и разноските по делото. Видно от направеното отбелязване върху заповедта по
чл. 417 от ГПК, по силата на допуснатото въз основа на нея незабавно изпълнение по чл.
418, ал. 1 от ГПК, в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист от 16.07.2013г.
За принудително събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 20138050401487/2013г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, с рег.
№ 805, с район на действие -БОС, като на 10.09.2013г. на длъжника е връчена лично срещу
подпис покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, което обстоятелство не се оспорва по
делото. Видно от направеното отбелязване в разписката за връчване на ПДИ от 10.09.2013г.,
връчителят ръкописно е вписал, че е връчил „тази ПДИ+ИЛ+ЗИ“, което означава, че на
длъжника са връчени покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед за
изпълнение. Връчването на горните документи съгласно разписката от 10.09.2013г. е
надлежно удостоверено с подписа на връчителя – Х. П. – призовкар. Удостовереното от
връчителя връчване на разписката има характер на официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като е издадена от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените ред и форма. Затова разписката за връчването представлява
официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила и
при оспорването му в тежест на длъжника е да установи неистиността на удостоверените
факти. В случая длъжникът не е ангажирал доказателства за доказване на твърденията си, че
заповедта за изпълнение не му е била връчена, заедно с поканата за доброволно изпълнение.
Затова положения от длъжника подпис за връчване на разписката от 10.09.2013г.
удостоверява, че той е получил както препис от поканата за доброволно изпълнение, така и
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Тоест налице е безспорно доказателство за
надлежното връчване на длъжника на заповедта за изпълнение на посочената в разписката
дата 10.09.2013г. Без правно значение за редовността на връчването е дали разписката е
била оформена по образец съгласно Наредба № 7/22.02.2008г., щом получаването на
документите, описани в нея са били надлежно връчени на длъжника срещу негов подпис.
Що се касае до възражението, че на длъжника не е връчено разпореждането на
съда по чл. 418, ал. 1 от ГПК за допускане на незабавното изпълнение, въз основа на което е
издаден изпълнителният лист, следва да се отбележи, че в закона не е предвидено
задължение, както на съда, така и на съдебния изпълнител да връчва на длъжника
посоченото разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Това разпореждане подлежи
на връчване само на кредитора, тъй като само негова е преценката дали ще поиска
извършване на принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист.
Правото на длъжника да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист /в
случая въз основа на допуснато от съда незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 от ГПК/
възниква едва след образуване на изпълнителното производство и то от датата на връчване
на ПДИ от съдебния изпълнител по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК /в редакцията му към
датата на връчване/.
2
От гореизложеното следва, че тъй като длъжникът е получил на 10.09.2013г.
поканата за доброволно изпълнение и приложените към нея заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист на 10.09.2013г., депозираното на 10.09.2021г. възражение
до съда по ел. поща се явява просрочено, тъй като е подадено след изтичането на
преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Независимо от горното, следва да
се отбележи, че с оглед данните за входирана от длъжника молба от 28.09.2016г. до съдебния
изпълнител, с която е поискана подробна справка за дълга, както и с оглед надлежно
връченото на 27.01.2021г. на длъжника съобщение за наложен от ЧСИ запор на банковите
му сметки, следва, че длъжникът е бил наясно с предприетото срещу него изпълнение и
параметрите на дълга, съгласно заповедта за изпълнение още през 2016г., респ. най-късно
узнаването е станало на 27.01.2021г.
При това положение следва да се приеме, че моментът на узнаване на заповедта,
дори спрямо тази дата, явяваща се по-късна по отношение на датата, вписана в поканата -
10.09.2013г., възражението на длъжника отново излиза извън едномесечния срок, предвиден
в чл. 423, ал.1 от ГПК, тъй като е подадено по ел. поща едва на 10.09.2021 г.
По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че тъй като
връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е надлежно извършено, и същият е
имал възможност да оспори вземането по реда на чл. 414 от ГПК, а не го е сторил в този
срок, не са налице предпоставките за допустимост на възражението по чл. 423 от ГПК.Това
налага оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Независимо от изхода на делото, с оглед специфичния характер на производството
по чл. 423 от ГПК разноски в полза на кредитора не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл.423 от ГПК, подадено от
длъжника Д. М. ИВ., ЕГН: **********, представлявана от адв. Светлозар Николов, със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ 19, ет. 1, ап.1 срещу заповед за изпълнение №
3661/15.07.2013 г. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5782/2013 г. по описа на БРС.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.гр.д.№ 1581/2021г. по описа на
Бургаският окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3