Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 02.11.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и девети септември 2020
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 783 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
Пловдив твърди в исковата си молба, че на 17.12.2018г. подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд
София за вземанията си към А.Н.В.. Било образувано ЧГД №2341/2019г. по описа на
РС София и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск.
Твърди също, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата
на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите
си при публично известни общи условия Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите
условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл.7, т.1 от Общите условия и чл.4 от договора ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на
ответника: обект с ИТН 2092357, находящ се в с.Б.К.. На ответника А.Н.В. бил
открит клиентски № **********, в качеството му на собственик на процесния имот.
Ответникът от своя страна съгласно чл.11, т.1 от ОУ се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ при неплащане
в срок на дължимите суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Заявява, че на 22.12.2016г. служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа за територията на Югоизточна България -
„Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на обекта на
ответника, находящ се в с.Б.К., ИТН 2092357, за което бил съставен констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване
№194945/21.12.2016г., в присъствието на свидетели. Проверката била извършена
при спазване на чл.37 и чл.63 от ОУ. При проверката било установено, че
електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания, тъй
като не измерва консумираната ел.енергия в резултат на манипулация. На
основание установената манипулация и чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ вр. с чл.48 ал.1 и
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ била издадена фактура от 24.03.2017г. на стойност
454,94лв., като на клиента допълнително били начислени 3146 kWh за период от 90
дни 22.09.2016г. до 21.12.2016г., съгласно съставената справка за коригиране на
сметка за електроенергия. Към датата на проверката ответникът не изпълнил
задължението си да извърши промяна по партидата на ИТН 2092357 и същата не била
актуализирана, поради което като титуляр на партидата било записано лицето
Йордан Асенов Йорданов. Поради забавата ищецът счита, че му се дължи и лихва з
размер на 78,60лв. за периода 04.04.2017г. до 16.12.2018г.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията му към А.Н.В., както следва: 454,94 лв.,
представляващи стойността на допълнително начислената ел.енергия за периода
22.09.2016г. до 21.12.2016г., за което е издадена фактура от 24.03.2017г.;
78,60лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 04.04.2017г.
до 16.12.2018г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат
присъдени направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът А.Н.В. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2341/2019г. по описа на РС
София се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение от 23.01.2019г., съгласно
която е разпоредил длъжникът А.Н.В. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване” АД Пловдив сумата от 454,94лв. за главница за ползване на ел.енергия за периода
22.09.2016г. до 21.12.2016г., ведно със законната лихва от 16.01.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 78,60 лв. лихва за периода 04.04.2017г. до 16.12.2018г.
и 75,00лв. разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК
на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представената справка на Служба по
вписванията Ст.Загора, че ответникът е собственик на недвижим имот в с.Б.К.,
придобит с договор за покупко-продажба от 02.02.2016г. и като такъв е потребител
на електрическа енергия за обекта в с.Б.К..
От представения по делото констативен протокол №194945/21.12.2016г. за
техническа проверка и подмяна на средство за измерване е видно, че при
извършена проверка от двама представители на ответното дружество в присъствието
на свидетели, на измервателната система на обект в с.Б.К. е констатирано, че
обекта е захранен без електромер /СТИ/ към ел.разпределителната мрежа с кабел
въздушно; констатирано е също, че абоната е изключен за неплащане; в момента на
проверката ползва немерена ел.енергия чрез кабел, прикачен на автоматичен
предпазител преди електромера.
От представените по делото Справка за коригиране на сметка и фактура №**********
от 24.03.2017г. е видно, че за процесния имот в с.Б.К. за отчетен период 22.09.2016г.
до 21.12.2016г. за доставена ел.енергия 3146 kWh на ответника е начислена
сумата от 454,94 лв. с ДДС.
От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив е
снабдител, а ответникът А.Н.В. – потребител на електрическа енергия за обект на
ответника, находящ се в с.Б.К., като отношенията им са уредени от Общи условия
по смисъла на чл.98а от Закона за енергетиката. В Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е регламентирано
задължението на ответника да снабдява крайните потребители с електрическа
енергия, съответно правото на последните да получават такава и задължението им
да заплащат нейната цена – чл.5, чл.10, чл.11. В чл.5 и чл.7, т.1 от цитираните
ОУ е посочено, че задължението за снабдяване с електрическа енергия съществува
по отношение всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа.
От представените писмени доказателства, неоспорени
от ответника се установява, че ел.захранването в процесния имот е прекъснато,
но въпреки това ответникът ползва ел.енергия, чрез кабел, прикачен на
автоматичен предпазител преди електромера. Или налице е хипотезата на
неизмерване на ел.енергия.
В съответствие с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ са приети
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /2013г./, в които се съдържа
регламентация за начина на едностранно коригиране на сметката на потребителя
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя. В случая следва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от
ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 22.09.2016г. до 21.12.2016г. /отменени
ДВ бр.97 от 2018г./ и в частност чл.48 ал.1 т.1б ПИКЕЕ. Касае се за договор за
продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл.183 от ЗЗД.
От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но не е отчетено и съответно незаплатено, купувачът следва
да заплати дължимата сума. Този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Неизпълнението на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и
чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В
този смисъл е Решение №124/18.06.2019 по дело №2991/2018 на ВКС, ГК, III г.о.
В настоящия случай през исковия период начинът за
установяване на корекцията при пълно неотчитане на потребената електроенергия
поради липса на точен измерител е установен чл.48 ал.1 т.2б от ПИКЕЕ.
Предвидените в тази разпоредба предпоставки за извършване на корекцията на
дължимата от ответника цена на електроенергията за исковия период са установени
от представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за установяване на
вземането за главница е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното по-горе, че неизпълнението на изискването на чл.98а ал.2
т.6 и чл.104а ал.2 т.5а от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията /Решение №124/18.06.2019 по дело №2991/2018 на ВКС, ГК, III г.о./
предявения иск за установяване на вземането за лихва за забава се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски /държавна такса - 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 100лв./ съразмерно с уважената част от исковете общо в размер
на 106,58 лв., както и направените в заповедното производство разноски
/държавна такса - 25лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50лв./ съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 63,95 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Н.В., ЕГН *********,***,
съществуването на вземането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.Христо Г.Данов №37, ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, за сумата от 454,94 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
ел.енергия за периода 22.09.2016г. до 21.12.2016г. по фактура №**********/24.03.2017г.,
ведно със законната лихва от 17.12.2018г. до окончателното плащане, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, с п.а.
против А.Н.В., с п.а. заповед от 23.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №2341/2019г. по
описа на РС София.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов
№37, ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик против А.Н.В., ЕГН *********,*** иск за
установяване на вземането за 78,60лв., представляващо лихва за забава за
периода 04.04.2017г. до 16.12.2018г., за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, с п.а. против А.Н.В., с п.а. заповед от
23.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№2341/2019г. по описа на РС София, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Н.В., ЕГН *********,*** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, ЕИК *********, представлявано от Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик направените по настоящо делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 106,58 лв., както и сумата 63,95 лв.
съразмерно разноски в заповедното ч.гр.д. №2341/2019г. по описа на Районен съд
София.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: