№ 267
гр. Търговище, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530101560 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД.
Ищецът – М. А. М., действащ чрез пълномощник-неговия баща А. М.
А., твърди в исковата си молба, че е собственик е на два съседни поземлени
имоти в местност „Драка" както следва: ПИ с идентификатор 73626.170.905 с
построена в него вила и ПИ с идентификатор 73626.170.871. Притежава
имотите от около 8 години и никога не е имал никакви проблеми със
съседите за преминаване по улицата и достигане до имота си. Винаги съм
стигал с кола до имота си.
Преди 3 или 4 години ответниците - С. К. и Ю. Х. закупили ПИ с
идентификатор 73626.170.851- земя с построена в нея вила. А преди 1 година
двамата закупили ПИ с идентификатор 73626.170.871 и започнали
проблемите.
Ответниците преди 5-6 месеца започнали да заграждат новозакупения
си имот и казали, че улицата е в тяхното място и ще я заградят. Показали и
някаква скица. Ищецът поискал от тях да не затварят напълно улицата, а да
му оставят известно разстояние за да има достъп до имота си. Те се съгласили
и оставили разстояние, за да стига пеша до имота си.
При заграждането, неправомерно заградили и улицата между техния
1
ПИ с идентификатор имотите 73626.170.851 и ПИ 73626.170.1002. Тази
улица е частна общинска собственост. По тази улица също има водопровод.
За да ги има тези две улици, вертикалната и хоризонталната, навремето
собствениците са отстъпвали с по 1 метър от двете страни от имотите си. По
тази улица се минавало с лека кола. Сега на скицата в кадастъра е отредена
пътека за преминаване с размер 0.63 м. Независимо от това, ответниците и
тази пътека заградили и отрязали достъпа на собственика на ПИ с
идентификатор 73626.170.852 до него и вилата му.
Ищецът проверил в СГКК-Търговище дали казаното от ответниците
отговаря на истината или не. Оказало се, че част от улицата попада в техния
имот – на ответниците, но не и цялата улица. Ищецът показал на ответника
Ю. скицата и му обяснил, че част от улицата остава свободна за преминаване.
Преди месец жена му пак размахвала някаква скица и викала, че ще затварят
улицата и няма да се разправят повече.
На тази улица има изграден водопровод. Никой няма право да затваря
улица, още повече на която има водопровод. Ако стане авария, няма как
аварийна кола на ВиК да мине и да отстрани аварията.
Тъй като ответниците разбрали, че ще продава вилата, започнали да го
подпитват за цената. От няколко месеца повтарят, че ще затварят улицата.
На 20.10.2022г. сутринта ищецът отишъл с колата си и водел майстор
за ремонт на вилата. Заварил пътя заграден с мрежа и бетонни колове.
Ответницата С., която била във вилата си се развикала, че никой няма да
минава повече, че ще се обади на полицията и да види тя как ще продаде
вилата си.
След затварянето на улицата на 20.10.2022г. ищецът няма достъп до
собствения си имот и вилата. Не може да вкара трактор в имота и да изоре. Не
може да засее зеленчуци. С производството на зеленчуци за собствени нужди
си подпомага бюджета. Част от продукцията консервира за зимата. Вредата
нанесена от затварянето на улицата е непроизведена земеделска продукция е
в размер на 1600 лв.. Освен това ищецът щял да продаде вилата си, но
купувачът като видял затворената улица се отказал и искал връщане на
капарото в размер на 9900 лв. и неустойка в размер на 50 % от предварително
заплатеното капаро, а именно 4950 лв. Блокиран е достъпа до имота. Ищецът
и съпругата му са притеснени, че не могат да продадат вилата и да погасят
2
предсрочно кредита.
Претърпените от ищеца имуществени вреди са на стойност общо 6550
лв., от която сума 1600 лв. – непроизведена земеделска продукция и 4950 лв.
– неустойка за неизпълнение на договор за продажба на имот.
Претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултата на
заграждането на улицата към собствения му имот са на стойност 5450 лв.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците, да му заплатят сумата в размер на 6550 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди /за пропуснати ползи 1600
лв. – непроизведена земеделска продукция и 4950 лв. – неустойка за
неизпълнение на договор за продажба на имот/ и сумата в размер на 5450
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.45
ЗЗД и във вр. вр. чл.52 от ЗЗД,, ведно със законната лихва за забава от
завеждане на исковата молба – 25.11.2022г. до окончателното изплащане на
задължението. Редовно призован в открито заседание ищецът не се яви лично
и се представлява от пълномощника си по чл. 32 т.2 предлож.1 от ГПК –
родител , баща му, който поддържа иска. Последният представи писмени
бележки.
Ответниците, редовно уведомени за исковата молба подадоха в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно
който считат иска за допустим, но неоснователен. Възраженията на
ответниците са следните:
Ищецът никога не е използвал процесния път. Този път не обслужва
неговия имот. Той не достига до него, а приключва до средата на имота на
ответниците. От представените скици ясно се вижда, че между пътя и
мястото на ищеца има друг земеделски имот с идентификатор 73626.170.855,
който имот е собственост на трето лице. Всъщност до към средата на
изминалата календарна година последните 1-2 метра от пътя, за които сега
има претенции ищеца са били потънали в бурени и храсти, като в тази му част
пътя е бил напълно непроходим от никого. Едва след лятото на 2022г., когато
ответниците разчистват последните няколко метра от пътя. той става
проходим.;
Ответниците са заградили имота си в края на октомври 2022г. - време,
през което всякаква селскостопанска продукция вече е прибрана и
3
реализирана. По нашите географски ширини от октомври до февруари-март е
„мъртъв" зимен сезон, през който не се сее и отглежда нищо включително
краставици, домати, картофи, зеле, чесън и др. Предвид това за ответниците е
неразбираемо какви имуществени щети претендира ищеца в посока на
непроизведена селскостопанска продукция. Самият той твърди, че при
сключване на предварителния договор за продажбата на вилата му на
22.09.2022г. пътят е бил отворен. Едва по-късно на 01.11.2022г. купувачът е
развалил договора, когато пътят вече е бил затворен.;
Въпросният предварителен договор от 22.09.2022г. е фиктивен и
изфабрикуван за целите на настоящия процес. С него се продава постройка -
вила, която не фигурира нито в документите за собственост на ищеца, нито в
приложените скици на поземлените имоти. С договора продавачът е поел
невъзможно задължение, а именно: да осигури достъп до имота. Път до това
място не е предвиден. За да се достигне до него трябва да се преминава през
чужди съседни имоти - факт, известен и на двете страни по сделката.;
Ако действително е платена неустойка по този предварителен договор,
то тя в никой случай не се явява пряка и непосредствена последица от
действията на ответниците.;
На 26.10.2021г. ответниците са си закупили имота с идентификатор
73626.170.1002 от лицето А. Б. Ц.. Преди да го продаде същата е наела
геодезист, който да го трасира и определи точните му граници. Преди това
имота се е състоял от други два имота с идентификатори 73626.170.853 и
73626.170.854. Това е станало на 18.06.2021 г. в присъствието и на двамата
ответници. Тогава геодезистът И. Ц. И. е посочил къде трябва да бъдат забити
коловете на оградата. Към онзи момент имотът е бил изоставен и буренясал.
Неговото заграждане е станало едва година след закупуването му - края на
октомври 2022г. По своя инициатива, с цел запазване на добрите
междусъседски отношения, сега през м.Януари 2023г., ответниците го
разградили отново от към въпросния земеделски път. Всичкото време, през
което последните 1-2 метра от пътят са били заградени е не повече от 2-3
месеца. И то през зимния период, когато не се извършва никаква
селскостопанска работа. Ето защо претенциите на ищеца за нанесени
неимуществени вреди за напълно неоснователни.
Редовно призовани в открито заседание ответниците не се явиха лично
4
и се представляват от пълномощника им – адв. С., който поддържа писмения
отговор, моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да им се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Вх.рег.№
1776, акт № 179, том V, дело № 972 от 16.04.2014г. по описа на Служба по
вписванията-Търговище /съответно № 150, том II, рег.№ 1689, дело № 151 от
16.04.2014г. по описа на нотариус Г. Г. - № 223 на Нот.камара/, ищецът М. А.
М., действащ чрез пълномощник си А. М. А. закупил от Х. Г. Н. и Ц. И. Н., и
придобил право на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в
гр. Търговище, а именно: Поземлен имот с площ от 454 кв.м., местност
„Драка“, представляващ имот с идентификатор № 73626.170.905, с начин на
трайно ползване друг вид трайно насаждение, при съответно посочените
съседи.
С договор за продажба на недвижим имот, частна общинска
собственост, чрез публичен търг с тайно наддаване по реда на чл.35 ал.1 от
ЗОС, вписан с Вх.№ 64, том VII, дв.вх.№ 2536, от 26.05.2016г. по описа на
СВ-Търговище, ищецът чрез същия пълномощник закупил от Община
Търговище и придобил право на собственост върху следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор № 73626.170.871 с площ от 453 кв.м.,
представляващ „земя за земеделски труд и отдих“, находящ се в местност
„Драка“, при съответно посочените граници.
Няма спор, че тези два имота – ПИ с идентификатор № 73626.170.905 и
ПИ с идентификатор № 73626.170.871 са собственост на ищеца и те са
съседни помежду си, което е видно и на представените от ищеца актуални
скици /л. 34-35/.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот Вх.рег.№ 4811, акт №
188, том ХIV, дело № 2863, вписан на 26.10.2021г. по описа на Служба по
вписванията-Търговище /съответно акт № 37 , том III, рег.№ 5538, дело №
367 от 26.10.2021г. по описа на нотариус С. Г.- № 327 на Нот.камара/,
ответницата С. Х. К.-Х. е закупила от А. Б. Ц. ПИ с идентификатор №
73626.170.1002 в гр. Търговище, с начин на трайно ползване-друг вид трайно
насаждение, с площ от 822 кв.м., при съответните граници.
5
Няма спор по делото, че както този ПИ с идентификатор №
73626.170.1002, така и съседния му ПИ с идентификатор № 73626.170.851 /
видни са на скицата на лист 67/ са собственост на двамата ответници.
Няма спор, че имотите на ищеца и имотите на ответниците нямат
обща граница помежду си и е видно от всички скици по делото, представени и
от двете страни, че между собствения на ищеца имот - идентификатор №
73626.170.871 и собствения на ответниците имот - идентификатор №
73626.170.1002, и има чужд имот, собственост на трето лице - ПИ с
идентификатор № 73626.170.855.
От показанията на разпитаните двама свидетели, посоченият от ищеца
- И. С. Ч. и посоченият от ответниците - П. А. В., се установи, че в периода
между 1984г. и 1987г. е изграден пътя между поземлените имоти в тази част
/кв.170/ на местност „Драка“. Тогава всеки от собствениците на имоти е
отпуснал доброволно от своето място по 1 метър, а общината им заплатила
насажденията. Сега този път представлява поземлен имот е с идентификатор
736262.170.244. Съгласно представеното от ищеца удостоверение, изд. на
09.01.2023г. от Община Търговище, ПИ с идентификатор 736262.170.244 в м.
„Драка“, с начин на трайно ползване – за селскостопански, горски,
ведомствен път, вид територия-земеделска, е записан в Кадастралния
регистър на недвижимите имоти, като: частна общинска собственост. Този
път има два участъка, които са с един и същ идентификатор, но този път
никога не е достигал до собствените на ищеца поземлени имоти. От
показанията на св. В. се установи, че /л.67/ пътят, който е ПИ с
идентификатор 736262.170.244 достига между ПИ с идентификатор
73626.170.1002 /собствен на ответниците/ и ПИ с идентификатор
73626.170.847 /собственост на трето лице/. За имотите на ищеца – ПИ с
идентификатор 73626.170.905 и ПИ с идентификатор № 73626.170.871 има
друг път, но те не го поддържали там и предпочели да ползват този
направения път-общинския имот, като сами си го продължили до парцелите
на ищеца. Св. В. дълги години отглеждал кози в имота си, който е през
един парцел нагоре от имотите на ответниците, а от 2000 г. постоянно живее
там и познава добре съседните имоти. Същият свидетел каза, че не познава
ищеца, не го е виждал в неговите собствени имоти, а рядко е виждал С. /А. –
бащата на ищеца/.
6
От показанията на св. Ч. се установи, че ответниците преградили пътя
някъде през м. Септември 2022г. , а той е направил снимките на преградения
път през м. Октомври 2022г. Не се спори, че преградата е направена от
бетонови колове и метална мрежа. Този път се е използвал за коли на „ВиК“
ООД когато е трябвало да правят ремонти, за селскостопанска и строителна
техника. Пълномощникът на ищеца през този път вкарвал трактор за оране на
процесните ПИ на ищеца, но през 2022г. тракторът не можал да мине и
мястото останало неизорано. Пътя има два участъка, като на този който е
към имотите на ищеца, през м. Февруари 2023г. загражденията били
премахнати, но на другия участък, използвал като обръщало за колите
загражденията стоят и ответниците пуснали кучета там.
Показанията на св. Ч. досежно премахване на преградата на пътя през
м. Февруари 2023г. кореспондират с Постановление за отказ да се започне
досъдебно производство от 21.02.2023г. по преписка Вх.№ 2553/2022г. по
описа на Районна прокуратура – Търговище. След подадената жалба от
ищеца, св. Ч. и Д. З. Б. и извършена проверка на 17.02.2023г. на място и е
установено, че оградата на имота, собственост на К. и Х. /ответниците по
настоящото гр.дело/ е поставена по границата със селскостопанския път-
общинска собственост, като не е установено заграждане на наличния
селскостопански път.
От представените писмени доказателства се установи, че ищецът
сключил на 22.09.2022г. предварителен договор с А. Д. З. за покупко-
продажба на поземлени имоти с построената в тях вила, а именно ПИ с
идентификатор 73626.170.905; ПИ с идентификатор № 73626.170.871 и
вила с площ от 80 кв.м., за сумата от 60000 лв., като купувачът е заплатил
задатък /капаро/ в размер на 9900 лв. Уговорена е задължение за продавача:
да осигури достъп до имат, ел. захранване на имота и вода от ВиК, които към
настоящия момент съществуват. При неизпълнение на някое от изискванията
купувачът си запазва правото да развали договора и да потърси неустойка в
размер на 50 % от заплатеното капаро, която се равнява на 4950 лв.
Видно от анекс от 01.11.2022г. към посочения по-горе предварителен
договор за покупко-продажба, страните отишли на място на продаваните
имоти и констатирали, че пътят е преграден с мрежа и бетонни колове и няма
достъп до имотите и вилата. Поради неизпълнение на едно от задълженията
7
на продавача, а именно да осигури достъп до имотите и вилата, купувачът
разваля договора , иска неустойка в размер на 4950 лв. Уговорено е на
01.11.2022г. продавачът да върне сумата от 9900 лв., представляваща
полученото капаро, а неустойката в размер на 4950 лв. на 03.11.2022г., като за
целта се подпише нов анекс.
Съгласно анекс от 03.11.2022г. към същия предварителен договор за
покупко-продажба, страните отново са отишли на място на продаваните
имоти и констатирали, че пътят е преграден с мрежа и бетонни колове и няма
достъп до имотите и вилата. На 03.11.2022г. продавачът заплатил на
купувача договорената неустойка от 4950 лв. и никоя от страните няма
претенции към другата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да носи ответникът
деликтна отговорност, следва да са налице пет предпоставки: 1.деяние,
извършено от него; 2.противоправност на същото деяние; 3.вина на дееца;
4.вреди за пострадалия /в случая ищеца/ и 5.причинна връзка между
противоправното виновно извършено деяние и вредите.
С определение № 307/27.02.2023г., постановено по реда на чл.140 ГПК,
в т.5 от проекта за доклад по делото съдът е разяснил, че в доказателства
тежест на ищеца е установяването на деяния на ответниците;
противоправност и вина на ответниците при извършването на деянията;
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди – по основание и
по размер; причинно-следствена връзка между деянията и претърпените
вреди. В откритото заседание на 17.05.2023г. след обявяване на окончателния
доклад по делото, съдът на осн. чл.146 ал.3 от ГПК отново даде възможност
на страните да направят доказателствени искания по делото. В исковата си
молба ищецът е поискал да се допусне до разпит един свидетел. В открито
заседание пълномощникът на ищеца заяви, че няма да сочи други писмени
доказателства и води един свидетел, когото по-късно съдът разпита. За трети
път, преди приключване на съдебното дирене и даване ход на устните
състезания в открито заседание, съдът прикани пълномощникът на ищеца и
8
даде възможност да сочи доказателства, но последният заяви, че е сигурен, че
няма други доказателствени искания.
От сравнителния анализ на писмените доказателства - Постановление
за отказ да се започне досъдебно производство от 21.02.2023г. по преписка
Вх.№ 2553/2022г. по описа на РП – Търговище, скиците и гласните
доказателства чрез показанията на св. Ч., се установи, че в периода м.09 -
м.10.2022г. до м.02.2023г. ответниците са преградили селскостопански път –
ПИ 73626.170.244, който е частна общинска собственост, но към момента на
извършване на проверката на 17.02.2023г. и към настоящия момент няма
заграждане на наличния селскостопански път.
Няма доказателства по делото, че собствените на ищеца два имота -
ПИ с идентификатор 73626.170.905 и ПИ с идентификатор № 73626.170.871,
граничат с този ПИ 73626.170.244 т.е., че излизат пряко на този път или, че
има даден достъп - учредено право на преминаване през този имот. Не е
конкретизирано в предварителния договор от 22.09.2022г. и последващите
два анекса от 01.11.2022г. и от 03.11.2022г. за какъв достъп т.е. от къде, от
кой имот, е поел задължение продавачът да осигури достъп на купувача до
двата свои имота. От показанията на св.В. се изясни, че ищецът за двата си
имота има друг път, който се качва нагоре към асфалтовия път, но
собствениците около него не го поддържат. Отделен въпрос е, че с оглед
показанията на св. Ч., че през м. септември 2022г. пътят е бил преграден, а
той е направил през м. Октомври 2022г. снимките /л.18, 23/, предварителният
договор е възможно да е сключен след поставяне на прегражденията, поради
което и продавачът е бил наясно с невъзможността да изпълни допълнително
поетото в предварителния договор задължение. В исковата си молба ищецът
твърди, че претърпял имуществени вреди в на стойност общо 6550 лв., от
която сума 1600 лв. – непроизведена земеделска продукция и 4950 лв. –
неустойка за неизпълнение на договор за продажба на имот и неимуществени
вреди в размер на 5450 лв., изразяващи се в преживени неудобства и
притеснения, че не може да продаде вилата си и да погаси предсрочно
кредита си. Ищецът не ангажира абсолютно никакви доказателства за
установяване на имуществени вреди като пропуснати ползи от
непроизведена земеделска продукция, за неимуществени вреди и съответно
за установяване на размера на тези вреди /напр. съдебна икономическа
експертиза; свидетелски показания за притеснения и душевни терзания и пр./.
9
Дори и да се приеме, че в периода от м.09-10.2023г. до м.02.2023г.
ответниците са извършили виновно противоправни действия като са
преградили чужд имот-частна общинска собственост, представляващ
селскостопански път между поземлени имоти в местност „Драка“, изобщо не
се доказа по делото, че от това тяхно деяние са произлезли имуществени и
неимуществени вреди за ищеца, както и не се доказа наличие на причинна
връзка между противоправното виновно извършено деяние от ответниците и
вреди за ищеца. След като не са доказани последните две предпоставки от
посочените по-горе за основателност на иска за деликтна отговорност по
чл.45 ЗЗД, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответниците
сумата от общо 1000 лв., представляваща направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. М., ЕГН **********, с адрес: с.
Орешак, общ. Аксаково, обл. Варна, действащ чрез упълномощен по чл.32
т.2 предлож.1-во от ГПК процесуален представител –А. М. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Елена“ № 6, вх.А, ет.2, ап.8,
против С. Х. К.-Х., ЕГН ********** И Ю. А. Х., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Търговище, кв. „****, чрез упълномощен процесуален
представител – адв. Н. С., съдебен адрес : гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4,
вх.А, ет.1, офис 8, иск за сумата в размер на 6550 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди /за пропуснати ползи 1600 лв.
– непроизведена земеделска продукция и 4950 лв. – платена неустойка за
неизпълнение на договор за продажба на имот/ и сумата в размер на 5450
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.45
ЗЗД и във вр. вр. чл.52 от ЗЗД,, ведно със законната лихва за забава от
завеждане на исковата молба – 25.11.2022г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Орешак, общ.
Аксаково, обл. Варна, действащ чрез упълномощен по чл.32 т.2 предлож.1-во
от ГПК процесуален представител –А. М. А., ЕГН **********, съдебен
10
адрес: гр. Търговище, ул. „Елена“ № 6, вх.А, ет.2, ап.8, ДА ЗАПЛАТИ на С.
Х. К.-Х., ЕГН ********** И Ю. А. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Търговище, кв. „****, чрез упълномощен процесуален представител – адв.
Н. С., съдебен адрес : гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 8,
сумата в размер на общо 1000 лв., представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11