Решение по дело №5268/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 385
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20221110205268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110205268 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
2021
С Предупреждение № 11-01-846/23.03.2022 г., издадено от директора
на Агенция за държавна финансова инспекция, на А. А. Б. е отправено
предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид – по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно
наказание за това, че на 30.01.2020 г. не е изпратил в законоустановения срок
за публикуване в Регистъра на обществените поръчки обявление за
възложената поръчка, в което да се съдържа информация за сключения
договор.
Срещу така издаденото предупреждение е подадена жалба от
санкционираното лице А. А. Б., в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Изложено е, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
административно нарушение, доколкото е налице висящ спор в съда относно
същия договор, по сключения договор не е започнато изпълнение, като
деянието не е извършено умишлено. С оглед на изложеното, от съда се иска
1
да отмени обжалваното предупреждение като незаконосъобразно,
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата
съображения. В представени писмени бележки се твърди, че в хода на
съдебното следствие не е установено по безспорен начин наличието на
сключен договор между БНР и „Т.“ ООД, както и датата на сключване на
същия. Твърди се, че до 01.06.2020 г. в деловодната система на БНР
процесният договор не е регистриран. Именно от датата на регистрацията му,
договорът влиза в сила, а такава не е била налична. В този смисъл се твърди,
че е и приложеният по делото одитен доклад. С оглед на изложеното, от съда
се иска да отмени обжалваното предупреждение, като се присъдят
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за оставяне
без уважение на подадената жалба поради нейната неоснователност. В
представени писмени бележки са изложени подробни съображения за
неоснователността на отделните възражения на жалбоподателя. Изложено е,
че в хода на извършената проверка на финансовия инспектор е представен
сключен на 30.12.2019 г. договор с „Т.“ ООД. Изложено е, че е ирелевантно
дали има изпълнение по сключения договор за обществена поръчка, както и
дали е регистриран в деловодната система на БНР. Претендират се
направените по делото разноски, като е релевирано възражение за
прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения 14-дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното предупреждение, съдът
констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
БНР имало регистрация в Агенцията по обществените поръчки като
2
възложител на обществени поръчки с партиден № 00349.
С Решение № РД-05-4/22.01.2020 г. на Съвета за електронни медии А. А. Б.
бил избран за генерален директор на БНР, като встъпил в изпълнение на
длъжността си на 27.01.2020 г.
На 04.12.2017 г. между БНР и „М“ ООД, „Д.Д.А.С.“ ООД и „Т.“ ООД било
сключено Рамково споразумение № ЗОП 48 след проведен открита процедура
за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка за звукотехническо
оборудване, системи и консумативи“.
В съответствие с чл. 82, ал. 4, т. 1 от ЗОП, възложителят БНР отправил
писмена покана до лицата по Рамковото споразумение с изх. № ОП-01-
255/24.10.2019 г. за представяне на оферта за „Доставка на резервни части,
инсталация и поддръжка на звукосмесителни аудио пултове, производство на
LAWO, DHD и SSL, работещи в студията на БНР и Централна апаратна на
БНР“. До изтичане на крайния срок за подаване на оферти са получени
документи от „Т.“ ООД, „Д.Д.А.С.“ ООД и „М“ ООД.
Въз основа на проведения вътрешен конкурентен избор и вляло в сила
Решение № ОП-01-268/11.11.2019 г. за класиране и определяне на изпълнител
на обществената поръчка бил изготвен проект на договор за доставка и
монтаж на звукотехническо оборудване при условията на договора,
техническа спецификация, техническо и ценово предложение. На
неустановена дата преди 30.12.2019 г. договорът бил подписан за
възложителя БНР от М.С. – директор на Дирекция „Правна“ в БНР, след
което на неустановена дата преди 30.12.2019 г. бил подписан и от св. А. М. –
и.д. генерален директор на БНР. Впоследствие на неустановени дати
договорът бил подписан от името на възложителя и от В.К. (съгласно заповед
от името на А.В. – икономически директор на БНР) и Р.Р. – директор на
дирекция „Т.“ към БНР. След подписване на проекта на договора от всички
лица за възложителя БНР, същият бил изпратен по куриер на изпълнителя
„Т.“ ООД. Последният бил получен на неустановена дата и подписан от К.К.
– управител на „Т.“ ООД. Върху договора била поставена дата 30.12.2019 г.
от неустановено по делото лице. К.К. изпратил обратно в БНР оригиналните
два екземпляра от договора, като направил ксерокопие и за себе си.
Изпратените от „Т.“ ООД договори не били регистрирани в деловодната
система на БНР.
3
С писмо от 01.06.2020 г. от „Т.“ ООД, постъпило на 17.06.2020 г. в БНР,
било изискано изпълнение на задълженията от страна на БНР по договора с
„Т.“ ООД, като към писмото било приложено заверено копие от договор от
30.12.2019 г.
С писмо с изх. № 10-343#1/23.06.2020 г. А. Б. отговорил на „Т.“ ООД, че
представеният към писмото от 01.06.2020 г. договор с дата 30.12.2019 г.
липсва в БНР, като такъв не е бил завеждан в деловодната система на БНР,
поради което било отказано изпълнение на същия.
А. Б. назначил извършване на вътрешна проверка, резултатите от която
били обективирани в одитен доклад на проверяващи служители от БНР с
констатации за множество извършени нарушения на процедурата по
сключване на договора с „Т.“ ООД.
С оглед на констатациите от доклада, А. Б. подал сигнали до АДФИ и
СРП, въз основа на които били образувани проверки в АДФИ, както и ДП №
7/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15917/2021 г. по описа на СГП.
При извършена на 11.10.2021 г. проверка в Регистъра на обществените
поръчки по партидата на БНР под идентификационен номер 00349-2017-0019,
служителите на АДФИ установили, че не е изпратено до АОП за публикуване
в РОП обявление за възлагане на обществената поръчка.
Въз основа на направените констатации при проверката, св. М.В.П., на
длъжност „държавен финансов инспектор“ в АДФИ, съставила по реда на чл.
40, ал. 2 ЗАНН срещу А. А. Б. АУАН № 11-01-846/14.10.2021 г. за извършено
от последния административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП.
Въз основа на така съставения АУАН, директорът на АДФИ издал
2021
Предупреждение № 11-01-846/23.03.2022 г., с което за описаното в АУАН
административно нарушение на основание чл. 28, ал. 1 ЗАНН на А. А. Б. било
отправено предупреждение, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му
бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.
Предупреждението било връчено на А. Б. на 29.03.2022 г., като в
законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу него, която
инициирала образуването на настоящото производство.
4
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите М.В.П. и А. М.; заверено копие от материали по
ДП № 7/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15917/2021 г. по описа на СГП
и т.д. № 2317/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав; договор от
30.12.2019 г. между БНР и „Т.“ ООД и Заповед № ЗМФ-30/19.01.2022 г. на
министъра на финансите.
При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
доказана по безспорен начин. По категоричен начин се доказа от наличните
по делото доказателства, че е имало подписан договор между БНР, като
възложител, и „Т.“ ООД, като изпълнител, за доставка и монтаж на
звукотехническо оборудване със съответна техническа спецификация,
техническо и ценово предложение. Спорният момент по делото е кога е
подписан посоченият договор, регистриран ли е в деловодната система на
БНР и знаел ли е за него жалбоподателят А. Б. към посочената в обжалваното
предупреждение дата 30.01.2020 г.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М.П. извършила процесната
проверка, която е категорична, че по отношение на процесния договор между
„Т.“ ООД и БНР не е било изпратено обявление за възложената поръчка за
вписване в Регистъра на обществените поръчки, което да съдържа
информация за сключения договор. Този факт не е спорен между страните.
Съдът обаче не кредитира показанията на св. Попниколова в частта им, в
която заявява, че по време на извършване на проверката й е бил предоставен
оригинал на процесния договор между БНР и „Т.“ ООД, доколкото това
обстоятелство се оборва от останалите събрани по делото доказателства. На
първо място, в самата административнонаказателна преписка не се съдържа
оригинал на процесния договор. На следващо място, от приложената на л. 181
от делото справка от БНР е видно, че посоченият договор не е бил входиран в
деловодната система на БНР, с оглед на което е бил изпратен проект на
договора (л. 191-199 от делото), подписан единствен от А. М. и М.С..
Действително, в хода на проверката от страна на АДФИ е бил предоставен
процесният договор с посочена дата 30.12.2019 г., подписан от всички лица,
посочени на последната страница от същия. Посоченият договор обаче е бил
5
представен като копие, а не в оригинал. Извод в тази насока, освен справката
от БНР, изготвена за целите на настоящото производство, е и приложеното на
л. 127 от делото писмо от 23.06.2020 г. от жалбоподателя Б. в качеството му
на генерален директор на БНР, в което заявява, че подобен договор не е
завеждан в деловодната система на БНР и в техните документни системи
липсва копие от същия. В този смисъл е и заключителното мнение за
прекратяване на наказателното производство на следовател от СО-СГП от
26.08.2022 г. по ДП № 7/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15917/2021 г.
по описа на СГП, в което ясно и недвусмислено е посочено, че БНР не
съхранява оригинал на договора с поставена дата 30.12.2019 г., а само проект
на договора без дата, подписан единствено от А. М. и М.С. (предоставеното
на съда копие на л. 191-199 от делото). Нещо повече, от посоченото
заключително мнение и приложено писмо от БНР по воденото наказателно
производство, става ясно, че всички представени на прокуратурата, съда и
АДФИ копия от процесния договор с посочена дата 30.12.2019 г., всъщност
са копия на копието на договора, съхранявано от „Т.“ ООД. Видно от
показанията на К.К., управител на „Т.“ ООД, дадени в хода на воденото под
надзора на СГП наказателно производство, последният не съхранява
оригинал на договора, като е изпратил на неустановена дата и по неустановен
начин двата екземпляра на договора на БНР, но е направил копие от същия
договор, което реално е изпратил с писмото си до БНР на 01.06.2020 г. В този
смисъл съдът счита, че безспорно е установено, от една страна, че БНР никога
не е съхранявало оригинал или екземпляр от процесния договор между БНР и
„Т.“ ООД с вписана дата 30.12.2019 г. и подписан от всички посочени в него
лица. По несъмнен начин се установи и че такъв договор никога не е
регистриран в деловодната система на БНР. С оглед на това, твърдението на
св. Попниколова, че е виждала оригинал на договора от 30.12.2019 г., не
кореспондират с обективната истина по делото.
Съдът кредитира и показанията на св. А. М., разпитан по настоящото дело,
който е категоричен, че е подписал договора втори по ред, след като вече е
имало положен подпис от М.С., както и че същият не е имал поставена дата, в
частност „30.12.2019 г“. Нещо повече, св. М. потвърди в хода на разпита си,
че е виждал именно приложения на л. 191-199 от делото договор, подписан
само от него и М.С. без посочена дата. От друга страна, св. М., който е
изпълнявал длъжността генерален директор на БНР в края на 2019 г. до
6
провеждане на избора на нов генерален директор - избирането на А. Б. с
Решение на СЕМ от 22.01.2020 г., е категоричен, че не е знаел, че процесният
договор е „довършен“, поради което и не е казвал за него на А. Б.. Нещо
повече, св. М. заяви, че няколко месеца след встъпване в длъжност на А. Б. се
е появил процесният договор с дата 30.12.2019 г., подписан от всички
посочени в него лица, като дотогава никой не е знаел за съществуването на
такъв договор. Съдът счита, че въпросното „появяване“ на договора, касае
именно прилагането му в копие от „Т.“ ООД при подаване на писмото до БНР
от 01.06.2020 г., приложено към материалите по ДП № 7/2022 г. по описа на
СО-СГП, пр. пр. № 15917/2021 г. по описа на СГП.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, доколкото ги намира за относими към предмета на доказване
по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира за установено от правна страна следното:
Преди да провери материалната законосъобразност на обжалваното
предупреждение, съдът следва да извърши проверка на процесуалната
законосъобразност на същото. В този смисъл съдът намира, че процесният
АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното предупреждение, е
съставен в надлежната форма от оправомощено съгласно Заповед № ФК-10-
959/22.07.2021 г. на директора на АДФИ лице – св. М.В.П. на длъжност
„главен финансов инспектор” в АДФИ. Обжалваното предупреждение е
издадено от директора на АДФИ, който е оправомощен съгласно Заповед №
ЗМФ-30 от 19.01.2022 г. на министъра на финансите да издава наказателни
постановления по ЗОП. Същевременно са спазени всички давностни срокове
за съставяне на АУАН и за издаване на предупреждението, визирани от
законодателя в разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗОП (специална по отношение
на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, която предвижда по-кратък срок за
издаване на АУАН) и чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
АУАН съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 ЗАНН, като
липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието на АУАН и
предупреждението по чл. 28, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това, съдът счита, че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на процесния АУАН и обжалваното предупреждение.
7
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
счита, че жалбоподателят А. А. Б. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 26, ал. 1,
т. 1 ЗОП.
Съгласно посочената разпоредба възложителят изпраща за публикуване
обявление за възлагане на поръчка в срок до 30 дни след сключване на
договор за обществена поръчка или рамково споразумение. В настоящия
случай не е осъществен състав на посоченото нарушение, доколкото не е
налице сключен договор за обществена поръчка. Видно от чл. 2.1. от
процесния договор между БНР и „Т.“ ООД, същият влиза в сила на датата на
регистриране в деловодната система на възложителя (БНР), която се поставя в
началото на договора върху всички негови екземпляри. От събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установи, че процесният договор
не е бил входиран и регистриран в деловодната система на БНР. В този
смисъл, макар и същият да е бил подписан от всички страни, не е бил
завършен сложният фактически състав по сключването му, а именно,
последният да бъде регистриран в деловодната система на БНР, за да породи
своите правни последици. В този смисъл разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1
ЗОП задължава изпращане за публикуване на обявление за възлагане на
обществена поръчка в 30-дневен срок от сключване на съответния договор,
тоест, от момента, в който последният е породил своите правни последици. В
конкретния случай е уговорено, че същият влиза в сила и поражда последици
за страните, не от момента на фактическото му подписване, а от момента на
регистрирането му в деловодната система на БНР. С оглед на това по смисъла
на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП същият следва да се счита за „сключен“ на датата на
регистрирането му в деловодството на БНР. Доколкото този момент не е
настъпил и към настоящия момент, то за А. Б. не е възникнало задължение по
чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП да изпраща за публикуване обявление за възлагане на
поръчка по същия договор.
С оглед на това съдът счита, че жалбоподателят Б. не е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП.
Нещо повече, дори да се приеме тезата на наказващия орган, че
процесният договор е бил сключен и е породил своите правни последици от
8
момента на подписването му от управителя на „Т.“ ООД, което не се споделя
от съда, то нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП не е извършено виновно от
А. Б.. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН,
процесното административно нарушение може да бъде извършено и при
двете форми на вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението не е
осъществено умишлено, доколкото по делото по несъмнен начин се установи,
че А. Б. не е узнал до момента на входиране на 17.06.2020 г. на писмото от
„Т.“ ООД, ведно с копие от подписания от всички страни договор с дата
30.12.2019 г., че реално съществува такъв договор. На първо място следва да
се посочи, че А. Б. не е подписвал от името на възложителя посочения
договор, като е бил избран на длъжността генерален директор на БНР
впоследствие – на 22.01.2020 г. В този смисъл последният не е имал
обективна възможност да знае за съществуването на посочената процедура,
още по-малко за подписването на процесния договор и то на твърдяната дата
30.12.2019 г. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че същият изобщо не
е бил регистриран в деловодната система на БНР и никой не е знаел за
съществуването му в правния мир. От друга страна, в показанията си св. М.,
който е изпълнявал длъжността генерален директор на БНР преди избирането
на жалбоподателя Б., се установява, че последният не е знаел за
„довършването“ на този договор, като е разбрал за това едва няколко месеца
след встъпването на Б. на тази длъжност. Св. М. е категоричен, че не е
уведомявал за това обстоятелство Б., тъй като самият той не е знаел, че
договорът е бил подписан от всички лица. С оглед на изложеното, доколкото
А. Б. не е съзнавал, че е имало подписан от представители на БНР и „Т.“ ООД
договор, то не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради
което и административното нарушение не е извършено при тази форма на
вина. В този смисъл е налице т. нар. „фактическа грешка“, регламентирана в
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НК.
Съдът счита, че административното нарушение не е осъществено и в
хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на съзнание за факти
от обективната страна на административното нарушение, последното не би
могло да се извърши при форма на вина самонадеяност (съзнавана
непредпазливост). Дори хипотетично да се приеме тезата на
административнонаказващият орган, че договорът е сключен на 30.12.2019 г.
с подписването му от управителя на „Т.“ ООД (макар и по делото да не е
9
установено кой и кога е вписал датата на договора), то А. Б. не е имал
обективна възможност да узнае това обстоятелство. Както се посочи,
процесният договор, подписан от всички страни и с посочена дата 30.12.2019
г., изобщо не е постъпвал в БНР, още по-малко преди 30.01.2020 г., когато се
твърди, че е извършено административното нарушение. Следва да се посочи,
че Б. е встъпил в длъжност едва на 27.01.2020 г., като дори и да положи
максимално старание и усилия, вменени му от длъжността, която изпълнява,
предвид неналичието на този договор в БНР на хартиен или електронен
носител, респ. липсата на регистрацията му в деловодството на БНР, то
последният не е можел да узнае за съществуването му, респ. да изпълни
задължението по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП. За да е налице непредпазливост в
хипотезата на небрежност се изисква деецът да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди общественоопасния резултат. Действително, жалбоподателят Б. в
качеството си на възложител е бил длъжен да установи наличието на
процесния договор между БНР и „Т.“ ООД, като изпрати съответно обявление
за възлагане на обществената поръчка. Както се посочи по-горе, обаче, в
случая Б. не е могъл да предвиди неправомерния резултат, тъй като обективно
не е могъл да узнае за съществуването на процесния договор, който поражда
задължението му по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП. В случая е налице хипотезата на
чл. 15 НК, т. нар. „случайно деяние“, която изключва и непредпазливата
форма на вина при извършване на процесното нарушение. С оглед на това А.
Б. не е осъществил и от субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна,
поради което атакуваното предупреждение по чл. 28, ал. 1 ЗАНН следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да се присъдят
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. От приложените
на л. 171 от делото договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане (л. 228 от делото), е видно, че А. Б. е заплатил на адв. К.
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за процесуално
представителство по делото. Съдът намира за неоснователно релевираното
10
възражение на процесуалния представител на наказващия орган за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в случая минималният размер на
адвокатското възнаграждение се равнява на 500 лева. Предвид правната и
фактическа сложност на делото, провеждането на три съдебни заседания с
разпит на свидетели и събиране и анализ на голям обем писмени
доказателства, съдът счита, че заплатеният размер на адвокатския хонорар от
страна на жалбоподателя, а именно 600 лева, не се явява прекомерен. С оглед
на това, възражението на наказващия орган за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. В този
смисъл АДФИ следва да бъде осъдена да заплати на А. Б. сумата от 600 лева,
представляваща направени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
2021
ОТМЕНЯ Предупреждение № 11-01-846/23.03.2022 г., издадено от
директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на А. А. Б. е
отправено предупреждение, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид – по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
предвиденото в закона административно наказание.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на А. А.
Б. с ЕГН ********** сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
направени от последния разноски по настоящото дело за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12