№ 19
гр. Враца , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Иван Л. Маринов
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Николай Вълков Лалов (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансова санкция /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане
от Федерална служба -Германия за признаване на решение от 12.11.2020год. на
несъдебен орган, Управляващ президиум Карсруе, Централна служба "Глоби и
парични санкции" - Германия, в сила от 28.11.2020год., срещу българският гражданин
А.Б., роден на *** в гр. Оряхово, с последен известен адрес гр. ***.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 РР 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции на
румънски език, с превод на български език, както и копие от решението на немски
език.
Засегнатото лице А. С. Б. е с постоянен и настоящ адрес гр. ***, видно от
направената справка по Наредба № 14/18.11.2009год., на който адрес лицето не е
намерено и призовката му е върната в цялост.
При това положение на основание чл. 16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, по
отношение на засегнатото лице е допусната правна помощ и на същото е назначен за
1
служебен защитник определения от АС при АК Враца адвокат М.П. Г..
Участващият в съдебното производство прокурор поддържа искането за
признаване на решението на румънските власти, като излага съображения, че са налице
положителните предпоставки за това и не са налице отрицателните такива.
Служебният защитник изразява становище, че съдът следва да откаже
признаване на решението, тъй като не са конкретизирани санкциите за всяко едно от
посочените в Удостоверението нарушения – т.е налице са предпоставките за отказ по
чл. 35, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице не се явява и не изразява становище по направеното искане.
Врачанският окръжен съд, като изслуша становището на страните в процеса и
след като се запозна с представените писмени доказателства, приема следното:
От приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР е
видно, че на лицето А. С. Б. е наложена финансова санкция с решение от
12.11.2020год. в сила от 28.11.2020год. на несъдебен орган – Управляващ президиум
Карлсруе, Централна служба "Глоби и парични санкции" - парична сума в размер на
560 евро и разноски по административното производство от 168,80 евро, за извършено
от него правонарушение по чл. 24, ал.2 и 3, чл.25 от Закова за движение по пътищата
на Федерална Република Германия и по чл. 41, ал.1, вр. с Приложение 2, чл. 49 от
Правилника за движение по пътищата, затова, че на 17.09.2020год. в 00,49часа, в гр.
Некарсулм, по федерална автомагистрала 6 Манхайм при 633,500-ия км засегнатото
лице е управлявало лек автомобил марка "Пежо" с рег.№ ВВ-VH*** под
въздействието на упойващо средство бензоилекгонин -332нг/мл и затова, че на същата
дата и място и при управление на същото МПС е превишило максимално допустимата
скорост извън населени места с 35км/час.
При описаните по-горе фактически констатации и на основание чл.16, ал.7 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. с чл. 6 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема искането
за допустимо и основателно.
От посоченият в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване на
засегнатото лице е видно, че както постоянния, така и настоящия адрес на пребиваване
на българският гражданин А.Б. е в гр. Козлодуй, обстоятелство, подкрепено и от
изисканата справка НБД. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 и
чл. 31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който следва да се произнесе по
направеното искане е именно Врачанския окръжен съд.
2
Налице са положителните предпоставки по чл. 3, ал.1, т.3 на ЗПИИРКОРНФС
за уважаване на направеното искане- влязло в сила на 28.11.2020год. решение – на
несъдебен орган, издадено на 12.11.2020год. в държава - членка на Европейския съюз –
Федерална Република Германия, с наложена финансова санкция, за извършени две
правонарушения на територията на издаващата държава. Спазени са изискванията и на
чл. 4 и 5 от закона, като издаващата държава – Германия е изпратила на изпълняващата
- България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР с превод на
български език. Представеното Удостоверение е пълно и възпроизвежда решението на
несъдебния орган за плащане на финансова санкция, а именно Решение от
12.11.2020год. на Управляващ президиум Карлсруе, Централна служба "Глоби и
парични санкции" - Германия, влязло в законна сила на 28.11.2020год.
лавна Митница Мюнхен
Не са налице отрицателните предпоставки, даващи възможност за отказ от
приемане на изпратеното решение, изброени в разпоредбата на чл. 35
ЗПИИРКОРНФС. Както беше посочено и по-горе, представеното Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е пълно; срещу засегнатото лице А.Б. няма данни
за постановено или приведено в изпълнение решение за същото деяние в друга
държава, различна от издаващата /Германия/ и изпълняващата /България/; по
българското законодателство - чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН не е изтекла давността за
изпълнение на постановеното решение; не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на РБ или такива, които са
били извършени извън територията на издаващата държава; наложената финансова
санкция не е по-малка от 70евро – общо 728,80 евро; решението е постановено срещу
наказателно отговорно - по смисъла на чл. 26 ЗАНН физическо лице. В тази връзка
неоснователно е възражението, направено от защитата на засегнатото лице, че няма
конкретизация на санкциите за всяко едно от нарушенията. Такава конкретизация не е
необходимо и съдът преценява посочената в Удостоверението обща сума на санкцията,
независимо от броя на нарушенията.
И двете деяния, осъществени от засегнатото лице А.Б. попадат сред изброените
в чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава ЗДвП в Германия,
въпреки че и по българското законодателство аналогично поведение се санкционира
като нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП /бензоилекгонинът е съставка на кокаина/ и чл.
21, ал.1 от ЗДвП /превишена скорост/. От отразеното в Удостоверението е видно, че
производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението,
3
както и сроковете за обжалване. Същият не е обжалвал акта, поради което той е влязъл
в законна сила на 28.11.2020год.
В правомощията на настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието
на процесуалните предпоставки за признаване на немското решение, описани по-горе,
но не и по същество на постановеното с него.
При така изложеното по-горе, Врачанският окръжен съд намира, че искането за
признаване и изпълнение на решение от 12.11.2020год. на несъдебен орган
Управляващ президиум Карлсруе, Централна служба "Глоби и парични санкции" -
Германия, в сила от 28.11.2020год., срещу българският гражданин А. С. Б., от гр.
Козлодуй, за наложена финансова санкция следва бъде уважено по отношение на
финансовата санкция от 560 евро и разноски по административното производство от
168,80 евро, или общо 728,80 евро. От приложената справка за официалния курс на
БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се
иска – 12.11.2020год. е видно, че равностойността на финансовата санкция от
728,80евро в български лева е 1425,41лв. След признаване на решението, същото
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл. 6,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган по чл.6,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава – Федерална служба "Правосъдие" - Германия, както и Министерството на
правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение от 12.11.2020год. на несъдебен орган - Управляващ
Президиум Карлсруе, Централна служба "Глоби и парични санкции" – Федерална
Република Германия, в сила от 28.11.2020год., срещу българският гражданин А. С. Б.,
от гр. ***, с ЕГН **********, за наложена финансова санкция в размер от 560 евро и
разноски в размер на 168,80 евро, или общо 728,80евро, равностойни на 1425,41лв. по
фиксиран курс на БНБ към датата на постановяване на решението – 12.11.2020год.
ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати на
НАП - ТД- офис Враца за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес
4
пред САС.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила да бъде изпратен на
Министерство на правосъдието на РБ, а на компетентния орган на издаващата държава
– Федерална служба "Правосъдие" - Германия да се изпрати уведомление за
решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5