РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Първомай, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20205340100365 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127,
ал. 2 и чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Ищецът ЗВ. АТ. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. Н.Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да постанови срещу ответника
С. МЛ. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от
адв. К.Т. А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, решение, с което:
да й предостави упражняването на родителските права по отношение на децата М.С.
А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН: **********;
да определи местоживеенето им при нея на адрес: ***;
да определи следния режим на лични отношения между децата и ответника: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото;
да осъди ответника да заплаща поотделно на децата чрез тяхната майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 170, 00 (сто и седемдесет) лева, считано от
датата на влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменението или
прекратяването й.
Претендира и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни
разноски.
Излагат се фактически твърдения, че през 2013 г. страните заживели съпружески в гр.
Стара Загора и че от безбрачното си партньорство имат две, родени през 2016 г.,
1
ненавършили пълнолетие деца М.С. А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН: **********.
След раждането им ответникът започнал всяка вечер да злоупотребява с алкохол,
играел хазартни игри, приемал наркотици и упражнявал спрямо съжителката си постоянен
тормоз за пари, а често и физическо насилие. Семейството изпаднало в затруднено
финансово положение и дори шест месеца останало без електричество. През 2018 г.
ответникът бил разобличен в управление на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества и продължавал да се държи агресивно. На 10.06.2020 г. ищцата
напуснала дома си и придружена от двете си дъщери, се преместила в този на родителите си
в с. Крушево, обл. Пловдив, а през лятото на 2020 г. възобновила връзката си с бившия си
съжител, от когото имала други две деца, и от тогава до момента съжителствала с него в
жилище с три стаи, баня и тоалетна на адрес: ***, където в нормална обстановка при
задоволителни битови условия двамата отглеждали четирите деца. М. и З. били здрави и
посещавали детска градина, а баща им, който от края на лятото на 2020 г. пребивавал в
Германия заедно с новата си приятелка, не се интересувал от тях и не участвал в издръжката
им. Ищцата реализирала добри доходи от трудова заетост в баничарница „Фелиз”, а
сегашният й партньор й изпращал средства от чужбина.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си пълномощник
депозира Отговор вх. № 1/14.01.2021 г., с който оспорва исковете като неоснователни.
Навежда, че след като отвела децата при бившия си съжител, ищцата прекъснала своите и
техните контакти с баща им. Със съдействието на ОЗД при ДСП – Първомай същият успял
да проведе видеосреща с тях, на която те много се зарадвали, и да им поднесе коледни
подаръци. По време на съвместния живот на страните в гр. Стара Загора ищцата не
работила и не полагала постоянни грижи за децата, тъй като те посещавали седмична детска
градина.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, като ищецът
чрез довереника си поддържа исковете, а ответникът не се представлява и не излага
становище по съществото на спора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобрази наведените от страните доводи по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене чрез разпит на М.А.М.а – първа братовчедка на ищцата,
са ангажирани свидетелски показания, които, критично преценени в съответствие с
предписанието на чл. 172 от ГПК поради възможната й заинтересованост от изхода на спора
предвид близката й родствена връзка с посочилата я страна, следва да се кредитират, тъй
като конкретно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени
възприятия относно релевантните факти и кореспондират с приобщените писмени
доказателствени източници.
От визираните гласни доказателства, Удостоверения за раждане (л. 5 – л. 6), издадени
на 30.07.2020 г. от Община Стара Загора и констатациите от извършеното социално
проучване, обобщени в Социален доклад изх. № ПР/Д-РВ-ПМ/21-004/10.05.2021 г., (л. 70 –
л. 71), изготвен на 10.05.2021 г. от Е.Т.В. – социален работник в Отдел „Закрила на детето“
2
(ОЗД) при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Първомай, се изяснява, че страните
заживели съпружески преди повече от пет години в дома на ответника в гр. Стара Загора и
от безбрачното си партньорство имат две деца М.С. А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН:
**********, родени на 11.06.2016 г.
В изминалия от раздялата им през лятото на 2020 г. до момента период ищцата
отглеждала дъщерите си и удовлетворявала адекватно базовите, здравните, образователните
и психо-емоционалните им потребности в спокойна и безопасна семейна среда с помощта
на родителите си А.Х. и М.А. при подходящи жилищно-битови условия в собствената им
едноетажна масивна къща на адрес: **********, *** състояща се от преддверие, салон, три
стаи и вътрешен санитарен възел и обзаведена с мебели и вещи за обичайно потребление.
По информация от личния лекар на децата – д-р В.Я. с медицинска практика в гр.
Първомай, включително и тази, отразена в издадените от нея Служебни бележки изх. № №
563 (л. 29) и 564 (л. 28)/25.11.2020 г., те били клинично здрави с изряден имунизационен
статус и редовна здравна профилактика. Според социалния доклад и Служебни бележки изх.
№ 46 (л. 26) и 47 (л. 27)/25.11.2020 г., издадени от Директора Детска градина „Осми март“ –
Първомай, от 20.11.2020 г. до сега посещавали редовно детското заведение в добър външен
вид и хигиена с осигурени за учебния процес материали, като били водени и взимани от
ищцата, която проявявала интерес към образователното и поведенческото им развитие и с
която били силно взаимно привързани.
При проведената с тях социална беседа били в добра здравословна и психо-
емоционална кондиция, облечени с чисти и съобразени със сезона и възрастта дрехи, и
споделили, че са обгрижвани от майка си и че им харесва в детската градина.
Ищцата реализирала постоянни доходи от трудова заетост в баничарница при „***” –
Първомай и била социално подпомагана по реда на чл. 7 от ЗСПД, а понастоящем се
възстановявала от коремна операция.
Ответникът пребивавал и работел в Англия. В Декларацията си за семейно и
материално положение и имотно състояние от 07.08.2020 г. (л. 7), приложена по делото,
декларира, че получава трудово възнаграждение от 1 000, 00 лева, че притежава къща,
находяща се в ***, и има още едно дете М.С. А..
На 13.10.2020 г. сезирал ОЗД при ДСП – Първомай с искане за съдействие за
осъществяване на контакти с дъщерите си З. и М., твърдейки, че са възпрепятствани от
тяхната майка от момента на връщането й с тях в с. Крушево през месец юли 2020 г. В
отговора си споменава, че впоследствие му е била осигурена възможност за свиждане. От
около месец инициирал разговори с децата два пъти седмично, което се признава от ищцата
при събеседването й с представител на ДСП – Първомай. Същата заявила и че е възобновила
връзката си с бащата на по-големите си деца М. и М. – З.А., който се грижел за тях.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от СК, двамата родители са равностойни титуляри на
родителски права, които според чл. 123, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, изр. 1 от СК упражняват в
интерес на своите ненавършили пълнолетие деца заедно и поотделно и по общо съгласие.
3
Имплементирайки основополагащия принцип, закрепен в чл. 18 от Конвенцията на
Организацията на обединените нации за правата на детето, в сила за българската държава от
03.06.1991 г., според който родителите носят обща и първостепенна отговорност за
отглеждането и развитието на детето и висшите му интереси са тяхна основна грижа,
нормата на чл. 127, ал. 1 от СК не само дава приоритет на, но и изисква съгласувана
родителска воля за разрешаване на въпросите, свързани с местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Визираната разпоредба е проявление на завишен стандарт на закрила и е призван да
обезпечи в най-висока степен интереса на детето. Именно на неговата охрана е подчинен и
уреденият в чл. 127, ал. 2 от СК правен механизъм за преодоляване на евентуален конфликт
в позициите на носителите на родителска власт, който при непостигане на споразумение
помежду им ангажира съда със социално значимата задача да предостави защита на
ненавършилите пълнолетие лица и да гарантира правната сигурност, като разреши
засягащия ги родителски спор.
Решаващата дейност по приложението на чл. 59, ал. 2 от СК, към който чл. 127, ал. 2
от СК препраща, е доминирана от най-добрия интерес на детето, определен конкретно след
задълбочен и всестранен анализ на относимите обстоятелства, сред които чл. 59, ал. 4 от СК
неизчерпателно нарежда възпитателските качества на родителите, полаганите до момента от
тях грижи за и отношение към него, желанието им, привързаността на детето към тях, пола и
възрастта му, възможността за помощ от трети близки лица, социалното им обкръжение и
материалната им осигуреност.
Благосъстоянието на детето диктува упражняването на родителските права,
разбирано като ежедневното им осъществяване чрез непосредствено обгрижване, надзор,
контрол, закрила, защита и представителство, да бъде възложено на родителя, който е
по-пригоден не само да предразположи битовия му комфорт, но и да го възпита и подготви
за еманципиран живот.
Констатациите, изложени в приетия социален доклад, и свидетелските показания
убеждават, че страните имат две ненавършили пълнолетие деца М.С. А.а, ЕГН: **********,
и З.С. А.а, ЕГН: **********, родени на 11.06.2016 г., които са отглеждани от тях съвместно
до раздялата им в средата на 2020 г., а от тогава до момента – изключително от ищцата с
подкрепата на родителите й, като под нейната опека базовите, здравните, образователните и
психо-емоционалните им потребности са изчерпателно и адекватно удовлетворявани в
стабилна и безопасна семейна среда, в която са социално и образователно интегрирани и се
чувстват спокойно и сигурно.
За разлика от бащата, чиито възпитателски качества, жилищна обезпеченост и
социален кръг по настоящото му местопребиваване във Великобритания остават
неизяснени, майката се изявява като обгрижващ, любящ, всеотдаен и отговорен родител с
неопетнен морален облик, общуването с когото и със социалното му обкръжение не крие
рискове за подрастващите и който разполага с нормална хигиенно-битова жилищна база в
дома на родителите си, находящ се **********, *** и разчита на тяхната помощ в общо
домакинство.
В разискваната родителска конкуренция ищцата доминира и от аспекта на
привързаността на децата към нея, на възрастта и пола им, доколкото е биологично по-
4
пригодна да полага грижи за петгодишни момиченца, както и от гледна точка на
мотивацията си за ефективно родителство, за която говори настойчивостта, постоянството и
отдадеността, с които изпълнява родителските си обязаности. От друга страна, ответникът е
оттеглил първоначалните си искове за водеща родителска роля.
И двамата родители са в нормално здраве и са трудово заети и финансово осигурени.
Изтъкнатите доводи позволяват да се заключи, че майката превъзхожда бащата в
способността да осигури адекватни условия за физическо, умствено, нравствено, социално и
образователно развитие на дъщерите си З. и М..
Като взе предвид гореизложеното и ръководейки се от най-добрия им интерес, съдът
намира, че упражняването на родителските права спрямо тях следва да се предостави на
ищцата, при която на адрес: **********, *** да се определи и местоживеенето им.
От изключителна важност за личностното формиране и за правилното развитие и
възпитание на децата се явява пълноценното им физическо, емоционално, социално и
интелектуално общуване и с двамата родители, като правото им на редовни лични
отношения с тях, намира легален израз в чл. 9, § 3 и чл. 10, § 2, изр. 1 от Конвенцията за
правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 124,
ал. 2 от СК.
Разрешаването на въпросите за титулярството в упражняването на родителските
права и за местоживеенето на детето налага гарантиране на контактите му с
непредпочетения родител чрез регламентация на режим, включващ, съгласно чл. 59, ал. 3 от
СК, период или дни, в които да бъде виждано и взимано от него.
Анализът на особеностите на казуса и в частност възрастта на децата, съхранената им
емоционална връзка с бащата и териториалната отдалеченост между местопребиваването им
съответно в България и Великобритания, показва, че свижданията им следва да се фиксират
във формат, при който ответникът да може да ги вижда и взима всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя (с преспиване), както и един
месец през училищната лятна ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Според чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Правилото на чл. 142, ал. 1 от СК детерминира размера й според нуждите на
кредитора и възможностите на длъжника, които са не само показатели за величината на
вземането, но и основания за неговото възникване и съществуване.
Презумираната от чл. 143, ал. 2 от СК потребност на петгодишните З. и М. от
издръжка не е удовлетворена, а родителите им не са обективно възпрепятствани да им я
доставят.
След съобразяване на обичайните според предучилищната им възраст нужди от
подслон, жилищно-битови удобства, прехрана, облекло, лична хигиена, транспорт, отдих,
лекарства, културно-образователни, развлекателни и спортни занимания при конкретните
обикновени условия на техния бит и начин на живот, както и на факта, че не изпитват
5
специфични здравословни или образователни такива, изискващи финансов ресурс над
привичния, се приема, че за нормалното им физическо и интелектуално израстване месечно
е необходима в натура и пари поотделно сумата от 300, 00 лева, дължима общо от двамата
родители.
За да я разпредели между тях, съобразно чл. 143, ал. 2 във вр. с чл. 140, ал. 3 от СК,
съдът обсъди информацията за имущественото им положение, според която ищцата и
ответникът пребивават, работят и разходват средства за самоиздръжка на територията
съответно на България и Англия, като последният декларира месечно трудово
възнаграждение от 1 000, 00 лева. За работната заплата на майката отсъстват сведения,
поради което следва да се счете за равна на минималната от 650, 00 лева, нормативно
утвърдена за страната. От значение е и, че същата инвестира усилия в ежедневните грижи и
възпитанието на децата.
С оглед липсата на данни за възрастта на другите деца на страните не се установява
обременеността им с алиментни задължения към тях.
Съпоставката на материалния статус на родителите откроява превес на финансовите
възможности на ответника, който поради това трябва да понесе по-голям дял от месечната
издръжка на децата си З. и М., като бъде осъден да им заплаща поотделно парична такава в
пълния исков размер от 170, 00 лева, считано от датата на влизане в сила на решението,
предварителното изпълнение което в указаната част следва да се допусне в съответствие с
чл. 242, ал. 1 от ГПК, до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването й.
С оглед разрешението на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК в тежест на
ответника съразмерно на уважената част от претенциите следва да се възложат, както
следва:
сторените от ищеца съдебноделоводни разноски от общо 625, 00 лева, от които: 25, 00
лева – държавна такса за разглеждане на спора, и 600, 00 лева – адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено
съгласно разписка, инкорпорирана в приложеното Пълномощно за процесуално
представителство (л. 25), и
дължимата се в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане
на исковете за издръжка в размер на 489, 60 лева, изчислен, съобразно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 7 от ГПК, от чието предварително внасяне ищцовата страна е освободена
по указанието на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М.С.
А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН: **********, на майката ЗВ. АТ. М., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.Ш.
6
Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата М.С. А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН:
**********, при майката ЗВ. АТ. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. Н.Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, на адрес: **********, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата М.С. А.а, ЕГН: **********, и
З.С. А.а, ЕГН: **********, и бащата С. МЛ. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. К.Т. А., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
бащата може да вижда и взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятната
училищна ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С. МЛ. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. К.Т. А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***:
да заплаща поотделно на децата М.С. А.а, ЕГН: **********, и З.С. А.а, ЕГН:
**********, действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител ЗВ.
АТ. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. Н.Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, месечна издръжка в размер на 170, 00 (сто и
седемдесет) лева, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на
основание за изменението или прекратяването й;
да заплати на ЗВ. АТ. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. Н.Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 625, 00
(шестстотин двадесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски за държавна такса за
разглеждане на спора и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат;
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Първомай сумата от 489, 60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет
стотинки) – държавна такса за разглеждане на исковете за издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената
издръжка.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а след влизането му в сила ДА СЕ
ИЗПРАТИ на ответника уведомление за доброволно изпълнение на присъденото в негова
тежест задължение към бюджета на съдебната власт.
Решението, в частта, с която се допуска предварителното му изпълнение, има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
СЗ/ПМ
7
Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________
8