Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 706 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0000054 от 22.02.2019 г. на
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” - Велико Търново, с което
на основание чл. 104, ал. 1 от Закона автомобилните превози, за допуснато нарушение
на чл. 10, §2, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП, на „***” ЕООД, ЕИК ***е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000,00 лева.
В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно
и постановено при нарушение на материалните и процесуални правила, обективиращи
неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като чрез писмено
становище, депозирано от мл. адв. Г.Д. от САК, поддържа депозираната жалба по
изложени в нея съображения.
Административнонаказващият
орган, чрез Началника Й. И. изразява
становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.02.2019 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 256127 за това, че на същата дата, около 13,00 часа, в с. Ново
село, в офис на търговското дружество, местност „Божуровец”, при извършване на
комплексна проверка на „***” ЕООД, притежаващ Лиценз № 5868/01.01.2017 г. за
международен автомобилен превоз на товари е установено следното административно
нарушение: Превозвачът е разпоредил извършване на международен автомобилен
превоз на товар за периода от 03.04.2018 г. до 08.04.2018 г. на водача Т.Д. И.,
ЕГН **********, като със своето действие и бездействие не е организирал труда
му, така че да бъде спазено удълженото дневно време на управление съгласно чл.
6, §1, изр. 1 от Регламент № 561/2006 на ЕП и на Съвета. Водачът И. е извършил
превоза в горепосочения период с МПС, рег. № ВТ 1570 КК, оборудвано с ДТ, в
който е използвал дигиталната си карта № 00000145122000, ползвайки два пъти
правото на удължено време за управление: в 09,35 часа на 04.04.2018 г. и в
09,44 часа на 05.04.2018 г., и в нарушение е управлявал трети път – 10,46 часа
на 06.04.2018 г., видно от разпечатките за периода от 03.04.2018 г. до
08.04.2018 г., включително –квалифицирано като административно нарушение на чл. 10, §2,
изр. 1 и чл. 10, §3, изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета.
Процесният АУАН е връчен на жалбоподателя на 14.02.2019 г. чрез
упълномощено лице, като срещу него е постъпило писмено възражение с аргументи и
представени доказателства, че търговското дружество, в качеството си на
работодател е изпълнило задължението си да организира работата на своите водачи
по такъв начин, че те да са в състояние да спазват глава II от Регламент /ЕО/
№ 561/2006.
Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП
№ 24-0000054 от 22.02.2019 г. от Началника на ОО "АА" – гр. Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1 от Регламент /ЕО/ №
561/2006 г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и на основание
чл. 104, ал. 1 от ЗАвП, на „***” ЕООД, ЕИК ***е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000,00 лева.
Видно от приобщената по делото Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на
МТИТС, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание
от актосъставителя Й.Й. и свидетеля В.М., както и разпечатка от Дигитална карта
на водача за процесния период.
За установяване
твърденията на жалбоподателя, че в качеството си
на работодател е изпълнил задължението си да организира работата на своите
водачи, в това число и на Т.Д. И., по такъв начин, че те да са в състояние да
спазват глава II от Регламент /ЕО/ № 561/2006 по делото са представени и
приобщени като доказателства: Длъжностна характеристика на длъжността „Шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, връчена на водача Т.И.; Инструктаж –
запознаване с правилата и изискванията за времето на управление, прекъсванията
на управлението, дневните и седмични почивки на водачите, посочени в Регламент
/ЕО/ № 561/2006, подписани от Т.И. на 25.06.2015 г. и Декларация,
Правилник за вътрешния трудов ред в „***” ЕООД и Трудов договор №
122/25.06.2015 г. на Т.Д. И., ЕГН **********.
С оглед на така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП при извършване на превози
на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или
в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5
тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и
водачите спазват изискванията на Регламент /ЕО/
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент
561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1
юли 1970 г. /ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г./ /обн., ДВ, бр. 99
от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г./, наричана "AETR". За да е налице
съставомерност на нарушението следва търговското дружество - жалбоподател, като
превозвач, или да организира работата на водачите по
такъв начин, че последните да не са в състояние да спазват глава II от
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в частност разпоредбите за удължено дневно
време на управление, или да не е извършил съответната организация на работата
на водачите по начин, че последните да са в състояние да спазват глава II от
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., т. е. конкретното административно нарушение
може да бъде осъществено с бездействие, но не и едновременно с двете форми на
изпълнителното деяние /действие и
бездействие, както е отразено в НП/, с което е накърнено правото на защита на
въззивника.
На следващо място, от събраните
по делото доказателства се установява безспорно единствено обстоятелството, че водачът
Т.Д. И. е управлявал МПС, рег. № ВТ 1570 КК /без уточнението на вида на пътното
превозно средство и допустимата му максимална маса/,
при ползване на три пъти удължено време за управление,
в нарушение на установените в чл. 6, §1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 правила,
но не и че това се дължи на неправомерно бездействие от страна на транспортното предприятие. Сама по себе си констатацията, че водачът на
дружеството - превозвач е управлявал в посочения в НП период с удължено дневно
време за управление повече от два пъти седмично /в случая три пъти/, не е достатъчна
по безспорен и категоричен начин да обоснове извод, че това нарушение е
резултат от неизпълнение на задължението на дружеството - превозвач да
организира работата на водачите по начин, че последните да са в състояние да
спазват глава ІІ от
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., доколкото това нарушение може да бъде
осъществено и въпреки създадената организация от работодателя – превозвач и да
е резултат единствено от действията и виновно поведение на самия водач. В
настоящия случай от представените от жалбоподателя доказателства /Правилник за
вътрешния трудов ред, длъжностна характеристика, Инструктаж – запознаване,
Декларация, подписана от водача И., трудов договор/ е видно, че същият е
предприел необходимите действия за организиране работата на водачите относно
времето на управление на ППС по начин, изискуем от общностните норми, поради
което вмененото му нарушение се явява недоказано и неправилно е бил
санкциониран по чл. 104, ал. 1 от ЗАвП.
С оглед изложените съображения,
настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление като незаконосъобразно и недоказано следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 24-0000054 от 22.02.2019 г., издадено от Началник
Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Велико Търново, с коeто на „***"
ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1 от Регламент /ЕО/ 561/2006, вр. чл. 78,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: