Р Е Ш Е Н И Е
№………………../ гр.Добрич, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА сложи за разглеждане адм.
дело № 57 по описа на съда за 2019 год., докладвано от председателя и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на П.А.В. ЕГН ********** *** срещу отказ за
издаване на удостоверение за наследници на м.м.м.к., б.ж. на с.Драганово, общ.
Добричка, по подадено от него заявление с вх.№ ГРАО-3410/12.12.2018г.,
обективиран в писмо с рег. № ГРАО-341≠1/08.01.2019г. на кмета на община
Добричка. В жалбата се излагат обстоятелства, че в Окръжен съд – Добрич е образувано
производство по гр.д. № 148/2017г. за отмяна на запрещението на И.К.В., която е
втора братовчедка на жалбоподателя. За доказване на правния си интерес от
образуваното съдебно производство В. е следвало да представи доказателства за родството
си със запретеното лице, поради което е поискал от кмета на община Добричка да му
издаде удостоверение за наследници на общия им наследодател по бащина линия и
техен прадядо М.М.К., б.ж. на с.Драганово, общ.Добричка. В искането си е вписал
известните му данни за наследниците, но с оглед на дългия период от време и
липсата на писмени доказателства не е могъл да представи акт за смърт на
наследодателя си. На 10.01.2019г. е получил писмо, с което му е отказано издаването
на исканото удостоверение поради липса на данни в регистрите на населението и липса
на акт за смърт на лицето на основание чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението. Твърди се, че административният орган не положил достатъчно усилия
да изпълни вменените му нормативни задължения, като с това си бездействие е
нарушил чл.9, ал.2 от АПК. Не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК
да събере служебно всички необходими доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. На заявителя не са давани никакви
указания за необходимост от представяне на допълнителни доказателства. В
резултат на неизвършването на нормативно установени действия в
административното производство кметът на община Добричка е постановил един
незаконосъобразен отказ. Сочи се още, че административният орган е приложил тенденциозно
правните норми, като е тълкувал превратно тяхното съдържание и императивният им
характер по отношение на правното им действие. По тези съображения се иска
отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на кмета на община Добричка
за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към съдебното решение.
Ответникът – кметът на община Добричка, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при
липсата на данни в регистрите на населението, както и на акт за смърт на лицето
разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението не дава възможност за
издаване на удостоверение за наследници, поради което и на основание чл.8, ал.2
от същата наредба правилно е отказано извършването на исканата административна
услуга.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административно акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна, но не по
изложените в нея съображения:
От
данните по делото се установява, че по предявени от П.А.В. и още няколко лица субективно
съединени искове за отмяна на запрещението на И.К.В. е образувано гр.д. №
148/2017г. по описа на Окръжен съд – Добрич. Не се спори между страните, че
един от ответниците по исковете е К.Й.В., която е кмет на кметство с.Драганово,
общ.Добричка. В исковата си молба В. е обосновал правния си интерес от иска с
близкото си родство (втори братовчед) със запретеното лице, за доказването на
което съдът му е издал съдебно удостоверение, за да се снабди с удостоверение
за наследници на общия им наследодател по бащина линия. На 12.12.2018г. В. е
подал искане с вх.№ ГРАО-3410 /12.12.2018г. до кмета на община Добричка, с
което е поискал да му бъде издадено удостоверение за наследници на М. (М.) М. К., б.ж. на с.Драганово,
община Добричка, починал около 1930г. В искането са цитирани няколко удостоверения,
издадени съответно от Окръжен съд – Добрич и община Добрич, като е посочено, че
те не са приложени към заявлението, а са изпратени по пощата.
С оспореното
в настоящото производство писмо рег. № ГРАО-3410≠1/08.01.2019г.
кметът на община Добричка е отказал издаването на исканото
удостоверение за наследници по съображения, че не са налице данни
наследодателят да е вписан в регистъра на населението и за него да е съставен
акт за смърт. Счел е, че липсата на акт за смърт на лицето е категорична пречка
за издаване на удостоверение за наследници на основание чл.10, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението, като заинтересованото лице първо трябва да установи правата си
по съдебен ред в производство по чл.542 от ГПК.
От
представените от процесуалния представител на ответника справки съответно с
вх.№ 663/25.02.2019г. и вх.№ 850/13.03.2019г. е видно, че семейните регистри за
с.Драганово са съхранявани в кметството на селото, а регистрите за актове за
гражданско състояние са съхранявани първоначално в с.Дончево, а след 2012 г. –
в общинския център в общината, като една голяма част от регистрите не са
запазени.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбите на чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Предмет
на процесното заявление за извършване на административна услуга по смисъла на §
8 от ПЗР на АПК е издаването на удостоверение за наследници по реда на чл.24,
ал.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и издадената по негова
делегация Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно чл.2, ал.1 от тази
наредба удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от
кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях
длъжностни лица от общинската администрация, а съгласно ал.5 на същия текст удостоверения
за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен
постоянен адрес на починалото лице. От редакцията на тази разпоредба е видно,
че законодателят не е дал кумулативно възможност на всеки един от посочените в
нея административни органи да издават удостоверения за наследници, а
правомощието за това е предоставено само на онзи от тях, в чийто
административен район се е намирал последният постоянен адрес на починалото
лице (преди местожителство), без значение къде се съхраняват регистрите на
актове за гражданско състояние и регистрите на населението на населеното място.
В случая в заявлението е посочено, че към момента на смъртта си наследодателят
е имал за свое местожителство ***. С оглед на
това териториално компетентен да се произнесе по процесното искане за издаване
на удостоверение на наследници е кметът на с. Драганово, общ. Добричка. И
тъй като именно той е овластен да реши въпроса, предмет на административното
производство, кметът на общ.Добричка, пред който първоначално е започнало
производството, е следвало да му препрати искането по
компетентност на основание чл.31, ал.2 от АПК, а не да отговаря на жалбоподателя с
оспореното писмо, формирайки волеизявление за отказ.
Предвид на гореизложеното обжалваният
административен акт се явява засегнат от порока по чл. 146, т. 1 АПК (липса на
компетентност), който представлява основание за нищожност. Поради това, както и
с оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът, след като обяви нищожността на обжалвания акт, трябва да изпрати
преписката на компетентния административен орган за разглеждане на процесното
искане за издаване на удостоверение за наследници, като преди произнасянето си
по същество органът следва да прецени наличието на предпоставките за отвод по
смисъла на чл.33, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2 от АПК предвид съществуващите данни
за неговата заинтересованост като ответник по висящото съдебно производство по
чл.340, ал.1 от ГПК.
При този
изход на делото жалбоподателят има право на разноски по делото в размер
на 10, 00 лева, представляващи платена държавна такса по жалбата.
Липсват доказателства за уговорено и платено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, поради
което и такова не му се присъжда.
Воден от
горното, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ на кмета на община Добричка да издаде
удостоверение за наследници на м.м.м.к., б.ж. на с.Драганово, общ. Добричка,
обективиран в писмо с рег. № ГРАО-341≠1/08.01.2019г.
ИЗПРАЩА
административната преписка на кмета на кметство на с.Драганово, общ.Добричка,
за произнасяне по подаденото от П.А.В. *** заявление с вх.№
ГРАО-3410/12.12.2018г.
ОСЪЖДА община
Добричка да заплати на П.А.В. с ЕГН ********** *** сумата от 10, 00 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: