Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 02.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1329 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 19-0906-001423/22.10.2019 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева на Н.М.А. от ******, ЕГН: **********, за това, че на 12.10.2019 г. в 16:28 часа в община Ловеч, на път трети клас № 3402, при км.40+900 с посока на движение към път 301, управлява *******, собственост на Л.И.Л., ЕГН: **********, като на железопътен прелез без бариери и светеща червена забраняваща светлина, навлиза на прелеза и бива блъсната от локомотив с № 55196.0, движещ се в посока към ******, като реализира ПТП с материални щети, с което е извършил: Прибилижава ж.п.прелез със скорост не му позволяваща да спре при необходимост. ПТП, с което виновно е нарушил чл.51, ал.2 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Н.М.А., която го обжалва чрез адв.Г. в срок и излага, че е незаконосъобразно и необосновано, АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел, описаната фактическа обстановка е непълна и не отговаря на истината, при посочване на нарушената разпоредба е допуснато сериозно нарушение и не е ясно за какво нарушение е санкционирана, липсва преценка за субективната страна на деянието, липсва яснота как е установено твърдяното нарушение. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, за нея се явява адв.Б., която поддържа жалбата по изложените съображения и моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно, както и да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч, сектор ПП, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В.М., Г.Д. и Л. Л., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.10.2019 г. е съставен АУАН № 49288 от св.В.М., в присъствие на св.Г.Д., срещу Н.М.А., за това, че на 12.10.2019 г. в 16:28 часа в община Ловеч, на път трети клас № 3402, при км.40+900 с посока на движение към път 301, управлява *******, собственост на Л.И.Л., ЕГН: **********, като на железопътен прелез без бариери и светеща червена забраняваща светлина, навлиза на прелеза и бива блъсната от локомотив с № 55196.0, движещ се в посока към ******, като реализира ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил чл.51, ал.3 от ЗДвП. По акта жалбоподателката не е направила възражения. Въз основа на акта е постановено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта в съдебно заседание поддържат отразените констатации.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Не са налице нарушения на процедурата по съставяне на АУАН, който е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен препис от същия срещу подпис. Обстоятелството, че АУАН е съставен само в присъствието на един свидетел не е нарушение, тъй като чл.43 от ЗАНН допуска това.
Съдът не споделя възражението, че към момента на приближаване на ж.п. сигнализацията на светлинната уребда е светела зелено, тъй като това твърдение на жалбоподателката се опровергава както от показанията на актосъставителя, който се е позовал на данни от машиниста, така и от показанията на св.Л., присъствал в автомобила, управляван от жалбоподателката към момента на инцидента.
Настоящата инстанция обаче напълно споделя останалите възражения по жалбата, касаещи описанието на нарушението и неправилно посочване на нарушената законова разпоредба.
В наказателното постановление и в акта е описано, че жалбоподателката „на железопътен прелез без бариери и светеща червена забраняваща светлина, навлиза на прелеза и бива блъсната от локомотив…” , като въпреки еднаквото описание на нарушението актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали тези действия по различен начин. В АУАН действията на жалбоподателката са квалифицирани като нарушение на разпоредбата на 51, ал.3 от ЗДвП, а в НП като нарушение на чл.51, ал.2 от ЗДвП. От друга страна не е ясно по какви причини наказващият орган е приел, че жалбоподателката се е движила със скорост, която не й е позволила да спре при необходимост. Такива данни липсват по административнонаказателната преписка и не се установяват и в хода на проведеното съдебно следствие от разпита на свидетелите. В този смисъл е основателно възражението за неточно и невярно отразяване на фактическата обстановка. На следващо място прави впечетление, че нито актосъставителят, нито наказващият орган е посочил коректно изпълнителното деяние на нарушението съответстващо на дадената му правна калификация. Чл.51, ал.2 от ЗДвП предвижда: ”Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към железопътен прелез, трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при необходимост да спре пред прелеза”, а чл.51, ал.3 от ЗДвП предвижда: „ Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери”. Законодателят не е въвел като изпълнително деяние „навлиза в ж.п.прелез” за нито една от хипотезите на чл.51, ал.2 и ал.3 от ЗДвП. Независимо, че санкционната норма и за двете нарушения е тази по чл. 180, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗДвП, то законът ясно отграничава тези задължения на водачите на МПС, съответно изпълнителните деяния на нарушенията, когато не бъдат изпълнени. Тук следва да се отбележи и това, че при определяне на санкционната норма наказващият орган не се е позовал на съответната норма от ЗДвП, която е тази на чл.180, ал.1,т.3, пр.2 от ЗДвП, а е наложил наказание на основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП, която е неотносима.
Следва да се има предвид, че по своята правна природа наказателното постановление е вид правораздавателен акт, с който се възлагат неблагоприятни последици на адресата му, поради което и в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в разглеждания случай това не е направено, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на ЗДвП, тъй като не е ясно какво е нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, предвид неточната му квалификация.
Поради изложеното съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин извършването на нарушение по чл. 51,ал.2 от ЗДвП, за което е санкционирана жалбоподателката и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като е недоказано от обективна страна и е издадено в разрез с императивните процесуални правила.
При този изход на процеса съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като ОД на МВР-Ловеч бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 1200.00 лева разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001423/22.10.2019 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева на Н.М.А. от ******, ЕГН: **********, за нарушение на чл.51, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Н.М.А., ЕГН: ********** сумата от 1200.00/хиляда и двеста/лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :