Решение по дело №1198/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 155
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510201198
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година 09.04.2020                 Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                    състав

  04.03

 

2020

 
 


на                                                            Година

 

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател       Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:     

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.д

 

1198

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Р    Е    Ш   И

 

            ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ   № 440886/06.06.2019г, издадено от  началник отдел „Оперативни дейности“.    на ЦУ на НАП .София,с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение по чл.185,ал.2  ЗДДС  на „Нужка 2016“ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Каваклия“ № 65 ,представлявано от собственика Т.Г.В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: „Нужка 2016“ ЕООД  гр.Дупница,представлявано от сабственика Т.Г.В.,  обжалва наказателно постановление № 440886/06.06.2019г, издадено от  началник отдел „Оперативни дейности“.    на ЦУ на НАП .София,с което е наложена имуществена санкция на дружеството  в размер на 3000лв. за нарушение по чл.185,ал.2  ЗДДС  .Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи , че горното нарушение не е извършено.

                   Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

                   Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-показанията на актосъставителя, свидетеля по акта и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност, като стопанисва търговски обект-бистро в гр.Дупница.На 10.12.2018г. в обекта/който не работел/, била извършена проверка от длъжностни лица при АНО,при която било установено,че в същия има регистрирано фискално устройство,но няма изградена дистанционна връзка с НАП. На представителя на дружеството  съставен АУАН за нарушение по чл.7,ал.3 от Наредба  Н-18/2006г.на министъра на финансите. В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, представителя на дружеството е направил писмено възражение, като е посочил,че в момента на проверката обекта не е работел, а е бил в процес на подготовка на заповане на работа..Ваз основа на съставения акт,  е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.185,ал.2  ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в в размер на 3000лв.

         Съдът прие  за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и  установяват ,че при извършване на проверката, обекта не е работел с клиенти/бил е заключен/ , но е имало останали чаши от кафе и безалкохолно, като същия е бил зареден с безалкохолни напитки, сокове и кафе. .

 С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът  отмени атакуваното наказателно постановление , по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед ЗЦУ- ОПР-17 / 17.05.2018г.на изпълнителния директор на НАП . АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН, като в процедурата по установяване на нарушението и съответно налагане на административното наказания, не са допуснати нарушения от АНО.

         От събраните по делото доказателства не се установи,че дружеството жалбоподател е осъществило нарушението по чл.185,ал.2 ЗДДС във вр. с чл.7,ал.3 от Наредба №Н-18/2006г.Този текст ангажира административно наказателната отговорност на лице, допуснало нарушение на поднормативен акт, издаден по прилагането на ЗДДС.Наредба №Н-18/2006г. е издадена по приложението на чл.11 ЗДДС и регламентира реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Чл.7,ал.3  от същата сочи,че не се допуска работа с фискално устройство на лицата по чл.3/ между които безспорно е и дружеството жалбоподател/,без изградена дистанционна връзка с НАП. Действително, фискалното устройство в обекта не е имало изградена такава връзка, но безспорно се установи,че обекта не е работел т.е. в случая не е осъществено изпълнителното деяние на това нарушение, а именно да „допусне работа“.Обекта е бил заключен при проверката  и отворен от представителя на дружеството ,с оглед на последната. Обстоятелството,че по масите е имало оставени чаши от кафе и безалкохолно създават индиция, но  не доказват по безспорен и несъмнен начин,че е допусната или извършена работа в този обект.Дали същото е било ползвано за семейно тържество от ползвателя или действително е работело с клиенти , са само предположения,  което води до недоказаност на нарушението. Предвид,че се касае за административно нарушение,  с оглед наказателния характер на производството, същото следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин, а не да почива на предположения.

         С оглед изложеното, съдът прие,че нарушението е недоказано, което  води до необоснованост на наказателното постановление и  налага отмяната му като незаконосъоразно.

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.