№ 6
гр. Провадия, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.А В. Г.А
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100974 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу
С. П. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ********, ул. ********* № 9 за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за
сумите, както следва: 3000лева, представляваща дължима предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението– 29.05.2024г. до
окончателното погасяване на вземането; 1063,60лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; 126,96лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 11.03.2023г. до 05.03.2024г.вкл.; 169,81лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.03.2024г.
до 29.05.2024г., които вземания произтичат от договор за потребителски кредит №
**********/01.02.2023г. и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
396/03.06.2024г. по ч.гр.д. № 661/2024г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, съединен с осъдителен иск по чл. 415, ал.1 т. 3 ГПК за осъждане ответницата да
заплати на ищеца сумите: 1150лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
„фаст“ и 1150лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „флекси“,
произтичащи от сключено между страните споразумение за предоставяне и използване на
пакет услуги във връзка с договор за потребителски кредит № **********/01.02.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.07.2024г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
31.01.2023г. ответницата и С.Я.М. са подали искане до ищеца за отпускане на потребителски
кредит Профи кредит стандарт. Ответницата договаряла като солидарен съдлъжник,
съгласно уговореното в чл.10.1 ОУ. Получили са разяснения и им е предоставена
възможност да преценят доколко предлаганите продукти съответстват на финансовите им
възможности. Декларирали са, че са запознати с ОУ на дружеството и са получили нужната
преддоговорна информация. Съгласно параметрите на договора и чл. 15 ОУ към договора,
1
на клиента е предоставена възможност да избере да закупи една или повече допълнителни
услуги, като при направен избор на такава, за избраната услуга дължи съответно
възнаграждение. Последното се разсрочвало съгласно погасителния план по договора и се
включвало в съответната погасителна вноска. В случая, кредитополучателите направили
избор да ползват към договора услугите фаст и флекси.
След одобрение, между страните е сключен договор за потребителски кредит №
********** при общи условия, които са били предоставени на ответницата и С.М., които с
подписа си са декларирали, че ги разбират и приемат. Предоставен е бил погасителен план,
допълнителна преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски
формуляр.
Въз основа на договора, финансовата институция е отпуснала сумата от 3000лева.
Връщането й е следвало да стане в срок до 24месеца съобразно погасителен план с падеж
10-о число на месеца и размер на погасителната месечна вноска от 185,19лева. Уговорени са
ГПР 48,42%, ГЛП 41% и 0,11% лихвен процент на ден. Общо задължението по договора е
4444,42лева.
По допълнителното споразумение за ползване на услуги, дължимото възнаграждение
е уговорено на по 1200лева за всяка от услугите фаст и флекси, с месечна вноска от 100лева.
Така, общият размер на задължението станал 6844,42лева, с месечна вноска от 285,19лева.
Посочва, че възнаграждението за двете услуги ставало изискуемо в деня на подписване на
договора, но се разсрочвало и добавяло към месечните вноски по договора за кредит.
Твърди, че усвояването на сумата е извършено по посочения от С.М. начин, а именно чрез
банков кредит от 01.02.2023г. по посочена банкова сметка. С това ищецът счита, че е
изпълнил поетите договорни задължения.
Сочи ответницата, респ. М. да са неизправни в договорното правоотношение страни
като не са изпълнили задълженията си по погасителен план. Общо направените плащания
били в размер на 570лева, с която сума са погасени частично първа вноска за сумата от
108,16лева, начислени лихви за просрочие от 356,84лева, 30лева такси по Тарифа, съдебни
такси от 20лева и законна лихва от 55лева. Поради неизпълнение на задълженията,
ответницата е изпаднала в забава и на основание чл. 12.3 ОУ, задълженията по договора са
били обявени са предсрочно изискуеми считано от 06.03.2024г. В евентуалност, правото да
се обяви вземането за предсрочно изискуемо се упражнява сега с исковата молба.
По отношение на задължението за услуги фаст и флекси, твърди, че ползването им
било договорено като опционално и изцяло по желание на потребителя. Закупуването им
предоставяло на потребителя възможности за приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на
определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. В тази връзка то
се дължало за това, че в случая кредитополучателят се е възползвал от услугата за
приоритетно разглеждане на искането му. Предмет на претенцията сега е остатъкът от
задължението за главница, договорна и лихва за забава, както и по споразумението за
допълнителни услуги.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
сключен процесният договор за кредит със сочените параметри.
Въвежда възражения за неговата договора поради противоречие със закона и в
частност с изискванията на чл.11, т.9, т. 10, т.11, т.12 и т. 20 ЗПК. Аргументите в тази връзка
се свеждат по следното: Погрешно е бил посочен размерът на ГПР, защото при
изчислението му са били включени само разходите за заплащане на сумите посочени в
погасителния план- главница и лихви, но не и за т.нар услуги фаст и флекси. Клаузата на
2
ГПР сочи да е и неравноправна по см. на чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, защото заблуждавала
потребителя относно икономическите последици на договора. Не били посочени условията
за прилагане на лихвения процент и липсвала информация за това как се изчислява
възнаградителната лихва. Нямало информация за потребителя относно правото му да получи
във всеки момент извлечение по сметката във вид на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания. Нямало информация и за правото му на отказ от договора.
След това се твърди, че договорът съдържал нищожни клаузи относно договарянето
на услугите фаст и флекси. По естеството си те не създали насрещна престация на
кредитора, по който начин се нарушавал принципът на равнопоставеност и справедливост.
Предвид нищожността на клаузите, недължимо се явявало и договореното възнаграждение
за такива услуги.
Предвид нищожността на договора и споразумението за услуги фаст и флекси,
твърди, че задължението й се свеждало само до чистата стойност на главницата. Затова и
счита, че всички плащания по договора до момента в размер на общо 610лева, следва да
бъдат отнесени в погашение на нея.
Оспорва кредиторът да е упражнил надлежно правото си да обяви вземането за
изцяло предсрочно изискуемо спрямо нея и С.М..
След това оспорва да има качество на солидарен съдлъжник, доколкото липсвала
такава уговорка. За това си възражение излага следните аргументи: като клиент в договора
била посочена само С.М., която е единственият получател на отпуснатата в заем сума; не е
подписвала погасителен план, СЕФ и допълнителна преддоговорна информация;
плащанията са извършвани само от С.М..
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът
редовно уведомен чрез процесуален представител поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК,
съединен с осъдителен иск по чл. 415, ал.1 т. 3 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляващи непогасено задължение-
главница, договорна възнаградителна и мораторна лихва по договор за потребителски
кредит № **********/01.02.2023г. и главници по споразумение за предоставяне и
използване на пакет услуги към него. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 661/2024г. по описа на ПРС, по
което за част от вземането е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, а в друга е отказано издаване на
заповед на изпълнение.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за потребителски кредит № **********/01.02.2023г. и споразумение за предоставяне и
използване на пакет услуги към него, по който е предоставил на ответниците сума пари и
нейния размер; настъпил падеж на задължението по договора в цялост, предвид упражнено
право и обявяване вземането за предсрочно изискуемо считано от 06.03.2024г.; основанието
за солидарната отговорност на ответника Я. в дълга; дължимост на възнаградителна лихва и
нейния размер; дължимост на лихва за забава и нейният размер; изпълнение на
задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
3
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява следното:
На 31.01.2023г. С.Я.М. е отправила искане до ищеца за отпускане на потребителски
кредит в размер на 3000лева със срок на издължаване 24месеца, падеж на месечната вноска
10-о число на месеца и размер на месечната вноска 284,37лева. Поискано е усвояването да
се извърши чрез банков превод по посочена в искането банкова сметка. С искането са
заявени за ползване допълнителни възможности „фаст“- с която се предоставя приоритетно
разглеждане ни изплащане на кредита и „флекси“- с която се предоставя право за промяна на
погасителния план на кредита. Ответницата е договаряла при подаване на искането като
солидарен съдлъжник.
На 01.02.2023г. С.М. е подписала СЕФ, с който й е предоставена преддоговорна
информация относно потребителския кредит. ГЛП е посочен в размер на 41%, а ГПР 49,04%.
Размерът на кредита е 3000лева, размер на вноската 184,37лева, срок на издължаване
24месеца и общо дължимата за връщане сума 4424,88лева. Като допълнение към СЕФ е
предоставена информация относно заявените допълнителни услуги фаст и флекси и
дължимото за всяка от тях възнаграждение от по 1200лева, платимо на 24 месечни вноски,
всяка от по 100лева и включено в погасителните вноски по кредита. Така, размерът на
вноската става 284,37лева, а общото задължение по кредита 6824,88лева.
На 01.02.2023г. между ищцовото дружество, от една страна, С.М., като
кредитополучател и С. Я. като солидарен съдлъжник, от друга е сключен договор за
потребителски кредит № ********** с параметри: размер на отпуснатата сума- 3000лева,
ГПР от 48,42%, ГЛП от 41% и лихвен процент на ден 0,11%. Общо дължимата сума по
кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 4444,42лева. Уговорено е,
че връщането на сумата трябва да стане в срок до 10.02.2025г. при месечната вноска от
185,19лева платима до 10-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между
страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги- фаст, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит и флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план
на кредита. Изрично е записано, че тези услуги имат незадължителен характер, а редът за
ползването им е разписан в ОУ. За тях, ответницата е уговорено, че дължи възнаграждение в
размер на по 1200лева за всяка, плащането на което е разсрочено на вноски от от 100лева
месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. Така, месечната
вноска по погасителен план става в размер на 285,19лева, а общото задължение по кредита
6844,42лева. С подписване на договора и изрична декларация към него, кредитополучателя
и ответницата са удостоверили съгласието си с ОУ към договора и получаване екземпляр от
тях. Удостоверено е и получаването на стандартен европейски формуляр към договора и
допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по
договора е извършено чрез банков превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка.
Към договора е изготвен и погасителен план.
Между страните не е било спорно възникването на горното заемно правоотношение с
посочените параметри. Възраженията на ответницата са срещу това да е договаряла като
солидарен съдлъжник по отпуснат в полза на С.М. кредит в размер на 3000лева. Съгласно
чл. 121 ЗЗД възникването на солидарна отговорност между двама длъжници е възможно
само, ако това е уговорено между страните или по силата на закона. Солидарно съзадължени
са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема едно
от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът
4
може да претендира пълния размер на отпуснатата в заем сума от всеки от длъжниците. За
разлика от солидарната отговорност между съдлъжниците, обезпечаваща изпълнението и на
свое лично задължение, тази на основание сключен договор за поръчителство възниква за
поръчителя без той да е получил парична сума в собственост и в този смисъл той има
качество на гарант поел задължение да отговаря пред кредитора за чужд дълг. Това е и
разграчинителният критерий между двата вида пасивна солидарност. Съдът трябва да
установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване,
тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, за да определи спецификата на
конкретните облигационни отношения /цитирам решение по т.д. 998/2011г. на Първо ТО,
ВКС и решение по гр.д. № 5864/2015г., Четвърто ГО, ВКС/. В случая, излагайки възражения
срещу това да е договаряла като солидарен съдлъжник, ответницата сочи, че клиент в
договора била посочена само С.М., която била и получател на отпуснатата в заем сума; това,
че не е подписвала погасителен план, СЕФ и допълнителна преддоговорна информация,
както и че плащанията са извършвани само от М.. На първо място, още при подаване на
искането за кандидатстване за отпускане на кредита, ответницата е договаряла като
солидарен съдлъжник. Подписвайки договора, вече е встъпила в правоотношението като
солидарен длъжник. Подписвайки го, с подписа си, както се посочи е декларирала и че е
запозната с ОУ и че е получила екземпляр от СЕФ и допълнителната преддоговорна
информация. От значение при тълкуване волята на страните е и поведението на страните по
повод изпълнението на договора. Съобразно представените от ответницата писмени
доказателства, а и от експертното заключение се установява, че кредитът е погасяван от
31.08.2023г. до 31.07.2024г., като платежните документи за това са в държане на ответницата
и тя ги е представила по делото, което презюмира и че плащанията са извършвани от нея,
още повече че към датите на плащанията от 31.05, 28.06 и 31.07.2024г. С.М. е била вече
починала. Следователно, няма основание да се приеме, че договаряйки ответницата няма
качество на солидарен съдлъжник, а поръчител. Обосновано обаче може да се приеме, че по
силата на сключения договор и на основание чл.101 ЗЗД, солидарният длъжник се е
задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие с разпоредбата на чл.
101 ЗЗД, според която трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение
по съглашение с кредитора или с длъжника. С подписването му с кредитора ответницата се е
съгласила да отговаря пред кредитора солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
задължението съобразно предвидените в договора условия, и размери на кредитните
задължения.
От заключението на в.лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което
съдът кредитира в цялост като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява
следното: По договора са извършени плащания в размер на сумата общо 610лева. С тази
сума са погасени – 142,95лева договорна лихва, 100лева за услуги фаст и флекси и
367,05лева лихва за забава. Непогасената главница е 3000лева, а дължимата договорна лихва
за периода 10.03.2023г. до 06.03.2024г. е в размер на 1201,72лева при ползван лихвен
процент 41%. Размерът на обезщетение за забава по т.12.1 ОУ за периода 11.03.2024г. до
05.03.2024г., е 152,90лева, от което 88,59лева върху главницата и 64,31лева върху
договорната лихва. При отнасяне на извършените плащания изцяло в погашение на
главница, размерът на това задължение би бил 2493,64лева и обезщетение за забава върху
него от 65,04лева. Прилаганият размер на ГПР по договора е 49,65%, а ако в него се включат
и допълнителните услуги фаст и флекси, той би бил 152,12%.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
на вземането, за което ответницата е била надлежно уведомена. От ангажираните по делото
доказателства обаче не се установяват тези твърдения. Представено е само уведомление до
кредитополучателя, което при това е върнато като непотърсено. За да настъпи предсрочна
изискуемост на вземането, то уведомлението на кредитора за това се дължи и до солидарния
5
длъжник. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането по договор за кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В случая от заключението на в.л. по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза стана ясно, че обслужването на кредита е правено не на падежната
дата и не изцяло на погасителните вноски. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 29.05.2024г. са били настъпили предпоставките на чл.12.2 от
ОУ към договора. Това право обаче при липса на доказателства да е упражнено на сочената
дата 06.03.2024г., следва да се приеме, че е упражнено едва с получаване препис от исковата
молба от ответницата- на 20.08.2024г., който факт следва да бъде съобразен по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК / така пр. решение по т.д. №16/2019г. на Второ ТО, по т.д. №2891/2019г. на
Второ ТО, решение по т. д. №1680/2019г. на на Второ ТО, решение по т. д. №2122/2020г. на
Първо ТО/. Това ще има значение за лихвата за забава, защото върху падежиралата главница
към датата на заявлението законна лихва се дължи от датата, на която е подадено
заявлението по чл. 410 ГПК, а върху предсрочно изискуемата част лихва ще се дължи от
датата, на която е обявена предсрочната изискуемост – 20.08.2024г. /датата, на която е
получен препис от исковата молба от ответницата/.
По възраженията за нищожност на процесния договор за кредит, за което съдът
дължи и служебна проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, становището на настоящия състав
е следното:
Чл. 11 ЗПК разписва изискване договорът да съдържа ясна информация за броя и
размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при
просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие,
информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана,
както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя
погасителен план. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е
договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за
усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването,
лихвен процент на ден, ГПР и общо дължимата сума по кредита. В конкретния случай
формално тези изисквания на закона са спазени. В подписания между страните договор има
изготвен и подписан погасителен план. Потребителят е декларирал, че е получил
преддоговорна информация относно общ размер на дължимата вноска, общата сума по
договора за кредит и срок за нейното плащане. В договора са посочени броят на вноските,
падеж, на който се дължат плащанията, размерът на вноските, ГЛП и ГПР. В стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се съдържа
и информация относно правото на отказ на потребителя от договора.
Клаузите регламентиращи уговорка за предоставяне на допълнителни услуги, за които
потребителят дължи съответно и възнаграждение, включени в сходен договор между
потребител и същото дружество, са били поставени за разглеждане пред съда на
Европейския съюз, като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от
21.03.2024г., по дело С-714/22. В т. 1 от цитираното решение по категоричен начин е
възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
6
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, буква
и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар.
1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски
кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на
месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е
сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има
неравноправен характер, когато по- специално тези разходи са явно непропорционални
спрямо размера на отпуснатия заем.
Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от
цитираното решение. Претенциите за възнаграждение за закупени услуги „Флекси“ и „Фаст“
са основани на клаузи в договора, съобразно която възнаграждението става изискуемо при
подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ. В чл.15.2 ОУ
е разписано, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя на кредитополучателя право да
променя едностранно погасителния си план при изпълнение на изискванията по чл.15.2.1,
15.2.2 и 15.2.3, а именно: да поиска отлагане на части или накуп допустимия брой
погасителни вноски, при което услугата се предоставя при изрично изброени причини,
подлежащи на доказване от кредитополучателя с изрично посочени документи; да му се
намали на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но в размер не по- малък
от 30лева, като услугата се предоставя при изрично изброени причини, подлежащи на
доказване от кредитополучателя с изрично посочени документи; да се промени падежната
дата, с изключение на вноски с настъпил вече падеж, за което страните подписват анекс. В
чл.15.1 е предвидено, че допълнителната услуга „фаст“ касае приоритетно разглеждане на
искането за отпускане за потребителски кредит преди клиенти, които не са закупили
услугата. Съдът преценява, че тези договорни клаузи са нищожни, като противоречащи на
закона. Нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит.
Процесните уговорки отговарят само формално на тази законова разпоредба, предвид
естеството на уговорените с тях услуги стоящи на разположение за потребителя.
Съдържанието им очевидно касае уговорка за предоставена възможност, а не реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, защото ползването
им е предпоставено от наличие на воля на кредитора за тяхното предоставяне при изрично
посочени причини, наличието на които пък подлежи на доказване от кредитополучателя с
изрично посочени документи, от което следва извод, че ползи или преференции за
кредитополучателят реално няма. Не без значение е и фактът, че уговореното
възнаграждение за тях е в размер близък до размера на отпуснатата в заем сума и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на ищеца. Уговорката за възнаграждение за
такса „фаст“ съдът приема, че влиза в противоречие и с добрите нрави, като морални норми,
чието нарушаване има за последица приравнена на тази с противоречие на договора със
закона. Потребителят не извлича полза или изгода, т.е. не получава услуга, а само бъдещ
сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост, което обезсмисля единствения мотив по
сключване на процесния договор, а именно заемателят да си набави средства в спешен
порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква
разумна и съразмерна икономическа връзка между възнаграждението за тази услуга и
кореспондиращата й насрещна престация, т.е. налице е очевидна нееквивалентност в
дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. Нещо
7
повече - от дружеството, отпускащо кредита, са заложени допълнителни разходи, които се
оказват /с оглед формулировката им/ задължителни, за да бъде одобрено искането за кредит
и са довели до начисляване за плащане на допълнителна сума в размер на общо 2400лева. В
т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В заключение, предявеното вземане за възнаграждение за този вид услуги
произтича от неравноправни и поради това нищожни клаузи и следва да се отрече тяхната
дължимост. С оглед така дадения отговор и доколкото сумата от 2400лева не е включена в
годишния процент на разходите съобразно експертното заключение /в случая е записан
такъв от 49,04 %, но експертът сочи да е прилаган по договора такъв от 49,65%/, а
включването им обосновава ГПР от 152,12%, то следва да се приеме, че неравноправните
клаузите „Фаст“ и „Флекси“, влекат след себе си и нищожност на договора за потребителски
кредит, поради противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/. В този смисъл е и даденото
разрешение с решение по гр.д. № 1626/2022г. на ВКС, Второ ТО- „установената
недействителност /нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези
компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им.“ Невключването на тези разходи в ГПР води
до нищожност на целия договор и до недължимост на претендираната договорна лихва,
лихва за забава и законна лихва за забава.
На основание чл. 23 ЗПК и т. 2 от решението на СЕС, следва да бъде призната
дължимостта единствено на претендираната главница – чистата стойност на отпуснатия
кредит, но не и за лихвите- договорна и за обезщетение за забава.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, поради което претенцията за
неиздължена главница е доказана по основание. Същата обаче следва да бъде уважена до
размера по заключението на в.л. и след отнасяне на извършеното плащане от потребителя в
погашение на главницата. Т.е до размера на 2390лева и отхвърлена за разликата до пълния
заявен размер от 3000лева.
По отношение на лихвата за забава от датата на подаване на заявлението, следва да се
съобрази разрешението дадено с решение по т.д. № 630/2023г. на ВКС, Първо ТО, че „при
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23
Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при
обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като
възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил
изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл. 23
ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от
приложение на чл. 23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за
кредитора е отслабена, разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не се прилага“.
Възнаграждението, което би получил ищеца при прилагане на ГПР от 49,65% върху
предоставената за ползване сума е 1424,88лева. Законната лихва се начислява в размер от
10,49% и би се дължала от датата на подаване на заявлението /29.05.2024г./, респ. датата на
предсрочната изискуемост, до датата на погасяване на задължението за чиста стойност на
8
главницата. Това ще рече, че сумата, която кредиторът получава в резултат от приложение на
чл. 23 ЗПК не е в негова полза. Приложената санкция, поради неизпълнение на изискванията
на ЗПК при сключване на договора, има възпиращ ефект и би мотивирало кредиторът да
измени практиката си при сключването на договори за потребителски кредит и да изпълнява
стриктно задълженията си по силата на Директива 2008/48/ЕО и на националното
законодателство, което я транспонира. Следователно дължимостта на лихвата за забава като
законова последица от упражнено право на иск следва да се признае. Както се посочи, тя се
дължи върху падежиралата главница към датата на подаване на заявлението /29.05.2024г./,
която изчислена по погасителен план е 1585,80лева и след отнасяне на извършеното
плащане от общо 610лева в погашение на само главница, тя е в размер на 975,80лева. Върху
предсрочно изискуемата главница от 1414,20лева следва да се присъди от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост- 20.08.2024г.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Изводът за частична основателност на иска поставя въпроса за размера на вземането
за разноски в исковото производство, които следва да бъдат редуцирани съобразно
уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото производство от 300лева юк.
възнаграждение, 192,73лева ДТ и 350лева възнаграждение за в.лице. Съобразно отправеното
искане, на ищеца следва да бъдат определени разноски за юк. възнаграждение в размер на
100лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Или общият размер на разноските е 642,73лева. Съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 230,64лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски са в общ размер на 313,21лева, от които
133,21лева платена ДТ и 180лева юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ
бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк.
възнаграждение в полза на заявителя в размер на 50лева. Или общо сторени разноски за
заповедното производство от 183,21лева. Предвид уважената част от исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 65,74лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се
такива за адв. възнаграждение от 600лева. Направено е възражение за неговата
прекомерност. При разглеждането му, съдът съобрази задължителното за настоящия съд
тълкуване дадено в решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което
възможно е намаляване на претендирания адвокатски хонорар и под определения минимум
в Наредбата, поради противоречието й с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС. Т.е
съдът не е обвързан от размерите на адв. възнаграждения по Наредбата, но все пак те следва
да служат като ориентир при оценяване труда на адвоката. Спорът не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключил е в едно съдебно заседание, в което
процесуалният представител се е явил. Определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, адв. възнаграждение е 966лева.
Отчитайки изложеното, настоящият състав преценява, че възражението на ищеца е
неоснователно. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 384,70лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В съществува вземане срещу С. П. Я., ЕГН
********** с настоящ адрес гр. ********, ул. ********* № 9 за сумата от 2390лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
**********/01.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за вноски с падежи по
погасителен план до 29.05.2024г. в размер на 975,80лева, считано от датата на подаване на
заявлението- 29.05.2024г. до окончателното погасяване на задължението, а върху предсрочно
изискуемата главница в размер от 1414,20лева, ведно със законната лихва, считано от
20.08.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 396/03.06.2024г. по ч.гр.д. № 661/2024г. по описа на ПРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния заявен размер от 3000лева и за
присъждане на законната лихва върху частта от главницата в размер на 1414,20лева считано
от датата на подаване на заявлението; иска за сумата от 1063,60лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; иска за сумата от 126,96лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.03.2023г.
до 05.03.2024г.вкл.; иска за сумата от 169,81лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 06.03.2024г. до 29.05.2024г., които вземания
произтичат от договор за потребителски кредит № **********/01.02.2023г. и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 396/03.06.2024г. по ч.гр.д. № 661/2024г.
по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу С. П.
Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ********, ул. ********* № 9 за осъждане
ответницата да заплати на ищеца сумите: 1150лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга „фаст“ и 1150лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
„флекси“, произтичащи от сключено между страните споразумение за предоставяне и
използване на пакет услуги във връзка с договор за потребителски кредит №
**********/01.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
31.07.2024г., на основание чл. 415, ал.1 т. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ********, ул. ********* № 9
ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
65,74лева, представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.№ 661/2024г.
на ПРС съдебно- деловодни разноски, съразмерно уважена част от вземането по заповедта,
както и сумата от 230,64лева, представляваща сторени в исковото производство разноски,
съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.
П. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ********, ул. ********* № 9 сумата от
384,70лева, представляваща разноски за дължимо адв. възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
10