Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 419
по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Положителен установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен
иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД;
Предявени са обективно съединени
искове от ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ ООД,
ЕИК *********, гр. София, представлявано от управителя Е.А., срещу
Р.М.Д., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми, за които има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът посочва, че ответникът е сключил Договор
за издаване на кредитна карта с ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД, по силата на
който, при действието на ОУ на дружеството е получила кредитна карта
„Транскарт“, която е използвала и е генерирала непогасен дълг.
На 13.02.2014 год. между
първоначалния кредитор и ищеца бил сключен договор за продажба на вземания, като длъжникът бил уведомен за
прехвърлянето съобразно изискванията на чл. 99 ЗЗД.
Със Споразумение от
23.05.2014 год., сключено между страните, е договорен погасителен план, като
ответницата изрично е признала съществуването на задължението. Крайният срок за
погасяване на задължението, договорен между ответницата и ищеца/цесионер бил
30.05.2016 год.
След подписването на това
споразумение ответницата не е направила нито една погасителна вноска към ищеца.
По заявление по чл. 410 ГПК
от ответника, по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение
срещу ответника, като тя се възползвала
от правото си на възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за установено между страните,
съществуването на вземането – главница в размер на 1821,80 лв., което ищецът
има срещу ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК /27.10.2017 год./, до окончателното изплащане на задъжението.
Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. М.С.,*** оспорва предявените искове
по основание и размер.
Твърди, че в заявлението по чл. 410 ГПК, а също и в исковата молба се
твърди, че задължението на ответницата е възникнало по силата на договор за
издаване на кредитна карта, сключен с Транскарт файненшъл сървисис ЕАД гр.
София, по силата на който тя твърди, че е получила кредитна карта с лимит 700
лв.
Този договор не е представен. Още повече, твърди се, че е нищожен по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като посочената дата на сключването
му предхожда предоставянето на цедента правото да извършва банкова дейност.
По силата на договор за цесия от 13.02.2014 год., който също не е
представен, вземането било прехвърлено на ищеца.
Така не се установява нито качеството на кредитор за ищеца, нито размерът
на задължението и как е формирано то.
Въвежда и възражение за погасяване на претенцията по давност.
Твърди, че до момента – нито по исковото, нито по заповедното производство
е представен договорът за цесия, нито доказателства за извършено потвърждение
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и цесията няма действие спрямо ответницата.
За това моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
И двете страни претендират разноски.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 3291/2017
год. на ЛРС е издадена на
осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.01.2018 г. в
полза на настоящия ищец, ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, гр.
София, срещу Р.М.Д., ЕГН **********,***, за сумата от 1 821,80 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /25.10.2017 год./ до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Посочено е в Заповедта, че задължението произтича от Договор за издаване на
кредитна карта, сключен с ТД ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИС ЕАД, по силата на който
на длъжника-ответник е предоставена кредитна карта, чрез разходване на средства
от която е генериран непогасен дълг.
Посочено е също, че на 13.02.2014 год. е сключен Договор за цесия между
ищеца и ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД, за което на длъжника е съобщено и със
Споразумение от 23.05.2014 год. тя е признала съществуването на задължението,
като се е съгласила да го изплати при условията, договорени в него. Въпреки
това плащане не е последвало.
Съобщението, ведно с издадената Заповед
по чл. 410 ГПК от 02.01.2018 год. по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС е връчено на длъжника на 03.01.2018 год.,
чрез пълнолетно лице, живеещо на постоянния адрес установен по делото – майката
П.П.Д., а на 05.01.2018 год. –
лично, на настоящия ѝ адрес. На 19.01.2018
год., тя е депозирала възражение
по чл. 414 ГПК.
С Определение № 1647/17.07.2020 год.
настоящият съдебен състав е приел, че първото връчване е редовно, поради което
и срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК (ред., действаща преди изменението с ДВ, бр.
100/2019 год.) е изтекъл на 17.01.2018 год., сряда, работен ден, че
възражението на длъжника срещу Заповедта за изпълнение е подадено след изтичането на двуседмичния срок за
това, поради което Заповедта е влязла в сила и за ищеца не е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск и производството поделото следва
да бъде прекратено. При наличието на редовно връчване на заповедта на
постоянния адрес на длъжника, няма основание чрез повторно ѝ връчване да
се предоставя нов срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което е прекретил
производството по делото.
Това определение е отменено с Определение
от 28.10.2020 год. по в.гр.д. № 227/2020 год. на МОС като неправилно, по
съобажения, че е редовно по-късното лично връчване и делото е върнато за
произнасяне по същество на спора.
От доказателствата по делото съдът приема
за установено следното:
На 13.02.2014
год. между третото лице ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД, гр. София и ищеца ЕКС
ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ ООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), като в Приложение № 1 към дотовора, е посочено и задължение на отв. Р.М.Д.
в размер на 1733,43 лв., към 13.02.2014 год., за кредитен лимит от 700 лв., по
експозиция 53317.
Цедентът е упълномощил ищеца да извърши
вместо него уведомяването на длъжниците, чиито вземания са цедирани и такова е
изпратено на ответницата, датирано от 10.03.2014 год., без данни да е получено.
На 23.05.2014 год. между страните в
настоящото производство е сключено Споразумение, по силата на което страните,
като са КОНСТАТИРАЛИ, че ищецът е придобил вземания срещу ответника на третото
лице Транскарт Файненшъл Сървисис ЕАД, възникнали по силата на Договор от
28.07.2008 год., за издаване на кредитна карта ТРАНСКАРТ по общи условия.
Вземането е в размер на 1733,43 лв. към датата на цесията.
С подписване на споразумението, длъжникът
е признал, че размерът на вземането към
23.05.2014 год. е 1821,80 лв., за изплащането на които е договорен погасителен
план – на 24 месечни погасителни вноски от по 75,91 лв., първата от които –
платима в срок до 30.06.2014 год., а следващите – до 28-мо число на текущия
месец. Крайният срок за погасяване на задължението е договорен на 30.05.2016
год.
Твърди се, че ответницата не е платила
нито една вноска по споразуменето.
На 27.10.2017 год. ищецът е депозирал
пред РС Козлодуй Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
в която е основал претенцията си на неизпълненото споразумение.
С това е очертан и предметът на
настоящото производство – установяване дължимостта на сума по Споразумене от
23.05.2014 год. за разсрочване плащането по цедирани на ищеца вземания,
произтичащи от Договор от 28.07.2008 год., за издаване на кредитна карта
ТРАНСКАРТ по общи условия.
По така сключеното споразумение
ответницата не е извършвала плащания.
При така постигната договореност между страните,
настоящият състав намира, че е налице отказ от давност, поради което длъжникът
не може да се ползва от нея.
Дори и да се приеме, че такава е била изтекла за
вземането до сключване на споразумението, то не следва да бъде зачетена. Ако за
прекъсването на давността е необходимо давността да не е изтекла, за
признаването на вземането законът не поставя такова изискване. След като
длъжникът може да изпълни и след изтичане на давностния срок и това да доведе
до погасяване на вземането, то той би могъл да стори и по-малкото - да признае
вземането, тест своето задължение. В тази хипотеза, признанието всъщност
съставлява отказ от позоваване на изтекла давност и този отказ е неотменяем и е
произвел действието, тъй като изявлението за признание на дълга е с конкретен
адресат и е достигнало до него. Отказът на изцяло изтеклата погасителна давност
ще доведе до нов срок на погасителната давност, равен на изтеклия.
След като е налице валиден отказ от изтекла погасителна
давност от страна на ответницата, то споразумението от 23.05.2014 год. е
породило своето правно действие. С подписване на цитираното споразумение
ответицата е поела задължение да заплати сумата от 1821,80 лева в срок до 30.05.2016год.,
като не е заплатила нито една от договорените погасителни вноски.
Възникналото по силата на процесното
споразумение задължение не е погасено по давност. След като е направила отказ
от изтекла погасителна давност, от датата на падежа- 30.05.2016год. е започнала
да тече нова давност, равна на изтеклата. Дори и да се приеме по-благоприятното
за ответницата, а именно че по отношение задължението по споразумението е
приложима кратката погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, то до датата на подаване на
заявленито за издаване на заповед за изпълнение -27.10.2017год. същата не е
изтекла и вземането не е погасено по давност.
В случая процесното споразумение няма
характер на новация по реда на чл.107 от ЗЗД. Новацията по чл.107 от ЗЗД,
разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да
замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява,
предпоставя да са налице три кумулативни предпоставки- наличие на предшестващо
задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която
да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин, а не трябва да се
предполага или извежда по тълкувателен път /решение № 789/22.04.2001год. по
гр.дело № 2292/01год. на ВКС/. За да е налице обективна новация, новото
задължение трябва да се различава от старото по предмета или по каузата си.
Обективната новация по чл.107 от ЗЗД винаги предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото отношение
трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със
споразумението между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или
основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено
изразено новационно намерение. Или обективната новация изисква ясно изразена
воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в
замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор. В случая с процесното
споразумение е извършено преструктуриране /предоговаряне/ на съществуващ между
страните дълг по договор за кредит, което не води до новиране на задължението,
тъй като липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на
друго ново такова.
При този изход на спора ответникът дължи
на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. разноските по заповедното
производство.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 172,88 лв., от които 86,44 лв. по заповедното и
86,44 лв. в исковото производство. Те следва да бъдат понесени от ответната
страна.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуа вземането на ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ
ООД, ЕИК *********, гр. София срещу Р.М.Д., ЕГН **********,*** – главница в
размер на 1821,80 лв. (хиляда
осемстотин двадесет и един лева, 80 ст.),
произтичащо от Споразумение от 23.05.2014 год. между страните за погасяване на
задължение по Договор от
28.07.2008 год. за издаване на кредитна карта ТРАНСКАРТ по общи условия,
сключен с ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНСЪЛ СЪРВИСИС ЕАД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК /27.10.2017 год./, до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. № 3291/2017 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.01.2018 год.
ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЕКС ДЕБТ
МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, гр. София сумата 172,88 лв. – разноски по заповедното и иксовото производство пред
първата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: