Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Пазарджик, 29.09.20200 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното
заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.Б.
при секретаря О.Ф., като разгледа
докладваното от районен съдия Б. АНД № 916/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я.Г.Щ., ЕГН **********,***-1006-000950 от
30.03.2020г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, с което
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. Не се изразява становище по съществото на спора.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Щ. е санкционирана с НП затова, че на 12.03.2020 г., в 16.21
ч., в гр. Пазарджик, на кръстовището
на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул. „България“ е управлявал лек автомобил „Фолкваген
Голф“ с рег. № ***, собственост на В.Ц.Щ., като движейки се бул. „Княгиня Мария
Луиза“ по посока бул. „България“, навлязла в кръстовището и преминала на
забраняващ червен светлинен сигнал на нормално работеща трисекционна светофарна
уредба.
Всичко това било възприето от св.А.С., който в този момент управлявал
мотоциклет, като се движел по бул.
„България“ в посока към моста на р.Марица. Св. С. бил спрял с мотоциклета на
кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“, като бил първо МПС и изчаквал
разрешен зелен сигнал на светофарната уредба, за да потегли и премине през
кръстовището. В момента, в който светофарната секция за св.С. светнала жълт
сигнал, той видял, че през кръстовището, от ляво надясно по бул. „Княгиня Мария
Луиза“ съобразно неговата позиция, преминал лек автомобил. След това
светофарната секция за св.С. светнала разрешен зелен сигнал, при което той
потеглил с мотоциклета и преминал през пешеходната пътека. Точно в този момент
обаче жалбоподателката преминала през кръстовището от ляво надясно пред св.С. и
го засякла. Единствено неговата бърза и адекватна реакция с незабавно натискане
на спирачната уредба на мотоциклета предотвратила сблъсък между двете МПС.
Жалбоподателят Щ. въобще не спряла след този инцидента, а продължила движението
си, което провокирало св.С. да я последва и да й потърси сметка за
недисциплинираното управление на МПС от нейна страна. Не след дълго той
настигнал автомобила на Щ., изпреварил го и започнал да натиска спирачка пред
него, като така принудил горната да спре. Очевидно афектиран от опасната
ситуация, в която преди малко бил поставен от Щ., св.С. отишъл до автомобила й,
като на висок тон започнал да й търси сметка, питайки дали е нормална и защо е
минала на червен за нея сигнал на светофара. След това С. подал сигнал и на
място бил изпратен автопатрул на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, в състава на
който бил св. В.Р.. Последният провел разговор с двамата водачи относно
възникналия инцидент, при който жалбоподателката Щ. заявила, че не била видяла
на какъв сигнал на светофарната уредба била преминала през кръстовището, както
и че било възможно да е преминала на забранен сигнал.
По повод на всичко това св. В.Р. съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл.
№ 558590/12.03.2020 г. за извършеното от нея нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
след което й го предявил, но тя отказала да го подпише и да получи екземпляр от
него, като отказът бил надлежно оформен с подпис на един свидетел.
Въз основа на акта на 30.03.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 26.05.2020г.,
а жалбата срещу него била подадена лично от санкционираното лице чрез АНО на
следващия ден, поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, изцяло от показанията на
актосъставителя - св. В.Р. и св.А.С. и частично от показанията на св. Ж.Щ..
При така установената фактология от правна страна
съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства
и показанията на св. Р., които по съществото си са достоверни, ясни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Съдът даде вяра на показанията на св. В.Р.,
макар същият да се намира в служебни отношения с АНО, т.к. липсват каквито и да
е доказателства, че този свидетел е заинтересован от изхода на делото от една
страна, а от друга – защото той няма какъвто и да било личен мотив да уличава
жалбоподателя в нарушение, което да не е извършил.
Св. Р. по категоричен начин сочи, че след като във
връзка с инцидента и подадения сигнал за него от св.С. е провел разговор с жалбоподателя
Щ., същата заявила, че не била
видяла на какъв сигнал на светофарната уредба била преминала през кръстовището,
както и че било възможно да е преминала на забранен сигнал.
Това пък се подкрепя изцяло и от приетото като
писмено доказателство обяснение /лист 10 от делото/, което на 09.04.2020г.
самата Щ. е дала пред служител в Сектор „ПП“ по повод нейни жалби, една от
които срещу поведението на св.С. затова, че я е спрял неправомерно и имал грубо
отношение към нея, а втората – защото по време на проверката според нея бил
изгубен големият регистрационен талон на автомобила й. Та, видно от това
саморъчно обяснение в него Щ. е написала буквално: „Мога да заявя следното не
съм сигурна на 100 процента дали съм минала на червено“.
От така заявеното следва генералният извод, че
щом не е била сигурна дали наистина е минала на червена забраняващ сигнал, то
значи, че не е гледала светофара при преминаване през кръстовището, респ. не е
била сигурна, че преминава на зелен разрешителен сигнал, което пък потвърждава
заявеното от св.Р..
Пак записаното от жалбоподателката категорично
опровергава думите на дъщеря й – св. Ж.Щ., която на процесната дата е била
пътник в автомобила и според която, при навлизане в кръстовището на техния
автомобил, светофарната секция светела със зелен сигнал. Само това е достатъчно
показанията на св.Ж. Щ. да не бъдат кредитирани в тази им част още повече, че
нейната близка родственост с жалбоподателката я прави изключително
заинтересован от изхода на делото свидетел, по посока на оневиняване на нейната
майка.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св.С.,
независимо че той се явява един вид потърпевш от поведението на жалбоподателката,
макар и да не се е стигнало до по-сериозен инцидент с настъпване на ПТП.
Неговите показания съдът прецени като обективни и достоверни, най-малкото
защото ако той не е бил засечен от автомобила на жалбоподателката по начина
описан от него, то тогава С. няма никаква обективна причина да си създава
излишни главоболия, като я преследва, спира, търси обяснение от нея за
неправомерното й поведение, а след това и сигнализира компетентните контролни
органи, изчаква пристигането им, вземането на отношение, съставянето на акт, в
който той е вписан като свидетел и т. н. Всичко това е била излишна загуба на
време и нерви, ако наистина Щ. не е била преминала на червен сигнал на
светофара. Съдът даде вяра на показанията на св.С. и защото те напълно се подкрепиха
от тези на св.Р., но и от коментираното по-горе саморъчно обяснение от Щ.,
което категорично доказва, че непосредствено след инцидента тя не е била
сигурна на какъв сигнал на светофарната уредба е преминала, защото не е
наблюдавал същия.
С оглед на изложеното съдът намира, жалбоподателят Щ. е осъществила от обективна и
субективна стана състава на административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Безспорно се
установиха всички елементи на административното нарушение. Преминаване
на забранен светлинен сигнал на светофара при нормално работеща светофарна
уредба, представлява нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който вменява задължение
на участниците в движението, какъвто е водачът на МПС да съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали.
При това положение законосъобразно е
била ангажирана отговорността й чрез налагане на глоба в абсолютно установения размер
от 100 лв. на основание чл.183 ал.5
т.1 от ЗДвП. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба
съгласно правилно определената санкционна норма. Доколкото глобата е в твърд
размер съгласно посочената санкционна норма, то е безпредметно да се обсъжда
възможност за нейното намаляване, респ. изменение на НП.
Несъстоятелно е възражението на пълномощника на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита в
АНП и за нарушение на материалния закон. Това възражение се аргументира с
обстоятелството, че при описване на нарушението не било посочено правилото за
поведение, което Щ. била нарушила, т.к. самото административно нарушение не
било квалифицирано и във вр. с чл.31, ал.7, т.1 във вр. с ал.1 от ППЗДвП, която
именно норма сочела кой бил цветът на светофарната уредба, забраняващ
преминаване. Очевидно това според пълномощника затруднявало Щ. да научи какво
точно административно нарушение й се вменявало.
В отговор на това възражение съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Проведеното против
жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със съставяне
на АУАН. В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението. Вмененото във вина на въззивника Щ. нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и
срещу какво да се защитава. Посочена е датата и мястото на
нарушението, както и конкретните нейни действия, очертаващи от обективна и
субективна страна състав на административно нарушение по чл.6, т.1 във вр. с
чл.183ал.5, т.1 от ЗДП. В текстовата част на акта и НП е посочено
недвусмислено, че жалбоподателката е преминала през процесното кръстовище на забраняващ червен светлинен сигнал на
нормално работеща трисекционна светофарна уредба. В този ред на мисли, да се
твърди, че Щ., която е правоспособен водач на МПС от 1996г. /виж справка на
л.14 от делото/ не е наясно кой цвят е забраняващият сигнал на светофарната
уредба, респ. че не може да разбере за какво административно нарушение е
привлечена към отговорност, е меко казано несериозно.
Макар да не бяха наведени доводи, съдът
намира за необходимо да посочи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, предвид обществената опасност на деянието. Самото
естество на описаното нарушение е показателно за неговата тежест и не би могло
да се третира като маловажен случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на
обществена опасност спрямо други случаи на нарушения по ЗДвП. Предвид
конкретиката на настоящият казус, с поведението си жалбоподателят Щ. е
поставила в риск живота и здравето на друг и то по-уязвим участник в движението
– мотоциклетиста С.. Освен това обществената опасност на дееца също е завишена
предвид обременения статус на Щ. като водач - санкционирана е с 2 фиша за
нарушения на ЗДвП, като едно от тях е за превишена скорост. При това положение
случаят не може да бъде определен като маловажен.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
гр. Пазарджик в настоящия си състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-000950 от
30.03.2020 г. издадено от началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, с което на Я.Г.Щ., ЕГН **********,***, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП във вр. с чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: