РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Плевен, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430105040 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен,
в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу всеки от ответниците А. М.
Д. от *** и Д. А. Д. от *** за сумата от 380, 10 лв., от които 347, 85 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 04. 2021 год. до 28. 02. 2023 год. и сумата 32, 25 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02. 06. 2021 год. до 05. 04. 2023
год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане,
постановено по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд е било
уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответниците. Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците
1
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок
по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на
съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна
енергия срещу ответниците за техен топлоснабден имот- апартамент,
находящ се в ***, ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са
следните: като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в
***, ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./.
Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се,
че за ответниците важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
2
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответниците са ползвали доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 04. 2021 год. до 28. 02. 2023
год. и не са погасили задължението си. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на всеки от двамата ответници
вземането за сумата от 380, 10 лв., от които 347, 85 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 04. 2021 год. до 28. 02. 2023 год. и сумата 32, 25 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02. 06. 2021 год. до 05. 04. 2023 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответниците не са взели становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенциите на ищеца намират своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год.
по описа на *** районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.
По отношение и на двамата ответници са налице предпоставките на чл.
238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответниците са указани последиците от неспазването на
3
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същите
не са депозирали писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито са се явили в проведеното публично
съдебно заседание.
-исковете са вероятно основателни с оглед приложените по делото
писмени доказателства.
Доколкото след завеждане на делото ответницата Д. А. Д. е погасила
изцяло задължението си за мораторна лихва и частично задължението си за
главница спрямо нея искът се явява основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 6, 75 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва.
Вторият ответник А. М. Д. не е извършвал плащания, поради което спрямо
него искът следва да се уважи изцяло в първоначално предявения размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
направените разноски както следва:
-ответникът А. М. Д.- 37, 50 лв. разноски в заповедното производство и
137, 50 лв. разноски в исковото производство;
-ответницата Д. А. Д.- 37, 50 лв. разноски в заповедното производство и
137, 50 лв. разноски в исковото производство.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. М. Д.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от
380, 10 лв., от които 347, 85 лв. представляващи стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 04. 2021 год. до 28. 02. 2023 год. и 32, 25
лв. представляващи лихва за забава за периода от 02. 06. 2021 год. до 05. 04.
2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от 347, 85 лв., считано
от 20. 04. 2023 год. до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д. А. Д.
от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
4
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от
6, 75 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 04. 2021 год. до 28. 02. 2023 год., ведно със законната лихва,
считано от 06. 11. 2023 год. до изплащане на вземането, като за разликата до
380, 10 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА А. М. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от ***, сумата от 37, 50 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 137, 50 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. А. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от ***, сумата от 37, 50 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 137, 50 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5