№ 221
гр. Велико Търново, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 411 по
описа за 2022 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145-178 във
връзка с чл. 99, т. 1 и т. 2 връзка чл. 100 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на „ПРОФИКС“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Симеон Велики № 10 Б,
представлявано от управителя Й.К.С., чрез адв. З.И.Д. ***, офис 25 против
Решение с рег. № 3286р-7392/15.02.2021г. на зам. директора на Главна дирекция
Национална полиция към Министерство на вътрешните работи, с което е възобновено
производството по издаване на Разрешение № 20180437936/06.12.2018г.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно прилагане на
материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените
правила. Жалбоподателят счита, издаденият индивидуален административен акт за
нищожен, поради което моли същият да бъде отменен. Основания за възобновяването е разпоредбата
на чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 2, които хипотези счита, че в случая не са налице,
както и че не е спазен срокът за възобновяване на производството. Позовава се
на Решение №
4742 от 15.07.2021 г. на Административен съд – София-град, по адм.
д. № 2834/2021 г., което иска да бъде приложено по аналогия. Предвид
възможността, че след изтичането на сроковете по чл. 102 от АПК отпада
компетентността на административния орган, намира, че се обосновава нищожността
на оспореното решение. На следващо място
счита, че е налице основанието по чл. 146, т. 5 от АПК, а именно несъответствие
с целта на закона наред с посочените по-горе в т. 3 и т. 4 на чл. 146 от АПК.
Въз основа на тези и други подробно изложени в жалбата съображения моли да бъде
прогласена нищожността на оспореното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адв. Д., който поддържа искането за прогласяване на нищожността
предвид обстоятелството, че 14-дневният срок е изтекъл, но счита, срокът по чл.
102 от АПК за толкова съществен, поради което актът следва да бъде обявен за
нищожен. Подробни съображения развива в писмена защита вх. № 3754/06.07.2022г.
Претендира сторените по делото разноски – държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна, чрез главен
юрисконсулт Р.С., заема писмено становище вх. № 3499/27.06.2022г. за отхвърляне
на предявената жалба като неоснователна. Обосновава извод, че извършването на
търговска дейност с пиротехнически изделия в преместваеми обекти противоречи на
изискването на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, търговията с взривни вещества, оръжия,
боеприпаси и пиротехнически изделия да
се извършва в обекти, които са „строежи“ по смисъла на ЗУТ. Извършването на
търговия с пиротехнически изделия в преместваеми обекти е не само нарушение на
закона, но се характеризирала и с висока степен на риск от увреждане на
обществените интереси. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Велико Търново,
след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения
акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 328600-61323/19.10.2018
г. по описа на ГДНП, дружеството-жалбоподател е сезирало директорът на
ГДНП-МВР, с искане за издаване на разрешение за търговия на пиротехнически
изделия от категории по приложен списък на обекти – магазини в гр. Габрово,
Павликени и Велико Търново. Към депозираното заявление са били приложени всички
изискуеми документи, съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗОБВВПИ.
Във връзка с подаденото заявление,
след извършване на съответните справки, проверки и проучвания, представени по
делото от страна на директор на ГДНП-МВР е издадено разрешение с № 20180437936/06.12.2018
г., с което на дружеството-жалбоподател е разрешено да търгува с пиротехнически
изделия за обекти: Обект 1: гр. Габрово, ул. „Орловска“ № 111, Обект 2: гр.
Павликени, ул. „Стефан Караджа“ № 16 и Обект 3: гр. Велико Търново, ул. „Твер“
№ 15. Вписано е, че разрешението е валидно до 05.12.2023 г.
На 15.02.2021 г., на основание чл. 99, т. 1
и т. 2,
вр. с чл. 100 от АПК е издадено оспореното в настоящето производство
решение рег. № 3286р-7392/15.02.2021 г. за възобновяване на производство по
издаване на разрешение № 20180437936/06.12.2018 г., валидно до 05.12.2023 г. на
„ПРОФИКС“ ЕООД, гр. Велико Търново да
търгува с пиротехнически изделия на обекти, съгласно заверен опис, неразделна
част от издаденото разрешение. С процесното решение, административният орган е
възобновил производството по издаване на разрешение № 20180437936/06.12.2018 г.,
като е изменил същото чрез заличаване на обекти гр. Габрово, ул. „Орловска“ №
111, Обект 2: гр. Павликени, ул. „Стефан Караджа“ № 16. Мотивите за издаване на
процесното решение, посочени от административния орган са следните: в
издаденото разрешение, обектите в гр. Габрово, ул. „Орловска“ № 111 и гр.
Павликени, ул. „Стефан Караджа“ № 16 са
"преместваеми обекти".
С писмо, вх. №
328600-22233/13.05.2020 г. от Дирекция за национален и строителен контрол
/ДНСК/, ГДНП е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по
отношение на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (изм. ДВ, бр. 25/2019 г.) в насока, че
"преместваемите обекти" по чл. 56, ал. 1
от ЗУТ не представляват "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от
ЗУТ, като е вписана легалната дефиниция на понятието
"преместваем обект", дадена в § 5, т. 80 от
ДР на ЗУТ (последно изм., ДВ, бр. 16/2020 г.). В тази връзка е
посочено, че ДНСК, считат, че за преместваемите обекти не може да бъде издадено
разрешение за ползване на обекти или друг заместващ го документ по реда на ЗУТ
за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ.
Според мотивите в оспореното
решение, издаденото разрешение № 20180437936/06.12.2018 г., представлява влязъл
в сила административен акт по смисъла на АПК, който не е бил оспорен пред съд.
При издаването му съществено е нарушено изискването за законосъобразността му –
чл. 35, ал. 3
от ЗОБВВПИ, която норма указва, че складовете за съхранение на
взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на
боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила
и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение
на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закон за
устройство на територията. В тази връзка от страна на компетентния
административен орган е прието, че това обстоятелство е основание за
възобновяване на производството по издаване на разрешение № 20180437936/06.12.2018
г. за търгуване с пиротехнически изделия за обектите в гр. Габрово, ул.
„Орловска“ № 111 и гр. Павликени, ул. „Стефан Караджа“ № 16. Административният орган се е позовал и на чл. 100 от АПК, съгласно който, възобновяването на административното
производство може да се извърши по инициатива на административния орган, издал
акта – в случая ГДНП.
В тази връзка, на основание чл. 154, ал.
1, т. 2 от ЗОБВВПИ е извършена проверка на обектите на „ПРОФИКС“
ЕООД, гр. Велико Търново. В резултат на
проверката е установено, че има преместваеми обекти само в гр. Габрово, ул.
„Орловска“ № 111 и гр. Павликени, ул. „Стефан Караджа“ № 16. Извършените
проверки са удостоверени със съответните констативни протоколи, като е даден
срок за привеждане на обектите в съответствие с изискванията на закона.
Извършени са и допълнителни проверки, при които е установено, че посочените
преместваеми търговски обекти не са приведени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3
от ЗОБВВПИ в указания срок, а именно да бъдат въведени в
експлоатация като "строежи" по реда на ЗУТ, респективно да отговарят
на физическата защита на строежите за тази дейност.
Поради тази причина,
административният орган е мотивирал процесното решение, че установеното с
допълнителните проверки в периода 03.12.2020 г. - 22.12.2020 г. представлява
открити нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаване на
акта, и при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство по смисъла на чл. 99, т. 2
от АПК. В оспореното решение е извършен и анализ на значимостта на
обществените отношения, предмет на правната уредба на ЗОБВВПИ.
Видно от приложената по делото
Заповед № 3286з-509/12.02.2021г. (л. 38 от делото) директорът на ГДНП е
възложил на зам.директора на ГДНП общото и непосредствено ръководство на ГД
„Национална полиция“ и го оправомощава за времето от 15.02.2021г. до
16.02.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз
основа на представената с рег. № 328600-24211/12.05.2022 г. от ГДНП
административната преписка – 200 бр. листа, както и представените писмени
доказателства, а именно: Решение рег. № 328-вр-7392/15.02.2021 година на ГДНП
за възобновяване на производството по издаване на разрешение на „Профикс“ ЕООД,
валидно до 05.12.2023 година, Разрешение № 20180437936/06.12.2018 година,
издадено от ГДНП, с което се разрешава на „Профикс“ ЕООД да търгува с
пиротехнически изделия в обект № 1 в гр. В. Търново, улица „Твер“ № 15, обект №
2 в гр. Габрово, обект № 3 в гр. Павликени, Разрешение за поставяне №
8/31.10.2017 година на Община Павликени, с което на „Профикс“ ЕООД е разрешено
подаването на пиротехническа техника за поставяне на павилион, находящ се в гр.
Павликени, Разрешително № 18/11.11.2019 г. за ползване на открита прилежаща
площ към спортна зала „Орловец“ – Габрово, приложение към разрешение с №
20180437936/06.12.2018 година на МВР на РБългария.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт е връчен
на жалбоподателя на 24.02.2021 г., жалбата е депозирана директно до Административен
съд София град на 26.04.2022 г., поради което съдът намира, че същата НЕ е
подадена в срока по чл. 149 от АПК. Като подадена обаче с искане за ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ на акта, от лице
с правен интерес – адресат на акта, който подлежи на съдебен контрол, същата е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, както и валидността на обжалвания административен акт,
счита жалбата за неоснователна. Не са налице пороци, водещи до нищожност на
оспорения акт.
Нищожността на административния акт е форма на
недействителност. Съгласно константната съдебна практика, която е
непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и
неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта,
докато нарушението на административнопроизводствените правила и материалния
закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки
конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на
административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не
пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на
нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност,
липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет,
несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които
по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да
доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението. В
конкретния казус изискванията за форма са спазени - обжалваният акт е издаден в
изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за
издаване на обжалвания акт.
Съобразно критериите за нищожност, установени от
съдебната практика и доктрина, при извършената проверка не се констатирана
наличие на такива тежки пороци, които да квалифицират административния акт като
нищожен. Актът е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма и не
са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да
обуславят неговата нищожност.
В случая, разрешение № 20180437936/06.12.2018г. (л. 51 от
делото) е
издадено от Директор на ГДНП, който се явява компетентен административен орган
по смисъла на чл. 38, ал. 4 от ЗОБВВПИ. От своя страна, нормата на чл. 99 от АПК
указва, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е
бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал. Съгласно нормите на ЗОБВВПИ,
издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия не подлежи на
оспорване по административен ред, поради което, компетентен да постанови
неговата отмяна е органа, който го е издал – Директор на ГДНП или оправомощено от
него длъжностно лице. Видно от приложената по делото Заповед №
3286з-509/12.02.2021г. (л. 38 от делото) директорът на ГДНП е възложил на
зам.директора на ГДНП общото и непосредствено ръководство на ГД „Национална
полиция“ и го оправомощава за времето от 15.02.2021г. до 16.02.2021г., в който
период е издадено и оспорваното с искане за обявяване на неговата нищожност
решение.
Оспореното решение е издадено на 15.02.2021
г., като е подписано от За директора на ГД"Национална полиция" - от
старши комисар – Заместник-Директор на Главна Дирекция"НП". Видно от
приложената по делото Заповед № 3286з-509/12.02.2021 г. за възлагане на функции
по управление на ръководни служители на МВР издадена от Директора на
ГД"НП"-МВР, със същата е възложено на старши Комисар в периода
15.02.2021 г. до 16.02.2021 г. вкл. да осъществява общото и непосредствено
ръководство на Главна дирекция "Национална полиция".
Видно от посоченото в заповедта сред
правните основания за издаването й е и чл. 38, ал. 4
от ЗОБВВПИ, по силата на който Директора на ГД"НП" има
правомощия да издава разрешенията за търговия с оръжия боеприпаси и
пиротехнически изделия, а съгласно чл. 41, ал. 5
от ЗМВР при изпълнение на функциите си директорите на главните
дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват
функции по управление, възложени им със заповед на директора. Именно такъв акт
представлява и представената по делото Заповед № 3286з-509 от 12.02.2021 г.,
оправомощаваща посочения в нея заместник директор да осъществява функции по
общото и непосредствено ръководство на главната дирекция, вкл. и на основанията
по чл. 38, ал. 4 от ЗОБВВПИ. В този смисъл има формирана
константна и безпротиворечива практика по серия дела, доколкото с Решения от
15.02.2021г. на Заместник-Директор на Главна Дирекция"НП" са
възобновени всички производства по издадени разрешения относно преместваеми
обекти с позоваване на променената нормативна разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл виж. Решение № 3271 от 6.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2021 г., VII о. Решение № 2623 от 21.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2021 г., VII о.
Решение № 7274 от 19.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2021 г., VII о.
Решение № 13241 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2021 г., VII о.
Процесното решението е постановено от
компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Компетентността в
административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които
административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с
които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от
изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му
възложени с нормативен акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се
установи чрез посочване на по-горестоящ орган, който да определи съответните
компетентни по-долустоящи органи. Компетентността бива материална, по степен и
по място. Съгласно утвърдената съдебна практика всяка некомпетентност води до
нищожност.
Както се посочи по-горе, нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва
да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява
от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Всички изложени от
жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен,
при която той да не породи правни последици и да обосноват неговата нищожност.
Порокът във формата води до нищожност на
акта само когато е толкова съществен, че практически се равнява на липса на
форма, а оттук - до липса на волеизявление, липса на акт. Такива са случаите не
само когато изобщо не е спазена предписаната от закона форма, а и когато
например липсва разпоредителна част /диспозитив/. Във всички останали случаи
допуснатото съществено нарушение на формата на акта води до унищожаемост, а не
до нищожност на акта, като форма на недействителност на същия. Когато
допуснатото нарушение е несъществено по своя характер, то изобщо не се отразява
върху действителността на постановения акт. В случая актът е издаден в
съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание, което е
установено от представените по делото доказателства.
Констатираните пороци на оспорения акт не могат да
обусловят неговата нищожност с оглед преценка за тежестта им и влиянието им
върху законосъобразността на акта.
Производството по възобновяване е
процесуален способ за преразглеждане на влязъл в сила административен акт. С
оглед сочените от органа правни основания, възобновяването може да се извърши
когато при издаването на акта е било нарушено някое от изискванията за
законосъобразност (чл. 99, т. 1 АПК) или когато по причини, независещи от
административния орган и от страните в производството по неговото издаване,
фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са били неправилно
установени (чл. 99, т. 2 АПК).
По силата на чл. 102, ал.
1 АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 АПК може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта
или в случая от влизане в сила на издаденото на „ПРОФИКС“ ЕООД Разрешение № 20180437936/06.12.2018г.
за търгуване с пиротехнически изделия. По делото не се установява моментът на
връчване на разрешителният акт, но не е спорно, че след издаването му
дружеството е осъществявало правнорегламентираната дейност. Същевременно,
доколкото актът е благоприятен за неговия адресат, той не е имал правен интерес
да го оспори. По аргумент от чл. 149, ал.
4 АПК това е могло да бъде направено от прокурора в едномесечен срок
от издаване на Разрешение 20180437936/06.12.2018г., когато най-късно следва да
се приеме, че разрешението е влязло в сила. От тази дата е започнал да тече
тримесечният, преклузивен срок по чл. 102, ал.
1 АПК. Процесното решение на директора на ГДНП е издадено на
15.02.2021 г., или почти три години след това.
В процесния случай не се установява
хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Посоченото основание за възобновяване на
производството се свързва с откриването на нови доказателства или нови
обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни.
Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения
административен акт обстоятелства/доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК са по същността си такива, които по обективни причини не са
могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната
преписка, при полагане на дължимата грижа от страната, върху която е падало
задължението за доказване, което е довело до невъзможност органът да разкрие
обективната истина по време на висящността на административното производство,
респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да
предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване
на закона е новоразкритите обстоятелства относно правнорелевантни факти да са
съществени, т. е. да са толкова значими и от такова естество, че да се
отразяват върху диспозитива на административния акт, като наличието или
отсъствието им да е обуславящо за вземането на решение от органа и определящо съдържанието
на акта.
По аргумент от чл. 9, ал. 2,
чл. 35
и чл. 36, ал. 1 АПК и предвид правомощията му съгласно секторната нормативна уредба
– ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП, респективно лицето, на което са делегирани
съответните правомощия, е бил длъжен служебно да събере всички доказателства,
необходими за изясняване на фактите от значение за издаваното разрешение за
търговия с пиротехнически изделия. При издаване на разрешението
административният орган би следвало да е бил в известност за нормативните
изисквания относно дейността на лицата, които искат да търгуват с
пиротехнически изделия, включително по отношение на складовете, в които тези
изделия се съхраняват – чл. 35, ал. 3
във вр. ал. 2 ЗОБВВПИ. В случая като ново обстоятелство в акта е
посочено установеното от проверките в периода 03.12.2020 – 22.12.2020 г., че
ползваните от дружеството преместваеми търговски обекти в гр. Габрово, ул.
„Орловска“ № 111, Обект 2: гр. Павликени, ул. „Стефан Караджа“ № 16, съгласно заверения към
разрешението списък, не са приведени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, а именно - не отговарят на техническите правила и норми за
проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни
вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно ЗУТ. Нито резултатите от
проверките, нито писмото от ДНСК по повод на което са инициирани същите, могат
да се счетат за нови обстоятелства. На практика, твърдените нови обстоятелства
са свързани с изменение в нормативната уредба, касаеща преместваемите обекти в
контекста на разглежданите от органа изисквания към обектите, в които може да
се извършва търговия с пиротехнически изделия. Тези правила, обаче, са
действали и към датата на измененото по реда на възобновяването разрешение за
търговия на „ПРОФИКС“ ЕООД и следователно са били известни на органа.
Твърдяната законодателна промяна на чл. 56, ал. 1 ЗУТ не касае въведеното с § 120 от ЗИД
на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
разграничение между строежите и преместваемите обекти. По същество,
констатираните при проверките обстоятелства, въз основа на които е възобновено
производството, не представляват новооткрито доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, а новосъздадено доказателство за обстоятелства, които са могли
да бъдат своевременно установени при полагане на дължимата грижа в
първоначалното производство по издаване на разрешението на „ПРОФИКС“ ЕООД за
търговия с пиротехнически изделия. Това е така и поради факта, че на
дружеството са дадени предписания за привеждането на обектите в гр. Габрово, ул.
„Орловска“ № 111 и гр. Павликени, ул. „Стефан Караджа“ № 16 в съответствие с тези правила. Поради това, те не
могат да бъдат квалифицирани като нови обстоятелства, които да не са били
известни на органа при произнасянето му по преписката за разрешаване на
дейностите по реда на ЗОБВВПИ. В тази връзка, дали е законосъобразно
извършването на търговия с пиротехнически изделия в преместваеми обекти е
въпрос, относим към предпоставките по чл. 99, т. 1 АПК, но тъй като възможността за възобновяване на административното
производство по реда на тази разпоредба е преклудирано още преди издаване на
оспорения акт, не може да се изследва в настоящото производство.
С нормата на чл. 102 АПК,
която е императивна, са въведени преклузивни срокове, с изтичането на които се
препятства възможността на органа да преразгледа акта. Изтичането на срока
представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за
образуването и развитието на административното производство. Действията в
противоречие на посочената норма са такива, предприети при съществено нарушение
на административно- производствените правила по издаване на административния
акт и обуславят неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят обаче е пропуснал
преклузивния срок за оспорване на решението като незаконосъобразно и се
позовава на неговата нищожност. Сериозността на порока обаче не налага
прогласяването на нищожността на акта, тъй като не съответства на тежестта на
порока.
Оплакванията на оспорващата за
нищожност са такива за отмяна на акта като унищожаем, за което липсва
възможност за произнасяне поради просрочие и недопустимост на жалбата. Не са
налице основания за обявяване нищожността на оспорения акт. В тази връзка,
оплакванията на жалбоподателя срещу Решение с рег. № 3286р-7392/15.02.2021г. на
директора на Главна дирекция Национална полиция към Министерство на вътрешните
работи по чл. 146, т. 3, 4
и 5 АПК,
са такива за отмяната му като незаконосъобразно, а не като нищожно. Самият той
в жалбата си до съда, не обосновава в какво конкретно се изразява нищожността
на оспореното решение, поради особено съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, нарушението на материалния закон и
целта му. Нарушенията на които се позовава, не обективират порока нищожност, а
евентуално - унищожаемост на акта, която е извън предмета на делото. Поради
това, при установена компетентност на органа не се обосновава и доказва
нищожност на акта по чл. 146, т. 1 и 2 АПК.
С оглед тежестта на установения
порок вследствие пропускането на срока за възобновяване на производството, при оспорване
в законоустановения срок актът би се явил незаконосъобразен. Фактите по делото обосновават
унищожаемост на акта поради неговата незаконосъобразност, но не и прогласяване
на нищожността му при пропускане на законоустановения срок това да бъде сторено.
В този смисъл е и Решение № 7274 от
19.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2021 г., VII о., с което е отменено
решението, на което се позовава жалбоподателя (Решение №
4742 от 15.07.2021 г. на Административен съд – София-град, по адм.
д. № 2834/2021 г.) в частта, с която е обявена нищожността и актът е отменен
като незаконосъобразен.
Напълно несъстоятелно, с оглед
искането за прогласяване нищожност на акта, е позоваването в жалбата за
нарушаване на правото му на защита поради непосочване в акта пред кой орган
може да се обжалва. В решението е посочен срокът и редът за обжалване, което е
достатъчно за реализиране на правото на защита. Това не е съществено нарушение
на процесуалните правила, което да води до нищожност на административния акт.
Предвид гореизложеното, оспорването
с искане за прогласяване на нищожност се явява неоснователно, тъй като обжалваното
решение на директор на Главна дирекция "Национална полиция" при
Министерство на вътрешните работи макар и евентуално незаконосъобразно, не се
явява нищожно.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл.
144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, „ПРОФИКС“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Симеон Велики № 10 Б,
представлявано от управителя Й.К.С. следва да бъде
осъдена да заплати на Главна
дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи съдебни разноски, представляващи сума в размер на 100 лева (сто лева) - възнаграждение за
юрисконсулт.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОФИКС“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Симеон Велики № 10 Б,
представлявано от управителя Й.К.С., чрез адв. З.И.Д. с искане да бъде
прогласена НИЩОЖНОСТ на Решение с рег. № 3286р-7392/15.02.2021г. на зам. директора
на Главна дирекция Национална полиция към Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА „ПРОФИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. Симеон Велики № 10 Б, представлявано от
управителя Й.К.С. да заплати на Главна дирекция "Национална полиция"
при Министерство на вътрешните работи разноски по делото в размер на 100 лв.
(сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: