гр. Русе, 16.01.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Русе, 6 състав, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
като сложи за разглеждане адм. дело № 577 по описа за 2022
г., съобрази следното:
Производството по делото е образувано след влязло в сила
определение № 2335/04.10.2022г. на РС-Добрич по гр.д. 20223230102254 по описа
за 2022г. за разделяне на искове предявени с обща искова молба от О.К.М. срещу
Окръжен съд-Силистра/ главен ответник/ и срещу ВСС/ евентуален ответник/ по
реда на чл.128 т.1 и т.2 вр.& 1 от ДР на КТ вр.чл.218 ал.2 и чл.229 от ЗСВ и срещу
ВСС по реда на чл.1 от ЗОДОВ и изпратено по подсъдност на АС-Русе въз основа на
определение № 11753 / 19.12.2022г. на ВАС по адм.д. 10780/2022г. след отвод на
съдиите от АС-Силистра.
След уточненията по исковата молба от 29.08.2022г., от
09.09.2022г./ по гр.д. 2254/2022г на РС-Добрич/
и с вх.№ 02/03.01.2023г., и с вх.
№ 74/10.01.2023г. по описа на АС-Русе, производството се води образувано по
искова молба от О.К.М. срещу Висш съдебен съвет-София, с която са предявени
искове за вреди- претендирано обезщетение от пропуснати ползи по чл.1 ЗОДОВ
вр.чл.204 ал.3 и ал.4 АПК за :
1. Сумата от
8626,89лв. - представляваща разлика между дължимото възнаграждение по чл.218
ал.2 ЗСВ за периода 01.07.2019г.-30.06.2021г. през който ищецът е заемал
длъжността „ младши съдия“ в ОС-Силистра и действително изплатената сума, ведно
със законната лихва, считано от 09.05.2022г. до окончателното изплащане и
2. Сумата от 1426,27 лв., представляваща сбор от
обезщетенията за забава върху посочената сума от датата на изискуемостта - от
второ число на всеки следващ месец до 09.05.2022г.
Вредите
се претендират от 1. от частична
нищожност на решенията на ВСС относно определяне на заплатите на младшите съдии,
а именно :
Решение
по т.6.1.1 от заседание на Пленума на ВСС ,проведено на 24.01.2019г., с което е
утвърдена Таблица № 1 на ВСС, в сила от 01.01.2019г. в частта с която на ред 7
за младши съдии...е приет конкретен размер на основно месечно възнаграждение в
размер на 2248лв.
Решение
по т.2.1 от заседание на Пленума на ВСС ,проведено на 30.01.2020г., с което е
утвърдена Таблица № 1 на ВСС, в сила от 01.01.2020г. в частта с която на ред 7
за младши съдии...е и приет конкретен размер на основно месечно възнаграждение
в размер на 2473лв.
Решение по т.7.1 от заседание на Пленума на ВСС ,проведено на
04.02.2021г., с което е утвърдена Таблица № 1 на ВСС, в сила от 01.01.2021г. в
частта с която на ред 7 за младши съдии...е приет конкретен размер на основно
месечно възнаграждение в размер на 2720лв. относно определяне на заплатите на
младшите съдии.
Посочено е, че тези решения не са обжалвани от ищеца, не му е
известно да са отменяни като незаконосъобразни, съответно не е налице
хипотезата на чл.204 ал.1 и ал.2 АПК.
Според ищеца
основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и
следователска длъжност е нормативно определено в чл. 218,
ал.2 от ЗСВ и се определя
в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица
в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, но с посочените решения, с които е утвърдена
Таблица 1 в частта на ред 7 за възнагражденията на младшите съдии Пленума на ВСС е определил по ниско
възнаграждение в твърд размер в противоречие на нормата. За размера на средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера са представени данните на
Националния статистически институт.
Твърдение за
нищожност на решенията е изведено от разпоредбата на чл. 218,
ал. 3 от ЗСВ. Ищецът
твърди, че съгласно нея,
Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на всички длъжности в органите
на съдебната власт без изброените в ал. 1 (председателите на Върховния
касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директора
на Националната следствена служба) и в ал.2 (младшите магистрати), като единствено възнагражденията за най-високите (председателите на Върховния
касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директора
на Националната следствена служба) и за най-ниските (младши съдии, младши
прокурори и младши следователи) длъжности в съдебната власт са уредени така, че
размерите им се променят автоматично по силата на закона. Твърди се, че в
чл.218 ал.2 ЗСВ липсва детайлизиран ред за кой месец следва да се вземе средното
месечно възнаграждение на заетите лица в бюджетната сфера, но тази непълнота на
закона не е основание ВСС да си присвоява компетентност и да издава актове в
пряко противоречие на материалноправната норма като определя занапред твърд
размер на възнагражденията.
2.В условията на евентуалност вредите се претендират и от незаконосъобразни бездействия на ВСС за
приемане на законосъобразни адм.актове за точното прилагане на чл.218 ал.2 ЗСВ,
уреждащ начина за своевременно актуализиране на заплатите на младши съдии
спрямо настъпващите промени в средните месечни заплати на заетите в бюджетната
сфера: „Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска
и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния
статистически институт“, като в последното уточнение се твърди и бездействие на адм.орган -ВСС да издаде
валиден административен акт, уреждащ реда , начина и алгоритъма по който
своевременно да се актуализират основните месечни възнаграждения на младшите
съдии съобразно данните за средномесечната заплата в бюджетната сфера на ежемесечна база чрез преизчисляването
им съобразно данните от НСИ поне на всяко тримесечие.
Не се твърдят
фактически бездействия или действия.
С оглед постъпилите уточнения обобощено се твърдят и
поддържат, че претендираните вреди се изразяват в пропуснати ползи от
алтернативно / в условията на евентуалност/
нищожност на трите посочени решения/ актове/ на ВСС в исковия
период досежно приетия конкретен размер
на основно месечно възнаграждение на младшите магистрати поради липса на
материалноправна компетентност на Пленума на ВСС за постановяване на решения с
подобно съдържание за определяне на възнаграждението на младшите магистрати по
приложението на чл.218 ал.2 ЗСВ
и незаконосъобразни бездействия на ВСС по повод
несвоевременното актуализиране на заплатите на младшите съдии спрямо
настъпващите промени в средните месечни заплати на заетите в бюджетната сфера на ежемесечна база в качеството му на административен орган във
връзка с приложението на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ чрез непредприемане на дължимо
по закон действие за издаване на адм.акт, с посочване на такива конкретни
размери на основното месечно възнаграждение, които да са съобразени с данните
на НСИ или на акт, уреждащ начина, реда и алгоритъма за своевременно
актуализиране на възнагражденията на младшите съдии съобразно обявяването на
тези данни от НСИ и приемането им за сведение от комисия“ Бюджет и финанси“ на
ВСС – т.е в тази връзка се твърди бездействие на ВСС да издаде адм.актове по
приложението на чл.218 ал.2 ЗСВ.
В исковата молба, както и в допълненията към нея, ищецът е
посочил както фактическите, така и правните основания, последните в условията
на алтернативност, от които претендира вреди от нищожен
административен акт, обуславящ приложението на чл. 204,
ал. 3 АПК, алтернативно от незаконосъобразно бездействие на
административен орган, обуславящо приложението на чл. 204, ал. 4 АПК.
Посочен е и
надлежен ответник – Висшият съдебен съвет, който е
конституционно създаден, специфичен колективен административен орган на
съдебната власт, с точно определени административни и организационни
правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен
орган, в който смисъл са решение № 8/15.09.1994
г. по конст. д. № 9/1994 г. и решение № 10/15.11.2011 г. по конст.
д. № 6/2011 г. ,решение № 2 от 21.02.2019 г. по
к. д. № 2/2018 г.,
решение № 1 от 31.01.2017 г. по к. д. № 6/2016 г. вс. на КС
Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, юридическо
лице със седалище София съгласно чл.16 ал.2 ЗСВ, като вредите се твърдят в
резултат на негови незаконосъобразни актове и бездействия
Съдът намира, че с оглед отстраняване на констатираните нередовности
исковата молба се явява редовна и допустима, като подадена от лице, което има
правен интерес. За
разглеждане на делото следва да се насрочи открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните и прокурор от Окръжна прокуратура – Русе, като контролираща
страна.
С оглед на
препращането в чл.204, ал.5 от АПК към правилата на ГПК само досежно
изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и
доказателствата, то следва да се приеме, че с общото препращане в чл.144 от АПК
не може да се обоснове предоставянето на ответника на едномесечен срок за
отговор на искова молба по чл.131 от ГПК.
В случая приложение следва да намери текста на чл.163, ал.2 от АПК и
регламентирания в него 14-дневен
срок за отговор.
Относно молбата с вх.№ 74/10.01.2023г. съдът да отмени по
реда на чл.253 ГПК определението си от 03.01.2023г.,с
което е оставил без уважение искането на ищеца на основание чл.229 т.4 ГПК за
спиране на настоящето производство до разрешаване с влязло в сила решение на
повдигнатия пред РС-Добрич правен спор :
Следва отново да се
подчертае, че повдигнатия пред РС-Добрич правен спор е с правно основание чл.128 т.1 и т.2 КТ вр.чл.218 ал.2 и
чл.229 от ЗСВ срещу ОС-Силистра и ВСС за неначислено и неизплатено трудово
възнаграждение в качеството им на работодатели, където спорен е въпросът дължи
ли се на ищеца възнаграждение в увеличен размер при увеличаване на размера на
средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера според представени данни
от НСИ, без значение дали ответниците ,вкл. ВСС е постановил акт в такъв смисъл
или не.
С иска по чл.1 ЗОДОВ предявен на основание чл.204 ал.3 и ал.4 АПК се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни/ нищожни/ актове,
действия или бездействия на адм.органи при или по повод изпълнение на
административна дейност и не е налице обусловеност на спора пред гр.съд, тъй
като съгласно чл.203 и сл от АПК отхвърлянето на иска от РС-Добрич не е
предпоставка за разглеждане на иска по ЗОДОВ, противно на твърдението на ищеца.
С молбата вх.№
74/10.01.2023г. ищецът иска съдът да отмени сам необжалваемото определение по
реда на чл.229 ал.1 т.4 вр.чл.253 от ГПК отново с твърдение, че не е завел иска
по ЗОДОВ като самостоятелен, а като евентуално съединен, продължавайки да
настоява за връзка на преюдициалност, макар да е наясно с предвидения различен
ред за разглеждане на исковете, респективно недопустимостта на алтернативно
обективно съединените искове съгласно чл.210 ГПК- не подлежат на разглеждане по
един и същ правораздавателен ред.
Тук следва да се
посочи, че материалните предпоставки на двата иска са различни, различен е предмета
и съответно е различна търсената защита. Искът по ЗОДОВ не е „ обратен“, както
твърди ищеца и не е обусловен от отхвърлянето на исковете пред гражданския съд,
поради коренно различното им основание, предмет и ред за осъществяване и
целения правен резултат и поради причина, че ВСС не е подпомагаща страна по
иска по КТ. Диспозитивното начало предполага именно избор на ищеца да обоснове
вида на търсената защита на накърненото негово субективно право, като
понастоящем ищецът изрично не е заявил, че оттегля исковата си молба.
Твърдението на
ищеца, че не може да конкретизира по-точно и ясно от какви точно бездействия на
ВСС/ посочени са първоначално и в молбите- уточнения такива/ претендира
обезщетението за вреди-пропуснати ползи, тъй като такива би посочил едва при
условие ,че е наясно с мотивите на гражданския съд за отхвърляне на исковете
му, не е основание да се приеме твърдяната обусловеност.
Не са наведени
никакви допълнителни доводи за преюдициалност, а чл.253 ГПК изисква промяна на
обстоятелствата, грешка или пропуск.
Съдът след като установи, че настоящото производство е родово и местно
подсъдно на настоящия съд, и исковата молба е редовна и допустима, на основание
чл. 154, чл. 157, чл. 163 и чл. 171, ал.
5 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2023 г. от 14.30
часа в зала № 2 на Административен съд – Русе.
КОНСТИТУИРА като страни в производството:
Ищец: О.К.М.
Ответник: Висш съдебен съвет гр.София
Контролираща страна : Окръжна прокуратура Русе
ПРИЕМА и прилага по делото заверените
ксерокопия на писмените доказателства, приложени към исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва да докажат фактите, на които основават своите
искания или възражения.
Указва
на ищеца, че е негова тежест да ангажира доказателства, които да подкрепят
исковите му претенции и да установят всички онези обстоятелства, за които
твърди, че са довели до претърпени от него имуществени вреди и обоснове
причинната връзка с претендираното обезщетение
УКАЗВА на ищеца в 14 дневен
срок от получаването на настоящото определение да представи писмено потвърждение, че поддържа Искова
молба по която е образувано адм. д. № 577/2022 г. по описа на Административен
съд – Русе, като в същия срок може да направи допълнение и/или изменение на
исковата молба и посочи доказателства и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях, както и да представи писмените доказателства, с които разполага, както и да посочи как цитираните от него бездействия на ВСС са в нарушение на закона, от коя нормативна
разпоредба произтича задължението за предприемане на действия от страна на ВСС и какви конкретно такива се твърди, че не са
предприети, кое е задължението
на административния орган, произтичащо пряко от закона, и което съответства на прогласено от
същия нормативен акт субективно право на ищеца,
като посочи дали тези
елементи
съставляват регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение, дължими ли са
били фактически действия
и
от кого от администрацията на ВСС.
УКАЗВА на ответната страна, че в 14 дневен срок от получаването на настоящото
определение и исковата молба и уточненията по нея може да
представи писмен отговор и да посочи доказателства, както и да приложи към
отговора други писмени доказателства, с които разполага, както и да вземе
становище по повторното искане за спиране на производството на основание чл.229
т.4 ГПК и да вземе писмено становище относно характера на твърдяните решения на Пленума на ВСС, с които е
утвърдена Таблица 1, обжалвани ли са по реда на чл.36 ЗСВ
УКАЗВА на ответната
страна ,че следва да представи доказателства как се формира основното месечно
възнаграждение на младшите магистрати в исковия период
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание, като им се изпрати препис от
определението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Окръжна прокуратура - Русе, като се укаже, че изпращането на представител е
задължително на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: