№ 298
гр. Б., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Ив. И.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20241810101858
по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на искова на А. К. Д., ЕГН:
**********, гр. Б., ул. „Ц. О.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Х. П. Я., САК, гр. Б., ул. „С.
О.“ № *, ет. *, оф. *, срещу ПГТМ „Х. Б.“, БУЛСТАТ: *, гр. Б., ул. „С.“ № *, с право
основание чл. 128, т. 2 КТ.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че: А. К. Д. престирала труда си срещу
възнаграждение в ПГТМ „Х. Б.“, като трудовото им отношение било прекратено на
04.07.2023 г. със Заповед */04.07.2023 г., считано от 05.07.2023 г. След това бил подписан
Анекс № */10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № */06.12.2022 г. С анекса от 10.08.2023 г. били увеличените индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти с не по-малко от 15% с обратно
действие: от 01.01.2023 г. В ДВ № 75/01.09.2023 г. била публикувана Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. С § 2 на първата
наредба се променило Приложение № 3 относно минималните размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалист в съответствие с по-рано
подписания анекс. Съгласно § 3 от ПЗР на първата наредба измененията й влизат в сила от
деня на обнародването им в ДВ, с изкл. на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Прочее
ищцата счита, че възнаграждението й за труд от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г. било увеличено
с обратна сила, поради което й се дължали още 1 700 лв., но училището й отказало да й ги
заплати, защото – според директора на училището – то, увеличението, не й се дължало
нищо, тъй като към датата на увеличението нейното трудово отношение било прекратено. С
оглед на изложеното А. К. Д. моли Б.ския районен съд (БРС) да постанови решение, с което
да осъди ПГТМ „Х. Б.“ да й плати сумата от 1 700 лв., представляваща неполученото
увеличение към заплатеното й трудово възнаграждение периода от 01.01.2023 г. до
05.07.2023 г. – чл. 128, т. 2 КТ. Претендират се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът счита, че така предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Съображенията му са следните: към датата изпълнението на държавния
бюджет във връзка с увеличението на учителските заплати, т. е. към 10.08.2023 г., ищцата не
била страна в трудово отношение с училището, при което не й се дължало претендираното
увеличение, макар и да било предвидено в обратна дата, сир. към 01.01.2023 г. Аргументът
1
за това бил чл. 27, ал. 2 КТД от 10.08.2023 г. и чл. 54, ал. 1 КТ. В случая нямало никакво
обратно действие на изменението на КТД. С оглед на изложеното моли БРС да остави без
уважение ИМ на ищцата.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени
доказателствени средства, че през процесния период страните са били в трудово отношение,
като ищцата А. К. Д. като служител е заемала длъжността „учител“ по общообразователен
предмет в гимназиален етап, направление „Информационни технологии“ в ответното
училище ПГТМ „Х. Б.“. Не се спори също така, че трудовото правоотношение на страните е
било прекратено със Заповед */04.07.2023 г., считано от 05.07.2023 г., като тази заповед е
представена по делото. По делото няма спор, че ищцата е член на Синдиката на българските
учители (СБУ) в процесния период.
По делото е представен Анекс № */10.08.2023 г. към Колективен трудов договор
(КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.,
сключен, от една страна, от Министерство на образованието и науката (МОН), Съюза на
работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) и Сдружението на
директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ), наричани
„работодателите“ и, от друга страна, от Синдиката на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ,
наричани „синдикати“. С т. 1 от същия анекс е изменен чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „а“ КТД и са
определени по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от
ищцата длъжност „учител“ в направление „Информационни технологии“ е предвидена
минимално възнаграждение от 1 709 лв. Съгласно изменената ал. 2 на чл. 27 КТД е
предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя. По силата на изменението на ал. 3, т. 2
КТД, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
На 09.10.2023 г. ищцата Д. е поканила ответното училище да й изплати увеличението
на работната й заплата описаните по-горе изменения на КТД, но това й е било отказано с
уведомително писмо от 17.10.2023 г. на директора на училището, което писмо е било
връчено на Д. на 05.12.2023 г. Аргументът за отказа на училището се изразява в това, че
според него увеличението на работната заплата не влиза в сила от 01.01.2023 г., а от
10.08.2023 г. и за това засяга само служителите на училищата, които към последната дата са
били в действащи трудови отношения.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на А. К. Д. срещу ПГТМ „Х. Б.“, с
който се иска от БРС да осъди ПГТМ „Х. Б.“ на основание чл. 128, т. 2 КТ да плати на А. К.
Д. сумата от 1 700 лв., представляваща неполученото увеличение към заплатеното й трудово
възнаграждение периода от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., съгласно чл. 27, ал. 2 КТД от
10.08.2023 г., във вр. с чл. 107м КТ.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС е приел, че по делото не
са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция)
по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на
чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5,
във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите,
2
на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за
недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК съдът е указал на страните, че всички факти по делото се безспорни, а спорът е
концентриран по правото, а именно има ли, или не, обратно действие увеличението на
работната заплата от 10.08.2023 г. към 01.01.2023 г., уговорено в КТД, като всяка от
страните трябва да обоснове доводите си за не/основателност на ищцовото претенция.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или
служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. В чл. 57 КТ е предвидено, че КТД има действие спрямо работниците и служителите,
които са членове на синдикалната организация – страна по договора. В случая по делото се
установи, че през процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответното училище, като същата е заемала длъжността „учител“ по общообразователен
предмет в гимназиален етап, направление „Информационни технологии“ в ответното
училище. Установи се също така, че през процесния период ищцата е била член на СБУ към
КНСБ, поради което разпоредбите на КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г. са действали и по отношение на нея, тъй като СБУ е една от
страните по този КТД. Последният факт, който се установява косвено от това, че в чл. 13 от
трудовия договор на ищцата се препраща към КТД относно сроковете за прекратяването му с
предизвестието, – както и всички останали обстоятелства – са безспорни между страните.
Спорно е между страните дали изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., се прилага за работниците или служителите, които към датата на
сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение, или не, като съдът намира, че
отговорът на този въпрос е положителен, т. е. изменението на КТД се прилага и по
отношение на тях, тъй като с анекса са предвидени нови размери на основните
възнаграждения, които се прилагат считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване
на анекса. С други думи, преуредени са и вече възникналите в предходен момент
правоотношения между страните по КТД. По същия начин е процедирал и законодателят с
приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) и § 2
от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.), като е предвидил същите да се прилагат считано
от 01.01.2023 г.
С оглед на това съдът намира, че измененията на КТД, извършени с анекса от
10.08.2023 г., се прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били страни
по трудови правоотношения, обхванати от действието на КТД, какъвто е настоящият случай,
тъй като през процесния период ищцата е била член на синдикална организация – страна по
изменения с анекса КТД. Поради това съдът намира, че ищцата има право да получи
предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за процесния период, през който тя е
била в трудово правоотношение с ответника и е полагала труд при него. Възражението на
ответното училище, че не били предвидени бюджетни средства, за да се плати
допълнителното възнаграждение на ищцата, е неоснователно, защото съгласно чл. 81, ал. 2
ЗЗД: „Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност.“
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцата няма право да
получи горното увеличение на трудовото си възнаграждение за минал период, обосновано с
твърдението, че към датата на подписването на анекса (10.08.2023 г.) тя не е била във
валидно трудово отношение с училището, тъй като с анекса са преуредени отношенията
между работодателите и служителите и за минал период – считано от 01.01.2023 г. до
подписване на анекса, през част от който ищцата е била заето лице в тази система, поради
което за времето от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение й се
дължи предвиденото с анекса увеличение на работната заплата. (В същия смисъл е Р. №
573/27.06.2024 г. по в. гр. д. № 548/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено Р.
№ 389/23.02.2024 г. по гр. д. № 7742/2023 г. на Бургаския районен съд.)
Предвид гореизложеното, съдът намира, че главният иск е доказан по основание,
поради което ПГТМ „Х. Б.“ следва да бъде осъдено да плати на ищцата А. К. Д. сумата от
1 700 лв., представляваща неполученото увеличение към заплатеното й трудово
възнаграждение периода от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., съгласно чл. 27, ал. 2 КТД от
10.08.2023 г., във вр. с чл. 107м и чл. 128, т. 2 КТ. На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
трудово възнаграждение на ищеца и лихвите върху него.
3
По разноските:
С оглед уважаването на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 500 лв. – разноски по делото,
представляващи платеното от нея адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на исковете, която е в размер 68 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПГТМ „Х. Б.“, БУЛСТАТ: *, гр. Б., ул. „С.“ № *, да плати на А. К. Д.,
ЕГН: **********, гр. Б., ул. „Ц. О.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, както сумата от 1 700 (ХИЛЯДА
И СЕДЕМСТОТИН) ЛЕВА, представляваща неполученото увеличение към заплатеното й
трудово възнаграждение периода от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., съгласно чл. 27, ал. 2 КТД
от 10.08.2023 г., във вр. с чл. 107м и чл. 128, т. 2 КТ, така и сумата от 500 (ПЕТСТОТИН)
ЛЕВА, представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПГТМ „Х. Б.“, БУЛСТАТ: *, гр. Б., ул. „С.“ № *, да плати на в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Б.СКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 68
(ШЕСТДЕСЕТ И ОСЕМ) ЛЕВА, представляваща държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение на А. К. Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 26.11.2024 г.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4