РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д.А Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220201441 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Д. Н. Й. от гр. М. срещу наказателно постановление
№ ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР
Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание не се явява жалбоподателят или негов
представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощения
му процесуален представител, с което се поддържа жалбата и се моли за
отмяна на атакуваното НП. Излагат се допълнителни доводи. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален
представител се иска потвърждаване на постановлението като
1
законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... г. около ... часа в гр. Пазарджик, ул. „Г. Б.“ жалбоподателят
управлявал товарен автомобил марка „И.“, модел ... classic с рег. № .... , когато
е спрян за проверка от служители при сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Пазарджик, между които и актосъставителят К. К.. Полицейските
служители извършили проверка на документите на автомобила, като
установили, че автомобилът е бил закупен в чужбина. От дадените им за
проверка документи, полицейските служители приели, че едномесечният срок
за регистрация е изтекъл на ... г., като също така, че автомобилът е закупен от
водача Й.. Полицейският служител К. съставил АУАН на жалбоподателя,
подписан и получен без възражения. Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е
основателна.
На първо място в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо
защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42,
ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите
правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване
на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението,
2
както и обстоятелства по неговото извършване.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно нея: „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство
е придобито от търговец с цел продажба“. От описанието в атакуваното НП
може да се извлече, че наказаното лице не е изпълнило това задължение до ...
г., когато е спрян за проверка. Това обаче категорично не може да бъде датата
на нарушението. Това е така, защото нарушението е извършено към момента
на изтичане на предвидения в закона срок за регистрация, а той е ясно
определен - до един месец от придобиването на МПС. По делото не се събраха
доказателства на коя дата автомобилът е закупен от жалбоподателя. В
приложените по делото документи за първоначалната регистрация на това
МПС, която е извършена на същата дата - ... г., изпратени от сектор ПП към
ОД на МВР Пазарджик въобще липсват такива, които да сочат за
приобретател на процесното МПС жалбоподателя. Автомобилът е
регистриран на процесната дата в сектор ПП към ОД на МВР Пазарджик на
други лица – С. Б. и А. М.. Към документите за регистрация е приложена и
фактура от В. с дата ... г., където е видно, че като купувач е записано лицето С.
Б.. На тази фактура е положен печат на Агенция „Митници“ – Митница Русе с
дата ... г. Видно е, че автомобилът е придобит от С. Б. на ... г., следователно
месечния срок към ... г. не е бил изтекъл. В АУАН и НП не е посочена дата на
придобиване на МПС, а само, че едномесечния срок е изтекъл на ... г. Освен че
тази дата е неясно откъде взета, тъй като актосъставителят К. няма спомен
какви документи е прегледал по време на проверката, като не е приложил и
копие по преписката от евентуалния договор за покупко-продажба, то дори и
тази дата не се явява такава, на която е извършено нарушението. Съвсем
отделен е и въпросът дали въобще жалбоподателя е бил приобретател на това
МПС, което също не се установи.
Именно фактическите твърдения за начина на извършване на
нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при
преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в
съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически
констатации, описани в НП и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото
3
на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около
нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност. С оглед формалния характер на административното
производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на
административнонаказващия орган относно основни реквизити на НП,
каквито са датата и обстоятелствата по извършване на нарушението и в този
смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на
фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.
Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите
факти, без те да могат да се изменят и проверка дали същите съответстват на
събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно
поведение.
Посоченото е от категорията на съществените процесуални нарушения и
е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото на
защита на жалбоподателя да разбере кога и по какъв начин му се вменява, че е
извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки
тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства
за обратното.
Тук следва да се отбележи и, че самото нарушение не е извършено
въобще от наказаното лице Д. Н. Й.. Това е така, защото последният не е
приобретател на процесното МПС, а това е лицето С. Б., на чието име в
процесния ден е и регистриран автомобила. Съгласно санкционната
разпоредба на чл.177, ал.6 ЗДвП: „На лице, което не изпълни задължение
по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага глоба или имуществена
санкция в размер 200 лв.“. В случая приобретател на автомобила се явява С.
Б., която евентуално би следвало да носи отговорността за неизпълнение на
задължението за регистрация по чл.145, ал.2 ЗДвП, а не жалбоподателя. В
конкретния случай обаче дори и месечния срок не е бил изтекъл, тъй като тя е
закупила автомобила на ... г.
Така, в крайна сметка, съдът намира от доказателствата по делото, че не
само са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и издаването на НП, но и нарушението не е извършено от наказаното лице.
АНО не ангажира никакви доказателства, които да сочат, че деянието е
извършено от жалбоподателя.
4
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила и поради
нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано, че нарушението е
извършено от наказаното лице.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като са представени и доказателства за
плащането му. Ето защо следва да се присъди сумата от 400 лв. Възражението
за прекомерност на процесуалния представител на ответника се явява
неоснователно, тъй като възнгарждението е в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ...
г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с
което на Д. Н. Й. от гр. М. е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Д. Н. Й. с ЕГН
********** с адрес: гр. М., ул. „К. П. В.” № 2, вх.Б, ет.1, ап.3 сторените по
делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5