Решение по дело №6437/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4036
Дата: 27 август 2023 г.
Съдия: Красимира Недялкова Проданова
Дело: 20231110206437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4036
гр. София, 27.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110206437 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Oбразувано e по жалба на Л. Н. П. против Наказателно постановление № 22-4332-
022792 от 09.11.2022 г. на началник група при Отдел „Пътна полиция“ към Столичната
дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С жалбата си санкционираното лице отправя искане за отмяна на издаденото срещу
него наказателно постановление, евентуално – за неговото изменение при намаляване
размера на определеното му наказание. Позовава се на ограничение в правото му на защита,
произтичащо от допуснати съществени нарушения на процесуалните права. Оспорва
фактическите констатации в акта и в наказателното постановление и се противопоставя на
твърдението, че е извършил вмененото му нарушение. Сочи още и неправилно приложение
на материалния закон, доколкото деянието не било осъществено в условията на системност
– както твърди наказващият орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от редовно упълномощения си защитник - адв. Добромир П., който в пледоарията си по
същество се придържа към защитните доводи, засегнати с жалбата. Обръща внимание на
противоречието между обстоятелствените части на АУАН и НП, както и на обоснованите
формални пороци. Моли за произнасяне по жалбата по посока на отмяна на НП и
приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение.
1
Въззиваемата страна - редовно призова, не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено
следното:
От фактическа страна, на 06.05.2022 г. в 11:29 часа, в гр. София, на бул. „Пейо К.
Яворов“ № 58, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Й.
Вапцаров“, лек автомобил марка „БМВ“, модел „420Д“, с рег. номер *** при общоважимото
за населено място ограничение за скоростта от 50 км/ч, се е движил със скорост от 94 км/ч.
Скоростта била засечена с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията тип ARH CAM S1 с № 11743F0, фиксиращо дата, час, скорост и
регистрационен номер на преминаващите МПС. След приспадане на толеранса на
допустима грешка от 3км/ч била приета скорост от 91 км/ч.
Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство било
поставено в автоматичен експлоатационен режим, ограничаващ човешкия фактор в процеса
на неговата употреба.
След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че
процесният автомобил е собственост на „Порше Лизинг“ ЕООД, а като негов ползвател
жалбоподателят П. бил призован лично да се яви в Отдел „Пътна полиция“ за целите на
образуваната преписка, където пред органите на СДВР депозирал собственоръчно съставена
и подписана декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в която потвърдил, че на посочената дата
лично е управлявал процесния автомобил.
При преценка на наличните данни свидетелят Г. С. на длъжност „мл.
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР приел, че жалбоподателят Л. П. е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съставил против него АУАН с бл. № 027954 от
13.09.2022 г., препис от който бил връчен на нарушителя на 06.10.2022 г. срещу подпис.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не подал
писмени възражение по съставения му АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 22-4332-022792 от 09.11.2022 г. на началник група при Отдел „Пътна
полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на основание чл. 182, ал.
5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Нарушението се установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля С., както
и от приложените по преписката писмени доказателствени средства, приобщени по делото
на основание чл. 283 от НПК, а именно: декларация за предоставяне на информация по чл.
188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща
проверка на АТСС, протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, писмените
материали по преписка № СПУКС 2/122-12346/22 г. по описа на ОПП-СДВР, справка
2
картон на водача, заповеди на министъра на вътрешните работи, както и наличното
веществено доказателствено средство – фотоснимка, генерирана посредством употребата на
преносимата система за контрол на скоростта на МПС.
Събраните гласни доказателствени средства се ползват с нужната степен на
последователност, обективност и достоверност. Въпреки ниската си степен на
информативност, същите следва да бъдат кредитирани и да се ползват при постановяване на
решаващия съдебен акт, доколкото допълват, конкретизират, а и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Приложеният по преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички
изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като съдържателният му преглед дава
яснота относно факта, че автоматизирано техническо средство вид СПУКС с № 11743F0 е
използвано за контрол на скоростта на 06.05.2022 г. за работната смяна от 10:30 до 13:300
часа, като е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя, на бул. „Пейо Яворов“ до № 58 с посока на движение от бул. „Драган
Цанков“ към бул. „Никола Й. Вапцаров“ при посока на задействане „приближаващ“. В
пътния участък е валидно общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.
Видно от удостоверението на Българския институт по метрология, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от типа ARH CAM S1 е
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на
07.09.2017 г., като срокът за валидност на вписването е до 07.09.2027 г.
От наличния протокол от последваща проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. пък
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации с фабричен номер 11743F0 съответства с одобрения тип, като грешките не
превишават максимално допустимите отклонения за типа средство и при реални условия на
полевия тест за скорост до 100 км/ч е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч.
От приложения към делото снимков материал се установява, че на процесната дата –
06.05.2022 г. около 11:29 часа действително е засечена скорост на движение от 94 км/ч, като
са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение, отстоянието от
заснетия обект, чийто регистрационен номер и маркови спецификации напълно съвпадат с
управлявания от жалбоподателя автомобил.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимирано за
това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
3
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. във вр. и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай, АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по заповед
№ 8121К-13140/23.10.2019 г. и № 8121з-1632/02.12.2021 г.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По
възражението на жалбоподателя за противоречие между фактическите части на АУАН и НП,
съдът приема следното: Безспорно е, че в АУАН актосъставителят е извел извода си за
извършване на деянието в условията на системност с непрецизно и непълно
индивидуализиране на предходните влезли в сила електронни фишове, които са издадени
срещу нарушителя. В наказателното постановление вече наказващият орган след
пълноценен и подробен преглед на справката-картон на водача е индивидуализирал в
пълнота възприетите електронни фишове, обусловили системното извършване на
нарушение от съответния тип. С това действително поне формално е допуснато нарушение
на изискването за пълно съдържателно съответствие между АУАН и НП. При преценката на
тежестта на деянието обаче следва да се държи сметка за критериите, посредством които се
провежда разграничение между съществените и несъществените процесуални нарушения.
Несъответствието в този съставомерен спрямо санкционната част на обвинението елемент
(системност) би било съществено единствено в случай, че допускането му е довело до
накърняване правата на санкционираното лице да се запознае със вменените му факти и
съобразно с това да организира защитата си срещу тях. В настоящия случай обаче подобни
данни не са налице, тъй като нарушителят дори не е проявил активност по възразяване
срещу констатациите в акта, а и възможността му за пълноценно упражняване правото му на
защита все пак е осигурена, съответно е била реализирана с депозирането на жалба срещу
НП. Друг аргумент за несъществения характер на обсъжданата процедурна нередовност
произтича от факта, че същата в случая успешно е била неутрализирана посредством
процесуалния способ, заложен в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява да се издаде
наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Доколкото всяко от изброените обстоятелство е несъмнено доказано от наличната
еднозначна, обилна и взаимно подкрепяща се доказателствена съвкупност, съдът приема, че
АНО правилно се е възползвал от горепосочената процедурна възможност, следователно НП
4
е било издадено законосъобразно.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. Видно от
приложената по делото декларация по реда на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, същата е с дата
22.08.2022 г. Именно това е датата на откриване на нарушителя и от нея започва да тече
визираният срок. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на
административно наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове в частта за извършеното
нарушение са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка, доколкото административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била правилно ангажирана.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че Л. Н. П. е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с
оглед управлението на процесния лек автомобил със скорост от 91 км/ч при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, валидна за населеното място.
В случая, нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол от типа
ARH CAM S1 с фабричен № 11743F0, представляваща одобрен тип средство за измерване,
при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
Видно от представената фотоснимка – клип № 0282482 от 06.05.2022 г., измерената
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 94 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно в акта е отразена
скорост от 91 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при
издаване на наказателното постановление е съобразен т. нар. „толеранс“, като
инкриминираната скорост е намалена на 91 км. /ч., т. е. отчетено е превишение от 41 км. /ч.,
което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът, или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В хода на предварителната
проверка органите на ОПП-СДВР са установили от информационните си масиви, че
автомобилът, с който е извършено нарушението е собственост на „Порше Лизинг“ ЕООД, а
негов ползвател е жалбоподателят Л. П.. След получаване на призовка за явяване в ОПП с
цел изясняване на обстоятелствата по случая, П. е попълнил декларация по чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП, в която е потвърдил, че на процесната дата именно той е управлявал заснетия
автомобил. Ето защо, съдът намира, че правилно жалбоподателя е бил санкциониран за
извършеното нарушение.
От субективна страна, деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят Л. П., като правоспособен водач, е следвало да съобрази поведението
си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 50 км/ч., като е
подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността
на останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето МПС с
избрана от него самия скорост, независимо от наличното ограничение за населено място.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз основа на
събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят Л. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост
за движение на леки автомобили в населено място. Движейки се на посоченото в
наказателното постановление време и място, със скорост от 91 км/ч., жалбоподателят е
нарушил тази забрана, превишавайки разрешената скорост с 41 км/ч.
Управлението на МПС в населено място с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 41 км/ч
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е предвидил, че за превишаване
над 40 km/h нарушителят следва да бъде наказван с налагането на глоба от 600 лв.
Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 41 км/ч, но тук е моментът да се
отчете още и друг значим за правилното разрешаване на делото факт – наличието на
предвидените в закона предпоставки за квалифицирането на разглеждания случай като
системен. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Посочените в наказателното постановление три на брой електронни фишове са
влезли в законна сила на една и съща дата - 12.11.2021 г., като видно от горецитираната
легална дефиниция, за да е налице системно нарушение, то следва да се предхожда от три
други сходни по съдържанието си деяния, потвърдени по съдебен ред по-малко от една
година преди разглежданото. В съответствие с това, и като съобрази данните от справката-
6
картон на водача, съдът достигна до единственото логично умозаключение, че настоящото
деяние безспорно съответства на определението за системност. В допълнение към това
следва да се подчертае, че наличната справка индикира и на множество други
административни нарушения от същия вид, съответно неправомерната проява не може да се
приеме за изолирана и инцидентна, а точно напротив – в контекста на правилата за скорост
степента на обществена опасност на дееца е силно завишена, а и самата системност
надвишава минимално изискуемите 3 броя предишни прояви. Поради това наложената
глоба е била правилно индивидуализирана в удвоен размер от 1200 лева, като е наложено и
кумулативно предвиденото в чл. 182, ал. 5 от ЗДвП наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретиката на случая, с оглед високата
степен на обществена опасност на нарушението, а именно надвишаване на разрешената
скорост с 41 км/ч и то в условията на системност, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима, допълнителен довод в подкрепа на което е изводим на самостоятелно
основание и от разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
С оглед гореизложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакуваното наказателно постановление, настоящата съдебна инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-022792 от 09.11.2022 г. на
началник група при Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните
работи, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП на Л. Н. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7