№ 7073
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110155821 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.
Х. Б. ЕГН **********, против ПВЗ, с адрес: п к ***, гр. *******,
представлявано от Д АЕ, с посочено правно основание чл. чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ.
Твърди се, че със заповед от 04.09.2018г. на Д на ПВЗ ищцата била
назначена на длъжността „*******“.
Сочи, че в началото на втория учебен срок на 2024г. била заплашена от
ученик от ******.
След този случай ищцата сочи, че се срещнала с Д на училището, на
който разказала за притесненията си относно поведението на ученика, но Д й
отговорил, че вече не може да се справя с работата си и е било време да се
пенсионира.
В тази връзка след като се върнала от отпуск, в стаята, където си
държала личните си вещи ищцата намерила предизвестие за прекратяване на
трудово правоотношение и Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № ****** от 29.07.2024г. на Д на училището.
С оглед изложеното намира, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй
като предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, не й е
връчено нито й е била връчена Заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение по надлежния ред. Отделно от това сочи, че заповедта й е
немотивирана.
Въз основа на горното, моли за съдът да признае уволнението й за
незаконно и да отмени заповед № ****** от 29.07.2024г . на Д на ПВЗ за
незаконно.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, чрез адв. Я. Д. Я. от *******, който счита исковата молба за
допустима, но неоснователна.
Не оспорва, че ищцата е работила на безсрочен трудов договор в
ответното училище на длъжността „Старши учител“ до 30.08.2024 г., като на
тази дата трудовият й договор бил прекратен на основание на чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ поради факта, че лицето е придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.З от КСО.
Изложени са доводи, че на ищцата е връчено предизвестие за
прекратяване на договора на същото основание на 29.05.2024 г., като със
заповед № *****/29.07.2024г. трудовият договор на ищцата е прекратен. Сочи,
че както предизвестието, така и заповедта са връчени пи отказ, поради това че
отказала да ги подпише са й връчени пред двама свидетели. Твърди се, че
ищцата притежава необходимия стаж от над 32 години, поради което било
налично необходимото правно основание по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 10 от
КТ във връзка с чл. 38, ал.З от КСО.
Въз основа на горното моли за съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че са били в трудово правоотношение,
учредено въз основа на трудов договор № ****/03.09.2018г., по силата на
което, ищцата била назначена на длъжността „*******“, както и че на
основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ вр с чл. 68, ал.3 КСО трудовото й
правоотношение е било едностранно прекратено от ответника със заповед №
****** от 29.07.2024г . на Д на ПВЗ.
От приетата по делото справка от ***** с изх. №
1029-21-2261/07.03.2023 г., се установява, че ищцата притежава 22 години 9
месеца и 7дни осигурителен стаж, като не е упражнила правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, към 07.03.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Не е спорно между страните и от доказателствата се установява
наличието на трудово правоотношение, възникнало по силата на договор №
****/03.09.2018г., с който ищцата е назначена при ответника на длъжност
"*******, както и че на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ, вр с чл. 68, ал.3 КСО
трудовото й правоотношение е било едностранно прекратено от ответника със
заповед № ****** от 29.07.2024г . на Д на ПВЗ.
По делото се установи, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата е била на възраст от 71 години и не е упражнила
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е притежавала 22
години 9 месеца и 7 дни осигурителен стаж.
2
Според чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ, работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника
или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1-3 от КСО урежда хипотези на право на т.
нар "пълна пенсия", тоест пенсионирането е по общият ред (Решение № 454 от
8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 6/2023 г., IV г. о., ГК; Решение № 43 от
22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2035/2018 г., III г. о., ГК), а не се касае за
хипотеза на право на ранно пенсиониране с право на намалена пенсия, които
се уреждат в чл. 68"а" (обща норма за "ранно пенсиониране") и сл. КСО,
каквато хипотеза на ранно пенсиониране специално за учителите е установена
с чл. 69"в" КСО и на която работодателя не се е позовавал при прекратяване на
ТПО.
Разпоредбата на чл. 68, ал.1 от КСО /в сила от 01.01.2016 г., респ. и към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 29.07.2024г./ право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на
възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. Според чл. 68, ал.3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал.1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж.
Безспорно е,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение –
29.07.2024г. ищцата е навършила 71 години, т.е.има изискуемите години за
придобиване право на пенсия, както по чл. 68, ал.1 КСО, така и по чл. 68, ал.3
КСО.
С оглед горепосочената разпоредба на чл. 68, ал.1 КСО и приетите по
делото писмени документи настоящата инстанция намира, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата действително е
придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 68, ал.3 КСО.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема,че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение са били налице предпоставките на
чл. 328, ал.1т.10 КТ и ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при по-облекчените условия на чл. 68, ал.3 КСО. След
изменението на чл. 328, ал.1, т.10 от КТ от 2001 г. законът изостави
изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при
наличие на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст и включи в
кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази
разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и
възраст.Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.10 от КТ се
извършва по преценка на работодателя и това е негово право. В случая
работодателят е приел, че ищецът е придобил правото да се пенсионира поне
при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, която разпоредба изисква по-ниска
възраст и по-малък действителен осигурителен стаж, като тука не се касае за
3
хипотеза на право на ранно пенсиониране с право на намалена пенсия, които
се уреждат в чл. 68"а" КСО, при която право на преценка работодателят няма с
оглед константната съдебна практика.
Нормата на чл. 328, ал.1т.10 КТ не вменява задължение да работодателя
да прекрати трудовия договор на посоченото основание само в хипотезата на
чл. 68, ал.1 от КСО. Трудовото правоотношение може да се прекрати само и
единствено на основанията, посочени в КТ. В случая по безспорен начин бе
установено,че ищецата е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, което дава право на работодателя да приложи разпордбата на чл. 328,
ал.1т.10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
посоченото основание.
Издадената заповед № ****** от 29.07.2024г. от Д на ПВЗ е
законосъобразна. Обстоятелството, че работодателят в процесната заповед
като допълнително основание е посочил и текста на чл. 68, ал.3 КСО не
обуславя извода за незаконосъобразност на същата. Посочването на
разпоредбата на чл. 68, ал.3 КСО в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е без правно значение за реда и условията при които
въззивникът ще се пенсионира,тъй като работодателят няма такива
правомощия. Редът и условията за пенсиониране са регламентирани в КСО, а
съгласно чл. 98, ал.1, т.1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат,
изменят,осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
НОИ или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ, което разпореждане подлежи на
обжалване по административен съд пред съответния административен съд.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
предишната работа е обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението като незаконно. Ето защо с оглед неоснователността на първия,
то неоснователен се явява и вторият и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по производството
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Анализа на цитираната норма налага извод, че за присъждане в полза на
ответника на сторените от него разноски в производството е необходимо
първо, да е отхвърлен предявения от ищеца иск, второ, да е направено искане
за присъждането им, и трето, да са налице доказателства по делото, че такива
реално са били извършени от него в рамките на съответното производство.
Като следва да се добави, че претенцията за разноски съставлява искане, което
трябва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция /в този смисъл т. 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
4
ОСГТК, докладчик съдиите Е. Чаначева и А. Б./.
На следващо място съдът намира, че съгласно разпоредбите на чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 359 КТ ищците – работници и служители са освободени
и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са
освободени от заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета
на съответния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, при
отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат
заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото –
работодателя, включително и за заплатени от него държавни такси по делото.
Това е така, тъй като макар и да е освободен по трудовото дело от
заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът – работник
или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от
съда, е причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него
такси и разноски в производството, като вреда следва да бъде обезщетена.
Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните
в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 933 лв. без ДДС и 1119,60 лв. с ДДС, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024г., които следва да се
присъдят в тежест на ищцовата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявения от Г. Х. Б. ЕГН **********, против ПВЗ,
с адрес: пк ***, гр. *******, представлявано от Д АЕ, за признаване за
незаконно и отменяне на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ уволнението на Г. Х.
Б., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, със
заповед № ****** от 29.07.2024г. на Д на ПВЗ.
ОСЪЖДА ищеца Г. Х. Б. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, да заплати на ответника ПВЗ, с адрес: п к ***, гр. *******,
представлявано от Д АЕ, сумата от 1119,60 лв. с ДДС, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5