ПРОТОКОЛ
№ 138
гр. Пловдив, 07.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500232 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Жалбоподател П.Р.Б., редовно призовани, представляват се от
апелативния прокурор С.Л..
Жалбоподател Ж. Д. П., редовно призован, не се явява, за него се явява
адвокат Т. Д..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивни жалби на двете страни срещу Решение №321/07.03.2024 г. по гр.д.
№3066/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, IV състав, постановено по
предявен от Ж. Д. П. против П.Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в
1
претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 27.01.2023 г. до окончателното плащане, за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му на 22.04.2019 г.,
по ДП №255/2013 г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК, по
което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда №9/27.06.2022 г. по
ВНОХД №20225000600234 от 2022 г. на ПАС – 3-ти нак.с-в, потвърдена с
Решение №38/27.01.2023 г. по КНОХД №781/2022 г. на ВКС – 1-во нак.отд. С
обжалваното решение №321/07.03.2024 г. съдът е уважил частично
предявеният иск, като е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 27.01.2023 г. до окончателното плащане, като за разликата над
уважения размер от 15 000 лв., до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
искът е отхвърлен поради неоснователност, като е осъден ответникът да
заплати на ищеца направените от него разноски за държавна такса от 10 лв.,
както и разноски за процесуално представителство по съразмерност – в
размер на сумата от 1525 лв. Недоволни от така постановеното решение са
останали и двете страни. С Въззивна жалба вх.№9444/15.03.2024 г. ответникъ
т П.Р.Б., чрез прокурор Росен Каменов от Окръжна Прокуратура – Пловдив,
обжалва постановеното решение изцяло в осъдителната му част, с оплаквания
за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Поддържа се, че ищецът не е доказал наличието на претърпени от него
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство, при лежаща върху него доказателствена 1 тежест
за това. Неправилно съдът е вменил в отговорност на ПРБ промяната на
становищата на експертите в съдебната фаза на наказателното производство,
и възникналите противоречия в становищата им относно времето, мястото и
начина на настъпване на произшествието, тъй като към момента на внасяне на
обвинителния акт в съда техническите експертизи са били категорични
относно тези обстоятелства. При съпоставянето на събраните гласни
доказателства съдът е констатирал несъответствия между тях по отношение
на различни обстоятелства, но въпреки това е приел същите за
непредубедени, убедителни и безпротиворечиви за релевантните факти, като
не е извършил преценката им съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, при
наличие на основания за това. Съдът не се е съобразил с тълкуването, дадено
2
в т.11 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, според което обезщетение за вреди
е дължимо само при наличие на доказана причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В случая се
поддържа липса и недоказаност на причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените вреди – се е установено същите да са пряка и
непосредствена последица от действия или актове на ПРБ, поради което
искът е следвало да се отхвърли изцяло, като недоказан. Съдебното решение
не е съобразено и с практиката на съдилищата относно размера на
присъденото обезщетение, който в случая се счита за прекомерен, в
нарушение на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Настоява се за
отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част, в това число и в
частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца. При
условията на евентуалност, в случай че се приеме иска за доказан по
основание, да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост, и трайната
съдебна практика по сходни случаи.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№12658/09.04.2024 г., подаден от Ж. Д. П., чрез адв. Т. Д., надлежно
упълномощен с пълния обем права по смисъла на чл.34 от ГПК с пълномощно
към исковата молба на л.7 от делото на ПОС. Поддържа се становище за
допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ответника.
Неоснователни са оплакванията за липса на субективен елемент от
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като отговорността на
държавата по ЗОДОВ е обективна, и наличието на виновно поведение на
длъжностните лица от състава на П. е ирелевантно. Несъстоятелни са
доводите, че не следва да бъде търсена отговорност от ответника за
поведението на експертите, изготвили експертизите по делото – наличието на
противоречия в експертите по приетите в хода на наказателното производство
2 експертизи не са относими към отговорността на държавата за незаконно
наказателно преследване. В хода на първоинстанционното производство са
доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от
незаконното обвинение и проведеното наказателно производство. При
определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с конкретните
факти, установени по делото. Неоснователни са оплакванията, че показанията
3
на двамата свидетели следва да не се кредитират, поради близките им
отношения с ищеца – именно близките до ищеца хора могат да установят
какво е било неговото психическо и емоционално състояние през релевантния
период. Определеният размер на обезщетението не е завишен. Настоява се за
потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част.
С Въззивна жалба вх.№12467/08.04.2024 г. ищецът Ж. Д. П. чрез адв. Т.
Д. обжалва решението в неговата отхвърлителна част – над присъдения
размер на обезщетението от 15 000 лв., до пълния претендиран размер от 30
000 лв., с оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради
нарушения на материалния закон, необоснованост, и допуснати процесуални
нарушения. Съдът е приел, че ответникът не следва да отговаря за медийното
отразяване на водения срещу ищеца наказателен процес, тъй като
публикациите в медиите са резултат от упражняване на едно от основните
права на гражданите на РБ, регламентирано в чл.41 от КРБ. Този извод е
незаконосъобразен, тъй като е без значение дали информацията за медиите е
огласена от органите на досъдебното производство или ПРБ, или е получена
от други източници – общественото злепоставяне на ищеца чрез медийната
публикация е в причинно-следствена връзка с проведената срещу него
наказателна репресия. Не е обсъдено отражението на наказателното
преследване върху семейния живот на ищеца – страхът от наказателната
репресия и от непосилни за ищеца и семейството му финансови затруднения
от ангажиране на деликтната отговорност на ищеца при евентуалното му
осъждане, търпени по време на цялото наказателното производство са в
непосредствена причинна връзка с наказателното преследване.
Емоционалното състояние на ищеца, провокирано от непрекъснат стрес и
напрежение в резултат от наказателното преследване, следва да бъде
отчетено като фактор, който е бил в тежест и на неговото семейство – те са
ангажирали грижата, вниманието и емоцията на цялото му семейство.
Неправилно съдът е приел, че периодът от 3 години, 9 месеца и 4 дни, през
който наказателното производство е било висящо, е разумен. Първоначалната
оправдателна присъда е била отменена от въззивния съд по жалба на частните
обвинители, и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на
първостепенния съд. При повторното разглеждане първостепенният съд е
постановил осъдителна присъда, която при второто въззивно производство е
отменена и е постановена оправдателна присъда, потвърдена от касационната
4
инстанция. Наказателното производство се е разглеждало два пъти от
първостепенния съд, което допринесло ищецът да се чувства изключително
несигурно и да изпитва постоянен страх. Постановената осъдителна присъда
от първостепенния съд е довела до задълбочаване на чувството за обида от
незаконното обвинение. С оглед на всички тези обстоятелства,
първостепенният съд е определил занижен размер на обезщетението, който не
съответства на действително претърпените неимуществени вреди 3 от
незаконното обвинение. Настоява за отмяна на решението на първостепенния
съд в отхвърлителната му част, и осъждане на ответника да заплати
допълнително обезщетение в размер на още 15 000 лв. – до пълния
претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
27.01.2023 г. Заявява се претенция за присъждане на деловодните разноски,
направени пред двете съдебни инстанции. На основание чл.266, ал.3 от ГПК е
направено доказателствено искане за приемане като писмено доказателство
по делото копие на хартиен носител от електронна статия, озаглавена „С 63
км/ч. е карал шофьорът, който уби велосипедист до „М.““, публикувана в
електронен сайт ...... със снимката и инициалите на ищеца, което
първостепенният съд е отказал да допусне, като неотносимо към твърденията
в исковата молба, с което е бил нарушен принципа по чл.10 от ГПК за
установяване на истината. Прилага се списък по чл.80 от ГПК на направени
разноски за адвокатско възнаграждение и ДПЗС.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира
отговор на въззивната жалба и да вземе становище по направеното
доказателствено искане.
Прокурорът: Запознат съм с жалбите и ще взема становище по
същество. Доказателственото искане е допустимо и ще го ценим по
същество.
Адв. Д.: Поддържам жалбата и оспорвам тази на П.. Поддържам
доказателственото искане. Други доказателствени искания нямам.
След съвещание съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 266
ал. 3 от ГПК за приемане на представеното пред първоинстанционния съд
писмено доказателство, представляващо препис от електронна публикация
5
публикувана в сайта на и озаглавена „С 63 км/ч е карал шофьорът, който уби
велосипедист до „М.“. Същата е приложена към корицата на
първоинстанционното дело и следва да се приобщи към материалите на
въззивното производство.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА статията. Да се приложи към делото.
Прокурорът: Няма да соча нови доказателства, нямам доказателствени
искания.
Адв. Д.: Няма да соча нови доказателства, нямам доказателствени
искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам жалбата
на ОП Пловдив срещу постановеното решение. Считам същата за
основателна, а жалбата на ответната страна я считам за неоснователна и моля
да я оставите без уважение. Жалбата на П. е достатъчно обстоятелствена и
няма да я преповтарям. Вярно е, че искът е уважен до 15 000 лева, но вижте,
делото е внасяно два пъти в съда. В крайна сметка наистина, няма спор, че от
ВКС е потвърдена окончателната оправдателна присъда, но към момента на
внасяне на ОА АТЕ е била категорична и П. не може да носи вина. Считам,
че вещите лица в хода на съдебното производство са променили
становището си.
Моля да уважите въззивната жалба на ОП Пловдив и там е посочено
едно алтернативно искане. В случай че счетете за основателна претенцията на
ищеца да намалите размера на обезщетението по справедливост. Моля за
произнасяне в този смисъл.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, също се придържам към жалбата,
6
която сме депозирали. Искам да взема отношение по казаното от П., тъй като
тази позиция беше изложена и пред окръжния съд. Действително вещите лица
определят до голяма степен динамиката на ПТП. Тяхното заключение е обаче
само и единствено констативно. Решаващият орган е П. и на базата на
заключението на вещото лице прокурорът, който е внесъл ОА е преценил и е
приел експертизата за изцяло обективна и относима. Ролята на прокурора
трябва да прецени дали да го изправят пред съда или не. Вещите лица нямат
такава роля. Така че аз поддържам както отговора, така и моята въззивна
жалба, като моля да уважите иска изцяло.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 08.07.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7