РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Нова Загора, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100815 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27,
чрез адв.Н. К. от АК - Сливен против К. Д. К. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: ********* и постоянен адрес: ********, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК и цена на иска 213.05 лв., от които: 189.95 лв. – главница и 23.20
лв. – мораторни лихви.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита
партида за недвижим имот, находящ се в с.Прохорово, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, който бил свързан с водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на
тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск К. Д. К. с
абонатен № 60587.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по
тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното
количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на
партидата и ответник по настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен
срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите
условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на
всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в
забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва за страната за съответния период.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които
регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото
обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. Поддържа
се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на
доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.12.2019 г. до
31.10.2021 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от
1
„Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - ВиК Сливен“ одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, а именно „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране“.
В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора“, поради което ищцовото дружество претендирало, както
главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната,
считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на
завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Сочи се, че предвид възникналото задължение, ищеца подал заявление
по чл.410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 75/2022 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане
цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2019
г. до 31.10.2021 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в
законоустановения срок по делото постъпило възражение /наличието на
хипотезата на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което за
ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането.
За посочения период ищцовото дружество доставяло питейна вода в
процесния имот, за който имало открита партида на името на ответника и
съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и
консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите
условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество
„Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД следните суми, които
съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 189.85
лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.12.2019 г. до 31.10.2021 г., мораторна лихва върху главницата -
23.20 лева натрупана към дата 01.12.2021 г. или общо сумата от 213.05 лева.
Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските,
които последното сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.20
лева.
Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и
ответника, че ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и
да го осъди да му заплати направените разноски в заповедното и настоящото
производства.
Представят се писмени доказателства по опис.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител - адв.М. П. И.-
Н. от АК - Сливен, в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор, с
който посочва, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен, както
по основание, така и по размер.
2
Излага следните съображения:
Счита твърдението на ищеца за наличие на валидна облигационна
връзка между него и ответника, по силата на която ответникът е потребител
по смисъла на закона за неоснователно. Не бил представен договор между
страните, който да удостоверява наличието на такава връзка. Не били
представени и доказателства, че имотът до който се твърди, че е доставяна
вода от ищеца е собственост на ответника.
На следващо място сочи, че ако се приеме, че ответникът все пак имал
качеството на потребител и била налице сочената от ищеца облигационна
връзка между страните, липсвали доказателства за начина на отчитане на
количеството предоставена и потребена питейна вода и съответно за
изпълнение на задълженията на В и К оператора.
По отношение на претендираните разноски по настоящото
производство, възразява за прекомерност на исканото адвокатско
възнаграждение.
Оспорва представените от ищеца с исковата молба фактури за периода
от 01.12.2019 г. до 31.10.2021 г.
В последното о.с.з. адв.К. поддържа предявения иск изцяло, като
основателен и доказан. Моли съда да приеме препис от карнет за физически
лица с дадени данни.
Адв.Н. поддържам отговора на исковата молба и не се противопоставя
на представения карнет.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: Ч.гр.д.№
75/2022 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, Квитанция за платенa
държавна такса, квитанция за заплатен депозит за особен представител,
адвокатско пълномощно и фактура за процесуално представителство №
********** от 26.05.2022 г., ведно с платежно нареждане, Данни за лица
променили името си на л.28 по делото, Списък на разноските сторени от
„Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД, фактури за периода от
20.12.2019 г. до 30.10.2021 г. и заверено копие от карнет на л.34 и л.35 по
делото.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К. Д. К. с ЕГН
**********. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 43/20.01.2022
г. за сумата от 189.85 лв. - главница, представляваща стойността на доставена
и консумирана питейна вода за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 23.20 лв. – лихва за периода от
20.01.2020 г. до 01.12.2021 г., както и 26.20 лв. – държавна такса в
заповедното производство.
3
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по
договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД,
сключен при Общи условия, за издадени фактури за период от 01.12.2019 г.
до 31.10.2021 г., на адрес: с.Прохорово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, по Аб.
№ 60587.
Заповедта била връчена на длъжника К. Д. К. по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК и с разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като
довнесе държавна такса в размер на 26.20 лв., за което да представи
доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение
ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация
- Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Нова Загора искова молба срещу
К. Д. К. за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на К. Д. К. с ЕГН
**********, че дължи сумата от 213.05 лева, като от тях 189.85 лева -
главница и 23.20 лева мораторна лихва, както и сторените разноски в
заповедното и настоящото производства.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се
установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител,
разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са
налице договорни отношения между страните.
За посочения период били предоставена и консумирана от имота на
ответника питейна вода, която ответника не бил заплатил, докато ищеца бил
коректен в отношенията си.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата
4
страна следваше да докаже размера на задълженията на ответника към него.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е част или изцяло
задължението си към ищеца.
В конкретния казус се оспорваше обстоятелството, че не се
удостоверявало наличието на такава облигационна връзка между страните и
че до имота на ответника е доставяна вода от ищеца, алтернативно, че ако
ответникът имал качеството на потребител, то не били липсвали
доказателства за начина на отчитане на количеството предоставена и
потребена питейна вода и съответно за изпълнение на задълженията на В и К
оператора.
Ищецът ангажира писмени доказателства, а именно копия на карнети
за процесния имот, от които е видно, че за процесния период от 01.12.2019 г.
до 31.10.2021 г. инкасатора е отчитал показанията на водомера и в поле код са
вписвани нули, което е ноторно известно на съда, че означава, че водомера
работи изправно и съответно е отчитетено от инкасатора, предвид което
неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника,
че липсват доказателства за начина на отчитане на количеството
предоставена и потребена питейна вода и съответно за изпълнение на
задълженията на В и К оператора. Установи се, че партидата е отчитана
редовно и са правени съответните вписвания, като пояснения и забележки по
нея.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
претендираното вземане на ищцовото дружество, е дължимо от ответника.
С оглед уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
заповедното производство в размер на 26.20 лв., както и направените по
настоящото производство разноски, съгласно представения списък за
разноски в размер на 735.00 лв., от които: 75.00 лв. - държавна такса, 300.00
лв. - депозит за особен представител и 360.00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес: ********* и постоянен адрес: с.Прохорово,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, СРЕЩУ К. Д. К. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: ********* и постоянен адрес: *****, за
СУМАТА от 213.05 лв. /двеста и тринадесет лева и пет стотинки/, от които:
189.85 лв. /сто осемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ – главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
5
периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2021 г. в имот, находящ се в с.Прохорово,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, по Абонатен № 60587, както и 23.20 лв.
/двадесет и три лева и двадесет стотинки/ – мораторна лихва натрупана към
дата 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
19.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с.Съдиево,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, **** и постоянен адрес: *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с
ЕИК *********, СУМАТА 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет
стотинки/, представляващи направените разноски по ч.гр.д.№ 75/2022 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с.Съдиево,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, **** и постоянен адрес: ******, обл.Сливен,
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”
ООД с ЕИК *********, СУМАТА 735.00 лв. /седемстотин тридесет и пет
лева/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6