Р Е Ш Е Н И Е
№ / , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, трети касационен състав, на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
при
секретар: Теодора Чавдарова, при прокурора Силвиян И, като разгледа
докладваното от председателя Ганчева КНАХД № 2705 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на К.С.Р.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода, в Затвора гр. Бургас, представляван
от адв. К. срещу Решение № 1761/26.11.2020 г. постановено по адм.д. № 1550/2020
г. по описа на АС - Варна, с което е отхвърлен предявения иск от Р. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София и е осъден да заплати сторените по делото
разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се
поддържа, че решението е необосновано. Излагат се доводи, че в хода на
съдебното производство са установени изискуемите кумулативни предпоставки,
обуславящи основателността на иска с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, а
именно: нарушение на чл. 3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, вреди,
причинени на лишения от свобода, както и че вредите са в резултат на
нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС. Събрани са доказателства за бездействието от
страна на ответника да предостави на лишения от свобода условия за изтърпяване
на наказанието, които да не съставляват нечовешко и унизително отношение. От представена справка се установява, че спално
помещение № 23 /нов № 134/ е с площ от 6.8 кв.м., с открит санитарен възел –
тоалетна чиния и мивка с течаща вода. От
14.07.2015 г. ищеца е подал молба до директора на затвора, че предприема гладна
стачка, тъй като санитарният възел в спалното му помещение е открит и има
усещането, че живее в тоалетна. Представена е и молба от Р. за среща с
психолог, която е разгледана. Установено
е, че в затвора е имало спално помещение № 25, което е със закрит санитарен
възел, което е било свободно в част от процесния период. От събраните по делото доказателства е
установено, че ответника не е осигурил достатъчна жилищна площ на ищеца,
обитаваното от Р. помещение е с площ от 6.8 кв.м., а съгласно международните
стандарти лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си при строг режим се
настаняват в отделни килии. При настаняване на двама лишени от свобода, чиито
престой надхвърля 10 ч. трябва да има налични поне 7.43 кв.м. обща непокрита
използваема площ на човек. Р. е бил настанен в помещение с размери 2,15 м. на
3,10 м., като в тези размери е включен и обособен санитарен възел, поставена е
и мебелировка. Практически изискването за пространство, необходимо за
осигуряване на минимална двигателна активност в помещението при престой в него
не е налице. Налице е нарушение на чл. 43 ал.4 от ЗИНЗС. В случая исковата
претенция е свързана с наличието на няколко нарушения, като съдът при формиране
на извода си за основателност на претенцията следва да вземе предвид всички
установени твърдения за противоправни бездействия на администрацията, както и
да се съобрази с константната практика на ЕСПЧ, съгласно която при наличието на
по-малко от три кв.м. е налице достатъчно основание без да се налице други
обстоятелства в съвкупност за да се формира извод за нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧОС. От събраните по делото доказателства категорично са доказани и
твърденията свързани с условията на изтърпяване на наказанието, които
съставляват нечовешко и унизително отношение по повод поставяне в условие на
малоценност, страх и накърняване на човешкото достойнство, поради неосигуряване
възможност на ищеца да ползва правата си в пълен обем в рамките на 24 ч. в
денонощие в решим на пристойност да обитава здравословна жилищна среда с
подходяща хигиена. В хода на съдебното производство са събрани доказателства,
че ищеца е преживял негативни емоции, изразяващи се в смущение на съня, чувство
на безсилие, тревожност, безпокойство. Не кореспондира със събраните по делото
доказателства изводът на съдът, че не са налице данни доказващи по категоричен
начин реално причинени неимуществени вреди на ищеца. Неправилно съдът е
присъдил и разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените доводи моли
да се отмени решението на АС – Варна и да се уважи иска. В депозирано писмено становище № 447/2022 г.
адв. К. поддържа жалбата. Моли да се постанови решение с което да се отмени
обжалвания акт и да се уважи исковата претенция, моли да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.
Ответника, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата. В депозиран писмен отговор № 16311/31.12.2020
г. поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.
3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на
нарушението имуществена вреда в правната сфера на ищеца. , която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284
ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Правилен е изводът на съда, за
неоснователност на оплакването на Р. за липса на обособен санитарен възел. В
спалното помещение намиращо се в зона със
засилен надзор има изградена тоалетна чиния и мивка с течаща вода, парно, естествена светлина и
проветряемост чрез врата и прозорци, обстоятелството, че тоалетната чиния е без
капак и няма изградени стени, не налага
извод за претърпени от ищеца вреди. Правилен е извода на съда, че наличието на
битов проблем не би могло да предизвика негативни преживявания, посочени в
исковата молба. По изложените доводи моли да се остави в сила касираното
решени. В депозирано писмено становище вх. № 444/12.01.2022 г. процесуален
представител на ответника поддържа, че решението е правилно и законосъобразно,
а депозираната жалба неоснователна, моли да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
на Р. и моли да бъде отхвърлена.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Производството
пред Административен съд Варна е образувано по искова молба на К.С.Р. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, с която на
основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск
по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата от 11 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи негативни
емоции – чувство на страх, незащитеност и малоценност в резултат на бездействие
на администрацията на Затвора гр. Варна за осигуряване на благоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода от 08.07.2016г. до
м.09.2016г., а именно липса на обособен санитарен възел, липса на достатъчна
жилищна площ, липса на вентилационна система в килията, в която изтърпява
наказанието, което може да доведе до увреждане на здравето му и представлява
унизително отношение, което е довело до уронване на човешкото му достойнство и
е породило чувство на страх, незащитеност и малоценност.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението
си по делото административният съд е отхвърлило
предявения от Р. против ГД "ИН" иск за сума в размер на 11 000 като
неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, следната
фактическа обстановка: Р. е изтърпявал наказание лишаване от свобода при строг
режим в затвора Варна. На 14.07.2016 г. Р. депозирал молба, в която заявил,
че предприема гладна стачка, в знак на
протест, тъй като санитарния възел в килията му е открит. За периода от 8.07.2016 г. до м.9.2016 г. ищеца
е настанен в спално помещение № 23 заедно с лишения от свобода М. Ж.. Спално помещение № 23 е с квадратура 6.8 кв.м. В помещението има санитарен възел, личен шкаф за дрехи,
поставка за телевизор, легло, маса и стол. Има естествена вентилационна
система. Спално помещение № 25 е площ от
10.13 кв.м., в него има санитарен
възел, шкаф за дрехи, легло, маса стол и
естествена вентилационна система. След извършен ремонт през 2016 г. спално
помещение № 23 е с открит санитарен възел, тоалетна чиния и мивка с течаща вода,
а спално помещение № 25 е със закрит санитарен възел, тоалетна чиния, мивка с
течаща вода и преградни стени. По делото
е представена и окомерна скица на разположението на мебелите в двете спални
помещения. В спално помещение № 23 има прозорец с размери 1,2/08.м . Съдът е
преценил, че в спално помещение № 23 има изградена тоалетна чиния, мивка с
течаща вода, парно отопление, естествена светлина и проветряемост чрез
прозорци. Констатирания битов проблем не би могъл да предизвика онези негативни
преживявания, водещи до уронване на човешкото достойнство и чувство на страх и незащитеност. Преценил е, че причинения дискомфорт не би
могъл да се определи като такъв със значително въздействие върху психиката на
ищеца, за да се приеме, че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване
морални вреди. За неоснователно е прието и оплакването за липса на
вентилационна система в килията, която обитава.
Решението е
валидно, допустимо.
Съдът е
изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал.3 ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилни са
изводите на съдът, че по делото не са събрани доказателства за наличие на
незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по отношение на
осигуряване на достатъчна жилищна площ, вентилационна система, както и по
отношение отказа на администрацията ищеца да бъде преместен в друго спално помещение. От събраните по делото доказателства е
установено, че общата площ на спалното помещение, в което е настанен Р. е 6.82
кв.м., установено е че в помещението е налице прозорец. По делото не са
ангажирани доказателства, че не е имало
възможност за отваряне на прозореца. Посредством същия се осъществява естествена вентилация на
помещението, осигуряване на свеж въздух и дневна светлина.
По отношение
претенцията на Р., за липса на изолиран санитарен възел, настоящия състав
прецени следното: не е спорно между страните, че в спално помещение № 23 е
имало санитарен възел, който е бил
открит, т.е. липсва поставен параван или изградени стени. От събраните по
делото доказателства е установено, че за процесния период Р. е бил настанен в
спалното помещение с друг лишен от свобода. Р. изтърпява наказание
"доживотен затвор". Разпоредбите на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС предвиждат, че
наказанието „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ се изтърпява в
отделни затвори или в обособени зони към
другите затвори с повишена сигурност. Те
се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Т.е.
законодателят е предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две
наказания в сравнение с останалите
осъдени на лишаване от свобода. По
делото "Ч. срещу България" на Европейския съд за правата на човека е
посочено, специалните мерки за сигурност се прилагат за отделни лица, а не за
групи затворници.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС /действаща към момента/ осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Ал.2 от същата разпоредба сочи, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС /действала за процесния период/ осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно
чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за жестоко или нечовешко отношение се
смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети на Първия
конгрес на ООН през 1955 г. санитарните възли трябва да са достатъчни, за да
може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности, когато изпитва нужда и в условията
на чистота и пристойност. Съдът приема, че достъпът до правилно оборудвани
и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за
запазване на запазване на личното достойнство на лишените от свобода , но и за
физическото им здраве.
Според ал.3 на чл. 20 ППЗИНЗС на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения .В случая в спалното помещение, в което е
настанен Р. има санитарен възел. Санитарния възел не е отделен с преградна
стена от останалата част на помещението, което позволява пряка видимост към
лицето, ползващо тоалетната и засяга неговото уединение. Макар и Р. да търпи
наказание при строг режим, предвид факта, че е настанен в едно спално помещение
с друго лице, поставената в ъгъла на помещението тоалетна, без каквото и да е
отделяне от жилищната площ не само е
неприятно от хигиенна гледна точка, но на практика лишава лицето от възможност
за използване на тоалетната в каквото и да било уединение, защото той остава
постоянно видим за другия лишен от свобода.
Това обстоятелство е от естество да причини емоционален дискомфорт у Р.
и да унизи неговото достойнство. Мярката
е прокомерна, независимо от режима на изтърпяване на наказание определен на Р..
Изграждането на санитарен възел по подобен начин е било предмет на критики и в
доклад на Комитета по предотвратяване на изтезанията от 2012 г., в пилотното
решение от 27 януари 2015 г. по делото Н.
и други срещу България, жалби №
36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13, ЕСПЧ е
посочено, че "достъпа до тоалетни, тоалетни чинии, поставени в ъгъла на
килията и лишени от каквото и да било отделяне от жилищната площ или отделена
от една преграда с височина от един метър или метър и половина е не само
неприятно от хигиенна гледна точка, но и лишава задържания от възможността за
използване на тоалетната в каквото и да било уединение, защото той или тя
остава постоянно видима за другите лишени от свобода, седящи на леглата…. Това
може да се окаже особено тежко за лишените от свобода, страдащи от заболявания,
които засягат храносмилателната им система”. Аналогични мотиви са посочени и в
делото А. срещу Русия. Не без значение е и факта, че за процесния период Р. е
депозирал молба от 27.06.2016 г., с искане да направи дарение за освежаване на
килията и ремонт на тоалетната, която е открита. Депозирал е молби за среща с
психолог, като на 8.07.2016 г. е предприел "гладна стачка" в знак на
протест, че е настанен в килия с открит санитарен възел, за което е депозирал и
молба до администрацията на Затвора Варна.
Гореизложеното налага извод, че е налице нарушение на чл. 3 ал.2 вр.
ал.1 от ЗИНЗС и за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е пребивавал в посочените
неблагоприятни битови условия - при наличие на открита /без параван и стени/
тоалетна чиния в килията, при липса на възможност за използването и при условия
на пристойност.
Съгласно чл.
284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани
доказателства, посредством които да се опровергае, предвидената от законодателя
презумпция за установеното нарушение.
Поставянето
на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни условия за процесния период от
08.07.2016г. до м.09.2016г. съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо
него по смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС, в резултат на което за него са
настъпили неимуществени вреди, емоционално страдание, от степен над неизбежното
ниво на страдание , присъщо на лишаването от свобода. Исковата претенция в тачи
част е доказана, но същата е частично
основателна, по отношение на размера на определеното обезщетение.
Съгласно чл.
52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението
по справедливост. Съдът взе предвид характера на деянието извършено,
респективно допуснато от служители на ответника, самото увреждането, естеството
и степента на претърпените морални страдания, както и исковия период, който е
по-малък от два месеца, както и характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания. Отделно от това съдът съобрази практиката на ЕКПЧ за
справедлива база за размера на обезщетението. От значение в случая е и факта,
че съгласно данни на Евростат за 2016 г.
България е в група 1, т.е. сред държавите
с ниска минимална заплата. Съгласно НСИ за 2016 г. минималната работна заплата
в страната е 420 лв. Съдът съобрази и
по-високите стандарти в преобладаваща част от страните на ЕС, поради което
прецени, че справедливото обезщетение което следва да бъде определено е в
размер на 300 лв.
По
изложените съображения касационната жалба е частично основателна, поради което
оспореното решение следва да бъде отменено за разликата над 300 лв. до 11000
лв., а ответника да бъде осъден да заплати на Р. обезщетение в размер на 300
лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.07.2016г. до
м.09.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС когато искът се уважи изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството.
Предвид частичното уважаване на иска, следва да се отмени касираното решение и
в частта, с която на ответника са присъдени разноски. В останалата част
решението на АС – Варна следва да се остави в сила.
Процесуалния
представител на ищеца е направил искане за присъждане на разноски. По делото е
представено пълномощно, съгласно което представителството е осъществено по реда
на чл. 38 ал.2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. В случая адв. М.К. е оказала
безплатна адвокатска помощ на Р. и в
нейна полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от
горното, Варненският административен съд, трети касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1761/26.11.2020 г.
постановено по адм.д. № 1550/2020 г. по описа на АС - Варна, в частта с което е отхвърлен предявения иск от К.С.Р.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за разликата над 300 лв. до 11 000 лв., като
и в частта с която К.С.Р. е осъден да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на К.С.Р. с ЕГН **********,*** сумата от
300 /триста/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
08.07.2016 г. до м.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 6.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1761/26.11.2020 г.
постановено по адм.д. № 1550/2020 г. по описа на АС – Варна в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" да заплати на адв. М.К. *** сумата от 300
лв. разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: