Решение по дело №1971/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от И.Ц.Ж. ***, подадена чрез адв. Н.С., срещу Решение № 2153-03-123 от 21.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Разпореждане от 21.06.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО и чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, на оспорващата е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С жалбата се настоява, че постановеното от ответника решение е незаконосъобразно и неправилно. Възразява се срещу изводите на административния орган, че доколкото за оспорващата е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО, но не е налице изискуемата възраст, то не е приложима разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО, предвид ограничението по чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Сочи се, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е основно право на всеки български гражданин, което е закрепено в основния закон на страната – Конституцията на Република България (чл. 51). Отделно от това се посочва, че наличието на предпоставки за отпускане на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва възможността лицето да разполага с право и на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст, като законът не създава задължение за алтернативно отпускане на отделен вид пенсия за осигурителен стаж и възраст само в случаите, когато осигурените лица нямат право на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед последното, счита, че осигуреното лице има право сам да избере какъв вид пенсия желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І – Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да преценява правото на лицето да му се отпусне заявената пенсия без да има право да преценява налице ли са или не предпоставките за отпускане на друг вид пенсия. Оспорва се като неправилен изводът на Директора на ТП на НОИ Варна, че след като заявителката има осигурителен стаж като държавен служител в системата на МВР, то за нея е приложима единствено разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО и след като не отговаря на условията за пенсиониране, разписани в тази разпоредба, не разполага с право на друг вид пенсия и по-конкретно – на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО. Излагат се доводи за неправилност на позоваването в обжалвания административен акт на чл. 18, ал.4 от НПОС доколкото правната уредба (чл.15 ал.1 ЗНА) не допуска възможност с подзаконова разпоредба да се ограничава приложението на законова разпоредба, т.е. на норма от по-висок ранг. Твърди се, че възприетото от ответника ограничително тълкуване на приложимата правна регламентация противоречи на националното и на европейското законодателство, а така също и на един основен принцип в осигурителното законодателство – принципът за равнопоставеност на осигурените лица, прокламиран в чл. 3, т. 3 КСО. Изтъква се, че по този начин органът недопустимо ограничава основно и неотменимо конституционно защитено право на заявителката, каквото е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в нарушение и на друг основен принцип в административното право, прокламиран в чл. 8, ал. 1 АПК - за равно и еднакво третиране на заинтересованите лица в административното производство, тъй като с приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г., при действието на § 4 от ПЗР на КСО и след тази дата до настоящия момент на всички лица, които са работили в системата на МВР, МНО или други силови структури и отговарят на условията на тази разпоредба, са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст без възражения и забележки. На изложените основания се иска да бъде отменено обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Варна и на Разпореждане № ********** от 21.06.2023 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Варна и преписката да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне по същество при съобразяване с материалния закон, като на оспорващата й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 КСО. В хода по същество оспорващата, чрез адв. Н. С., поддържа изложените в жалбата основания и направените искания, като претендира и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Л., с писмен отговор по жалбата и в пледоарията си по същество на спора, поддържа становище за неоснователност на жалбата, съответно и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като отправя искане съдът да отхвърли оспорването. Според ответника оспорващата не отговаря на условието по чл. 69 КСО за навършена за 2023 г. възраст 54 години, а доколкото има изискуемия по чл. 69 КСО осигурителен стаж, нормата на чл. 69б, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 18, ал. 4 НПОС е неприложима, т.к. се отнася за възможност за пенсиониране само поради недостигащ осигурителен стаж на лица, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО. На следващо място се изтъква, че положеният от лицето труд като държавен служител не е извършван като такъв от първа категория, а се зачита като такъв на основание чл. 17, ал. 2 НПОС. Излагат се доводи, че правото на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО имат лицата, полагали труд при условията на първа категория, но не и тези, чийто труд се зачита като такъв от тази категория. Претендира се присъждане в полза на административния орган на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнато по Заявление с вх. № 2113-03-695/31.03.2023 г. до ТП на НОИ – Варна, с което оспорващата отправя искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи нейния трудов и осигурителен стаж, в това число и Удостоверение за класиране и пенсия с изх. № 365000-19683 от 31.03.2023 г., издадено от ОД на МВР – Варна относно прослуженото време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР, копие от трудова книжка Серия Р № 145910, Удостоверение за родените от майката деца; заявление от 31.03.2023 г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

От представеното Удостоверение за класиране и пенсия, се установява, че заявителката има прослужено време в структурите на МВР като държавен служител по ЗМВР, считано от 01.08.2000 г. до 31.03.2023 г., което съвпада и с нейния осигурителен стаж, тоест всичко трудов стаж и осигурителен в системата на МВР 22 г. 08 м. 0 дни, както и 00 г. 06 м. 07 дни и 2 ч. извънреден труд І кат., а от трудовата книжка на лицето се установява и осигурителен стаж в Окръжна следствена служба Видин – 04 г. 03 м. 00 дни. Общо осигурителният стаж на заявителката І категория е 27 г. 05 м. 7 дни 2 ч., а от ІІІ категория - 03 г. 00 м. 00 дни. Навършената възраст на оспорващата към датата на заявлението е 50 г. 10 м. 20 дни.

С Разпореждане № ********** от 21.06.03.2023 г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ Варна е отказано на заявителката отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че заявителката няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО, тъй като не отговаря на условието да е навършила изискуемата възраст, която за 2023 г. е 54 години, а към датата на подаване на заявлението тя има навършени 50 г. 10 м. 20 дни. Прието е също че няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като е изпълнила условието на чл. 69 от КСО по отношение на общия осигурителен стаж – има 27 г. 05 м. 7 дни, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител към МВР. В тази част актът е мотивиран с чл. 18, ал.4 НПОС, съгласно която разпоредба, лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО.

В едномесечния срок от съобщаването на заявителката на 06.07.2023 г. (известие за доставяне по адм. пр.) на разпореждането, срещу същото е подадена жалба с вх. № 1012-03-619 от 20.07.2023 г. от Ж. до Директора на ТП на НОИ Варна.

С Решение № 2153-03-123 от 21.08.2023 г. Директорът на ТП на НОИ Варна отхвърля жалбата на Ж., като изцяло са възприети фактическите констатации и правните изводи на Ръководителя ПО при ТП на НОИ Варна. Прието е, че придобиването на право на пенсия от държавните служители по ЗМВР е регламентирано в чл. 69 КСО, като право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО имат лицата, които реално са полагали труд при условията на І категория. Изложени са съображения, че положеният труд от заявителката като държавен служители по ЗМВР, с продължителност 27 г. 05 м. 07 дни, не е извършван като такъв от І категория, а на основание чл. 17, ал. 2 НПОС, се зачита като такъв от І категория труд. Решаващият орган се позовава на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), приет с Постановление № 60 на ЦК на БКП и МС от 1967г., обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.1967г. и отменен, считано от 01.01.2000 г. и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., в които длъжността „държавен служител по ЗМВР“ не е сред длъжностите, по които полаганият труд е такъв от І категория. Посочено е, че с чл. 18, ал. 4 НПОС е дадена още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и не придобили право на пенсия по чл. 69 КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, но е поставено условие, това обстоятелство да се дължи на недостигащ осигурителен стаж, т.е. лицето да е изпълнило условията на чл. 69 КСО за навършена възраст, но да не му достига изискуемия осигурителен стаж, а не обратното, каквато хипотеза е преценено, че е налице в случая – заявителят да има необходимия осигурителен стаж, но не е достигнал изискуемата възраст.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б.“а“ КСО – Директора на ТП на НОИ Варна, и в предвидената в чл. 117, ал. 3, изречение първо КСО форма – мотивирано решение, като съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3 КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП на НОИ Варна е разрешен по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК.

Между страните няма спор по фактите. Не се оспорва установеният от административния орган осигурителен стаж на жалбоподателката И. Цв. Ж. и навършената възраст към датата на подаване на заявлението.

Спорът е дали в полза на оспорващата е възникнало право на поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст и приложима ли е в конкретния случай за оспорващата нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС при преценката на правото за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО.

Според чл. 69, ал. 2 КСО държавните служители по ЗМВР, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. Според алинея 9 на същата правна новела, от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 2.

Анализът на цитираните разпоредби на КСО сочи, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 31.03.2023 г., кумулативно изискуемите предпоставки за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО и респ. за отпускане на пенсия, за държавните служители в структурите на МВР, каквато длъжност заема оспорващата, са наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (2/3) действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, и навършена възраст от 54 години.

Към датата на подаване на заявлението – 31.03.2023 г., оспорващата има осигурителен стаж І категория труд 27 г. 05 м. 7 дни и ІІІ категория труд - 3 г. 00 м. 00 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, е 48 г. 8 м. 22 дни, а навършената възраст на оспорващата към 31.03.2023 г. - 50 г. 10 м. 20 дни.

След като оспорващата има повече от изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в МВР, но е на възраст 50 г. 10 м. 20 дни, което е по-малко от изискуемия минимум – 54 г., то тя действително не отговаря на изискванията за придобиване, респ. отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО. Изводите на ответника в този смисъл са правилни и кореспондират с материалната норма.

В подаденото заявление обаче оспорващата изрично посочва, че желанието й е пенсията да й бъде отпусната на основание чл. 69б, ал.1 КСО.

Съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. в размер на 47 години и 8 месеца - за жените и 52 години и 8 месеца - за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 - за жените, и 100 - за мъжете. По аргумент от т. 2 на същата разпоредба, от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца - за мъжете и с по 4 месеца - за жените до достигане на 55-годишна възраст. Изчислена, съобразно цитираната разпоредба, изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 КСО за жените за 2023 г. е 50 г. 4 м.

Към 31.03.2023 г. - датата на подаване на заявлението пред органа, оспорващата има навършени 50г. 10 м. и 20 дни, т.е. отговаря на условието за възраст, според чл. 69б, ал. 1 КСО. Изпълнено е и изискването по отношение на сбора от осигурителен стаж и възраст (предвид общият осигурителен стаж на оспорващата превърнат към трета категория в размер на 48 г. 08 м. 22 дни и 3 ч и навършената възраст - 50 г. 10 м. 20 дни) Към датата на подаване на заявлението сборът от осигурителен стаж и възраст на оспорващата е повече от необходимия минимум от 94.

Предвид горното към датата на подаване на заявлението оспорващата има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, отпускането именно на каквато пенсия тя е поискала със заявление си.

Неправилно и незаконосъобразно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 1 КСО от пенсионния орган, по съображения, че оспорващата не отговаря на условията за възраст съгласно нормата на чл. 69, ал. 2 КСО, а редът за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 КСО е неприложим по силата на чл.18, ал. 4 НПОС, както и че положеният от оспорващата труд като държавен служител по ЗМВР не е труд от І категория, а само се зачита като такъв.

Противно на приетото от решаващия орган, анализът на подзаконовата правна норма на чл. 17, ал. 2 НПОС, според която осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд сочи, че положеният от лицата, заемащи изброените в посочената законова разпоредба длъжности в съответните институции и служби труд е от І категория, а не, че е труд от друга категория, но за нуждите на осигурителното право ще се третира като І категория. Подобно разграничение липсва в нормативната уредба и тълкуване в такъв смисъл не съответства на целта на закона, която в случая е положеният труд от държавните служители по изчерпателно изброените закони, включително по ЗМВР, да се зачита за осигурителен стаж от първа категория. В същия смисъл е Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 10189/2020година.

Неправилно е позоваването в решението на горестоящия пенсионен орган на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ и на понастоящем действащата Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Въпреки че, както правилно е отбелязал Директорът на ТП на НОИ Варна в обжалваното решение, в тези нормативни административни актове трудът на държавните служител по ЗМВР не е посочен като такъв от І категория при пенсиониране, същият се зачита за такъв на основание чл. 183, ал. 3 ЗМВР. Ето защо не съответства на приложимия материален закон изводът на решаващия орган, че придобиването на право на пенсия от държавните служители по ЗМВР е единствено по реда на чл. 69, ал. 2 КСО, но не и по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и изложените от пенсионния орган мотиви за постановяване на процесния отказ, обосновани с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС. Цитираната подзаконова правна норма гласи, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

Неправилно е извършеното в оспорения индивидуален административен акт тълкуване, според което с чл. 18, ал. 4 НПОС законодателят е предоставил още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, но единствено при недостигащ осигурителен стаж.

Нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, както е настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че е допустимо неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако за приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая оспорващата е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, изразена в Решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 г. и в Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 9879/2020 г.

Предвид изложеното по отношение на оспорващата е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като оспорващата отговаря на условията за пенсиониране по този ред, с оглед на което решението, с което жалбата от Ж. е отхвърлена и по същество постановеният отказ на пенсионния орган е потвърден, се явява издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, които са основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК за неговата отмяна.

На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган - Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна за ново произнасяне на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО по заявлението на оспорващата, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.Срокът, който съдът следва да определи на основание чл. 174 АПК за произнасяне на административния орган следва да бъде до 4 месеца от влизане на решението в сила.

При този изхода на спора и предвид своевременно направеното от оспорващата искане за присъждане на разноски, същото следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. НОИ следва да бъде осъдено да заплати на оспорващата сумата в общ размер на 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В случая адвокатското възнаграждение е в предвидения минимален размер от 500 лв., съгласно чл.8, ал.2, т.2 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договорено е и е платено в брой, видно от представения екземпляр на Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2023 г., Серия Б, № **********.

На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, вр. чл.118, ал.3 КСО, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-123 от 21.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, както и Разпореждане от 21.06.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя ПО в ТП на НОИ Варна за ново произнасяне по Заявлението с вх. № 2113-03-695/31.03.2023 г. на И.Ц.Ж., в срок до 4 месеца от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на И.Ц.Ж., ЕГН **********, сумата в размер на 510 (петстотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия: