Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
19.09.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
13 септември |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Диана Георгиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело номер |
777 |
по описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 10012/12.06.2018г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“-Пловдив, с
което на основание чл.71 ал.1 от ЗРА
на С.М.Н. ***, ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.33 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 500 лв.; на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено да
заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси общо в размер на
414,60лв., както и отнемане в полза на държавата на 69.100кг. шаран. В жалбата
се изтъкват доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, касаеща
мястото на установяване на нарушението, като се иска неговата отмяна.
Жалбата е
подадена в преклузивния срок за обжалване и е допустима.
Представителят
на ИАРА оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави жалбата без
уважение и потвърди наказателното постановление.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.05.2018 г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че при извършена проверка на 08.05.2018 г. в около 22:00ч., на главен път
1, км. 322, до разклона за с. Петелово, общ. Черноочене, през период на забрана
за риболов, поради размножаване на рибата, съгласно приложение №1 към чл. 32
ал.1 от ЗРА и Заповед МЗХ № РД09-347/11.04.2018г., с лек автомобил „Фолксваген
Шаран” с рег. № Х 1630 АР превозва 69,100кг. шаран в прясно състояние-
нарушение на чл. 33 ал.1 от ЗРА.
Актът съдържа
реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и от
формална страна е редовен. При съставяне на акта не са направени възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
не е депозирано писмено възражение.
Административнонаказващият
орган е счел нарушението за безспорно установено, поради което е издал
обжалваното постановление, с което е наложил на жалбоподателя глоба в размер на
1500 лева, на основание чл. 71, ал.1 от ЗРА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ
орган, видно от представената по делото заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на
министъра на земеделието и храните.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната
оценка съдът констатира, че всички те са еднопосочни и непротиворечиви, поради
което не следва да ги обсъжда.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
В проведеното
административно- наказателно производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да имат за последица накърняване на правото на
защита на наказаното лице. Описанието на нарушението е извършено по начин,
който позволява само еднозначно тълкуване на волята, както на актосъставителя,
така и на наказващия орган. Не установява затруднение в тази насока, т.к.,
позоваването на законовите текстове на АНО и конкретно описаните елементи от
фактическият състав на нарушението, са дадени в пълен обхват. В случая на
наказаното лице е вменено извършване на нарушение с пълно изяснени обективни
признаци. Няма спор, че разпоредбата на чл. 33, ал.1
от ЗРА гласи, че в периода на забраната по чл. 32, ал.1 ЗРА не
се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни
организми в живо, прясно и охладено състояние. Санкционната норма на чл. 71, ал.1 от ЗРА
изцяло е обвързана с диспозицията на чл. 33, ал.1
ЗРА, като предвижда съответни наказания за този, който пренася,
превозва и продава в живо, прясно и охладено състояние риба. В случая
актосъставителят, а след това и АНО, вменяват на наказаното лице, едно
изпълнителни деяния, а именно "превозва". Предвид това съдът приема,
че не е нарушено правото за защита на жалбоподателя, защото наказаното лице е
могло да разбере фактическите предели на обвинението. На следващо място,
фактите по делото установяват, че жалбоподателят е държал в найлонови чували
шаран с общо тегло 69,100кг. като се е движел с лек автомобил, в който са
били чувалите с риба, което навежда на
извода, че е превозвал въпросната риба. Както в акта, така и в постановлението
са налице индикации във връзка с останалите признаците от обективния състав на
нарушението. Законодателят не е въздигнал в състав на нарушение простото
пренасяне или превозване на риба по време на забранителен период, а е предвидил
още нещо – рибата, предмет на нарушението, да бъде в живо, прясно или охладено
състояние. В случая фактическа и правна обосновка относно състоянието на рибата
е дадено- сочи се, че рибата е била в прясно състояние- а не замразено,
размразяващо се и т.н., което се доказва и от показанията на разпитаните
свидетели. Настоящата съдебна инстанция счита, че при определяне на санкцията
АНО се е съобразил с количеството риба, което е превозвал жалбодателя, и е
наложил наказание над минималния размер, предвиден в текста на закона.
Съдът не споделя
изложените от жалбодателя съображения за незаконосъобразност на НП поради
следното:
При издаване на
НП, преповтаряйки фактическата обстановка, отразена в АУАН, АНО е допуснал
грешка, която съдът счита, че не води до опорочаване на административния акт до
степен, че да бъде отменен на това основание. Така, описвайки мястото на
нарушението АНО го е „обогатил” вписвайки, че нарушението е установено на
яз.Студен кладенец, на главен път 1, км.322, на разклона за с. Петелово. Съдът
намира, че така добавения язовир не нарушава правото на защита на жалбодателя,
който е присъствал лично на проверката, знае къде му е била извършена,
останалите посочени индивидуализиращи белези, касаещи географското
местоположение на проверката, достатъчно ясно сочат мястото, където е била
извършена.
По
изложените фактически и правни съображения съдът счита, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да
се потвърди изцяло.
Водим
от гореизложеното и на осн.чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 10012/12.06.2018г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“-Пловдив, с
което на основание чл.71 ал.1 от ЗРА
на С.М.Н. ***, ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.33 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 500 лв.; на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено да
заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси общо в размер на
414,60лв., както и отнемане в полза на държавата на 69.100кг. шаран.
Съдия: