РЕШЕНИЕ
№ 2856
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д.П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110206477 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
6/03.04.2023г., издадено от Изпълнителен Директор на Агенцията за
устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на дружеството „К. С.“ ЕООД, ЕИК: ********* за административно
нарушение по 34, ал.8 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ) вр. чл.4, ал.3, т.2 от Наредба РД-16-1117/14.10.2021г. е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
лева.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против санкционния акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
представлява от процесуален представител, който да релевира допълнителни
доводи в подкпера на въззивната жалба. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който с подробни
съображения оспорва въззивната жалба. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството „К. С.“ ЕООД е производител на енергия от възобновяеми
източници. Същото има инсталирана мощност над 30 Kw. Дружеството „К.
С.“ ЕООД е било задължено да подаде в Агенцията за устойчиво енергийно
развитие (АУЕР) в гр.София, ул. „Е. Й.“ № **** заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена за месец
декември 2021 г. от енергиен обект ФтЕЦ „Е. – Д.“, находящ се в област Я.,
община Е., село Д., УПИ III-113, 114, 117, кв.17, с обща инсталирана мощност
от 0,1656 MW не по-късмо от 31.01.2022г. Заявлението е било подадено на
06.12.2022 г. с № ВГ-01-958 за месец декември 2021г. Нарушението било
установено от свидетеля Г. П. К.-В. в качеството й на експерт към АУЕР.
Въз основа на АУАН № 4/05.01.2023 бил съставен от актосъставителя В.
е и обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
6/03.04.2023г., издадено от Изпълнителен Директор на Агенцията за
устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на дружеството „К.С.“ ЕООД, ЕИК: ********** за административно
нарушение по 34, ал.8 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ) вр. чл.4, ал.3, т.2 от Наредба РД-16-1117/14.10.2021г. е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
лева.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Г. П. К.-В. в
качеството й на експерт към АУЕР, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства – приобщени по реда на чл.283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия и са логични и ясни. Съдът се довери на свидетеля Владов, тъй
като разказаното от нея е хронологично последователно, досежно изведените
факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От
разказа му съдът установи времето и мястото на извършената проверка,
проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката,
респекитвно документите обект на проверка. Предвид липсата на
противоречия в доказателствената съвкупност и събраните ласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
2
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
3
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗЕВИ гаранция за произход се
издава на производител за произведено стандартно количество енергия от 1
MWh, важи за срок 12 месеца от производството на съответната единица
енергия и съдържа най-малко следната информация: възобновяемия
източник, използван за производство на енергията; началната и крайната дата
на производство на енергията от възобновяеми източници; вид на
произведената енергия; наименование, местоположение, вид и обща
инсталирана мощност на енергийния обект, където енергията е била
произведена; използвани схеми за подпомагане; дата на въвеждане на
енергийния обект в експлоатация; дата и място на издаване; уникален
идентификационен номер, а според ал. 8 на цитираната норма за изкупената
електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване
на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения доставчик,
съответно на крайния снабдител.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011г. за
условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на
гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, гаранции за
произход на произведената енергия от възобновяеми източници се издават въз
основа на заявление от производителя, независимо дали той подлежи на
лицензиране по Закона за енергетиката, като ал. 3, т. 2 предвижда, че
заявлението се подава в АУЕР по образец съгласно приложението след
изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не по-
късно от един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена
- от производители извън тези по т. 1.
Съгласно чл. 64, ал.1 ЗЕВИ на производител на електрическа енергия от
възобновяем източник, който не изпълни задължението си по чл. 34, ал. 8, се
налага глоба от 300 до 3000 лева или имуществена санкция в размер от 500
до 10000 лева.
В тази връзка, следва да се посочи, че единствено от задълженото лице
„К. С.“ ЕООД зависи кой вид заявление ще подаде, доколкото цитираните по-
горе текстове предвиждат задължение за подаване на първото по вид
заявление – за издаване на гаранции, като, същевременно, чл. 9 от Наредбата,
който урежда изкупуването на възобновяемата електрическа енергия,
предвижда, че електрическата енергия от възобновяеми източници се
изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители.
Гаранциите за произход се прехвърлят на изкупилия електрическата
енергия по ал. 1 обществен доставчик или краен снабдител в срок до
дванадесет календарни месеца след месеца, в който електрическата енергия е
произведена от производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници или два календарни месеца след месеца, в който
електрическата енергия е произведена - от производители извън тези по т. 1, а
4
ал. 3 на този текст предвижда, че прехвърлянето на гаранция за произход
може да бъде заявено в заявлението по чл. 4, ал. 3 едновременно със
заявеното издаване.
В този смисъл, самият производител на енергия от възобновяеми
източници има възможността да подаде едно от двата вида заявления,
съответно съдът приема, че в този смисъл правилно в АУАН и НП е описано
изчерпателно за какво нарушение се касае и какво задължение не е изпълнило
дружеството „К. С.“ ЕООД. Така описаното словесно нарушение напълно
отговаря на критериите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Отделно от горното в наказателното постановление се сочат като
кумулативно нарушени разпоредбите на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ и на чл. 4, ал. 3, т.
2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2021 г., доколкото в процесното
наказателно постановление цифровата квалификация на нарушението е
формулирана чрез привръзка между цитираните норми. Жалбоподателят не
оспорва фактите, а и при така възприетата фактическа обстановка по
несъмнен начин се доказва извършването на вмененото на жалбоподателя
нарушение, доколкото за произведената през месец декември 2021 г. енергия
от възобновяеми източници е следвало да се подаде от дружеството
жалбоподател заявление за издаване на гаранции или заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции не по-късно от 31.01.2022 г. Като не е сторил това в
този срок, жалбоподателят „К. С.“ ЕООД е осъществил състава на
административното нарушение.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния
случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от същия вид.
С оглед на изложеното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Страните не претендират разноски и такива не следва да им се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 6/03.04.2023г., издадено от
Изпълнителен Директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие
5
(АУЕР), с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „К. С.“
ЕООД, ЕИК: ************** за административно нарушение по 34, ал.8 от
Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) вр. чл.4, ал.3, т.2 от
Наредба РД-16-1117/14.10.2021г. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6