Р
Е Ш
Е Н И Е № 737
гр.Пловдив, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша докладваното
от съдия Иванова ч.гр.д.N708/2019 г., констатира следното:
Производство по чл.463 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба с вх.№11950/ 11.02.2019г. от Т.И.Ч.
с ЕГН-********** чрез адв.С.М., съд.адрес:*** против
Постановление за разпределение от 08.02.2018г. по изп.д.№788/2017г.
по описа на ЧСИ К. П., с рег. №824 на
КЧСИ с район на действие ПОС.
Жалбоподателят оспорва извършеното разпределение като незаконосъобразно, като в
тази връзка навежда няколко довода, а именно: че неправилно разпределението е извършено на
правно основание чл.460 във вр. с чл.495 от ГПК, вр. с чл.136 от ЗЗД, вместо
на осн.чл.495 ГПК; не е ясно как ЧСИ е
определил сумата 103801,47 лв., която следва да внесе Ч. – не е посочено в
разпределението каква сума с оглед реда на привилегиите се приспада от наддавателната сума; не е спазен реда на привилегиите, тъй
като ЧСИ е включил по чл.136, т.3 ЗЗД
вземания, които не са обезпечени със залог или ипотека – ипотеката на Първа
инвестиционна банка- АД е заличена с изтичането на 10 години ако не е
подновена; относно привилегията по чл.136, т.2 от ЗЗД -данъчните задължения на длъжниците не са правилно установени данъка за недвижими
имоти включващ сумата 268,26 лв. е невярно определен, защото имотът е СИО и на
всеки от съпрузите данъкът е по 286,26 лв.; присъдените в полза на Първа
инвестиционна банка- АД неолихвяеми вземания не са
посочени какви са – дали са разноски по гр.д., такси или лихви; вземанията на
жалбоподателят, заради които се упражнява право на задържане неправилно не са
признати от ЧСИ за привилегия по чл.136,т.4 ЗЗД, защото липсвала достоверна
дата на предварителния договор.
Иска се отмяна на обжалваното разпределение на ЧСИ.
Ответниците по жалбата –не вземат
становище.
Постъпили са писмени
обяснения от ЧСИ К. П. по реда на чл.436
ал.3 ГПК, като е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени
събраните по делото доказателства,
намира жалбата за процесуално допустима, т.к. е подадена в 3-дневния срок за
обжалване на разпределенията и от лице имащо правен интерес да обжалва, а разгледана по същество е НЕоснователна.
Съдът е сезиран с жалба против действия на ЧСИ К. П. по изп.д.№788/2017г, касаещи изготвяне на Постановление за извършване на разпределение от 08.02.2019 г. на постъпили суми по приключила публична продан на подробно описания недвижим имот; съгласно протокол от 29.01.2019 г. на ПЧСИ за купувач е обявен присъединеният взискател Т.Ч., предложил най-висока цена – 106185 лв., която сума е недостатъчна за удоволетворяване на всички взискатели, поради което ЧСИ е разпределил като:
-на ЧСИ К. П., -за обикновени такси и допл. разноски – 830.89 лева, както и пропорц. такси-т.26 от ТТРЗЧСИ- 4738,42 лв.; 1130,68 лв.- обикновени такси и разноки -с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД,
-на взискателя Първа инвестиционна банка АД – 2357,63 лв, /предплатени такси-приспаднати от дълга/, - привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД.
-на присъединения взискател Т.И.Ч. – 108лв, /предплатени такси/- привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД. Посочено е, че поради липса на информация относно достоверност на датата на сключване на предварителния договор, въз основа на който се претендира привилегия по чл. 136 т. 4 от ЗЗД, ЧСИ счита, че такава не съществува и не следва да се разпределят други суми в полза на присъединения взискател.
-на Агенция по вписване-Имотен регистър- 7.50 лв /ДТ за вдигане на възбрана/ с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД.
-на взискателя Първа инвестиционна банка АД – 150 лв, /юрисконсултско възнаграждение-приспаднати от дълга/- с привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД.
-на община **** – 293,80 лв, /ДНИ/, с привилегия по чл. 136 т. 2 от ЗЗД. -за вземането на Община ****,
-на взискателя и ипотекарен кредитор Първа инвестиционна банка АД- 93816,09 лв, /по ч.гр.д.№15915/16г.-/от стойността на продадения имот, ипотекиран в полза на взискателя с НА за учредяване на договора ипотека №12,т.5/2008 г./, - с привилегия по чл. 136 т. 3 от ЗЗД.
-на присъединения взискател Т.И.Ч. -958,52 лв.-/приспадната от дълга -677,32 лв./ - с привилегия по чл.136,т.1 ЗЗД;
-на присъединения взискател Т.И.Ч. -1717,21 лв.по ИД №485/2017 г. на ЧСИ П. Н. /приспаднати от дълга 1598,21 лв./ с привилегия по чл.136,т.1 ЗЗД;
-на присъединените взискатели С. С.Б. и Т.Г.Б. по ИД №534/2017 г. на ЧСИ Р. Р. –сумите 454,10 лв. и 453,05 лв. с привилегия по чл.136,т.1 ЗЗД.
С разпределението е определено взискателят Ч. да внесе сумата 103801,47 лв. необходими за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите визскатели.
В ЧЖ е направено доказателствено искане за изискване и прилагане на копия от
ИД №496/2017 г. и ИД №531/2017 г. на ЧСИ П. Н., което е неоснователно, тъй като
е неотносимо към предмета на спора, тъй като
жалбоподателят като страна по посочените дела би могъл да депозира правнорелевантните според него доказателства, които липсват
в преписката по настоящето ИД.
По оплакванията:
В разпределението е посочено,
че е изготвено на осн.чл.460, вр.
с чл.495 ГПК, вр. с чл.136 ЗЗД. ПОС намира, че
правилно ЧСИ е посочил процесуалния ред на разпределението – 495 ГПК, която е
специална по отношение на общата по чл.460 ГПК с оглед на това, че обявеният за
купувач е присъединен взискател и следва да се
извърши разпределение между взискатели.
По отношение на оплакването
за липса на мотивираност на разпределението:
ПОС намира, че оплакването е неоснователно, тъй като разпределението
съдържа всички конкретно посочени по основание , вид и размер на такси и
разноски, размер на дълга , начин на погасяване и отстатък.
Неоснователно е оплакването, че вземанията на жалбоподателят, заради които се упражнява право на задържане, неправилно не са признати от ЧСИ за привилегия по чл.136,т.4 ЗЗД, която се удоволетворява преди вземанията по т.3 на чл.136 ЗЗД, защото липсвала достоверна дата на предварителния договор. Съгл.чл.136,т.4 ЗЗД – с привилегия се ползват вземанията, заради които се упражнява право на задържане ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот. За да е налице,обаче, хипотеза на редовно упражнено право на задържане следва да се представят доказателства, че след проведено исково производство /чл. 70 ал. 3 от ЗС или чл. 72 ал. 3 от ЗС/, съдът е признал правото на задържане като обезпечение на вземането му. Тъй като няма данни по делото Ч. да има признато право на задържане, поради което жалбоподателят не е доказал, че би има право на особената привилегия да се удовлетвори предпочтително от стойността на задържания имот.
Неоснователно
е оплакването, че данъчните задължения на длъжниците не са
правилно установени данъка за недвижими
имоти, включващ сумата 268,26 лв. е невярно определен,
защото имотът е СИО и на всеки от
съпрузите данъкът е по 286,26 лв. Правилно ЧСИ е приел, че в
привилегията следва да се включи само данък сгради – 2 по 134,13 лв. 12, но не
и такса смет, което не е привилигировано вземане по
смисъла на чл.136,т.2 ЗЗД.
Ето защо ПОС намира, че
изготвеното разпределение не противоречи на задължителните указания в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
където е казано, че в първия ред на специалните привилегии се включват изцяло
само необходимите разноски на първоначалния взискател
по осъществяването на конкретния изпълнителен способ; във привилегиите от 2 ред
– дължимите данъци, а от 3 ред – вземанията, обезпечени с ипотека. В
разпределението са включени суми само от тези редове в същата последователност
- не се установи да са включени
разноските за други реализирани по искане на взискателя
изпълнителни способи или за изпълнителни способи, които не са приложени, нито
има оплаквания в тази насока.
От извършеното разпределение може да се
направи извод какви такси и разноски съдебният изпълнител е приел за
привилегировани.
При така установеното от фактическа страна, ПОС намира
оплакванията в жалбата са неоснователни, поради което обжалваното действие е
правилно и законосъобразно.
Ето защо съдът намира, че подадената против
разпределението жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгл. чл.463/2/ настоящето
решение подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на чл.274 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№11950/ 11.02.2019г. от Т.И.Ч. с ЕГН-********** чрез адв.С.М., съд.адрес:*** против Постановление за разпределение от 08.02.2018г.
по изп.д.№788/2017г. по описа на ЧСИ К. П., с рег.
№824 на КЧСИ с район на действие
ПОС.
Решението подлежи на
обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: