Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело №
1038 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод подадена въззивна жалба от К.Т.М. срещу решение № 670/18.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2577/2018г. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен
предявения от нея срещу В.Т.З. иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 51
от ЗЗД за осъждане на въззиваемата да заплати на въззивницата сумата от 5001,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени от въззивницата неимуществени
вреди, вследствие на разпространяване на неистински обстоятелства в статии,
публикувани в информационен сайт „afera.bg“, със заглавия както следва:
„ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К. ПРИЗОВАВА ЗА ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА С „ПРОВОКАТОРИ“! ГРУПИЧКАТА
ПРАВИ ДВИЖЕНИЕ „ГРАМАДА”, ЗА ДА ПРЕЛЕЕ ПАРТИЙНИ ГЛАСЧЕТА НА „ЗЕЛЕНИТЕ”„,
публикувано на 18.03.2013 г. в 9:39 ч. от afera на интернет адрес:
http://afera.bg/skandalno/39738.html и „СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ ГЕНОВЦИ И КАЛИНИ
ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“ И ОПЛЮ СОФИЯ!“, публикувано на 29.08.2013 / 21:43 ч.
от afera на интернет адрес: http://afera.bg/mishena/48615.html, които унизили
честта и достойнството на въззивницата и й оказали негативно влияние.
Във въззивната жалба се
посочва, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
неправилно мотивирано. Навеждат се твърдения, че с представения по делото
протокол за разпит на свидетел В.Т., регистрацията на домейна и от
свидетелските показания, се доказва, че В.Т. е била автор на статиите и също
така възложител, в качеството й на управител на дружеството, публикувало
процесните стаии в сайта афера.бг. В тази връзка се посочва, че дейността на
дружеството се е ръководила от В.Т. в процесния период на публикуване на
статиите.
На следващо място се
изразява становище по отношение на всеки един израз, част от процесните статии
в интернет, предмет на изследване в настоящия съдебен процес.
Посочва се, че изразът „Лъжецът Т. на К.“ е обиден за
въззивницата, тъй като от съвместната й работа с това лице, нямало лъжи.
На следващо място се
посочва, че епитетите, използвани в израза „К.
П., която пък заедно с К. Б.води лична битка, заради това, че им бе платено от
холандска фондация да се пънат да правят проект за крайбрежието на Варна,
заедно с маргиналната групичка“, представлявали обида, целяща да унизи
честта на въззивницата, а не представлявали свобода на изразяването.
Също така се навеждат
доводи, че изразът „Зелените обаче така и
не успяха да вдянат, че във Варна около тази печална групичка се мотат едва
около 50-тина лица. А Варна е напълно наясно кои са К., Т. и К. .“, бил
обиден, заради думата „печална“ и внушението, че въззивницата била безпомощна и
отхвърлена от обществото.
Изразът „Така лъснаха партийните цели на баш
„революционерите“, които са се засилили сватбарската към властта. И за
съжаление го правят върху паметта за изгорелия П.Г..“, въззивницата намира,
че по този начин се изнасял неверен факт за партийна обвързаност с П.Г. с
грозна и негативна оценка.
Изразява се и несъгласие изводите
на районния съд, че заглавието „СПОНСОР
НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ ГЕНОВЦИ И КАЛИНИ ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“ И ОПЛЮ СОФИЯ!“, не
е обида – въззивницата в о.с.з посочва, че Р. Б.не е бил спонсор на „зелените“,
поради което това представлявало обида.
В заключение се посочва, че
в статиите не била отразена позицията на въззивницата, въпреки че от
свидетелските показания се установявало, че страните са контактували помежду
си, както и че от доказателствата се установявало, че статиите били изнесени
съзнателно от въззиваената и че е налице причинно-следствена връзка между процесните
статии и причинените на въззивницата вреди. Формулиран е петитум за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 263 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна В.Т.З., чрез нейния процесуален
представител.
Посочва се, че във
въззивната жалба не се съдържат правни аргументи, сочещи някаква форма на
порочност на съдебния акт. Поддържат се възраженията за недопустимост на
предявения иск – В.З. не била надлежен ответник, искът бил, предявен в
нарушение на чл. 1 от ГПК, част от исковата молба се отнасяла до трети лица. По
същество на спора се изразява становище, че било установено поделото, че В.З.
не била автор на процесните две статии. На следващо място се посочва, че
авторът им, който не бил установен по делото, изразявал личното си мнение и
оценка, съобразно правото, гарантирано в Конституцията за свободно изразяване
на лично мнение. Прави се анализ на събраните по делото свидетелски показания
относно процесните статии. Цитира се практика на Върховния касационен съд и на
Конституционния съд на Република България. Моли се да бъде постановено решение,
с което да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендират се разноски.
В о.с.з. въззивницата, редовно
призована, се явява лично. Поддържа подадената въззивна жалба. Моли да й бъде
указано кои от нейните твърдения са доказани и кои не са, за да прецени дали
има и други доказателствени искания. Моли за отмяна на решението на районния
съд и уважаване на предявения от иск.
В о.с.з. въззивамата
страна, редовно призована, се представлява от адв. Т.. Поддържа подадения
отговор на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
По отношение на изявлението
на въззивницата в о.с.з. да й бъде указано кои от нейните твърдения са доказани
и кои не са, за да прецени дали има и други доказателствени искания, съдът
намира за нужно да отбележи, че в о.с.з. въззивният съд няма правото да
изразява становище по отношение на събраните по делото доказателства, респ.
дали същите установяват твърдените от страните факти, тъй като би се стигнало
да предварителна оценка на събрания по делото доказателствена материал.
Преценката дали събраните по делото доказателства установяват пълно и главни
релевантните по делото факти, следва да бъде осъществена при постановяване на настоящото
решение по същество на спора.
По предмета на така предявените искове:
Ищцата твърди в исковата си
молба, че на 18.03.2013г. в 9:39 ч. с интернет адрес:http://afera.bg/skandalno/39738.html
и на 29.08.2013 / 21:43 ч. с интернет адрес:http://afera.bg/mishena/48615.html
били публикувани журналистически статии на информационния сайт „Афера“, като
статиите я засегнали лично и за нея това било клевета, неотговаряща на истината
и обида. Освен това в статиите имало още неверни сведения и данни, които не били
проверени. Въззивницата е индивидуализирала заглавията на стаиите и обидните,
клеветнически и неверни изрази в тях, както следва:
1) „ЛЪЖЕЦЪТ Т.
НА К. ПРИЗОВАВА ЗА ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА С „ПРОВОКАТОРИ“! ГРУПИЧКАТА ПРАВИ
ДВИЖЕНИЕ „ГРАМАДА”, ЗА ДА ПРЕЛЕЕ ПАРТИЙНИ ГЛАСЧЕТА НА „ЗЕЛЕНИТЕ”„ съдържащо
следните изрази:
- „ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К.“
- „К. П., която пък заедно с К. Б.води лична битка, заради това, че им бе
платено от холандска фондация да се пънат да правят проект за крайбрежието на
Варна, заедно с маргиналната групичка“
- „На практика Т. и сватбарска компания“
- „Зелените обаче така и не успяха да вдянат, че във Варна около тази печална
групичка се мотат едва около 50-тина лица. А Варна е напълно наясно кои са К., Т.
и К. .“
- „Така лъснаха партийните цели на баш „революционерите“, които са се
засилили сватбарската към властта. И за съжаление го правят върху паметта за изгорелия
П.Г..“
2) „СПОНСОР НА
„ЗЕЛЕНИТЕ“ ГЕНОВЦИ И КАЛИНИ ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“ И ОПЛЮ СОФИЯ!“, съдържащо
следните изрази:
- „СПОНСОР
НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ ГЕНОВЦИ И КАЛИНИ ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“ И ОПЛЮ СОФИЯ!“
- „В репортаж на централните вечерни новини на БТВ „нехайно” и „случайно”
цъфна скандално известният холандец Р. Б., който дирижираше, спонсорирайки
кампанията срещу проекта Алея Първа в морската столица, за да пробута
собствените си архитектурни напъни, чрез печално известната във Варна арх. К. П.“.
- „ползвайки като маша печално прочулата се в морската столица с
еротичните си подвизи като кандидат-кметица на партията на зелените - арх. К. П..“
- „Конкурентния проект „Моят бряг“, движен от въпросната „зелена” К., съидейница
на кришнаря А. Г., проект, който некадърно бе прекопирал „Алея Първа”
- „Така лъснаха комерсиалната зависимост и интереси на партията на
„зелените“ и деятелката им арх. К. П., които не пропускат момент да крещят
режисирано срещу „Алея Първа”.“
Въззивницата излага в
исковата молба, че в публикациите се твърдят куп манипулации за проекта „Моят
бряг“, към който ищцата е била гост от страна на Община Варна и после домакин
на среща в Съюза на архитектите - Варна и никога не е работила по проекта или
получавала заплащане. Твърди, че проектът „Моят бряг” няма нищо общо с
реализацията на проекта „Алея първа“ от инвеститори и концесионери. Конкретни
инвестиции за строителство не са били обект на проекта „Моят бряг“. Счита, че
описаната връзка на ищцата с проекта по този начин е невярна. Сочи, че деянието
е сериозно и с дълготрайно последствие върху нея, нейни роднини, политически
колеги, симпатизанти и клиенти в качеството й на архитект на свободна практика,
а дейността на В.Т. срещу нея с подобни статии и интервюта в други медии е
дългогодишна от 2011 г., като това са само последните й две статии с такива
клевети и обиди. Ищцата твърди, че е граждански активна и публична личност,
основател заедно с неправителствената организация „ОЦОСУР“ на Ежегоден
граждански форум - Конференция по демокрация във Варна, който се провежда всяка
година. Желае да продължи и професионалната си реализация като свободно
практикуващ архитект, но нанесените й вреди са трайни, а деянието се повтаря
през годините при всяка нейна публична активност. На последните местни избори
не се кандидатирала за кмет, а само за общински съветник, като случилото се от
2011г. и през 2013 г. има принос за това да не желае да отдава сили от себе си
в кметска надпревара. Смята, че дейността на журналиста трябва да се подчинява
на внимателност, грижливост и обмисленост, които всеки един уважаващ себе си
редактор е длъжен и е могъл да се съобрази, подготвяйки статията си за печат,
като в конкретния случай това не е направено, а напротив подсилени са и са
украсени с ненужни епитети непроверени сведения. Така със статиите медията и
журналистът-съставител са разпространили обстоятелства, които не са истински и
с това унизили честа и достойнството и нанесли гореописаните негативни влияния
върху ищцата, близкия й кръг хора, а и цялото общество.
В депозирания отговор на
исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове, като счита същите
за недопустими и неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени като й бъдат присъдени
направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Излага в отговора следните
основания:
По допустимостта: Твърди,
че предявените претенции са недопустими, тъй като са предявени срещу ненадлежен
ответник. Оспорва твърденията, че е собственик на информационен сайт Афера и
автор на процесните статиите. Твърди, че отговорност следва да носи търговското
дружество собственик на сайта. Отделно от това твърди, че се касае за
наказателно производство, а не за такова по реда на ГПК. Твърди се, че
предявената евентуална претенция за предоставяне на „писмено извинение“, е
незаконосъобразна и недопустима, като моли производството по нея да бъде
прекратено и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърди, се че
описаното в исковата молба, касае евентуални права на трети за процеса лица,
като се описват в повечето случаи само собствени имена: „ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К.“*** е
напълно наясно кои са К., Т. и К. .“, „СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ ГЕНОВЦИ И
КАЛИНИ...“ и „скандално известният холандец Р. Б....“, „...кришнаря А. Г...“.
Излага се че по света има много хора със собствени имена К., Т., К. , Р. Б., А.
Г., като е недопустимо ищцата да брани правата им в Български съд на общо
основание без дори да описва противоправни действия осъществени именно от
ответницата спрямо конкретни персони - надлежни страни в граждански процес.
Твърди се, че статиите са израз на конституционното право на всеки гражданин да
изразява мнение и да го разпространява. Излага се, че всеки журналист е бил
длъжен виждайки през годините, че ищцата е била важна личност - Кандидат за
кмет на гр.Варна, член е на Управителния съвет на Съюза на архитектите в
България (САБ) -Дружество Варна, Член на Обществен Център за Околна Среда и
Устойчиво Развитие (ОЦОСУР) и преглеждайки редовно актуалната за периода
информация - разпространени видеоклипове, статии, публикации и др. да събере
същата и да я анализира и интерпретира и разпространи, за да могат гражданите
на Република България да са наясно с моралните качества, вкл. зачитането на
семейните ценности на видните личности, които претендират да ги представляват и
устояват интересите им в Община Варна и в Обществен Център за Околна Среда,
като се сочи, че евентуалният автор на твърдените от ищеца в исковата молба статии
е изложил мнение и изразил становище по вече изнесени факти в публичното
медийно пространство.
В съдебно заседание въззивницата,
чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли същите да
бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител. моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Моли за присъждането на разноски.
Въззивният съд следи служебно за допусимостта на
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части. Въззиваемата страна и
ответник в пъвоинстанционното производство, чрез своя процесуален представител
навежда твърдения за недопустимост на исковата претенция, като предявена срещу
ненадлежен ответник. Съдът по това възражение намира следното: процесуалната
легитимация на ответника следва от наведените твърдения от ищеца в исковата молба.
В този смисъл заявеното от ищеца спорно право обуславя не само неговата
процесуална легитимация, но и процесуална легитимация на ответника. В случая,
ищцата К.М. е предявила иск лично срещу В.Т.З. с твърдения, че е автор на две
журналистически статии, които съдържат обидни и клеветничиски изрази, конкретно
индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба. Дали ответницата
е автор на статиите и ако е автор – дали статиите съдържат думи или изрази,
които представляват обида или клевета по отношение на ищцата, респ. дали са
налице всички елементи от деликтния фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, е
въпрос по същество на материалноправния
спор.
Ето защо следва да се
приеме, че решението на първоинстанционния съд е допустимо и не следва да се
обезсилва, респ. делото – да се прекратява.
ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено
от по същество следното:
К.Т.М. е предявила
осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане В.Т.З. да заплати
сумата от 5001.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от изготвени от
ответницата две статии публикувани в електронния сайт “afera.bg”, съдържащи
обидни и клеветнически изрази, уронващи честта и достойноството на ищцата.
За да бъде основателна
исковата претенция, ищцата носи тежестта да докаже, че е осъществен следния
многоелементен фактически състав на чл. 45 от ЗЗД с оглед конкретиката на
настоящия материалноправен спор: 1) че в интернет пространството са публикувани
две статии на информационния сайт „afera.bg”;
2) че ответницата е автор на процесните две статии; 3) че статиите,
съдържат изрази, които представляват обида и/или клевета; 4) деянието да е
извършено виновно, което се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД; 5) че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – уронване на нейната
чест и достойнство; 6) че е налице пряка причинно-следствена връзка между
деянието и вредите.
Тежестта да докаже
гореописаните юридически факти лежи върху въззивницата по делото, съобразно
разпределената от районния съд доказателствена тежест. Неустановяването, респ.
недоказването, на който и да е от тези юридически факти от хипотезиса на чл. 45
от ЗЗД, не може да доведе до възникване на последиците, предвидени в нейната
диспозиция – ангажиране на гражданската отговорност на ответницата.
В случая, следва да се
приеме за доказан първият елемент от състава на чл. 45 от ЗЗД, а именно факта
на публикуването на процесните две статии в сайта „afera.bg”, със следните заглавия и
изрази, предмет на изследване в настоящото производство:
„ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К. ПРИЗОВАВА ЗА ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА С „ПРОВОКАТОРИ“!
ГРУПИЧКАТА ПРАВИ ДВИЖЕНИЕ „ГРАМАДА”, ЗА ДА ПРЕЛЕЕ ПАРТИЙНИ ГЛАСЧЕТА НА
„ЗЕЛЕНИТЕ”, съдържащо следните изрази, предмет на въззивна
проверка:
- „ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К.“
- „К. П., която пък заедно с К. Б.води лична битка, заради това, че им
бе платено от холандска фондация да се пънат да правят проект за крайбрежието
на Варна, заедно с маргиналната групичка“
- „На практика Т. и сватбарска компания“
- „Зелените обаче така и не успяха да вдянат, че във Варна около тази
печална групичка се мотат едва около 50-тина лица. А Варна е напълно наясно кои
са К., Т. и К. .“
- „Така лъснаха партийните цели на баш „революционерите“, които са се
засилили сватбарската към властта. И за съжаление го правят върху паметта за
изгорелия П.Г..“
2) „СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ ГЕНОВЦИ И КАЛИНИ ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“ И
ОПЛЮ СОФИЯ!“ съдържащо следните изрази, предмет на въззивна
проверка:
- „В репортаж на централните вечерни новини на БТВ „нехайно” и
„случайно” цъфна скандално известният холандец Р. Б., който дирижираше,
спонсорирайки кампанията срещу проекта Алея Първа в морската столица, за да
пробута собствените си архитектурни напъни, чрез печално известната във Варна
арх. К. П.“.
- „ползвайки като маша печално прочулата се в морската столица с
еротичните си подвизи като кандидат-кметица на партията на зелените - арх. К. П..“
- „Конкурентния проект „Моят бряг“, движен от въпросната „зелена” К.,
съидейница на кришнаря А. Г., проект, който некадърно бе прекопирал „Алея
Първа”
- „Така лъснаха комерсиалната зависимост и интереси на партията на
„зелените“ и деятелката им арх. К. П., които не пропускат момент да крещят
режисирано срещу „Алея Първа”.“
Горният факт се установява
пълно и главно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните по делото. Експертизата посочва, че двете статии с процесното
съдържание, са били публикувани в уеб сайта afera.bg. Първата статия със заглавие „ЛЪЖЕЦЪТ Т. НА К. ПРИЗОВАВА ЗА ФИЗИЧЕСКА
РАЗПРАВА С „ПРОВОКАТОРИ“! ГРУПИЧКАТА ПРАВИ ДВИЖЕНИЕ „ГРАМАДА”, ЗА ДА ПРЕЛЕЕ
ПАРТИЙНИ ГЛАСЧЕТА НА „ЗЕЛЕНИТЕ”, е била публикувана на 18.03.2013 г., а
втората „СПОНСОР НА „ЗЕЛЕНИТЕ“ ГЕНОВЦИ И
КАЛИНИ ЦЪФНА ПО BTV КАТО „РЕНЕ“ И ОПЛЮ СОФИЯ!“ - на 29.03.2013 г. Ето защо
съдът намира този факт за безспорно установен.
По делото, обаче, не се
установява по категоричен начин, следващия кумулативно изискуем юридически
факт, че именно ответницата е била автор на процесните две статии. Показанията
на свидетеля Т. Николов не установяват по какъвто и да е начин, че именно
въззиваемата е изготвила двете статии. Показанията му са без конкретни
твърдения, свързани с авторството на публикациите. Свидетелят навежда общи изявления,
свързани с участието му с въззиваемата в предаване по телевизия „Нова“, за
отношенията му с нея, както и за наличието на други публикации в сайта „afera.bg”, свързани с него. Най-общо
посочва, че имало статии в сайта „afera.bg”,
относно въззивницата и че същите съдържали недоказани, безпочвени информации.
Коментира се и верността на съдържанието на двете статии, предмет на настоящото
производство. Тези показания, обаче, не изясняват основния спорен по делото
факт, а именно дали въззиваемата е автор на процесните две публикации.
Със същата доказателствена
стойност са и показанията на св. Владислав Павлов, съпруг на въззивницата, към
моментна на публикуване на статиите през 2013 г. Свидетелят изразява становище,
свързано с тяхната вярност, изтичането в интернет пространството на видеоклип с
участието на съпругата му и за негативните им последици върху нея в личен и
професионален план. Сам заявява, че не знае кой е автор тези статии,
На следващо място, от
показанията на третия свидетел – св. Г. А., също не се изяснява релевантния за
спора факт, свързан с авторството на статиите. Показанията му са свързани само
с участието му в „изтеклия“ в интернет клип с въззивницата и какви са личните
му отношения с нея.
Последният свидетел Г. А. изнася общи факти, свързани с
въззивницата, по повод нейната политическа дейност и кандидатурата й за кмет на
гр. Варна, както и за коментирания вече от горните свидетели видео клип. Изразява
най-общо, без конретика, предположение, че въззиваемата пише статии в сайта afera.bg.
По делото е представен
протокол от открито съдебно заседание, преведено на 08.12.2017 г. по гр.д. №
17968/2017 г. по описа на ВРС, в което заседание въззиваемата е била разпитана
по делегация, във връзка с гражданско дело, образувано в Софийски районен съд. Съгласно
практиката на ВКС, изявленията на въззиваемата, обективирани в протокола могат
да имат висока доказателствена стойност, само ако съдържат неизгодни за нея факти,
които следва да се ценят наред с всички доказателства по делото – В този смисъл
решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о.; решение № 69
от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III г. о. и решение № 22 от
19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
На зададените й въпроси, въззиваемата
не оспорва най-общо, че е публикувала статии, свързани по един или друг начин с
въззивницата. От текста на протокола може да се направи заключение, че въззиваемата
говори за изготвени от нея публикации в периода 2009 г. – 2011 г., докато
процените две са през 2013 г. Налице е признание, че въззивницата е публикувала
през 2011 г. статия, свързана с въззивницата по повод „изтекъл“ клип в интернет
със сексуално съдържание, която статия, не е предмет на настоящото дело и не
може да доведе автоматично до извода, че ответницата е автор на и процесните статии
през 2013 г.
На конкретно зададения
въпрос, дали въззиваемата е наричала въззивницата „печално известната“, „печално
прочулата се“, „ползвана като маша“,
приписвала ли й е „комерсиална зависимост
и интереси“, посочвала ли е, че „води
лична битка заради това, че й било, платено от холандска фондация да се пъне да
прави проект за крайбрежието на Варна“, които изрази са част от
съдържанието на една от процесните статии, въззиваемата е отговорила, че не
може да каже дали е била автор на тези изрази, тъй като нямала спомен какво е
писала преди 10 години – „…от къде да
знам какво съм писала….възможно е…не мога да си спомням какво съм публикувала
това е преди 10 години“. Тези изявления не могат да се квалифицират като
признание, че въззиваемата е автор на конкретните цитирани изрази, доколкото,
казаното от нея е само изразено предположение, породено от липсата на спомени,
с оглед изтеклия значителен период от време, без, обаче, да се съгласява, респ.
да признава, този факт.
Ето защо, съдът счита, че в
представения протокол не се съдържа ясно и недвусмислено признание на
въззиваемата, че е автор на процесните две журналистически статии. Изявленията
на въззиваемата страна, обективирани в представения протокол, са недостатъчни, за да се приеме пълно и
главно този релевантен по делото факт. Въззивницата носи доказателствената
тежест да установи, че въззиваемата е автор на тези две статии, поради което
доказването на този факт от нейна страна, съгласно теорията и съдебната
практика, е винаги пълно и главно, поради което следва да бъде осъществено по
категоричен начин. Извънсъдебните изявления на ответницата, обективирани в протокола,
не създават сигурно убеждение в съда за установяването на този спорен по делото
юридически факт. А решението на съда не може да почива на предположения досежно
съществуването на релевантните по спора факти. Следва да се приеме, че
представеният съдебен протокол е недостатъчен, установяване на авторството на
статиите, тъй като по делото липсват други доказателства в негова подкрепа.
Авторството на деянието, не
се установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която
се установява, че двете статии са публикувани от административен потребител с
наименование “afera”, като не може да се установи кое е физическото лице,
използващо това потребителско име. Следва да се отбележи, че дори и да беше
установено кой точно е „качил“ статиите в интернет, това само по себе си не
означава, че същият е и автор на публикациите. В този смисъл, съдът счита, че
авторът на статиите – този който е изготвил съдържанието им – и лицето, което
ги е публикувало в интернет пространството, може да са две различни физически
лица.
Ето защо, след преценката
на събраните гласни, писмени доказателства и СТЕ, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност, следва да се приеме за недоказвано авторството на
процесните две журналистически статии, пибликувани в електронния сайт afera.bg през 2013 г.
По отношение на евентуално
наведеното основание за ангажиране на отговорността на въззиваемата в
качеството й на главен редактор на информационния сайт afera.bg, от представения по делото
горецитиран протокол за проведен на 08.12.2017 г. разпит на въззиваемата по
делегация, последната изрично и недвусмислено заявява, че е главен редактор на
сайта „аfera.bg”. Това,
обаче, е признание на въззиваемата към 2017 г., като не е ясно дали същата е
имала това качество към 2013 г. в периода на публикация на процесните статии.
Въпреки това, независимо, дали въззиваемата е имала качеството на главен
редактор на сайта „аfera.bg” към 2013 г., съдът намира, че нейната деликтна отговорност
не би могла да бъде ангажирана по следните съображения:
Върховният касационен съд е
дал по реда на чл. 290 от ГПК разрешение на въпроса отговаря ли главният
редактор на едно печатно издание (а не неговият издател) за вреди от публикуван
неверен журналистически материал. Върховният съд е посочил, че на този въпрос
следва да се отговори въз основа на общоприетото тълкуване на разпоредбите на
чл.45 ал. 1 и чл.49 от ЗЗД. Отговорност за вреди от лично поведение се носи
тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна
връзка от него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира.
Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод
извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на
работата. Поначало главният редактор на едно печатно издание не е работодател
на журналистите в изданието. Той не е възложител на тяхната работа, тази работа
се възлага от лицето, което се явява издател. Затова главният редактор на
изданието не може да бъде държан
отговорен за изнесената от журналиста информация на основание чл. 49 от ЗЗД,
такава отговорност носи издателят. Главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и
противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че
разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови, а не на автора
на статията, действия. Такъв например би бил случаят, в който против волята на
автора на статията главният редактор внесе в съдържанието й злепоставяща
определени субекти информация, защото в този случай разпространител на тази
информация (въпреки формалното авторство на статията) би се явил главният
редактор, а не журналистът. Такъв би бил й случаят, в който въпреки съзнанието
за неверност на информацията в статията, главният редактор разпореди
публикуването й. Но за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без
намеса и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието
не отговаря нито по реда на чл. 45 ал.1, нито по реда на чл.49 от ЗЗД – в този
смисъл Решение №
147/18.01.2011 г. по гр.д. № 1640/2010 г. на ВКС.
В настоящия случай, няма
данни въззиваемата, в качеството й на главен редактор, да е извършила лично
действия по съставяне на двете статии, нито да е наредила публикуване на
процесните статии – подробни аргументи за липсата на авторство съдът изложи
вече по-горе в мотивите на настоящото решение. Ето защо следва да се приеме, че
не може да бъде ангажирана личната отговорност на въззиваемата на основание чл.
45 от ЗЗД нито в качеството й на автор на статиите, нито в качеството й на
главен редактор.
От приетата по делото
експертиза, се установи, че собственик на домейна
„afera.bg” към
процесния период на публикуване на статиите e „Афера“ ЕООД. Именно дружеството следва,
в качеството му на възложител и издател, да отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД
за публикуваните в притежавания от него сайт afera.bg, журналистически статии,
съдържащи обидни думи или изрази. „Афера“ ЕООД, чрез своите длъжностни лица,
носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е
резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Издателят „Афера“ ЕООД,
чрез своите длъжностни лица, определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и носи отговорност на основание чл. 49 от ЗЗД в качеството му на
възложител на работата по съставяне, подбор и публикуване на електронни
материали – в този смисъл Решение № 581/30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г.
на ВКС, Решение № 404/13.07.2010 г. по гр.д. № 907/2009 г. на ВКС.
От горното следва да се
приеме, че отговорността на въззиваемата, в качеството й на едноличен
собственик на капитала на „Афера“ ЕООД и управител не може да бъде ангажиранa, тъй като дружеството е отделно и
самостоятелно съществуващ правен субект, вън и независимо от неговия членствен
състав.
В заключение:
С оглед недоказване по
делото на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на
гражданската отговорност на въззиваемата, исковата претенция се явява
неоснователна само на това основание. Поради тази причина е ненужно да се
проверява дали са доказани останалите елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност, уредена в чл. 45 от ЗЗД.
Предвид съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд,
с което е отхвърлен предявения иск, следва да бъде следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивницата
следва да бъде осъдена дазаплати на въззиваемата страна, направените разноски
за заплатен адвокатски хонорар в размер на 450.00 лева, съобразно представения
по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 670/18.02.2019
г., постановено по гр. д. № 2577/2018г. по описа на РС-Варна, 30 състав.
ОСЪЖДА
К.Т.М. с ЕГН:********** да заплати на В.Т.З. с ЕГН: *********** сумата от
450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: