Решение по дело №2310/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 януари 2019 г. (в сила от 6 февруари 2019 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20184430202310
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

17.01.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2310 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-003004 /22.06.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на         Й.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.183 ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП;

-         на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.24 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН е съставен в разрез с чл.40 ал.1 ЗАНН; АУАН и НП не съдържат ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Отделно от това, оспорва НП и по същество като счита, че не е нарушил разпоредбите на чл.6 т.1 ЗДвП и чл.24 ал.1 ЗДвП. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и изложените в нея съображения, като пледират за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0665611 /08.06.2018г. от страна на Д.А.Х. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н.З.И., както и на нарушителя – Й.Д.П.. Съставен е за това, че на 08.06.2018  г. около  09:20 часа в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“***“ и пл.“***“, като  водач на автобус  ***, извършва следното: 1. при движение по улица „***“ не спазва разпоредбите на пътни знаци, поставени при въведена временна организация на движението –/поради ремонтни  дейности/ - Г2 /“Движение само надясно  след знака“/ и  В1 /“Забранено е влизането на ППС“/ - нарушения по чл.6 т.1 ЗДвП; навлиза в забранена отсечка по улица „***“, като в района на горепосоченото кръстовище, непосредствено пред автобусен вход на Автогара Плевен, рязко намалява скоростта, като не се съобразява с пътниците, пътуващи в автобуса, за да пропусне правилно движещите се МПС, при което реализира ПТП е леко ранен седящ пътник в автобуса  - нарушение по чл.24 ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; такива не са представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Й.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.24 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 12 от делото/. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По-конкретно, разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗДвП не се явява нарушена от това, че АУАН е съставен от полицейски служител – и свидетел по АУАН е също такъв служител – които не са присъствали на извършване на нарушението; споменатата правна разпоредба допуска свидетели да бъдат както лица, присъствали при извършване на нарушението, така и такива, присъствали при неговото установяване, какъвто е и настоящия случай. На следващо място, както съставеният АУАН, така и издаденото НП съдържат ясно и детайлно описание на приетите нарушения и обстоятелствата при тяхното извършване, поради което разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН също не се явяват нарушени.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.А.Х., Н.З.И., Т.П.А., обяснения на жалбоподателя Й.П., както и писмени доказателства /л.7 – 8, л.21, л.31 – 35, л.41 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на всички разпитани по делото свидетели. Между тях липсват противоречия; липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от свидетелите са тенденциозни.  Показанията на свидетелите Х., И. и А. са изцяло в потвърждение на фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН и издаденото НП. Показанията на посочените свидетели взаимно се потвърждават, като в тяхна подкрепа са и представените от страна на ОБЩИНА ПЛЕВЕН писмени доказателства – заверени преписи на Заповед №РД-12-151/05.04.2018г. за временна организация на движението /ВОД/ по улиците „***“ и „***“ в гр.ПЛЕВЕН, за периода 08.05. – 04.09.2018г. и схема на ВОД по ул.“***“ за същия период; в очертаната насока е и представения по делото препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Единственият доказателствен източник, който до определена степен влиза в противоречие със споменатите вече доказателствени материали, формиращи хармонична съвкупност, са обясненията на жалбоподателя Й.П.. Последният не взима отношение във връзка с твърдяното несъобразяване с пътни знаци Г2 и В1, а отбелязва единствено, че лекият автомобил, който е навлязъл от дясната му страна, не е бил на разрешаващ сигнал от светофарната уредба, обратно – за управлявания от П. автобус, сигналът е бил „зелен“. Така изнесената от страна на жалбоподателя теза, не може да бъде възприета. От представените от страна на ОБЩИНА ПЛЕВЕН писмени доказателства е видно, че е създадена временна организация на движението в коментирания пътен участък, с надлежно поставени знаци, в т.ч. – Г2, В1, Г3. Показателно е, че както беше отбелязано, дори показанията на ангажирания от страна на защитата свидетел - Т.А. – са в подкрепа на изложените в АУАН/НП факти и обстоятелства. Нещо повече, свидетелката заявява: „При навлизане в автогарата имаше някакъв знак - „забранено“, аз много знаците не ги познавам, но светофара светеше „зелено“. По принцип можеше да се мине покрай „Мола“, но понеже там движенето е много по- натоварено  и закъснявахме с графика и затова колегата мина оттам.“. Следователно, навлизането в забранена отсечка от ул.“***“ е напълно съзнателно от страна на водача П. и не са налице каквито и да било основания да се приеме, че неговото поведение в случая е било съобразено с въведената временна организация на движението, а напротив – създало е предпоставки за настъпване на ПТП; впрочем, появата от дясната му страна на неустановен лек автомобил не може да се приеме за изненадваща, при положение, че от представената схема на ВОД е видно, че е налице знак Г3 непосредствено преди входа за автобуси на АВТОГАРА ПЛЕВЕН, т.е. движението на същия лек автомобил не може да се приеме за незаконосъобразно, защото е в съответствие с така поставения пътен знак. Ето защо, като неубедителни, обясненията на жалбоподателя не могат да бъдат взети предвид като достоверен доказателствен източник, а Съдът приема, че същите са проява единствено на правото на защита на жалбоподателя.

В съответствие с тези съображения, Съдът намира за доказана по категоричен начин приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка, предадена по-горе и няма да я преповтаря; налага се да бъде отбелязано и това, че презумпцията по чл.189 ал.2 НПК не се явява оборена.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“ Видно е, че в процесния случай, като водач на посоченото по-горе МПС, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да съобразява своето поведение с пътните знаци – в случая Г2 и В1; нещо повече, несъобразяването с тях е създало реални условия за настъпване на ПТП. В този смисъл, нарушението по чл. 6 т.1 ЗДвП е налице и Съдът приема същото за доказано по убедителен начин.

От друга страна, съобразно чл.24 ал.1 ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.“. От приетата фактическа обстановка следва, че като водач на автобус  ЕВОБУС 0530 с рег.№ ЕН 3140 КН, жалбоподателят действително е намалил рязко скоростта на управляваното МПС – и в резултат, за един от пътниците от автобуса са настъпили леки травматични увреждания. Споменатото рязко намаляване на скоростта обаче е било породено именно от необходимостта да се предотврати транспортно произшествие с неустановен лек автомобил, идващ от дясната страна на управляваното от жалбоподателя превозно средство. Вярно е, че предпоставките за ПТП са създадени изцяло от страна на Й.П. – в резултат от несъобразяването с пътни знаци Г2 и В1 и навлизането в забранена отсечка от ул.“***“. Дори в този случай обаче, рязкото намаляване на скоростта се явява оправдано, предвид безусловната наложителност да бъде избегнат сблъсък с друго МПС, а оттам – потенциалното настъпване на множество и по-тежки последици за живота и здравето на лицата. С други думи, рязкото намаляване на скоростта в процесния случай не само е било необходимо, а на практика е единствено приемливият подход, с оглед гарантиране безопасността на движението, като поведението на жалбоподателя е съобразено именно с точния смисъл на разпоредбата на чл.24 ал.1 ЗДвП.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали административното нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП и също така - правилно административнонаказващият орган е наложил административни наказания на основание чл.183 ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Размерът на тези наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като посочената административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определена санкция, която е коректно съобразена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Ето защо, в очертаната част, НП следва да бъде потвърдено. От друга страна, както беше отбелязано по-горе, нарушение на чл.24 ал.1 ЗДвП не е налице и в частта, в която е наложено административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, Наказателното постановление се явява неправилно. Поради това, в същата част, Наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0938-003004 /22.06.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на Й.Д.П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.24 ал.1 ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-003004 /22.06.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на Й.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.183 ал.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: