№ 13931
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110160555
по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване от
„П...“ АД, ЕИК: .. против И. К. Ц., ЕГН: ********** положителни
установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 400, 00 лв. – непогасена главница по договор
за кредит; 225, 75 лв. – възнаградителна лихва за периода 27.04.2018 г. –
14.04.2021 г.; 60, 00 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост; 1, 33 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
15.04.2021 г. – 26.04.2021 г. Претендират се и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че по силата и при условията на Договор за издаване на
кредитна карта № .. от 31.01.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от
08.10.2007 г., бил отпуснат банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 400,00 лв. Кредитополучателят усвоявал и
погасявал многократно предоставения кредит, но считано от 19.09.2009 г.,
преустановил плащанията, настъпила забава в изпълнението, като кредитът
продължавал да бъде просрочен и към настоящия момент. Поради тази
причина ищецът изпратил до ответника покана чрез ЧСИ С.Я., получена от
длъжника на 13.03.2021 г., в която се заявявало, че при неизпълнение на
просрочените задължения в 7-дневен срок от получаване на поканата,
кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Поради продължаващото
неизпълнение предсрочната изискуемост била обявена, считано от 15.04.2021
г. На 27.04.2021 г. в СРС било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 23891/2021
1
г. по описа на СРС, 153 с-в. Била издадена заповед за незабавно изпълнение,
срещу която длъжникът възразил своевременно, поради което се предявяват
настоящите установителни искове. Претендират се разноски в исковото и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
оспорва основателността на иска. Ответникът твърди, че не бил в договорно
правоотношение с ищеца и не е усвоявал процесния кредит. Навежда
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца суми. Оспорва представеното извлечение от
счетоводните книги на ищцовата страна с твърдение, че нямало данни за
редовността на воденото от кредитора счетоводство. Посочва още, че клауза
от общите условия на ищеца за рекламация била нищожна, като
неравноправна. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва, тъй като
липсвали доказателства за изискуемостта на главното вземане и за изпадането
на длъжника в забава. Ответникът оспорва и претендираните разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 60 лв. с аргумент,
че не се доказвало основанието за начисляване на тази сума.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже по делото следните правопораждащи
факти: 1/ по иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по издаване на револвираща кредитна карта и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер.
С оглед възражението на ответната страна за давност, ищецът следва да
докаже наличието на факти, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок за главниците. 2/ по иска с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размерът на
обезщетението за забава за посочения период.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
Видно от представения към исковата молба договор за издаване на
кредитна карта № .. от 31.01.2007 г., сключен между „П...“ АД (в качеството
на издател) и И. К. Ц. (в качеството на оправомощен държател), „П...“ АД се е
задължило да открие и води банкова сметка на титуляра и да издаде към нея
кредитна карта без депозит -.., класическа, като титулярът има право да
използва кредитен лимит в размер до 400 лева, който може да бъде усвояван
при условията и реда на Общите условия на „П...“ АД за издаване и ползване
на международни кредитни карти без депозит М.. и -... Съгласно чл. 3 от
договора срокът за ползване на овърдрафта е до 31.01.2009 г., а според чл. 6
от договора за предоставения овърдрафт оправомощеният държател заплаща
2
на банката промоционален фиксиран лихвен процент за първите 3 отчетни
периода в размер на 0.75 % на месец и за остатъка от срока на договора в
размер на 1.5 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща
датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна
сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до
датата на падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на
договора, лихвеният процент начисляван съгласно договора, се равнява на
годишна лихва в размер на 15.75 % за първата година и 18.00 % за
следващата. Договорът представлява частен диспозитивен документ, носещ
подписа на ответника, предвид което на основание чл. 180 ГПК се ползва с
формална доказателствена сила, а именно удостоверява, че изявленията,
които се съдържат в него, са направени от лицето посочено за автор.
Следователно, налице е валидно облигационно отношение между страните по
сключения договор за кредитна карта, респ. възражението на ответника за
липса на договорно отношение е неоснователно.
По делото е представен анекс от 08.10.2007 г. към договора за издаване на
кредитна карта, като съобразно чл. 2 от анекса договорът се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на
Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип М.. и -... Съгласно чл. 36.1 от Общите условия от 17.04.2007 г.
срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.
Съгласно чл. 36.4 от Общите условия от 17.04.2007 г. банката подновява
срока на валидност на картата служебно, като издава нова карта в срок до 10
дни преди изтичането на срока на валидност на предходната, като си запазва
правото да откаже да поднови картата, без да сочи мотиви за това.
Следователно от страна на оправомощения държател волята за
продължаване на договора може да се изрази и чрез мълчаливо съгласие.
Волята на кредитодателя обаче следва да бъде изразена чрез преиздаване на
кредитната карта и предоставянето на новата карта в срок не по-късно от 10
дни преди изтичане на валидността на старата карта за съхранение в
конкретен банков офис до поискване от кредитополучателя.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява да е
извършено последващо сключването на договора преиздаване на кредитната
карта. Индиция, че кредитната карта не е преиздадена е и обстоятелството, че
последната транзакция, осъществена от оправомощения държател е от
08.01.2009 г. Ето защо съобразно чл. 3 договорът е бил прекратен с изтичане
на първоначално уговорения срок – на 31.01.2009 г., от който момент всички
задължения по договора са станали изискуеми.
Съгласно заключението на приетата по делото счетоводна експертиза
ответникът е усвоил предоставения банков кредит под формата на овърдрафт
в периода от 05.02.2007 г. до 08.01.2009 г. в общ размер на сумата 1 265 лева.
3
Вещото лице е съобразило извършените погасявания по задължението, като е
изчислило, че в непогасения остатък по кредита към 19.09.2009 г. се включва
сумата 401,38 лв. главница, 213,43 лв. револвираща лихва за периода
27.04.2018 г. – 14.04.2019 г. и 1,33 лв. законна лихва за забава за периода
15.04.2021 г. – 27.04.2021 г. Според заключението в претендираната главница
са начислени и такси за картови операции и лихви в размер на 105,15 лева.
Посочените задължения са погасени по давност. Възражението на
ответника е основателно. Съгласно разпоредбите на чл. 4 и 7 ЗПК /отм./
срокът по потребителския кредит е този, с изтичането на който потребителят
е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорената улеснена форма на
плащане - отсрочено, разсрочено, лизинг и пр. Ако междувременно не
настъпи предсрочна изискуемост на кредита, от когато започва да тече
давностния срок, то след настъпването на падежа на всяка една от
погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо - чл.
114, ал. 1 ЗЗД и започва да тече приложимият в частност петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД – поотделно за всяка вноска от датата, на която
плащането е било дължимо /вж. Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК/. Правната уредба на договора за потребителски
кредит в ЗПК /отм./ дава възможност на страните да уговорят връщане на
кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението. Това
обаче не превръща договора в такъв за периодични плащания, нито определя
по-кратък срок за неговото погасяване, тъй като при периодичните плащания
отделните задължения, въпреки техния общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения /вж. Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК/, а при договора за потребителски
кредит с уговорени погасителни вноски отделните плащания са начин на
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. По
същността си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по
разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от
банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се
усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва
изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства
за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен
кредит, т. к. няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените
средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна
падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и
дължима лихва за ползване на средствата.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от когато се
счита предявен искът по чл. 422 ГПК, е подадено на 27.04.2021 г., с оглед на
което за погасени по давност следва да се считат всички задължения по
кредита за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 16.02.2016 г., като
се съобрази и периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през
4
който давност спрямо процесните вземания не е текла, предвид разпоредбата
на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./. Процесният договор за кредит е прекратен на 31.01.2009 г.
Последната дата, на която кредитополучателят е усвоил суми по договора е
08.01.2009 г. – 90 лв. съгласно експертизата, като съгласно раздел I, т. 1д от
представените по делото Общи условия, валидни към датата на сключване на
договора, „Падеж“ е датата, до която длъжникът е длъжен да погаси изцяло
задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата на
падежа се счита всяко 5 - то число от месеца, а ако то е неработен ден, датата
на падежа е първият следващ работен ден. Следователно всички усвоени
суми по кредита са падежирали преди 16.02.2016 г. Същевременно са
извършени доброволно две плащания по кредита - на 03.10.2013 г. в размер на
100 лв. и на 20.11.2013 г. в размер на 60 лв. По аргумент от разпоредбата на
чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността се е прекъсвала, доколкото същите
представляват признание от длъжника, относно дължимостта на сумите по
процесния договор за издаване на кредитна карта. Считано от последното
плащане, извършено на 20.11.2013 г. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок, който е изтекъл на 20.11.2018 г., доколкото по делото не се
установява друго прекъсване или спиране на давностния срок. Не е такова
обстоятелство и обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Това,
че банката не е предприела своевременно действия по прекратяване на
договора поради неизпълнение на задълженията на ответника и е упражнила
правомощията си да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем чак на
15.04.2021 г., т. е. след изтичане на петгодишната погасителна давност за
вземанията за главница по договора, не обуславя изискуемост на вземанията,
считано от тази дата. Подобно разбиране би означавало на практика да се
предостави възможност на кредитора едностранно да удължава срока на
погасителната давност на вземането, като „обявява“ предсрочна изискуемост
след изтичането на давността, което би довело до неравнопоставеност на
страните, в частност на кредитополучателя като икономически по слабата
страна в правоотношението. Както се посочи, заявлението е депозирано на
27.04.2021 г., с оглед на което претендираната главница е погасена по
давност.
По отношение на предявените лихви и такси е приложима разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. По тези съображения погасени по давност се явяват и
акцесорните претенции за лихви и такси.
Ето защо предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с право на разноски разполага ответникът.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на
5
разноски, но до приключване на съдебното дирене не са представени
доказателства за реално сторени такИ., поради което разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П...“ АД, ЕИК: .. против И. К. Ц., ЕГН:
********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
400,00 лв. – непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта №
.. от 31.01.2007 г., ведно със законна лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на
вземането; 225,75 лв. – възнаградителна лихва за периода 27.04.2018 г. –
14.04.2021 г.; 60,00 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост; 1,33 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
15.04.2021 г. – 26.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 12.05.2021 г. по ч. гр. д . № 23891/2021 г. на СРС, 153
състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6