Определение по дело №162/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 206
Дата: 18 април 2017 г.
Съдия: Женя Радкова Димитрова
Дело: 20173001000162
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 април 2017 г.

Съдържание на акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

No- 206

гр.Варна, 18.04.2017 г.

 

         Варненски апелативен съд, търговско отделение,  в закрито заседание, проведено в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

  ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ж.Димитрова в.т.д.162 по описа за 2017 година на ВAпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЕКСПИРИАН” ЕООД срещу решение № 958/30.12.2016 година по т.д.№ 626/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е осъдено „ЕКСПИРИАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир“ №2, ет.4, представлявано от управителя Борислав Кирилов Пантелеев, да заплати на „МИ-12“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, ул. „Топола“ №12, представлявано от управителя  Масис  Хачик Багдатян, сумата 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща част от дължимата съгласно чл.3.3 от сключения между страните договор за наем от 22.12.2015г. неустойка с обезщетителен характер, цялата в размер на 26 832,12 евро, както и сумата 4 800 лева (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че при формиране на правните си изводи, съдът не е тълкувал договорните разпоредби, в съответствие с действителната воля на страните. При тълкуване съдържанието на клаузата на чл.3.3. от договора, съдът е следвало да установи, че всички хипотези за възникване дължимостта на неустойката са свързани с наемния срок, като при липса на предаване на обекта липсва началната дата, от която започва да тече срока, респективно да се дължи неустойка. Началото на наемния срок е съществен елемент от фактическия състав, тъй като страните са го уговорили.  По отношение нищожността на договорената клауза поради накърняване на морала и добрите нрави, съдът е следвало да изложи подробни доводи, тъй като ограничението по чл.309 ТЗ не отменя общата забрана неустойката да не противоречи на добрите нрави. При преценка на уговореният размер и липсата на вреди, съдът е следвало да установи, че целта на така уговорената неустойка излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а би довела до неоснователно обогатяване на дружеството. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „МИ-12” ООД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3000 лева, съгласно приложен списък. 

Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з..

Няма направени доказателствени искания.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството в о.с.з. на 16.05.2017 година от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: