РЕШЕНИЕ№ 260105
гр. Перник 16.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Ива Цветкова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 209 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 386, ал.
2, вр. чл. 405 КЗ,
във връзка с чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът, И.А.Г., моли да бъде
осъден ответникът Застрахователна компания ЗАД „Армеец" АД, гр. С., да му
заплати сумата от застрахователно обезщетение за противозаконно отнетия л.а.
„БМВ 5ЕР ГРАН ТУРИЗМО РЕИХЕ" с рег.№ *** в размер на 25 500 лв. -главница
на иска, предявен частично от 27 000 лв., както и лихва за забава върху
главницата за периода от 08.11.2019 г. до окончателното плащане и направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ищецът като собственик на л.а.
„БМВ 5ЕР ГРАН ТУРИЗМО РЕИХЕ" с рег.№ *** е сключил договор за застраховка
„Каско" при ЗАД „АРМЕЕЦ" АД: застрахователна полица № ***, с период
на валидност 1 год., считано от *** г. Заплатена е начислената за съответния
времеви период застрахователна премия. В периода на валидност на застраховката
в *** за времето от 20,00 ч. на *** г. до 06,00 ч. на *** г. е бил отнет
противозаконно описания автомобил, за което ищецът е уведомил МВР и
застрахователя.
Въз основа на подадено от ищеца писмено уведомление е образувана ликвидационна
преписка по щета № *** при „Армеец" АД. Последният изискан от
застрахователя документ е представен на *** г. На *** г. ищецът получил от
ответника писмо, с което му се отказва плащане на застрахователно
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността му по имуществена застраховка
„Каско" на МПС. Твърди, че настъпилото събитие, представлява изрично
изключен от застрахователното покритие по полицата риск - застрахованият е
заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни по отношение на
застрахованото МПС, като съгласно т. 14.8 от ОУ това е изключение от
застрахователното покритие по полицата и застрахователя може да откаже
застрахователно обезщетение. В ОУ са договорени хипотези на изрично изключени
от застрахователното покритие по полицата рискове. Това са събития, при които
страните отнапред са се договорили, че са изключени от застрахователното
покритие по полицата и в тези случаи застрахователят не дължи плащане на
застрахователно обезщетение. Хипотезите на изключен риск са различни и не се
отъждествяват с хипотезите на неизпълнение на договорно задължение от страна на
застрахования. Позовава се на т. 14. -8 от ОУ ,съгласно която не се покриват пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или
вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие. Посочено е, че при
завеждане на претенцията, с приемо-предавателен протокол, ключът на
застрахованото МПС е предаден на представител на застрахователя.Този ключ е
предаден за проверка на „М Кар С." ЕООД, официален представител на марката
„БМВ" за България, като заключението след проверката е, че същият отговоря
на конкретния номер на рама, но последният ъпдейт /последните записани
технически данни от използвания ключ на автомобила/ не съвпада с посочените от
клиента ден и час на последно управление на автомобила.
Искът е оспорен и по размер, като застрахователят се позовава на чл. 386,
ал. 2 от КЗ.
В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане с
насрещни вземания, на основание т. 76 от ОУ, а именно от обезщетението да бъдат
приспаднати изплатените застрахователни обезщетения по полица № ***, доколкото
застрахованият не се е възползвал от правото му да дозастрахова МПС. Размерът
на изплатените обезщетения по процесната полица са в общ размер на 1 495,77
лв., от които изплатено застрахователно обезщетение по преписка по щета № *** -
1 280 лв. и по преписка по щета № *** - 215,77 лв.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа, и правна страна следното:
От приложената по делото застрахователна полица, се установява, че между
страните по делото е наличен сключен застрахователен договор "Каско” ,
като договорът за имуществена застраховка е със срок на покритие *** г.- *** г.
По силата на този договор е застрахован лекият автомобил, описан в исковата
молба. Съобразно постигнатите между страните уговорки ответното дружество се е
задължило да покрие всички рискове, сред които е кражба.
От постановление № 2182/17.10.2019 г. на прокурор от Районна прокуратура
- Перник, е видно, че е образувано досъдебно производство № 521/2019 г. по
описа на *** РУ МВР гр. П. за извършено на ***г. престъпление кражба по чл.195,
ал.1, т.12 вр. чл. 194, ал.
1 НК, отнасящо се за процесния автомобил, като наказателното
производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК. Поради това,че
извършителят не е открит.
По делото са приложени
уведомление- декларация и заявление, от които е видно, че на *** г. ищецът е
уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие, за което е образувана
преписка по щета № ***. Ищецът е декларирал, че е паркирал автомобила на ***г.
в 21,30 ч. в ***. От приемо предавателен протокол от ***г., се установява, че
ищецът е предоставил на ответното дружество един брой контактен ключ на
автомобила.
С писмо изх. № *** г. ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати
застрахователното обезщетение, тъй като е налице несъответствие на фактическата
обстановка при настъпване на застрахователното събитие и декларираното от
ищеца. След проверка на предадения ключ от оторизиран представител на марката е
станало ясно, че последният ъпдейт не съвпада с декларираните ден и час на
последно управление на автомобила.
По повод постъпило възражение на ищеца преписката е преразгледана и с
писмо от ***г. отново е постановен отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Като свидетел по делото е разпитан Н. Р. Р., който сочи, че през месец ***
г. ищецът е казал, че му е откраднат процесният автомобил, като обаждането е
било в деня след кражбата. Автомобилът бил паркиран пред къщата на ищеца и
на следващия ден го нямало. Свидетелят
установява, че ищецът е ползвал автомобила само за градски условия – да
придвижва съпругата си и детето си, да пазарува.
По делото е прието заключение на съдебно техническа експертиза, видно от
което към месец *** г. стойността на автомобила е 25 500 лева.
Вещото лице е посочило, че лекият автомобил не е въвеждан в експлоатация
в периода ***г. – ***г. Този извод е направен на база приложената по делото CBS
информация от „М Кар С.”, изготвена на база прочит на записаната информация в
контактния ключ на автомобила. В съдебно заседание вещото лице З. е посочил, че
при изготвяне на заключението си не е ползвал ключа от процесния автомобил, тъй
като не е успял да се свърже с представител на ответника. Изводите си вещото
лице е направило, след като в „М Кар С.” му е направена демонстрация как става
разчитането на информацията с ключ от друг автомобил.
По силата на чл. 408 , ал.1, т.3 от КЗ , застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие. Т.е. предпоставките за
постановяване на отказ са: неизпълнение на задължение по застрахователния
договор; това неизпълнение да е значително с оглед интереса на застрахователя;
съответното задължението, което не е било изпълнено да е предвидено в закон или в
застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие да е
следствие от неизпълнение на това задължение. Следователно не всяко неизпълнение
на задължение е основание за отказ за плащане, а трябва да се касае за такова
неизпълнение в резултат на което да е настъпило застрахователното събитие. В
този смисъл са и решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС,
решение № 185 от 5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., решение №
49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС и др.
В случая ответникът е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение на основание т.14.8 от ОУ към
застрахователния договор - поради несъответствие между декларираните данни
относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило събитието и установеното при разчитане на ключа на
автомобила.
В тежест на застрахователя е съгласно чл. 154 ГПК да докаже по безспорен
начин твърдяното неизпълнение на договорното задължение от страна на
застрахования. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Въз основа на
заключението на вещото лице не може да се приеме, че е доказано по несъмнен и
безспорен начин, че декларираното относно ищеца кога за последен път е
управлявал автомобила, не съответства на действителното положение. Този извод
вещото лице е направило на база начина, по който по принцип се разчита
информацията, съдържаща се в ключа, без обаче да е направено разчитане на ключа
от процесния автомобил, който ключ се намира у ответника и последният не е
направил необходимото, за да го предаде на вещото лице. Само съждението на
вещото лице, че по принцип тази информация се разчита коректно от оторизирания
представител на марката, не е достатъчно, за да се направи извод, че
застрахованият е предоставил неверни данни.
Нещо повече, застрахователят се позовава на приложената CBS информация от
„М Кар С.”, съобразно която автомобилът е приведен за последно в движение на ***г.,
а същевременно с отговора на исковата молба представя доказателства за
образувани две щети по същата застрахователна полица, по които на ищеца са
заплащани застрахователни обезщетения за застрахователни събития, настъпили на ***г.
и ***г. Т.е. към посочените дати застрахователят не е оспорвал факта, че
автомобилът се е намирал във владението на ищеца, което разколебава
достоверността на получената информация при разчитане на ключа, направено от „М Кар С.”.
Дори и хипотетично да се приеме, че е налице твърдяното от ответника
неизпълнение на т.14.8 ОУ, то не е установено, че в резултат на същото е
настъпило застрахователното събитие, а както се посочи, основание за отказ за
плащане е само това неизпълнение на договора от страна на застрахования, в
резултат на което е настъпило застрахователното събитие. Т.е. трябва да е
налице пряка причинна връзка между неговото поведение и застрахователното
събитие.
Предвид горното, съдът намира, че ответното дружеството не е ангажирало
доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е налице
фактическият състав на чл. 408, ал.1 т.3 КЗ, поради което и искът се явява
доказан по своето основание.
По силата на чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Тоест обезщетение се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл.
400, ал.1 КЗ. Въз основа заключението на
приетата съдебно техническа експертиза,
следва, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на
настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата от 25 500 лева, за колкото
и лева е предявен искът и следва да се уважи.
Направено е възражение за прихващане с насрещни вземания, на основание
т.76 от ОУ, а именно от обезщетението да бъдат приспаднати изплатените
застрахователни обезщетения по полица № ***, доколкото застрахованият не се е
възползвал от правото му да дозастрахова МПС. Размерът на изплатените
обезщетения са в общ размер на 1 495,77 лв., от които изплатено застрахователно
обезщетение по преписка по щета № *** - 1 280 лв. и по преписка по щета № *** -
215,77 лв.
Възражението е неоснователно.
В сключената между страните застрахователна полица, същите са договорили
застрахователна сума в размер на 27 000 лева. Последващите плащания на
обезщетения за частично погиване водят единствено до намаляване предела на
отговорността на застрахователя за вреди, доколкото в случая липсват
доказателства ищецът да се е възползвал от възможността но чл. 22.2.от ОУ да
дозастрахова имуществото. В случая размерът на изплатените обезщетения са в общ
размер на 1 495,77 лв., от които изплатено застрахователно обезщетение по
преписка по щета № *** - 1 280 лв. и по преписка по щета № *** - 215,77 лв.,
т.е. този размер, прибавен към пазарната цена на автомобила към датата на
застрахователното събитие не надхвърля договорената застрахователна сума.
Съгласно чл. 409 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ.
В т. 82 ОУ е установен 15 дневен срок, т.е. застрахователят изпада в забава
след изтичането на 15 дни след представяне на всички изискуеми документи от
застрахования. От приемателен протокол от ***г., се установява, че на
посочената дата е представен последният документ от ищеца и следователно от
този момент е започнал да тече 15-дневният срок, който е изтекъл на ***г., поради
което и от ***г. ответникът е изпаднал в забава и от тази дата следва да се
присъди законна лихва върху главницата.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 1 170 лв., а на адв.В. на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата , адвокатско възнаграждение в размер на 1 295 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
ЗАД „Армеец" АД, гр. С., да заплати на И.А.Г. с ЕГН ********** и съдебен
адрес *** сумата от 25 500 лв., предявени частично от общо претендирани 27
000 лв., представляващи застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“, инкорпориран в застрахователна полица № ***г. за настъпило за времето
от 20:00ч. на ***г. до 06:00ч. на *** г. застрахователно събитие „кражба“ на
лек автомобил л.а. „БМВ 5ЕР ГРАН ТУРИЗМО РЕИХЕ" с рег.№ *** в размер на,
ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2019
г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на
1 170 лв..
ОСЪЖДА Застрахователна компания
ЗАД „Армеец" АД, гр. С., да заплати на адвокат П.В. от С. адвокатска
колегия на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 295 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :