РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Р. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седемнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100040 по описа за 2021 година
Ищците Х.Л.. Х., А.А. Х. и Б. Х.Л.. от гр. Р., действаща чрез своите законни
представители Х.Л.. Х. и А.А. Х., и тримата чрез адв. Б.С. АК Р. твърдят, че на
21.09.2019 г. вследствие на ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК №
****, управляван от Р. Пл. Н. и лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ***, управляван
от Х.Л.. Х. е причинена смъртта на В. Х.Л. – дъщеря на първите двама ищци и сестра-
близначка на третата ищца. Вина за ПТП имала Р. Пл. Н., която при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № **** на АМ „Хемус“ в посока от гр. Варна към
гр. София нарушила правилата на ЗДвП, движейки се със скорост около 111 км/ч. В
района на км 345+700, в същата посока, със скорост около 71 км/ч се движел
управляваният от ищеца Х.Х. автомобил, в който имало четирима пътници. Водачът на
лек автомобил „Фолксваген Голф“ не забелязал своевременно движещият се пред него
в същата лента автомобил и при достигане на разстояние 10,6 м от задната част на
„Форд Фиеста“ задействал аварийно спирачната система на автомобила, но не успял да
предотврати удара с него и с предната дясна част ударил лявата задна част на лекия
автомобил „Форд Фиеста“, в който е пътувала В. Х.Л.. Вследствие това ПТП В.
починала. По повод извършеното деяние било образувано нак. производство и с
присъда по НОХД № 270/2020 на ШОС, Р. Пл. Н. е призната за виновна в това, че на
21.09.2020 г. в района на км 345+700 от АМ „Хемус“, в посока от гр. Варна към гр.
София, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № **** нарушила
правилата за движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 75, ал.1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинила смъртта на В. Х.Л., както и средни телесни повреди по
смисъла на чл. 129 НК на Х.Л.. Х., А.А. Х. и Г.Ч., всички от гр. Р., поради което и на
основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. чл. 342, ал. 1
НК и чл. 58а НК е осъдена на 2 години лишаване от свобода като на основание чл. 66,
ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от четири години.
Присъдата била влязла в сила на 27.11.2020 г.
1
Ищците твърдят още, че управляваното от Р. Пл. Н. МПС било застраховано
при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за периода, през който е извършено противоправното деяние -
причиняване на смърт при ПТП. Заявяват, че са спазили изискванията на чл. 380 КЗ
като оправили към застрахователя писмени застрахователни претенции, по които били
заведени щета № ********** за ищеца Х.Х., щета № ********** за ищеца А.А. и
щета № ********** за малолетната ищца. С писмо № 5549/25.09.2020 г. ЗД „Б.И. АД
отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищцата Б. Х.Л.. от гр. Р.,
действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х.. По отношение на
другите двама ищци в законовоопределения тримесечен срок не последвало плащане
от страна на застрахователя.
С исковата молба се твърди още, че Б. и В. като сестри – близначки били
изключително близки, поради което ищцата търпяла непоправими неимуществени
вреди, които били пряка и непосредствена последица от ПТП. Те се изразявали в
морални болки и страдания, както и в тежка психологическа травма с непредвидими
последствия. Твърди се още, че семейството на ищцата било много задружно, между
двете сестри имало създадена трайна и силна взаимна връзка. Били неразделни, заедно
играели, навсякъде ходели заедно, често се прегръщали, споделяли една стая.
Посещавали една група на детската градина и от сутрин до вечер неотлъчно били
заедно. Подкрепяли се и се защитавали една друга взаимно при нужда. Били опора една
на друга, много си приличали и трудно ги различавали.
Б. много трудно понасяла загубата на сестра си. Непосредствено след инцидента
не й казали, защото се притеснявали от реакцията й. Когато узнала истината, тя
започнала да плаче, изпаднала в истерия и дълго не можели да я успокоят, започнала да
сънува кошмари, да става и да върви на сън. Станала нервна и раздразнителна.
Наложило се да потърсят професионална помощ. Започнала да посещава психолог,
който да й помогне да преодолее тази психологическа травма. Станала разсеяна,
тревожна, неуверена, трудно се концентрирала, започнала да изпитва безпокойство. В
продължение на месеци всеки ден плачела за сестра си. И сега когато говорели за В. тя
започвала да плаче. Споделяла, че много й е мъчно за нея, затворила се в себе си.
През есента на 2020 г. Б. тръгнала на училище в първи клас. Там също плачела,
защото била свикнала да е със сестра си непрекъснато, още от раждането им и това да е
сама било непознато за нея усещане, което я стресирало. Много пъти споделяла, че се
чувства самотна, че й липсва В.. Все казвала, че ако Вижнан е още жива щели да ходят
заедно на училище и да сядат на един чин. Започнала и да се страхува да остава сама.
Страхувала се да не се случи нещо лошо и с родителите й. На рождения си ден Б. била
много тъжна, тъй като винаги го била празнувала със сестра си. Чувствала се самотна,
не се радвала както предни години. Този рожден ден вместо празник, бил за нея
изпитание. През лятото когато ходили на море отново говорела само за сестра си, какво
биха правили, ако била жива. Дори събрала миди и ги занесла на гроба й.
Неочакваната и нелепа смърт на В. причинила на сестра й Б. голям психически
стрес. Мъката й била неизмерима. Загубата понасяла особено тежко и предвид ранната
си възраст. Намира, че справедливият размер на обезщетение, който би възмездил
претърпените от ищцата неимуществени вреди е 80 000 лева. Претендира се тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 21.09.2019 г. до окончателното плащане, както и
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
2
Ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х. твърдят, че като родители на починалото дете В. им
били нанесени непоправими неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена
последица от ПТП. Заявяват, че В. и нейната сестра-близначка се родили на 11.12.2013
г. в гр. Тутракан след проведена инвинтро процедура. Били желани и дълго чакани
деца. Към датата на злополуката В. била на 5 години и целият й живот бил пред нея.
Била лъчезарно, тихо и скромно дете, а семейството им задружно. Ходели заедно
навсякъде, децата били смисълът на живота им. Смъртта на В. го променила напълно и
необратимо.
Ищецът Х.Х. твърди, че когато видял В. да лежи извън колата сърцето му се
свило от притеснение, но имал надежда, че ще се оправи до момента, в който видял да
покриват тялото й с одеяло. Изпитал неописуема болка и празнота, всичко пред него се
сринало. Било му много тежко, не бил на себе си. През деня останал с другата си
дъщеря, но когато останел сам плачел през цялата нощ. Не можел да заспи, сънувал
кошмари и до сега. Било му много трудно да организира погребението на детето си.
Ищцата А.А. Х. твърди, че разбрала за смъртта на детето си чак в болницата.
Изпаднала в шок и не можела да спре да плаче. Това продължило и след прибирането й
у дома. Поради получените травматични увреждания била на легло и не могла да иде
на погребението и да види за последен път дъщеря си.
И двамата ищци твърдят, че избягвали да обсъждат инцидента с близките си,
понеже им било трудно да говорят за това. И двамата страдали от безсъние, изпитвали
непоносима болка, измъчвали се от случилото се. Много трудно им било по празници,
защото тогава липсата на В. ставала още по-осезаема. Винаги когато говорели за
детето, сълзите им започвали да текат, не можели да контролират емоциите си. Било
им трудно да посрещат само едното дете от детска градина. Заявяват още, че през
учебната 2020/2021 г. В. трябвало да бъде в първи клас. Мечтаели за този ден, когато
щели да изпратят и двете деца на училище, как щели заедно да стоят и да си помагат.
Внезапната смърт на В. много ги променила. Станали затворени, раздразнителни,
тревожни и подтиснати. Изгубили радостта от живота. Тревожели се и за другата си
дъщеря, която трудно понасяла смъртта на сестра си. Всички започнали да посещават
психолог. Неочакваната смърт на детето им причинила голям психически стрес. Като
родители на починалата В. претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди
от нейната смърт като считат, че справедливия размер на обезщетения, който би
възмездил и би репарирал до известна степен претърпените от тях неимуществени
вреди възлиза на 200 000 лв. за всеки от тях. Претендират тези суми, ведно със
законната лихва, считано от 2.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б.И. чрез адв. Т.Д. е депозирал отговори
на исковата молба на Б. Х.Л.. от гр. Р., действаща чрез своите законни представители
Х.Л.. Х. и А.А. Х. и на исковата молба на Х.Л.. Х. и А.А. Х., с които оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. На първо място прави възражение за
съпричиняване на вредите като твърди, че към момента на процесното ПТП
пострадалата В. Л. е била на задната седалка без по отношение на нея да е използвана
предписаната в чл. 137б ЗДвП система за обезопасяване на деца, евентуално детско
столче за кола с обезопасителни колани към него, като при използване на такава
система травмите биха били по-леки. Заявява, че по отношение на малолетното дете не
бил упражнен задължителен постоянен и непрекъснат родителски контрол. Според
3
ответника в случая следва да се определи съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 2/3. Оспорва и твърденията на ищцата Б. Х.Л.. от гр. Р., действаща
чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х. за търпени неимуществени вреди
в претендирания обем – че й била причинена тежка психологическа травма с
непредвидими последици. Намира, че ищцата е била само на 6 години към датата на
ПТП и с времето психически може да преодолее иначе безспорно тежката загуба на
своята сестра-близначка. Оспорва наличието на особена връзка с починалата, както и
че е налице изключение, което е създало трайна и емоционална връзка между ищцата и
починалата й сестра, доколкото двете са били едва на 6 години към датата на ПТП.
Ответникът оспорва и твърденията на ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х. за търпени
неимуществени вреди в претендирания обем. Намира, че тежката им психологическа
травма била вследствие не само от смъртта на дъщеря им, но и от вината, която
изпитвали като родители поради факта, че не са положили дължимия родителски
контроли са нарушили чл. 137б и сл. ЗДвП като не поставили и не използвали система
за обезопасяване на деца в управлявания от ищеца Х.Х. автомобил. Оспорва
предявените искове за неимуществени вреди по размер, намирайки ги за силно
завишени, несъответстващи на реално претърпените от ищците вреди, на критериите за
справедливост и на практиката на съдилищата по сходни случаи. Намира, че при
определяне на размера на обезщетенията за тримата ищци следва да се съобразят
наведените от него доводи за наличие на съпричиняване, а по отношение на ищците
Х.Л.. Х. и А.А. Х. и тези за допуснати от тях нарушения по чл. 125, ал. 3 СК. Иска от
съда да отхвърли предявените искове, евентуално да намали размера на обезщетенията.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От представените удостоверения за раждане и за родствени връзки, издадени от
Община Р. се установява, че ищците Х.Л.. Х., А.А. Х. и Б. Х.Л.. са съответно родители
и сестра на В. Х.Л., поч. На 21.09.2019 г.
Между страните няма спор, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК №
****, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 21.09.2019 г., е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата,
при ответното дружество.
За процесното ПТП е било образувано и водено НОХД № 270/2020 г. по описа на
ОС Шумен като по него с влязла в сила на 27.11.2020 г. Присъда Р. Пл. Н. е призната
за виновна в това, че на 21.09.2020 г. в района на км 345+700 от АМ „Хемус“, в посока
от гр. Варна към гр. София, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК
№ **** нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 75,
ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на В. Х.Л., както и средни
телесни повреди по смисъла на чл. 129 НК на Х.Л.. Х., А.А. Х. и Г.Ч., всички от гр. Р.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, във вр. ал. 1, б. „в“, във
вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е осъдена на 2 години лишаване от свобода като на
основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок
от четири години.
4
Във връзка с доказване механизма на катастрофата и възраженията на
ответната страна за наличие на съпричиняване, както и за получените от починалото
дете травми, по делото е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и
съдебна – автотехническа експертиза, вещите лица по която дават следното
заключение:
При процесното ПТП ударът е настъпил между предната част на л. а.
„Фолксваген Голф“ и задната част на л. а. „Форд Фиеста“ като след него л. а. „Форд
Фиеста“ е продължил движението върху колелата си, косо напред и надясно, като е
изминал около 54 метра. Ударил се е с предната си лява част в дясната предпазна
ограда (мантинелата) на магистралата. Преобърнал се е по таван и е продължил
движението си, плъзгайки се по таван, напред по магистралата, като е изминал още
около 58 метра до мястото, на което е намерен. Вследствие от удара в предпазната
ограда и преобръщането на л. а. „Форд Фиеста“, от него е изпаднала В. Х.Л., която е
починала. Пътници в л. а. „Форд Фиеста“ са били: Г.Ч., А.А. Х., Б. Х.Л.. и близначката
й В. Л. Х..
В началото на удара с л. а. „Фолксваген Голф“ и непосредствено след него в л. а.
„Форд Фиеста“ е действало ускорение напред. Вследствие на това телата на
пътуващите в автомобила са се притиснали назад – към седалките. Този натиск е
намалявал до момента на удара на л.а. „Форд Фиеста“ с предна си лява част с
предпазната ограда (мантинелата). Този удар е накарал телата на пътуващите във
„Форд Фиеста“ да се придвижат напред и наляво. Преобръщането на автомобила по
таван е накарало телата да се придвижат надолу – към тавана на автомобила.
Съгласно Протокола за оглед на ПТП от 21.09.2019 г. не е установено на задната
седалка в л.а. „Форд Фиеста“ наличието на системи за обезопасяване на деца (детски
столчета). Според експертите, ако пострадалото дете е било осигурено със системи за
обезопасяване на деца „детски седалки за автомобили“, която включва комбинация от
гръдни ленти и надбедрена лента, възможността да изпадне от автомобила е била
много малка. Ако пострадалото дете е било осигурено със система тип „непълен клас“,
която предимно се състои само от столче за седалището на детето и в повечето случаи
то не е захванато неподвижно за основната седалка на автомобила, съобразявайки
положението му в автомобила – задната дясна седалка, възможността детето да
изпадне от автомобила е голяма. От голямо значение е и ориентацията на системата с
детето спрямо посоката на движение на автомобила.
Според вещите лица основните предназначения на предпазните колани са да спрат
движението на тялото напред при челен удар и да предодвратят изпадане на тялото от
автомобила. Ако В. Х.Л. е използвала обезопасителна система съгласно изискванията
на разпоредбата на чл. 137 г, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП със „система за обезопасяване на
деца” не е трябвало да изпадне от автомобила. При използване на система за
обезопасяване на деца при нея нямаше да настъпят същите травматични увреждания.
Не може да се определи обаче какви точно биха били те и колко тежки. Всички
установени травматични увреждания при починалото дете са причинени от действието
на твърди тъпи предмети, по механизмите удар, натиск и триене. Пострадалата е имала
удари в части от вътрешната част на автомобила, което обективно е отразено в
аутопсионния и огледния протокол. Общото сътресение на тялото също е оказала
въздействие върху вътрешните органи. Всички тежки травматични увреждания довели
5
до смъртта са получени в купето на автомобила вследствие на действието на
различните импулсни сили в хода на ударите и въртенето на автомобила. Смъртта на
детето е настъпила веднага след произшествието. В този случай всяко от уврежданията
участва в генезата на смъртта. При така изявените множество травми като
непосредствената причина за смъртта се приема острата кръвозагуба, причинена от
разкъсвания на голям кръвоносен съд и вътрешни органи в коремната кухина. Всяко
едно от получените травматични увреждания само по себе си би могло да доведе до
смъртен изход.
Комплексното разглеждане на уврежданията съпоставени с динамиката на
произшествието в различните негови етапи дава основание за най-общо разграничаване
на уврежданията на такива, получени в купето и травми при удар и плъзгане по
платното при изпадане на тялото от автомобила. Не би могло да се изключи и частично
наслагване на отделни увреждания. Кожните наранявания в хълбочно-коремната
област и разкъсванията по вътрекоремните органи, разположени на еднакво
хоризонтално ниво (черен дроб, далак задстомашна жлеза, долна куха вена) определят
като основен механизъм на получаване силен удар или натиск хоризонтално
/напречно/ в горния отдел на корема. Тези наранявания добре отговарят да са резултат
именно от пристягането и задържането на тялото от напречната част на предпазния
колан. Друга група пръснати и по-ограничени кръвонасядания и охлузвания в областта
на главата, седалището, слабините горните и долни крайници също могат да се
причислят към травмите, получени в купето на автомобила. Механизмите на тяхното
получаване са удари с или върху твърди неравни повърхности, а предимно
десностранната локализацията на този тип наранявания насочва към съответната
позиция на тялото като дясностоящ. Широките охлузвания по кожата в изпъкналите
области на лицето и гърдите в ляво и подобните по вид наранявания по левия горен
крайник характеризират травма, получена по механизма на триене по твърда широка
повърхност. Тези ожулвания добре съответстват да са получени в етап на плъзгането на
тялото по терена. В зоните и подлежащо на тези наранявания са констатирани
значително по-слабо изявени контузии в областта на главата, гърдите и крайниците.
Според експертите целта на предпазните колани е да задържат телата на
пътниците при удар в предно-задна посока. В конкретния случай поради силата и
посоката на удара /отзад напред и странично/ и фактът, че пострадалата е малко дете
най-вероятно коланът е обусловил тежките увреждания на коремните органи. В
последващия етап на конкретното произшествие /странично въртеливо движение на
колата около надлъжната й ос/ коланът не може да изпълнява своите функции
ефективно, като е възможно изплъзване на тялото. Вещите лица дават заключение, че
най-вероятно детето, пътуващо на задната седалка в дясно В. Л. Х. на 5 г. /ръст 125 см./
е било с поставен предпазен колан. Въпреки това, поради спецификата на
произшествието, това не е могло да предотврати получаването на тежки травми довели
до смъртта. Предпазният колан не е бил съгласно изискванията разпоредбата на чл. 137
г, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП със „Система за обезопасяване на деца” /система за
обезопасяване/. Не може да се изключи възможността увреждания на вътрешни органи
в коремната кухина и при използване на система за обезопасяване - детско
столче. Тези увреждания обаче не може да са същите. Възможно е да бъдат изразени в
по-лека степен.
В извършената съдебномедицинска аутопсия за детето е отразен ръст 125 см.
Теглото е отразено само при извършеното антропометрично изследване при д-р Г..
6
Ръстът е в нормата, а теглото е в горната граница за възрастта. При тези данни според
експерта детето е трябвало да бъде обезопасено със „Система за обезопасяване на
деца” съгласно разпоредбата на чл. 137 г, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че смъртта на В. е оказала силно травматично влияние върху сестра й
Б.. В поведенчески и емоционален план при детето са настъпили промени, които касаят
завишени нива на стрес, тревожност и депресивна симптоматика, както и силно
затруднени адаптивност, социализация и комуникативност. Според експерта, при Б.Л.
се откриват маркери за настъпила остра стресова реакция, предизвикана от внезапната
смърт на сестра й. Загубата на сестра близнак е силно стресово преживяване, което не
би могло да бъде преодоляно изцяло дори за дълъг период от време. Получената
емоционална травма все още оказва и би могла да окаже своето влияние върху
психоемоционалното развитие на Б.Л. в житейски план занапред докато
посттравматичните индикации отшумят в по-голямата си степен.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД и възражение за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД.
Влязлата в сила на 27.11.2020 г. присъда по НОХД № 270/2020 на ШОС,
приложена в заверен препис към делото се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, при което е задължителна за
съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. При наличието на влязлата в сила вината на прекия причинител и причинно-
следствената връзка между противоправното му деяние, съставляващо престъпление,
за което е осъден, и вредата, изразяваща се настъпилата вследствие процесното ПТП
смърт на сестрата и дъщерята на ищците, са въпроси, които не подлежат на
пререшаване в настоящото производство.
Отговорността на ответното дружество в случая също е безспорна с оглед
наличието на валидно сключена между него и собственика на лекия автомобил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което
правоотношение е съществувало и към датата на ПТП.
Спорен по делото, с оглед възраженията на ответника, е и въпросът дали ищцата
Б. Х.Л.. има право да получи обезщетение във връзка със загубата на свой близък
родственик.
Установена по делото е формалната родствена връзка между нея и починалата
В. като между сестри – близначки
Активната материалноправна легитимация на ищцата Б. Х.Л.. от гр. Р.,
7
действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х. да претендира
обезщетение с оглед качеството й на сестра на пострадалата В. Х.Л., поч. на 21.09.2019
г. е обусловена от ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което се
прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V.
1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства, приложения
социален доклад и приетата СПИ, се установи че ищцата Б. е имала изключителна като
дълбочина житейска и емоционална връзка със своята сестра - близначка, като
привързаността им една към друга е била толкова силна, че вследствие на нейната
смърт тя е претърпял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за връзката между две сестри. Установените по
делото вреди са от типа вреди, които ВКС в решението си квалифицира като
извънредни. Поради това, съдът приема, че принципът на справедливостта налага
включването на ищцата Б. Х.Л.. в кръга на най-близките лица, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Х.Л..
Спорен между страните в настоящото производство е и въпросът за размера на
претендираните обезщетения.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка
с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
8
Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи паричния
еквивалент, който справедливо да компенсира мъката на пострадалите.
Установи се по делото силната емоционална връзка между починалото дете и
неговите родители и сестра – ищците по делото, съществуването на едно здраво,
пълноценно семейство с дълбока привързаност на членовете един към друг. Доказана
беше от ангажираните гласни доказателства промяната в ежедневието им вследствие на
инцидента в емоционален и чисто битов аспект, в ангажираността им, в поддържаните
социални контакти.
По отношение на ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х. съдът взе предвид степента на
родствени връзки, съществуващите между тях и починалата В. обич и привързаност,
обстоятелството, че е била дълго чакано дете, ниската възраст на починалата – само на
5 г., преждевременната загуба, променила живота на ищците рязко и трайно в
негативна насока, лишила ги завинаги от обичта на тяхната дъщеря, от близостта със
собственото им дете, от възможността да общуват с него и да са част от неговия живот.
Съдът съобразява и обстоятелството, че смъртта на детето е настъпила пред очите на
баща му. Не подлежи на съмнение фактът, че смъртта на дете на всякаква възраст и
при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежката загуба.
При тези фактически данни, като отчита и обществения критерий за
справедливост, съществуващите в страната обществено - икономически условия на
живот, съдебната практика по аналогични случаи, като взема предвид и житейски
оправданото, както и обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за
преценка на съда не е безгранична, съдът определя общия размер на обезщетенията на
засегнатите неимуществени ценности, установени за ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х. на по
120 000 лева за всеки от тях, в който именно размер предявените искове следва да бъде
уважени. В останалата им част до пълния претендиран размер от 200 000 лева същите
следва да се отхвърлят като недоказани.
При определяне на размера на обезщетението на Б. Х.Л.. съдът отчита, че със
смъртта на сестра си ищцата е изгубила изключително близък родственик. Съобразява
се претърпяната психологическа травма и възрастта на детето - достатъчно голямо, за
да разбере невъзвратимостта на загубата на любимата си сестра, но същевременно
уязвимо поради крехката си възраст, съобразява се и обстоятелството, че е станало
свидетел на смъртта на близначката си. Съдът отчита, че за Б. споменът за починалата
й сестра е реален и ищцата трудно превъзмогва мъката си, наличието на духовна и
емоционална връзка между двете, интензитета и необратимия характер на понесените
болки и страдания, обстоятелството, че е станала свидетел на смъртта на сестра си,
обществено-икономическите условия в страната към момента на проявлението на
вредите и приема, че е справедливо ищцата да бъде обезщетена за претърпените
9
неимуществени вреди със сума от 20 000 лв., която съответства на критерия за
справедливо обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД като в останалата част до пълния
претендиран размер от 80 000 лева искът следва да се отхвърли като недоказан.
Ответникът е въвел своевременно и възражение за съпричиняване, обосновано
с обстоятелството, че пострадалото дете не е пътувало в обезопасително детско столче
в разрив с разпореденото в чл. 137б ЗДвП.
Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не
зависи от субективния елемент "вина". С оглед на това правно неотносимо е
обстоятелството, че пострадалото дете е малолетно, от което не може да се очаква
правилна преценка на изискващите се правила за безопасност на движение. В този
смисъл следва да се има предвид т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не наличието на вина. Затова, когато малолетно дете или
невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно обстоятелствата на
случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че
такова лице не може да действува виновно. Поради това чл. 51 ал. 2 ЗЗД следва да
намери приложение и в конкретния случай, независимо че се касае за неупражнен
надзор от законните представители /родители/ на малолетната, доколкото настоящата
хипотеза касае застрахованата гражданска отговорност на водач на МПС,
несъвместяващ и качеството родител на пострадалото дете, пътувало без
обезопасителна система. Само при съвпадение между деликвент и законен
представител на пострадало дете би стоял въпросът за преценката за евентуално
извличане на ползи от собственото неправомерно поведение. Настоящият казус обаче
не е такъв.
По делото се установи по несъмнен начин, че детето е стояло на задната седалка
като е било обезопасено с фабрично монтирания колан. Доказа се, че автомобилът, в
който е пътувало не е бил оборудван със система за обезопасяване на деца /детско
столче/ въпреки, че е следвало при съобразяване на възрастта, ръста и теглото му да
бъде поставено в такова. Установи се по категоричен начин, че всички тежки
травматични увреждания довели до смъртта са получени в купето на автомобила
вследствие на действието на различните импулсни сили в хода на ударите и въртенето
на автомобила. Общото сътресение на тялото също е оказала въздействие върху
вътрешните органи. Според съдебния лекар смъртта на детето е настъпила веднага
след произшествието като всяко от уврежданията участва в генезата на смъртта и само
по себе си би могло да доведе до смъртен изход. Експертът заключава, че при
използване на система за обезопасяване на деца при В. нямаше да настъпят същите
травматични увреждания. Не може да се определи обаче какви точно биха били те и
колко тежки. Възможно е да бъдат изразени в по-лека степен. Не се изключва обаче
летален изход и при използване на детско столче. Изводът за наличие на
съпричиняване обаче по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа
на доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е
хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.;
10
Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др. Такъв принос не се
установява в конкретния случай. Липсват категорични доказателства при съобразяване
на КСМАТЕ, механизма и конкретиката на произшествието, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалата е ползвала система за
обезопасяване на деца, поради което и възражението за съпричиняване е
неоснователно. Аргумент за това е и обстоятелството, че в автомобила е пътувала и
сестрата-близначка на починалата В. – малолетната ищца Б., която също не е била в
детско столче, но е претърпяла значително по-малко увреждания. Възражението за
съпричиняване е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от
заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин
/Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №
64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК и др./, каквото доказване не
бе проведено.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД. И тримата ищци претендират законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането –
21.09.2019 г.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на ВКС
на Р България е прието, че при предявен пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 1.01.2016 г./ се включва дължимото от
застрахования на увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от датата на увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, точка 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В чл. 494,
точка 10 КЗ изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка "ГО"
на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2 и
ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на деликта до
момента на уведомяване на застрахователя. С действащия КЗ е въведена абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по застраховка "ГО" на автомобилистите на основание
чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ – отправяне на писмена застрахователна
11
претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на
претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран
срок за произнасяне – чл. 496 КЗ. Непроизнасянето на застрахователя и неизплащането
на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя в забава –
чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 КЗ – в тази хипотеза той дължи лихва за собствената си
забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на
основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗо. В същия смисъл е и Решение
№ 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018 година, II т. о. на ВКС на Р България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 02.09.2020 г.
с предявяване на претенциите от увредените лица. Следователно от 02.09.2020 г. до
02.12.2020 г. дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във
връзка с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. След изтичане на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ, т. е. след 3.12.2020 г. дружеството-застраховател дължи законна
лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че претенциите и на тримата ищци
за заплащане на законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди е неоснователна и недоказана за периода 21.09.2019 г. –
01.09.2020 г. Такава следва да им бъде присъдена, считано от 2.09.2020 г.
По разноските:
Видно от материалите по делото, ищците не са направили разноски за
производството пред тази съдебна инстанция. Оказаната им от адвокат правна защита и
съдействие е при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което
изрично е посочено в сключените между страните договори.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза
на пълномощника на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото се определя от съда в размер на 3 930,00 лв. по всеки от
договорите за правна помощ и съдействие, сключен с ищците Х.Л.. Х. и А.А. Х.. На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в
размер на 1 130,00 лв. по договора за правна помощ и съдействие, сключен с ищцата Б.
Х.Л.., действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х..
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно
представените документи, удостоверяващи плащането им, същите възлизат в общ
размер на 4090 лв., от които 40 лв. депозит за свидетел, 3600 лв. с вкл. ДДС адв.
възнаграждение и 450 лв. депозити за вещи лица. Съобразно отхвърлената част на
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на 1874,58 лв.
разноски.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищците са освободени от заплащане на
12
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от
бюджета на съдебната власт суми за държавна такса в общ размер на 10 400 лв. /4%
върху всяка от субективно съединените претенции съобразно уважения им размер/,
както и 345,53 лв. заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.. Х., ЕГН ********** и А.А. Х., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: гр. Р., ***, чрез адв. Б.С. СУМАТА от по
120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ за всеки от двамата ищци обезщетение по чл.
432, ал.1 КЗ за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на
дъщеря им В. Х.Л., починала в резултат на ПТП от 21.09.2019 г. в района на км
345+700 от АМ „Хемус“, в посока от гр. Варна към гр. София, виновно причинено от Р.
Пл. Н., ЕГН ********** като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ****,
с която дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.09.2020 г. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 120 000 лв. до претендираните от всеки от
тях 200 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и иска за заплащане на законна лихва върху
присъдените главници от 120 000 лв. за периода от 21.09.2019 г. до 1.09.2020 г.
Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка на Х.Л..
Х., IBAN: BG72FINV915010BGN02SEB в ПИБ АД и на А.А. Х. IBAN: BG76
IORT73791031655101 в „Инвестбанк“.АД
ОСЪЖДА ЗД „Б.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Х.Л.., ЕГН **********, действаща чрез
своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х. със съдебен адрес: гр. Р.***, чрез адв.
Б.С. АК Р. СУМАТА от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1
КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестра й В.
Х.Л., починала в резултат на ПТП от 21.09.2019 г. в района на км 345+700 от АМ
„Хемус“, в посока от гр. Варна към гр. София, виновно причинено от Р. Пл. Н., ЕГН
********** като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ****, с която
дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.09.2020 г. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер от 80 000
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и иска за заплащане на законна лихва върху присъдената главница от
20 000 лв. за периода от 21.09.2019 г. до 1.09.2020 г. Присъдените с решението суми
могат да бъдат преведени по банковата сметка на Б. Х.Л.., ЕГН ********** IBAN:
BG31 FINV 9150 2017 4698 79 в ПИБ АД.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.К. С. АК Р., с адрес на
кантората: гр. Р., ул. „Църковна независимост“ № 3, ет. 2, офис 5 СУМАТА от 3930,00
лв. /три хиляди деветстотин и тридесет лева/ като пълномощник на Х.Л.. Х., ЕГН
**********, СУМАТА от 3930,00 лв. /три хиляди деветстотин и тридесет лева/ като
пълномощник на А.А. Х., ЕГН **********, както и СУМАТА от 1130,00 лв . / хиляда
сто и тридесет лева/ като пълномощник на Б. Х.Л.., ЕГН **********, действаща чрез
своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х., представляващи адвокатски
възнаграждения за безплатно процесуално представителство по делото, на основание
13
чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район ***, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Р. в ЦКБ АД BIC /SWIFT/ CECBBGSF, IBAN: BG03 CECB
9790 31G5 1531 00 държавна такса в размер на 10 400,00 лв. /десет хиляди и
четиристотин лева/ и депозити за вещи лица в размер на 345,53 лв. /триста
четиридесет и пет лева и петдесет и три стотинки/на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Л.. Х., ЕГН **********, А.А. Х., ЕГН ********** и Б. Х.Л.., ЕГН
**********, действаща чрез своите законни представители Х.Л.. Х. и А.А. Х. ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗД „Б.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*** СУМАТА от 1874,58 лв.лева (хиляда осемстотин седемдесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки) разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
14