Определение по дело №1433/2020 на Софийски градски съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. София, 03.11.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

                                                                                   мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА

 

            като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНЧД  № 1433/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

 

            С определение от 17.01.2020 г. по НЧД  № 16461/2019 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 134-ти състав, е отменил постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 21.08.2019 г. (изведено от канцеларията ѝ на 22.08.2019 г.), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство  № 251/2017 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи (ГД „НП“ - МВР), пр. пр.  № 39822/2017 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения.

            По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на обвиняем лице.

            Срещу така постановеното определение на СРС е подаден протест от прокурор при СРП. В същия се твърди, че протестираното определение е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че постановлението на прокурора при СРП отговаря на всички законови изисквания, визирани в чл. 199, ал. 2 и чл. 243 от НПК, като в него подробно и хронологично е изложена приетата за установена от прокурора фактическа обстановка, посочено е въз основа на какви доказателства е формирана същата и са изложени подробно мотиви по какви съображения прокурорът е приел липса на осъществен състав на престъпление. Излага се, че представителят на СРП е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите И.Х., М.Х. и В.Р., от една страна, и тези на свидетелите С.П.и М.П., от друга, във връзка със сключените договори за консултантски услуги между „Б.г.“ ЕООД, „Тракс“ ЕООД и ЕТ „В.2015 – В.Р.“, от една страна, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, от друга. Изложил е мотиви по какви съображения приема, че се касае за търговскоправни отношения между дружествата, а не за осъществен състав на измама, респективно на документни престъпления. Развиват се доводи, че в конкретния случай св. П.не е осъществил състав на наказателноправна измама по отношение на „Б.г.“ ЕООД, тъй като на това дружество не е причинена вреда, а сторените разходи, включително такива за капарирана техника, са в полза на „Б.г.“ ЕООД, не и на трето лице. Ангажират се съображения, че отпуснатата от ДФ „Земеделие“ финансова помощ на „Б.г.“ ЕООД в по-нисък размер от поискания със заявлението не представлява имотна вреда, а пропусната полза, каквато може да се претендира по общия исков ред. Сочи се, че дори да се приеме, че св. П.е въвел св. И.Х. в заблуждение относно обстоятелството, че проектът ще бъде одобрен изцяло за финансиране, с това същият не е причинил имотна вреда на „Б.г.“ ЕООД, тъй като последното дружество не е извършило имуществено разпореждане в полза на трето лице, а платените от „Б.г.“ ЕООД парични суми в полза на „Е.П.П.К.“ ЕООД по сключените договори за консултантски услуги са за услуга, която е изпълнена и с която е постигнат предвиденият в договора резултат – сключване на договор за подпомагане на „Б.г.“ ЕООД от ДФ „Земеделие“. Изтъква се, че по отношение на документните престъпления, за които е образувано производството, прокурорът също е изложил подробни мотиви по какви съображения приема, че деянията не са общественоопасни и не съставляват престъпления. Прокурорът при СРП, депозирал протеста, не споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че по делото не е проведено обективно, всестранно и пълно разследване и прокурорският акт се явява преждевременно постановен. Поддържа, че не се налага провеждането на очни ставки, тъй като всеки от свидетелите е изложил категорични твърдения, които едва ли би променил в очна ставка с друг свидетел. Сочи, че преди постановяване на прекратителния прокурорски акт материалите по разследването действително не са били предявени на свидетелите И.Х. и В.Р., въпреки направените от тях искания в тази насока, но същите са били уведомени за образуване на досъдебното производство, участвали са в него, разпитани са, дадена им е възможност да представят и да искат да бъдат събрани доказателства, връчени са им преписи от постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на производството и им е осигурена възможност да го обжалват, поради което и непредявяването на материалите по разследването на пострадалите лица не представлява съществено процесуално нарушение и не следва да бъде единствена причина за отмяна на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство.

            Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.

            След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния въззивен протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.

            Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите : (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени ; (2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и евентуално потвърдена от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд ; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата - игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение  № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал. 7 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и пр.).

            От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение  № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение  № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение  № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение  № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение  № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др.

            При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 7 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество, протестът е неоснователен.

            Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, въззивният съд намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност, изследвайки наличните в материалите по досъдебното производство доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка, и е достигнала до правилни и обосновани от доказателствената съвкупност по делото фактически и правни изводи.

            Първият съд е приел, че е налице основание за отмяна на постановения по същество прокурорски акт, изразяващо се в неизчерпване на потенциала за събиране на нови доказателства, а именно неизясняване на обективната фактическа обстановка пълно, всеобхватно и обективно, съобразно стандарта на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК. Приел е, че с оглед изясняване на обективната истина, отделните групи свидетели следва да бъдат съпоставени в очни ставки, с оглед преодоляване констатираните противоречия помежду им.

            Отделно от това, първият съд е констатирал допуснати на фазата на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Същите се изразяват, на първо място, в непредявяване на материалите по разследването на пострадалите лица или техните процесуални представители, с което съществено са били накърнени правата на пострадалите да се запознаят с материалите по делото, както и да направят искания за събиране на доказателства в подкрепа на изложените от тях твърдения. На второ – в постановяване на необоснован и немотивиран прокурорски акт, приемайки че възприетата от прокурора фактическа обстановка е повърхностна и представя едностранчиво механизма на инкриминираните деяния. Изтъкнал е, че прокурорът не е изследвал с нужната задълбоченост какво е мотивирало пострадалите да използват услугите на консултантското дружество, както и причините, поради които в два от случаите не са били подадени документи пред ДФ „Земеделие“, и въпреки наличието на противоречия в доказателствените средства. Приел е, че прокурорът не е изложил доводи чии показания кредитира и по какви съображения, а се е задоволил да посочи, че приетата от него фактическа обстановка се извежда безпротиворечиво от гласните и писмени доказателства по делото. Първият съд е формирал изводи, че в резултат на непълнотата на разследването и едностранчивото представяне на установената фактическа обстановка, прокурорът при СРП е достигнал до неправилни правни изводи за липса на елементите от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, като в тази насока е игнорирал показанията на св. Р., че не е успял да установи контакт със св. П., тъй като същият не е отговарял на телефонни обаждания, както и тези на св. Х. и неговите съпруга и баща, в смисъл, че св. П.през цялото време е твърдял, че документите на „Т.**“ ЕООД са подадени и предстои процедура по разглеждането им. В обобщение, първият съд е формирал извод, че обжалваното пред него постановление на прокурора при СРП не е годен за проверка прокурорски акт, тъй като в същото липсва доказателствен анализ, изводите на прокурора за липса на престъпление не кореспондират със събраните доказателствени източници и в хода на разследването не са били извършени всички необходими и възможни действия за разкриване на обективната истина. Заключил е, че атакуваният прокурорски акт страда от порока липса на мотиви, поради което и съдът не може да извърши проверка за неговата законосъобразност.

            Възприетата в постановлението на прокурора при СРП фактическа обстановка, относима към предмета на доказване по делото, е следната :

            Към дата 05.11.2013 г., а и към настоящия момент, св. И.М.Х. от гр. Пловдив е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „Б.г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище в гр. Любимец, с предмет на дейност производство, разпространение, продажба и преработка на земеделска продукция, търговска дейност и други. Дружеството било регистрирано на 15.02.2013 г. от св. И.М.Х. и неговия баща – св. М.И.Х. от гр. Пловдив, като правната му форма била ООД, със съдружници двамата свидетели. На 05.11.2013 г. св. М.Х. прехвърлил дружествения си дял на сина си – св. И.Х., и бил заличен като съдружник и управител, а правната форма на дружеството била променена в ЕООД.

            На 08.01.2013 г. било регистрирано търговско дружество „Е.П.П.К.“ ЕООД, ЕИК *******– София, с едноличен собственик на капитала св. М.К.П.от гр. София. Към същата дата, св. М.П. се намирала във фактическо съжителство със св. С.Е.П.от гр. София. Двамата имали дете, родено през 2012 г. Предмет на дейност на дружеството било извършване на консултантски услуги и изготвяне на проекти по различни програми на Европейския съюз и счетоводни услуги. Тези дейности св. М.П. извършвала от дома си, тъй като отглеждала малкото си дете, и по същата причина като управител на дружеството била вписана, с нейно знание и съгласие, нейната сестра – св. Г.К.П.. Последната подписвала договори и други документи като управител и представител на дружеството, при необходимост посещавала различни институции и подписвала документи, свързани с дейността на дружеството. Свидетеля Г.П., в качеството си на управител, упълномощила сестра си св. М.П., с писмено пълномощно да представлява „Е.П.П.К.“ ЕООД.

            През периода от 25.03.2011 г. до 09.06.2014 г., св. П.работел в Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ (по-нататък за краткост Фонд/а/ът), като към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение (поради съкращение на длъжността) заемал длъжността „старши експерт“ в Дирекция „Връзки с обществеността, протокол и координация“. Още преди да напусне работата си във Фонда, св. П.подпомагал дейността на „Е.П.П.К.“ ЕООД, като участвал в изготвянето на проекти, контактувал с клиенти, макар да не бил назначен на работа в дружеството. С писмено пълномощно от дата 01.10.2014 г., св. М.П., в качеството си на упълномощено лице, преупълномощила св. П.да представлява „Е.П.П.К.“ ЕООД, включително да договаря, извършва и приема плащания от името и за сметка на дружеството.

            В началото на 2014 г., свидетелите И.Х. и М.Х. решили „Б.г.“ ЕООД да кандидатства за подпомагане пред ДФ „Земеделие“ и се поинтересували да намерят подходящ консултант. Чрез свидетелите Г.Р.В.от гр. София и Б.И.П.от гр. Пловдив, на неустановена точно дата в началото на 2014 г., преди 03.02.2014 г., в неустановено заведение в гр. София, ж. к. „Студентски град“, свидетелите И. и М.Х. се запознали със св. И. В.А.от гр. София, който бил колега на св. С.П.в ДФ „Земеделие“ и двамата работели в една стая. Свидетелят А.казал на свидетелите Х., че работи в ДФ „Земеделие“, без да уточни на каква длъжност, и им обяснил, че може да съдейства „Б.г.“ ЕООД да бъде консултирано да кандидатства за подпомагане пред Фонда. След това, на неустановена точна дата преди 03.02.2014 г., била организирана нова среща в неустановено заведение в гр. София, на която св. А.представил св. С.П.на свидетелите И. и М.Х.. Свидетелят П.им казал, че работи в ДФ „Земеделие“ и може да уреди да бъдат консултирани. Свидетелите И. и М.Х. казали, че се интересуват от възможност да получат финансиране на проект, свързан с изграждане на трайни насаждения в с. Мало Градище, общ. Любимец. Свидетелят П.казал на свидетелите И. и М.Х., че има възможност за кандидатстване с проект по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г., и че може да ги свърже с фирмата на св. М.П. с управител св. Г.П.- „Е.П.П.К.“ ЕООД, с която да сключат договор. Свидетелят П.им дал телефонния си номер и електронен пощенски адрес (имейл) на „Е.П.П.К.“ ЕООД – empi_*****@mail.bg. След комуникация, осъществена по телефон и електронна поща, на 03.02.2014 г., в гр. София бил сключен консултантски договор със страни „Б.г.“ ЕООД, представлявано от св. И.М.Х., в качеството му на управител – възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, представлявано от св. Г.К.П., в качеството ѝ на управител – консултант (т. 7, л. 72 – л. 74 от досъдебното производство). По силата на този договор, възложителят възлагал, а консултантът приемал да го консултира по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., като консултацията следвало да бъде предоставена както следва – предпроектно проучване, изготвяне на бизнес план и управление на проекта. С договора били уговорени следните права и задължения на страните : възложителят имал право да получи консултация във вида и срока, уговорени в договора и се задължавал да плати на консултанта уговореното възнаграждение (което, съгласно чл. 8, било в размер на 7 % от стойността на проекта и следвало да бъде изплатено по следния начин и в следните    срокове – възложителят се задължава да плати 20 % от консултантското възнаграждение в срок до два дни от подписването на договора, а при подписване на договор с ДФ „Земеделие“ - да заплати остатъка от възнаграждението, в срок от две седмици) ; възложителят се задължавал при поискване и със съдействието на консултанта да уточни въпросите – предмет на консултацията, и да осигури на консултанта съдействието, информацията и документите, необходими му за качествено извършване на консултацията ; консултантът имал право да получи уговореното възнаграждение, съгласно чл. 8, да иска от възложителя съдействие и информация при извършване на консултацията, да иска от възложителя да уточни проблемите, по които иска да бъде консултиран, да ползва за сметка на възложителя услугите на лица или фирми за изпълнение на предмета на договора, като носи отговорност за действията им като за свой ; консултантът се задължавал да положи необходимата грижа за качествено извършване на консултацията, да не разгласява по какъвто и да е начин информация, предоставена му от възложителя или станала му известна при извършване на консултацията, да върне цялата намираща се у него документация на възложителя при прекратяване на договора и да върне сумата, получена като аванс по договора при липса на одобрение от ДФ „Земеделие“ на проекта. Договорът бил отпечатан в два екземпляра, които били подписани за „консултант“ от св. Г.П., след което били предоставени на св. М.Х., който се запознал с договора и подписал двата екземпляра за „възложител“, дал единия от тях на св. П., а вторият запазил.

            На основание договора, от „Е.П.П.К.“ ЕООД на „Б.г.“ ЕООД била издадена фактура  № 5/03.02.2014 г. за аванс за консултантска услуга на стойност 25 200 лева. На 07.02.2014 г. представител на „Б.г.“ ЕООД превел сумата от 25 200 лева по банкова сметка *** „Е.П.П.К.“ ЕООД, на основание горепосочената фактура. След това между страните по договора и св. П.продължила комуникация по телефон и електронна поща, като св. И.Х. използвал два електронни пощенски адреса – *******@mail.bg (който се използвал от „Б.г.“ ЕООД) и *******@yahoo.com.

            В края на 2014 г. станало ясно, че в ДФ „Земеделие“ няма да бъде отворен за прием на проекти по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. На неустановена точна дата в края на 2014 г., св. П.обяснил това на св. И.Х. и му казал, че през 2015 г. ще бъде отворен прием на проекти по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., по която „Б.г.“ ЕООД може да кандидатства. Между свидетелите И.Х., П.и „Е.П.П.К.“ ЕООД започнали преговори за сключване на нов консултантски договор. След комуникация по телефон и електронна поща, страните постигнали съгласие и на 08.04.2015 г., в гр. София, бил сключен консултантски договор със страни „Б.г.“ ЕООД, представлявано от св. И.М.Х., в качеството му на управител – възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, представлявано от св. Г.К.П., в качеството ѝ на управител – консултант. По силата на този договор, възложителят възлагал, а консултантът приемал да го консултира по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., като консултацията следвало да бъде предоставена както следва – изготвяне на бизнес план и проектна документация, както и управление на проекта. С договора били уговорени следните права и задължения на страните : възложителят имал право да получи консултация във вида и срока, уговорени в договора и се задължавал да плати на консултанта уговореното възнаграждение (което, съгласно чл. 7, било в размер на 43 000 лева и следвало да бъде изплатено при подписване на договор с ДФ „Земеделие“, в срок от две седмици) ; възложителят се задължавал при поискване и със съдействието на консултанта да уточни въпросите – предмет на консултацията, и да осигури на консултанта съдействието, информацията и документите, необходими му за качествено извършване на консултацията ; консултантът имал право да получи уговореното възнаграждение съгласно чл. 7, да иска от възложителя съдействие и информация при извършване на консултацията, да иска от възложителя да уточни проблемите, по които иска да бъде консултиран, да ползва за сметка на възложителя услугите на лица или фирми за изпълнение на предмета на договора, като носи отговорност за действията им като за свой ; консултантът се задължавал да положи необходимата грижа за качествено извършване на консултацията, да не разгласява по какъвто и да е начин информация, предоставена му от възложителя или станала му известна при извършване на консултацията, да върне цялата намираща се у него документация на възложителя при прекратяване на договора. Преди подписване на договора, св. И.Х. предложил на св. П.от възнаграждението по новия договор да бъде прихваната платената от „Б.г.“ ЕООД сума от 25 200 лева по предходния договор, но св. П.не се съгласил.

            На същата дата – 08.04.2015 г., бил подписан анекс към предходния договор за консултантски услуги, сключен на 03.02.2014 г. между „Б.г.“ ЕООД и „Е.П.П.К.“ ЕООД, съгласно който двете страни се споразумели да прекратят договора по взаимно съгласие, без каквито и да е претенции от финансово или друго естество една към друга, считано от датата на подписване на анекса (т. 7, л. 75 от досъдебното производство). Анексът бил подписан от И.Х. и Г.П..

            В изпълнение на договора, страните осъществили комуникация и обмен на документи, включително и по електронен път - чрез електронна поща, част от консултантската дейност извършил св. П., а друга част – св. М.П.. Междувременно, на 11.05.2015 г., с трудов договор  № 1/11.05.2015 г., св.  П.бил назначен на длъжност „консултант“ в „Е.П.П.К.“ ЕООД (т. 7, л. 242 – л. 243 от досъдебното производство). Когато целият проект бил изготвен, всички документи били изпратени на св. И.Х. да ги подпише. След като документите били изготвени и подписани, на 25.05.2015 г. свидетелите П.и И.Х. се явили в сградата на Отдел „Прилагане схемите и мерките за подпомагане“ (ОПСМП) – Хасково на ДФ „Земеделие“ и последният депозирал заявление от „Б.г.“ ЕООД за подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“, с наименование на проекта „Създаване на овощна градина от круши, покупка на специализирана земеделска техника и изграждане на складова административна база в стопанството“, с което „Б.г.“ ЕООД кандидатствало за сумата от 2 931 925.11 лева. Заявлението и приложените към него документи били прегледани от неустановен служител в ОПСМП – Хасково на ДФ „Земеделие“ и заведени с уникален идентификационен номер (УИН)  № 26/04/1/0/02241 и уникален регистрационен номер (УРН)  № 594180 от 25.05.2015 г. (т. 6, л. 6 – л. 18 от досъдебното производство). Към документите бил приложен и консултантският договор от 08.04.2015 г., между „Б.г.“ ЕООД и „Е.П.П.К.“ ЕООД.

            След подаване на заявлението и в процеса на разглеждането му от съответните служители в ДФ „Земеделие“, до св. И.Х., в качеството му на управител на „Б.г.“ ЕООД, било изпратено уведомително писмо с  № 371, с изх.  № 01-2600/6505 от 29.09.2015 г. по описа на ДФ „Земеделие“, подписано от зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което бил уведомен, че при извършена проверка на представените към заявлението за подпомагане документи, заявени данни и посочени факти, са установени липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти, изчерпателно изброени в 6 точки в писмото (т. 6, л. 392 – л. 393 от досъдебното производство). Конкретно, същите представлявали това, че св. И.Х. не е декларирал, че е собственик на капитала на друго търговско дружество ; представено е уведомление от РИОСВ – Хасково, което касае инвестициите, свързани със създаване на трайните насаждения и изграждане на система против градушки, птици и насекоми и не включва намерението за изграждане на помещение за селскостопанска техника, складове и битови помещения (административна сграда), както и на ажурна ограда, а друго разрешение за строеж се отнася за ажурна ограда, но в друг имот ; представен договор за преаренда не е заверен и регистриран в общинската служба на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) ; никъде в предоставени оферти от три търговски дружества за доставка на посадъчен материал не е описан сорта на фиданките, поради което офертите са несъпоставими ; в предоставена разбивка на разходите по изграждане на административната сграда за съхранение в частта на архитектурата и конструкциите не са разделени по обекти „Водопровод и канализация“ (ВиК), Плена за безопасност и здраве (ПБЗ), виза за проектиране (ВП), Ажурна ограда, Ел и Ел – димоотвеждане. В писмото било указано, на основание чл. 37, ал. 3 от Наредба  № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., в срок от 10 работни дни от получаване на писмото, св. И.Х. да предостави документи, необходими за отстраняване на посочените в писмото пропуски, включително и за удостоверяване на верността на посочените в заявлението и представените към него документи и факти. След уговорка между свидетелите П.и И.Х., на 14.10.2015 г. бил сключен анекс  № 1 към консултантския договор от 08.04.2015 г., между възложител  „Б.г.“ ЕООД, с управител св. И.Х., и консултант – „Е.П.П.К.“ ЕООД, с управител св. Г.П., с който страните се споразумели, при одобрение на проекта от ДФ „Земеделие“, в допълнение към възнаграждението по т. 7, ал. 1 от посочения договор, възложителят да заплати на консултанта сумата от 57 000 лева, в срок от шест месеца след подписване на договора между него и ДФ „Земеделие“. Анексът бил съставен и отпечатан, след което св. С.П.го подписал за „консултант“, а св. И.   Х. – за „възложител“ и били положени печати на двете дружества (т. 7, л. 236 от досъдебното производство). На 16.10.2015 г., в ДФ „Земеделие“ бил подаден писмен отговор от И.Х. по шестте точки в писмото на ДФ „Земеделие“, към който били приложени необходимите документи. Отговорът бил заведен с вх.  № 01 – 2600/6505 от 16.10.2015 г. по описа на ДФ „Земеделие“ (т. 6, л. 394 – л. 412 от досъдебното производство).

            На 28.03.2016 г. била издадена Заповед  № 03 – РД/1106 на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (том 3, л. 413 – л. 416 от досъдебното производство), с която заявлението за финансиране на „Б.г.“ ЕОД било одобрено, но част от разходите по проекта, подробно описани в заповедта, били отказани за финансиране. На основание чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба  № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., бил отказан за финансиране разход на стойност 58 250 лева за закупуване на пикап „Нисан Навара“. Също така, на основание чл. 33, т. 15 от Наредбата, връзка с чл. 48, § 2, б. „д“ от Регламент (ЕС)  № 809/2014, поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи, били редуцирани (намалени) разходите за изграждане на система против градушки, за закупуването на различна техника (косачка, пръскачка, шредер, комбайн за бране на плодове, трактор), посадъчен материал, разходи за складове – битови и офиси, ВиК, Ел инсталации и други. В заповедта било указано същата да се съобщи на кандидата и да бъде изготвен проект за финансиране на одобрените при условията на заповедта разходи. В заповедта било посочено, че същата подлежи на обжалване, в частта, с която се отказва финансиране, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването ѝ по административен ред пред министъра на земеделието и храните, или по съдебен ред, пред административния съд.

            Заповедта била изпратена до „Б.г.“ ЕООД чрез   управителя – св. И.Х., с уведомително писмо с изх.  № 01-2600/487/04.04.2016 г. по описа на ДФ „Земеделие“, с което му било указано в 15-дневен срок от получаване на писмото да се яви в сградата на ДФ „Земеделие“ в гр. София за подписване на договор за отпускане на финансова помощ, а след изтичане на този срок губи правото си за отпускане на финансова помощ по проекта с идентификационен  № 26/04/1/0/02241, но има право на следващо кандидатстване (том 6, л. 417 от досъдебното производство). Свидетелят И.Х. получил писмото и приложената към него заповед, не обжалвал заповедта, въпреки значително намаления размер на одобрените разходи, на 06.04.2016 г. в гр. София се явил в сградата на ДФ „Земеделие“ и подписал договор  № 26/04/1/0/02241 от 06.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПСРС за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, размерът на първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването документи е 1 384 445.33 лева (т. 4, л. 418 – л. 438 от досъдебното производство).

            Във връзка с намалените разходи, И.Х. изготвил необходимата документация, с която се отказвал от част от инвестициите, неодобрени от ДФ „Земеделие“, и сключил анекси с доставчиците на техника и услуги с нови, намалени цени. Документите били подадени във Фонда от св. С.П.с две молби – молба до ДФ „Земеделие“ от „Б.г.“ ЕООД от 19.09.2016 г., по договор  № 26/04/1/0/02241 от 06.04.2016 г., подписана от името на св. И.Х., която била заведена с вх.  № 02/2600/5723/19.09.2016 г. по описа на ДФ „Земеделие“ (т. 6, л. 447 – л. 475 от досъдебното производство) и молба до ДФ „Земеделие“ от „Б.г.“ ЕООД от 29.09.2016 г., по договор  № 26/04/1/0/02241 от 06.04.2016 г., подписана от името на св. И.Х., която била заведена с вх.  № 02/2600/5723/19.09.2016 г. по описа на ДФ „Земеделие“, с която бенефициентът изразява желание да отпаднат следните инвестиции по проекта : пикап „Нисан Навара“ и комбайн за бране на плодове, и приложена към молбата нова таблица с инвестициите (т. 6, л. 476 – л. 478 от досъдебното производство). Подписите в двете молби от името на св. И.Х. не били положени от него, ръкописните текстове на датите в молбите били написани ръкописно с химикал от св. П.. Свидетелят И.Х. сам бил предоставил на „Е.П.П.К.“ ЕООД приложените към молбите документи и знаел, че те ще бъдат подадени в ДФ „Земеделие“ от името на „Б.г.“ ЕООД.

            След като на 06.04.2015 г. бил сключен договора с „Б.г.“ ЕООД, на 10.04.2015 г. от „Е.П.П.К.“ ЕООД била издадена фактура  № 28 от същата дата на „Б.г.“ ЕООД, за плащане на услугата по консултантския договор от 08.04.2014 г., на стойност 51 600 лева с ДДС, която, съгласно договора, следвало да бъде платена в двуседмичен срок от сключване на договора с ДФ „Земеделие“. „Б.г.“ ЕООД със забава превело по банкова сметка *** „Е.П.П.К.“ ЕООД сумата на два пъти – 26 400 лева на 16.01.2017 г. и 25 200 лева на 06.03.2017 г. (т. 7, л.  86 – л. 88 от досъдебното производство).

            С писмо, изх.  № 01-2600/2313/04.05.2017 г. по описа на ДФ „Земеделие“ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, св. И.Х. бил уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционните фондове, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции по договора с „Б.г.“ ЕООД, тъй като не е спазен срокът по чл. 6, ал. 3, т. 1 от договора за представяне на надлежни доказателства за реално изпълнение на инвестицията (т. 3, л. 4 от пр. пр.  № 15516/2017 г. по описа на СГП). Свидетелят И.Х. предоставил копия от разходни документи на „Е.П.П.К.“ ЕООД, които на 04.05.2017 г. били внесени в ДФ „Земеделие“ с писмена молба от св. Г.П., в качеството ѝ на управител на „Е.П.П.К.“ ЕООД. Молбата била заведена с вх.  № 02-2600/2323/04.05.2017 г. (т. 6, л. 459 – л. 549 от досъдебното производство). Представените с молбата документи били приети за надлежни от съответните служители на Фонда и на 22.05.2017 г. била издадена заповед от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за прекратяване на производството по налагане на финансова корекция (т. 10, л. 51 – л. 52 от досъдебното производство).

            На 04.05.2017 г. от „Е.П.П.К.“ ЕООД била издадена проформа фактура  № 3 от същата дата на „Б.г.“ ЕООД, за плащане на услугата по Анекс от 14.10.2014 г. към консултантски договор от 08.04.2014 г., на стойност 68 400 лева с ДДС, която, съгласно договора, следвало да бъде заплатена в шестмесечен срок от сключване на договор с ДФ „Земеделие“, който бил сключен на 06.04.2015 г. Фактурата била получена от „Б.г.“ ЕООД на 29.05.2017 г., но не било извършено плащане. Поради това, от „Е.П.П.К.“ ЕООД  била изпратена нотариална покана до „Б.г.“ ЕООД за заплащане на сумата, която била получена (т. 9, л. 19 – л. 21 от досъдебното производство). В отговор от „Б.г.“ ЕООД до „Е.П.П.К.“ ЕООД  била изпратена нотариална покана, с която уведомява, че поради лошо изпълнение счита договора за прекратен и иска връщане на платените по договора суми, към което било приложено копие от писмото от ДФ „Земеделие“ (т. 9, л. 33 – л. 34 от досъдебното производство). На тази нотариална покана „Е.П.П.К.“ ЕООД отговорило с нова нотариална покана до „Б.г.“ ЕООД. След като не успели да уредят отношенията си доброволно, на 07.07.2017 г., в гр. Хасково, представител на „Е.П.П.К.“ ЕООД депозирал в ОС – Хасково искова молба, с която бил предявен иск срещу „Б.г.“ ЕООД за сумата от 68 400 лева, представляващо неизплатено допълнително възнаграждение, съгласно Анекс  № 1 от 14.10.2015 г. към консултантски договор от 08.04.2015 г., както и за сумата от 4 242.80 лева, представляваща дължимата законна лихва по забавено плащане по консултантски договор от 08.04.2015 г., а също и за сумата от 5 216.41 лева, представляваща дължимата законна лихва по забавено плащане по Анекс  № 1 от 14.10.2015 г. към консултантски договор от 08.04.2015 г., до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху сумата от 68 400 лева, от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. По исковата молба било образувано търговско дело  № 84/2017 г. по описа на ОС – Хасково, по което с решение  № 124 от 16.11.2018 г. съдът приел иска за основателен и осъдил „Б.г.“ ЕООД да заплати на „Е.П.П.К.“ ЕООД сума в размер на 68 400 лева с включено ДДС, ведно с лихва за забава в размер на 4 221.13 лева, като за разликата над 4 221.13 лева до предявения размер от 4 242.80 лева, представляващи 21,37 лева, отхвърлил иска като неоснователен (т. 10, л. 120 – л. 122 от досъдебното производство), като мотивите за това били следните :

            „Съдът намира за безспорно, че е възникнало облигационно отношение с източник консултантски договор и анекс към същия, който представлява по своята правна природа договор за изработка, чийто краен резултат е поставен под условие - сключване на договор между ответника и ДФ „Земеделие“. Подписването на такъв договор е налице, поради което условието на консултантския договор се е сбъднало. Между страните не е  подписан приемо - предавателен протокол, но възражение от страна на ответника във връзка с изпълнението на консултантския договор не е направено или по делото не се съдържа такова доказателство. В самия консултантски договор не е предвидена форма на приемане на извършената по договора работа. Би могло да се разсъждава доколко нотариалната покана отправена от ответника до ищеца и получена от последния на 14.06.2017г. за разваляне на договора,  поради неизпълнение дали съставлява такова възражение по изпълнението на договора, но същата е отправена до ищеца, след като ищецът е отправил нот. покана за изплащане на дължимото възнаграждение, получена от ответника на 15.05.2017 г., поради което съдът приема, че това е защитна позиция на ответника. Не би могло да се говори и за неизпълнение на договора, доколко резултатът целен с консултантския договор е постигнат - сключването на договора с ДФЗ. В този смисъл искането за разваляне на консултантския договор при положение, че е изпълнен е неоснователно. При постигнатия резултат, посочен в консултантския договор и след като ответникът е бил в известност за начина на изпълняване на възложените по консултантския договор действия и след като е могъл да развали договора в течение на неговото изпълнение и не го е сторил, води до извода на неоснователност на това искане за разваляне на договора. Още повече, че няма изразено възражение при фактическото приемане на работата, приключила с подписването но договора с ДФЗ. Още повече, че на практика са направени две плащания в изпълнение на консултантския договор на 16.01.2017 г. и 06.03.2017 г., по първоначално договореното възнаграждение. Макар и забавено, това плащане говори за фактическо приемане на работата по консултантския договор. Неплащането на останалата уговорена част от възнаграждението от 57 000 лв., не може да се приеме за фактическо извършено възражение за неизпълнение, поради което и останалата договорена част се дължи и следва да бъде заплатена от ответника. Това допълнително възнаграждение се дължи на основание Анекс  № 1 от 14.10.2015 г., чието оспорване се опроверга от графологическата експертиза, чието заключение категорично установява, че подписът на този анекс е положен от И.Х., който се е задължил за посочената в анекса сума. Не може да се приеме като изявление за неизпълнение, респективно и такова за разваляне на договора за консултантски услуги, и отправената от ответника до ищеца нотариална покана, тъй като тя е отправена едва след изпълнението на консултантския договор – сключването на договора за финансиране от ДФЗ. В консултантския договор като тежест  е включено условието за подписване на договор между ответника и ДФ „Земеделие“, което се е сбъднало. По отношение направеното искане за връщане на недължимо платени суми от 25 200 лв. ведно със законна лихва от 8 416,82 лв., 6 000 лв. ведно със законна лихва от 1 113,89 лв., платени авансово във връзка с изготвяне на проектна документация за кандидатстване по програма за финансиране, съдът е обсъдил, че ответникът твърди, че има договор за консултантски услуги от 03.02.2014 г. и 05.02.2014 г., по които е заплатил авансово посочените суми. Действително такива суми са заплатени. По делото обаче не се събраха доказателства за сключването на такива договори с конкретни условия и параметри. Дори да е  имало такива, видно от разпоредбата на чл. 14 ал. 2 от консултантския договор, към момента на подписването му се преуреждат всички минали обсъждания и съгласувания, поради което следва да се приеме, че платените авансово суми, посочени по горе, не са платени без основание или отпаднало основание, а са във връзка и по повод на консултантски договор от 08.04.2015 г.“.

            След като на 06.04.2015 г. бил сключен договор между „Б.г.“ ЕООД и ДФ „Земеделие“, св. И.Х. обсъдил със св. П., че има желание да кандидатства за финансиране от ДФ „Земеделие“ по още един проект – изграждане на масив от десертно грозде от търговско дружество, регистрирано на името на съпругата му. Свидетелят П.казал на св. Х., че „Е.П.П.К.“ ЕООД може да извърши консултантска услуга. На 29.04.2015 г. било регистрирано търговско дружество „Т.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище в гр. Пловдив, с едноличен собственик на капитала и управител св. К.А.Д.-Х.(съпруга на И.Х.). Свидетелят Х.упълномощила съпруга си да представлява дружеството, включително и да договаря и да извършва и приема плащания. След като страните постигнали съгласие, на 06.07.2015 г., в гр. София бил сключен консултантски договор със страни „Т.**“ ЕООД, представлявано от пълномощника св. И.М.Х. – възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, представлявано от управителя св. Г.К.П., в качеството ѝ на управител – консултант. По силата на този договор, възложителят възлага, а консултантът приема да консултира по мярка 4.1. (има се предвид подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.), като консултацията следвало да бъде предоставена както следва – изготвяне на бизнес план и проектна документация, както и управление на проекта. С договора били уговорени следните права и задължения на страните : възложителят имал право да получи консултация във вида и срока, уговорени в договора и се задължавал да плати на консултанта уговореното възнаграждение ; при поискване и със съдействието на консултанта да уточни въпросите – предмет на консултацията, и да осигури на консултанта съдействието, информацията и документите, необходими му за качествено извършване на консултацията ; консултантът имал право да получи уговореното възнаграждение съгласно чл. 7, да иска от възложителя съдействие и информация при извършване на консултацията, да иска от възложителя да уточни проблемите, по които иска да бъде консултиран, да ползва за сметка на възложителя услугите на лица или фирми за изпълнение на предмета на договора, като носи отговорност за действията им като за свой ; консултантът се задължавал да положи необходимата грижа за качествено извършване на консултацията, да не разгласява по какъвто и да е начин информация, предоставена му от възложителя или станала му известна при извършване на консултацията, да върне цялата намираща се у него документация на възложителя при прекратяване на договора (т. 8, л. 49 – л. 50 от досъдебното производство).

            Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, възложителят се задължавал да изплати на консултанта аванс от 5 000 лева, платими в едноседмичен срок от подписването на договора, а съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, остатъкът от възнаграждението ще бъде уговорен с допълнително споразумение между страните преди входирането на проекта и ще бъде изплатен при подписване на договора с ДФ „Земеделие“, в срок от две седмици. На основание на задължението на „Т.**“ ЕООД по чл. 7, ал. 1 от договора, на 06.07.2015 г. от „Е.П.П.К.“ ЕООД била издадена фактура  № 20 от 06.07.2015 г., на стойност 6 000 лева с ДДС. Фактурата била издадена на получател „Т.**“ ЕООД с основание за плащане аванс, съгласно договор за консултантска услуга от 06.07.2015 г. На 23.07.2015 г., св. И.Х. превел сумата от 6 000 лева от сметка на „Т.**“ ЕООД по сметка на „Е.П.П.К.“ ЕООД, а като основание за плащане в платежното нареждане посочил „по дог. за консултантска услуга“ (т. 7, л. 145 – л. 146 от досъдебното производство). По повод изпълнението на договора страните водили електронна кореспонденция, но по неустановени по несъмнен начин по делото причини страните по договора не уговорили допълнително споразумение, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, и не било подаден проект в ДФ „Земеделие“.

            На неустановена точна дата през 2015 г., св. Г.Т.П.от гр. Пловдив – архитект, който бил нает от св. И.Х. и проектирал склад по проекта на „Б.г.“ ЕООД, по повод работата си научил, че св. С.П.е консултант на Х.. По същото време друг клиент на св. арх. П. – св. В.Р.Р.от гр. Пловдив, имал намерение да построи дом за възрастни хора в с. Брестник, общ. Родопи и споделил с него, че иска за кандидатства за финансиране по европрограмите пред ДФ „Земеделие“. Свидетелят П. споделил със св. Р., че има клиент – св. И.Х., който работи по проект за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“ и има консултант. Към този момент св. Р. разполагал със земя, върху която да построи сградата, и имал издадено разрешение за строеж на дом за възрастни хора. Свидетелят Р. попитал св. П. дали може да го свърже с консултанта на св. Х.. Последният се свързал по телефона със св. П.и го попитал дали може да даде телефонния му номер на св. Р., който иска да бъде консултиран за проект пред ДФ „Земеделие“. Свидетелят П.казал на св. П., че може да даде номера му и ако св. Р. се свърже с него, ще го консултира. Свидетелят Р. се свързал по телефона с П., след което на неустановена точна дата в края на м. август или началото на м. септември 2015 г. двамата се срещнали в гр. София, в заведение „Макдоналдс“, на бул. „Цариградско шосе“. Свидетелят Р. казал на св. П.за намерението си да построи дом за възрастни хора в с. Брестник, общ. Родопи, и че иска да кандидатства пред ДФ „Земеделие“, с проект по мярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за земеделски дейности“ по ПРСР 2014 – 2020 г. Свидетелят П.му казал, че е служител на ДФ „Земеделие“ и поради това св. Р. ще трябва да сключи консултантски договор с фирмата на жена му. Препоръчал му да промени предназначението на обекта от дом за възрастни хора на семеен хотел с до 20 стаи, тъй като така проектът може да получи повече точки и се повишава вероятността да бъде одобрен и финансиран от ДФ „Земеделие“. Обяснил му, че сумата, която може да получи от Фонда е до 75 % от стойността на обекта, но не повече от 250 000 евро. Свидетелят П.казал на св. Р., че за консултантските услуги ще трябва да плати 5 000 лева без ДДС предплата и 4% от стойността на финансирането от ДФ „Земеделие“ по проекта. Казал му, че трябва да се регистрира като едноличен търговец, за да получи повече точки и че ще е необходимо да се изготви нов проект на сградата и да се поиска ново разрешение за строеж на семеен хотел и св. Р. да изготви необходимата документация. След срещата, св. Р. обсъдил казаното от св. П.със съпругата си, допитал се до адвокат и счетоводител, и взел решение за кандидатства за финансиране пред ДФ „Земеделие“ с помощта на св. П.. На 29.09.2015 г., св.  Р. се регистрирал като едноличен търговец ЕТ „В.– 2015 – В.Р.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с. Брестник, общ. Родопи. След комуникация по телефон и електронна поща между св. Р. и св. П., те постигнали съгласие и на 07.10.2015 г., в гр. София, бил сключен консултантски договор със страни ЕТ „В.– 2015 – В.Р.“, представлявана от св. Р. – възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, представлявано от управителя св. Г.К.П., в качеството ѝ на управител – консултант. По силата на този договор възложителят възлага, а консултантът приема да консултира по мярка 6.4. „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., като консултацията следвало да бъде предоставена както следва – изготвяне на бизнес план и проектна документация, както и управление на проекта. С договора били уговорени следните права и задължения на страните : възложителят имал право да получи консултация във вида и срока, уговорени в договора и се задължавал да плати на консултанта уговореното възнаграждение ; при поискване и със съдействието на консултанта да уточни въпросите – предмет на консултацията, и да осигури на консултанта съдействието, информацията и документите, необходими му за качествено извършване на консултацията ; консултантът имал право да получи уговореното възнаграждение съгласно чл. 7, да иска от възложителя съдействие и информация при извършване на консултацията, да иска от възложителя да уточни проблемите, по които иска да бъде консултиран, да ползва за сметка на възложителя услугите на лица или фирми за изпълнение на предмета на договора, като носи отговорност за действията им като за свой ; консултантът се задължавал да положи необходимата грижа за качествено извършване на консултацията, да не разгласява по какъвто и да е начин информация, предоставена му от възложителя или станала му известна при извършване на консултацията, да върне цялата намираща се у него документация на възложителя при прекратяване на договора (т. 7, л. 147 – л. 148 от досъдебното производство). Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, възложителят се задължавал да изплати на консултанта аванс от 5 000 лева, платими в едноседмичен срок от подписването на договора, а съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, остатъкът от възнаграждението ще бъде уговорен с допълнително споразумение между страните, преди входирането на проекта и ще бъде изплатен при подписване на договора с ДФ „Земеделие“, в срок от две седмици. Договорът бил отпечатан и подписан от св. Г.П.в два екземпляра, които били изпратени на св. Р. в гр. Пловдив, с куриерска фирма „Еконт“. Свидетелят Р. ги получил, подписал двата екземпляра и положил печати, след което със същата фирма изпратил единия екземпляр до консултанта. На основание на задължението на ЕТ „В.– 2015 – В.Р.“ по чл. 7, ал. 1 от договора, на 07.10.2015 г. от „Е.П.П.К.“ ЕООД била издадена фактура  № 23 от 07.10.2015 г., на стойност 6 000 лева с ДДС. На 09.10.2015 г. св. Р. превел сумата от 6 000 лева от сметка на ЕТ „В.– 2015 – В.Р.“ по сметка на „Е.П.П.К.“ ЕООД, а като основание за плащане в платежното нареждане посочил „аванс по консулт. дог. по мярка 6.4“ (т. 7, л. 150 – л. 151 от досъдебното производство). По повод изпълнението на договора, страните водили електронна кореспонденция, но по неустановени по несъмнен начин по делото причини страните по договора не уговорили допълнително споразумение, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, и не бил подаден проект в ДФ „Земеделие“.

            За формиране на гореизложените фактически изводи и прокурорът, и първоинстанционният съд са се ползвали от следните доказателствени средства : гласни - свидетелски показания на В.Р.Р.(т. 1, л.  96 – л. 104 и т. 11, л. 106 – 110 от досъдебното производство), И.М.Х. (т. 1, л. 108 – л. 125 и л. 128 – л. 141, т. 10, л. 39 – л. 42 и л. 89 – л. 97 от досъдебното производство), Г.К.П. (т. 7, л. 1 – л. 5 от досъдебното производство), С.Е.П.(т. 7, л. 11 – л. 20, л.   25 – л. 27 и л. 239 – 241 и т. 10, л. 86 – л. 88 от досъдебното производство), М.К.П.(т. 7, л. 28 – л. 39 и л. 226 – л. 228 от досъдебното производство), М.И.Х. (т. 8, л. 30 – л. 40 от досъдебното производство), К.А.Д.– Х.(т. 8, л. 43 – л. 48 от досъдебното производство), С.К.Т.(т. 8, л. 53 – л. 57 от досъдебното производство), Х.Х.З.(т. 8, л. 59 – л. 60 от досъдебното производство), Г.Т.П.(т. 8, л. 61 – л. 67 и т. 11, л. 168 от досъдебното производство), Р.С.С.(т. 8, л. 68 – л. 71 от досъдебното производство), И.Н.П.(т. 8, л. 72 – л. 75 от досъдебното производство), А.П.Ф.(т. 8, л. 76 – л. 78 от досъдебното производство), И. В.А.(т. 8, л. 82 – л. 85 от досъдебното производство),  Г.Р.В.(т. 8, л. 86 – л. 90 от досъдебното производство), Б.И.П.(т. 8, л. 97 – л. 98 от досъдебното производство), Д.В.А.(т. 8, л. 99 – л. 102 и т. 11,  л. 86 – л. 89 от досъдебното производство), Ц.Н.Г.(т. 10, л. 43 – л. 44 от досъдебното производство), М.Ц.С.(т. 11, л. 23 от досъдебното производство), Г.К.Н.(т. 11, л. 29 – л. 30 от досъдебното производство), И.В.А.(т. 11, л. 35 – л. 36 от досъдебното производство), М.Б.М.(т. 11, л. 42 – л. 43 и л. 45 от досъдебното производство), П. К. Я.(т. 11, л. 46 – л. 49 от досъдебното производство), М. Л. Д. (т. 11, л. 65 – л. 68 от досъдебното производство), Ю.И.С. (т. 11, л. 77 – л. 80 от досъдебното производство), С. К. К. (т. 11, л. 104 от досъдебното производство), С. Г. Т. (т. 11, л. 105 от досъдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – писмо от Българска народна банка, изх.  № БНБ – 18119/06.02.2018 г. (т. 1, л. 19 – л. 20 от досъдебното производство), писмо от Агенция по вписванията, изх.  № 126/17.01.2018 г., ведно с удостоверения за актуално състояние на „Е.П.П.К.“ ЕООД, „Б.г.“ ЕООД, „Т.**“ ЕООД, ЕТ „В.– 2015 – В.Р.“, „Г. К. А.“ ЕООД и „Д. Г.“ ЕООД (т. 1, л. 22 – л. 54 от досъдебното производство), писмо от ДФ „Земеделие“, изх.  № 02 – 0400/86/15.02.2018 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия от документи от личното трудово досие на С.Е.П.и оригинали на молба до ДФ „Земеделие“ от „Б.г.“ ЕООД, вх.  № 02/2600/5723/19.09.2016 г. по описа на ДФ „Земеделие“ и молба до ДФ „Земеделие“ от „Б.г.“ ЕООД, вх.  № 02/2600/5723/28.09.2016 г. по описа на ДФ „Земеделие“ (т. 1, л. 54 – л. 70 от досъдебното производство), оригинал на консултантски договор от 08.04.2015 г., сключен между „Б.г.“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, в качеството му на консултант (т. 1, л. 72 – л. 73 от досъдебното производство), писмо от ДФ „Земеделие“, изх.  № 02 – 0400/86/23.05.2018 г. (т. 1, л. 85 от досъдебното производство), писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, изх.  № 16 – 000920/28.02.2018 г., ведно с приложение – извлечение от банкова сметка *** „Е.П.П.К.“ ЕООД (т. 1, л. 82 – л. 95 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на фактура № 23/07.10.2015 г., издадена от „Е.П.П.К.“ ЕООД на ЕТ   „В.– 2015 – В.Р.“ и преводно нареждане (т. 1, л. 107 и л. 108 от досъдебното производство), писмо от ДФ „Земеделие“, изх.  № 02 – 0400/992/13.09.2017 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия от консултантски договор от 08.04.2015 г., сключен между „Б.г.“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, в качеството му на консултант, и оферта (т. 3, л. 2 – л. 7 от досъдебното производство), електронна кореспонденция между В.Р. и „Е.П.П.К.“ ЕООД (т. 4, л. 21 – л. 29 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на консултантски договор от 03.02.2014 г., сключен между „Б.г.“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, в качеството му на консултант (т. 4, л. 160 – л. 163 от досъдебното производство) и фактури с  № № 28/10.04.2016 г., 21/06.07.2015 г. и 20/06.07.2015 г., издадени от „Е.П.П.К.“ ЕООД на „Б.г.“ ЕООД (т. 4, л. 167, л. 168 и л. 169 от досъдебното производство) ;  справки от мобилни телефонни оператори (т. 4, л. 34 и т. 5, л. 12 – 25 от досъдебното производство) ; заверени електрофотографски (ксерографски) копия на писма от Басейнова дирекция за управление на водите – Източнобеломорски район с център Пловдив към МОСВ до „Б.г.“ ЕООД, изх.  № ПВ-6/20.02.2015 г., ведно с разрешително за водовземане на подземни води  № 31520504/16.02.2015 г. и разрешение за изменение на същото  № РР-2762/02.02.2016 г. (т. 5, л. 4 – л. 11 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на справка от „Теленор“ АД за мобилен телефонен  № ********** (т. 5, л. 12 – л. 25 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия от товарителници от „Еконт“ ЕООД (т. 5, л. 26 – л. 29 от досъдебното производство), извлечения от електронна кореспонденция между И.Х. и „Е.П.П.К.“ ЕООД (т. 5, л. 35 – л. 125 и л. 128 – л. 196 от досъдебното производство) ; писмо от ДФ „Земеделие“, изх.  № 02 – 0400/992/27.06.2017 г., ведно с приложение – заверени електрофотографски (ксерографски) копия от документи по проект „Създаване на овощна градина от круши, покупка на специализирана земеделска техника и изграждане на складова и административна база в стопанството“, подаден от „Б.г.“ ЕООД (т. 6 от досъдебното производство) ; писмо (опис) на материали, представени от „Е.П.П.К.“ ЕООД до водещия разследването, ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи (т. 7, л. 52 – л. 130 от досъдебното производство),  заверени електрофотографски (ксерографски) копия на фактура  № 20/06.07.2025 г., издадена от „Е.П.П.К.“ ЕООД на „Т.**“ ЕООД (т. 7, л. 145 от досъдебното производство), платежно нареждане към същата (т. 7, л. 146 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на консултантски договор, сключен на 07.10.2015 г. между ЕТ „В.– 2015 – В.Р.“, в качеството му на възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, в качеството му на консултант (т. 4, л. 17 – 18 и т. 7, л. 147 – л. 148 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на фактура  № 23/07.10.2025 г., издадена от „Е.П.П.К.“ ЕООД на ЕТ „В.– 2015 – В.Р.“ (т. 7, л. 150 от досъдебното производство) и платежно нареждане към същата (т. 4, л. 19 и т. 7, л. 151 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 31.01.2018 г., ведно с приложения към него (т. 7, л. 152 – л. 225 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 31.05.2018 г., ведно с приложение към него – консултантски договор от 03.02.2014 г., сключен между „Б.г.“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, в качеството му на консултант, и анекс № 1/14.10.2015 г. към него (т. 7, л. 232 – л. 238 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на трудов договор  № 1/11.05.2015 г., сключен между „Е.П.П.К.“ ЕООД и С.Е.П.и пълномощно, издадено от М.К.П.в полза на С.Е.П.(т. 7, л. 240 – л. 244 от досъдебното производство) ; заверено електрофотографско (ксерографско) копие на консултантски договор, сключен на 06.07.2015 г. между „Т.**“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, в качеството му на консултант (т. 8, л. 49 – л. 50 от досъдебното производство) ; заверени електрофотографски (ксерографски) копия от материали по търг. дело  № 84/2017 г. по описа на ОС – Хасково (т. 9 и т. 10, л. 103 – л. 122 от досъдебното производство) ; протокол за доброволно предаване от 19.09.2018 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на нотариално заверени пълномощни от Г.К.П. (т. 10, л. 31 – л. 38 от досъдебното производство, заверени електрофотографски (ксерографски) копия на извлечение от общ регистър на нот. Гечева, нотариус с рег.  № 594 с район на действие СРС от 30.04.2014 г. и 04.07.2016 г. (т. 10, л. 45 – л. 48 от досъдебното производство), писмо от ДФ „Земеделие“, изх. № 02 – 0400/992/09.10.2018 г. (т. 10, л. 51 – л. 52 от досъдебното производство), писмо от ДФ „Земеделие“, изх.  № 02 – 2600/5723/23.05.2019 г., ведно с оригинал на „Таблица за допустими инвестиции“, приложена към молба с вх.  № 02 – 2600/5723/19.09.2016 г. (т. 10, л. 125 и л. 129 – л. 130 от досъдебното производство) ; писмо от Агенция по вписванията, изх. № 493/15.03.2019 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на удостоверения за актуално състояние на ЕТ „М. Д. – М. 311“, ЕТ „Ю. С.“, ЕТ „М. М. – МБМ“, ЕТ „ГЕО – 5 – Г. Н.“, ЕТ „Д. **** – И. А.“, ЕТ „С. Т.“, „В. Г.“ ЕООД и „Л.П.“ ООД (т. 11, л. 2 – л. 19 от досъдебното производство), строителни книжа, касаещи обект „Семеен хотел в УПИ ІХ – 132, с. Брестник, общ. Родопи (т. 11, л. 112 – 142 и л. 169 – л. 178 от досъдебното производство) ; способи на доказване – заключения на комплексна техническа и почеркова експертиза  № 18/ДОК – 168 (т. 8, л. 7 – л. 26 от досъдебното производство), комплексна техническа и почеркова експертиза  № 18/ДОК – 285 (т. 10, л. 60 – л. 67 от досъдебното производство), комплексна техническа и почеркова експертиза  № 18/ДОК – 302 (т. 10, л. 77 – л. 83 от досъдебното производство), допълнителна тройна комплексна техническа и почеркова експертиза  № 19/ДОК – 142 (т. 10, л. 144 – л. 152 от досъдебното производство), и веществено доказателствено средство – оптичен носител на информация (т. 1, л. 82а от досъдебното производство).

            При извършен собствен прочит и анализ на така събраната доказателствена съвкупност и на атакувания пред първия съд краен, прекратителен прокурорски акт, СГС намира, че не може да сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд, че последният страда от толкова съществени процесуални пороци, че е негоден, за да бъде упражнен съдебен акт върху волята на прокурора при СРП. Напротив, в така постановения прокурорски акт представителят на държавното обвинение е изложил по ясен и недвусмислен начин изводите си по фактите, както и съображенията, поради които е приел, че не е осъществен състав на престъпление от общ характер, от компетентността на СРП, и то по начин, който позволява на инстанциите по същество да упражнят ефективен и пълноценен съдебен контрол върху изводите на прокурора при СРП по фактите и тяхната правна квалификация. Действително, представителят на държавното обвинение не е изложил съображения кои от събраните по досъдебното производство гласни доказателствени средства кредитира и кои – не, при формиране на изводите си по фактите, но този пропуск не може да се приравни на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не рефлектира върху възможността на инстанциите по същество и представителите на ощетените юридически лица да разберат действителната воля на прокурора при СРП по фактите и правото, респективно за съдебните инстанции да упражнят съдебен контрол върху прокурорския акт. Това е видно и от обстоятелството, че макар да е декларирал, че атакуваният прокурорски акт страда от порока липса на мотиви, поради което и съдът не може да извърши проверка за неговата законосъобразност, районният съд е упражнил пълноценен и ефективен съдебен контрол върху обосноваността и законосъобразността на същия и правилно е приел, че така събраната доказателствена съвкупност, въз основа на която са изведени изводите на наблюдаващия прокурор по фактите, не позволява да се формират еднозначни правни изводи осъществен ли е състав на престъпление наказателноправна измама от общ характер, или не. При това, правилно СРС е приел, че формираната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност не е достатъчна за изясняване на обективната фактическа обстановка пълно, всестранно и обективно и е налице дефицит на действията по разследването, необходими и възможни за попълване на доказателствената маса, като е изтъкнал и липса на активност на органите на досъдебното производство, в насока изясняване на обективната истина по делото.

            СГС споделя изводите на първоинстанционния съд за постановяване на атакувания прокурорски акт при извършено разследване, което, макар и обективно, не е пълно и всеобхватно, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, но намира, че са налице не едно, а две самостоятелни правни основания, всяко едно от тях водещо до отмяна на постановения по същество прокурорски акт. Тези основания са неизчерпване на потенциала за събиране на нови доказателства, а именно неизясняване на обективната фактическа обстановка пълно, всеобхватно и обективно, съобразно стандарта на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, от една страна, а от друга – допуснато от представителя на държавното обвинение неправилно приложение на материалния закон – чл. 9, ал. 2 от НК, при оценката на фактите и обстоятелствата, касаещи установената документна подправка. Съображенията в тази насока са следните :

            Видно от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, органите на досъдебното производство са съсредоточили усилията си в насока установяване на обективната истина касателно фактите и обстоятелствата, свързани с подаденото на 25.05.2015 г. в Отдел „Прилагане схемите и мерките за подпомагане“ (ОПСМП) – Хасково на ДФ „Земеделие“ заявление от св. И.Х., в качеството му на представляващ „Б.г.“ ЕООД, за подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ с наименование на проекта „Създаване на овощна градина от круши, покупка на специализирана земеделска техника и изграждане на складова административна база в стопанството“, с което „Б.г.“ ЕООД кандидатствало за сумата от 2 931 925.11 лева (пункт първи от постановлението на СРП за образуване на досъдебното производство). Правилно при това представителят на СРП посочва в протеста, че по отношение на тази категория факти и обстоятелства е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, събрани са необходимите и възможни доказателства които са обсъдени всеобхватно и задълбочено от наблюдаващия прокурор, в резултат на което същият е достигнал до правилни и доказателствено обезпечени изводи по фактите, които настоящата инстанция не намира за необходимо да ревизира.

            Не е така, обаче, по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на консултантския договор, сключен на 06.07.2015 г., в гр. София, между „Т.**“ ЕООД, представлявано от пълномощника св. И.М.Х. – възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, представлявано от управителя св. Г.К.П., за консултация по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кандидатстване за финансиране при изграждане на масив от десертно грозде от „Т.**“ ЕООД. По-конкретно, както правилно е приел и СРС, по досъдебното производство е останал неизследван в необходимата пълнота и задълбоченост въпросът, по какви съображения договорът е останал неизпълнен, респективно не са били подадени документи пред ДФ „Земеделие“ за финансиране на проекта. В тази насока, по делото са събрани показанията на св. С. П., който е посочил, че не е подаден проект пред ДФ „Земеделие“, поради несправяне на възложителя със задължението му да събере необходимата документация в срока за кандидатстване, които, обаче, са останали непроверени чрез относимите гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включително чрез изискване на информация от ДФ „Земеделие“ относно необходимите документи за кандидатстване по обсъжданата подмярка и сроковете за депозиране на заявления за финансиране по същата. Вместо да положи необходимите процесуални усилия, като даде указания за извършване на необходимите и възможни действия по разследването с оглед изясняване на причините за неизпълнение на договора, прокурорът, постановил атакувания прокурорски акт, се е задоволил да посочи в мотивната част на същия, че „По повод изпълнението на договора страните водили електронна кореспонденция, но по неустановени по несъмнен начин по делото причини страните по договора не уговорили допълнително споразумение, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, и не било подаден проект в ДФ „Земеделие“, въпреки че именно причините за неизпълнение на договора се явяват един от критериите за преценка, осъществено ли е измамливо поведение от страна на св. П.или друго лице по отношение на св. Х., или не. Изясняването на тези факти и обстоятелства по категоричен начин е особено наложително в контекста на съобщеното от свидетелите И.Х. и К.Д.– Х., че пред тях св. П.заявил, че проектът е бил подаден пред ДФ „Земеделие“ и предстои процедура по разглеждането му, което не отговаря на обективната истина. Предвид изложеното дотук, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че е необходимо да бъдат извършени допълнителни действия по разследването в насока изясняване на причината за неизпълнение на договора, сключен между „Т.**“ ЕООД и „Е.П.П.К.“ ЕООД, посредством допълнителен разпит на св. С.П.и св. М.П., както и посредством съпоставянето на св. П., от една страна, и св. Х., от друга, в очна ставка. В хода на същата следва да бъдат отстранени противоречията в показанията им, депозирани до момента, по отношение на причината за неизпълнението на договора и съобщеното на св. Х. от св. П.. В тази насока, съдът преценява като принципно правилни възраженията на прокурора при СРП, депозирал протеста, че в хода на проведеното до момента разследване и св. П., и св. Х. са депозирали категорични твърдения пред водещия разследването. От този факт обаче, при положение, че липсват каквито ѝ да е обективни пречки за извършването на очна ставка между двамата свидетели, необоснован и в сферата изцяло на предположенията и догадките, което в доказателствения анализ е недопустимо, се явява извода на прокурора, че никой от участващите в нея свидетели не би си променил показанията. Дори и така да се случи, едва след провеждането на очната ставка органите на досъдебното производство могат да извършат обоснована и доказателствено обезпечена преценка кои показания следва да бъдат кредитирани, и кои – не, при съпоставката им с останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Процесуално издържано е, при наличието на констатирани от органа, пред който делото е на производство, съществени противоречия, да се проведе допълнителен разпит на свидетеля, респективно съпоставянето му в очна ставка, за изясняването на тези противоречия и причините, поради които са допуснати, в зависимост от характера им. Нещо повече, това произтича и от един от основните принципи на наказателния процес, закрепен в чл. 13 от НПК, за полагане на всички възможни усилия за осигуряване разкриването на обективната истина, с предвидения за това процесуален инструментариум. С още по-голяма сила тези разсъждения са валидни при наличието на констатирани недостатъчно изяснени обстоятелства, какъвто е и настоящият случай. Отделно от това, необходимо е депозираните до момента показания от св. П., по отношение причините за неизпълнение на договора, да бъдат проверени, посредством изискване на информация от ДФ „Земеделие“, относно необходимите документи за кандидатстване по обсъжданата подмярка и сроковете за депозиране на заявления за финансиране по същата.

            От проверка се нуждаят показанията на св. С.П.и по отношение на причината за неизпълнение на договора, сключен на 07.10.2015 г., в гр. София, между ЕТ „В.– **** – В.Р.“, представлявана от св. Р. – възложител, и „Е.П.П.К.“ ЕООД, представлявано от управителя св. Г.К.П., за консултация по мярка 6.4. „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от ПРСР за периода  2014 – 2020 г. В хода на досъдебното производство, при разпита си в процесуалното качество на свидетел, П.е съобщил, че договорът не е бил изпълнен, тъй като мярка 6.4. „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. не е била отворена за кандидатстване. Прокурорът при СРП не е кредитирал показанията му в тази им част, като е формирал извод, че причините за неизпълнение на задълженията на консултанта по договора са останали неизяснени, без да положи необходимите усилия да изясни обективната фактическа обстановка, свързана с възможността да се кандидатства за финансиране по тази мярка и сроковете за това. В тази насока е необходимо да бъде изискана информация от ДФ „Земеделие“, относно това по коя мярка е могло да бъде предоставено финансиране на дейностите, заявени първоначално от св. Р., обявена ли е била процедура по кандидатстване за финансиране по съответната мярка към датата на сключване на договора, открита ли е била процедура за кандидатстване и в какви срокове е било възможно да се кандидатства за финансиране.

            При липса на всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, процесуалният закон, в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от НПК, предвижда прокурорът да извърши необходимите действия по разследването или да укаже извършването им от водещия разследването, по реда на чл. 242, ал. 2 от НПК, но не и да прекрати наказателното производство, тъй като с подобен процесуален акт единствено се осуетява изясняването на обективната истина. Едва след изчерпване на доказателствените способи за събиране на доказателственоотносими факти по отношение на посочените по-горе обстоятелства, прокурорът при СРП следва да извърши преценка досежно обективната и субективната съставомерност на деянието по възведения законов текст.

            Отделно от това, настоящата инстанция дължи да посочи, че констатира непълнота на разследването и в друга насока. Въпреки че по делото са събрани еднопосочни доказателствени източници – от показанията на св. И.Х., че между „Б.г.“ ЕООД и „Е.П.П.К.“ ЕООД е сключен и трети консултантски договор – за изготвяне на проект за капково напояване, не са положени каквито и да било усилия за изясняване на условията по договора, предприетите действия от страните по договора, с оглед изпълнението му и причините за неизпълнението му. Изложеното в пълна степен е относимо и по отношение на фактите и обстоятелствата, касаещи договорните отношения между „Е.П.П.К.“ ЕООД и търговскоправните субекти, представлявани от св. И.В.А.(вж. показанията и в т. 11, л. 35 – л. 36 от досъдебното производство) и св. М.Б.М.(вж. показанията му в т. 11, л. 42 – л. 43 и л. 45 от досъдебното производство), които не са били изяснени, въпреки твърденията на тези свидетели, че договорите с консултантското дружество не са били изпълнени и че от страна на св. П.е осъществено измамливо поведение спрямо тях.

            Необходимостта от всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, свързани с неизпълнение на посочените договори, произтича от безспорно установеното в теорията и съдебната практика положение, че прокурорът разполага с правомощието да прекрати в цялост наказателното производство не когато от събраните по делото доказателства не се установява да е осъществено престъплението, от което се тъжи сезиралото институцията лице или за което е образувано досъдебното производство или е повдигнато обвинение, а когато не се съберат доказателства за осъществен състав на престъпление от общ характер въобще. Това налага цялостна преценка на органа на досъдебното производство на доказателствената съвкупност, всестранно и задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и в крайна сметка – произнасяне по въпроса установяват ли се доказателства за престъпление от общ характер, или не.

            Видно от дотук изложеното, настоящата съдебна инстанция не може да възприеме за правилно становището на прокурора в протеста, че прекратителното постановление е обосновано и законосъобразно, както и че в същото бил обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на разследването доказателства, въз основа на които мотивирано и обосновано е извел приетата за установена фактическа обстановка и е достигнал до правния извод за липса на престъпление. Напротив, посочените по-горе съображения сочат на точно обратното.

            След като е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обективно, всестранно и пълно разследване, не би могло да се приеме за обоснован какъвто и да е правен извод за несъставомерност на деянието – предмет на разследването. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и законосъобразни.

            Отделно от това, настоящата инстанция дължи да посочи, че констатира и допуснато от представителя на държавното обвинение неправилно приложение на материалния закон – чл. 9, ал. 2 от НК, при оценката на фактите и обстоятелствата, касаещи установената документна подправка.

            За да приеме, че е формално е осъществен състав на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, прокурорът при СРП е преценил, от фактическа страна, че св. С.П.депозирал в ДФ „Земеделие“ две молби, на които бил придаден вид, че изхождат от св. И.Х., в качеството му на представляващ и управляващ „Б.г.“ ЕООД, а именно молба от 19.09.2016 г., по договор  № 26/04/1/0/02241 от 06.04.2016 г., подписана от името на св. И.Х., която била заведена с вх.  № 02/2600/5723/19.09.2016 г. по описа на ДФ „Земеделие“ (т. 6, л. 447 – л. 475 от досъдебното производство), и молба до ДФ „Земеделие“ от „Б.г.“ ЕООД, от 29.09.2016 г., по договор № 26/04/1/0/02241 от 06.04.2016 г., подписана от името на св. И.Х., която била заведена с вх.  № 02/2600/5723/19.09.2016 г. по описа на ДФ „Земеделие“. С последната бенефициентът изразява желание да отпаднат следните инвестиции по проекта : пикап „Нисан Навара“ и комбайн за бране на плодове, и приложена към молбата нова таблица с инвестициите (т. 6, л. 476 – л. 478 от досъдебното производство). Приел е, че подписите в двете молби от името на св. И.Х. не били положени от него, ръкописните текстове на датите в молбите били написани ръкописно с химикал от св. П.. СГС не намира основания да ревизира изводите на прокурора при СРП по фактите. Същите са правилно установени въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства – инкриминираните по делото молби от 19.09.2016 г. и от 29.09.2016 г. и заключенията на способи на доказване – експертизи.

            Същевременно, при правилно установената фактическа обстановка, прокурорът при СРП е достигнал до неправилни изводи по приложимия материален закон – чл. 9, ал. 2 от НК. Неправилно е приел, че деянията, осъществени от П.на процесните дати, макар формално да осъществяват състав на престъпление от общ характер – по чл. 308, ал. 1 от НК, поради своята малозначителност не са обществено опасни. За да формира изводи в тази насока, прокурорът при СРП е преценил, че към двете молби са приложени документи, представени от св. И.Х. на „Е.П.П.К.“ ЕООД, същият знаел, че документите ще бъдат подадени от името на „Б.г.“ ЕООД в ДФ „Земеделие“ и е искал това.

            Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния по делото случай не са налице предпоставките да се приеме, че деянията, осъществени от св. П., са явно малозначителни, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Преценката за малозначителност се съдържа в относимостта на фактическата тежест на конкретното деяние към критериите на закона (вж. решение  № 676/2005 г., I н. о. на ВКС, в този смисъл и ТР  № 113/1982 г. на ОСНК на ВКС, ТР  № 3/1971 г. на ОСНК на ВКС, решение  № 15/1976 г. на ОСНК на ВС, решение  № 676/2005 г., І-во н. о. ВКС, решение  № 430/1970 г., І-во н. о. на ВС, решение  № 202/1981 г., І-во н. о на ВС, решение  № 706/1974 г., ІІ-ро н. о. на ВС, решение  № 409/1973 г., І-во н. о. на ВС, решение  № 546/1988 г., ІІ-ро н. о. на ВС, решение  № 557/2009 г., ІІІ-то н. о. на ВКС, решение  № 413/2009 г., ІІ-по н. о. на ВКС, решение  № 85/2012 г., І-во н. о. на ВКС, решение  № 324/2013 г., ІІ-ро н. о. на ВКС, решение  № 276/2014 г., ІІІ-то н. о. на ВКС и други). Основният критерии, за да се приеме явна малозначителност на деянието, следователно, е липсата или изключително пренебрежимата степен на обществена опасност на извършеното деяние.

            В настоящия случай, двукратното представяне на неистински официални документи, в частност молби, на които е придаден вид, че изхождат от представляващия и управляващ „Б.г.“ ЕООД до ДФ „Земеделие“, пред служител на държавна институция - ДФ „Земеделие“, във връзка с финансиране със средства, принадлежащи на ЕС, определено притежава обществена опасност и не би могло да се приеме за малозначително. Това, че с молбите са направени изявления, които са съвпадали с волята на лицето, от чието име е придаден вид че изхождат и депозирането им е било необходимо за финансирането на проекта, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от типичната, визирана в чл. 308, ал. 1 от НК, но не и на липса на обществена опасност въобще. В подкрепа на извод за наличие на определена степен на обществена опасност, обуславяща въздействие спрямо дееца посредством методите и средствата на наказателното право, са и обстоятелствата, че се касае до осъществяване на продължавана престъпна дейност, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, както и това, че видно от заключението на допълнителната тройна комплексна техническа и почеркова експертиза  № 19/ДОК – 142 (т. 10, л. 144 – л. 152 от досъдебното производство), пред ДФ „Земеделие“ е представен още един неистински официален документ, а именно „Таблица за допустими инвестиции“, приложена към молба с вх.  № 02 – 2600/5723/19.09.2016 г. (т. 10, л. 126 от досъдебното производство) – обстоятелство, което е останало напълно неглижирано от прокурора при СРП. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не установи поведението на св. П.да показва съществено отклонение от типичната обществена опасност за подобни деяния. То е засегнало обществените отношения, свързани с документооборота в степен, оправдаваща използването на наказателна принуда, поради което не е налице претендираната от защитата малозначителност на деянието, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Друг е въпросът, дали с деянието си св. П.е осъществил състав на престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, или по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На този въпрос прокурорът при СРП следва да отговори при анализ на доказателствената съвкупност в цялост и в пълнота.

            В заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящият въззивен съдебен състав намира, че разглежданото определение от 17.01.2020 г. по НЧД  № 16461/2019 г., с което СРС - НО, 134-ти състав е отменил постановление на СРП от 21.08.2019 г. (изведено от канцеларията ѝ на 22.08.2019 г.), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство  № 251/2017 г. по описа на ГД „НП“ - МВР, пр. пр.  № 39822/2017 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

            За пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че макар да не споделя доводите на първоинстанционния съд, че непредявяването на материалите по разследването на представляващите ощетените юридически лица е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като действително на същите е била предоставена възможност да обжалват крайния прокурорски акт, което са и сторили, предвид връщане на делото на СРП за продължаване на разследването, с оглед отмяната на постановлението за прекратяване на наказателното производство, така допуснатото процесуално нарушение следва да бъде отстранено, като материалите бъдат предявени, на съответния етап от досъдебното производство, на правнолегитимираните субекти.

 

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.01.2020 г., по НЧД  № 16461/2019 г., с което СРС - НО, 134-ти състав, е отменил постановление на СРП от 21.08.2019 г. (изведено от канцеларията ѝ на 22.08.2019 г.), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство  № 251/2017 г. по описа на ГД „НП“ - МВР, пр. пр.  № 39822/2017 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 308, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………….. ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………….. 2. ....................