Решение по дело №987/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№612/02.11.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на пети октомври две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 987 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от ЗП Радослав Нейков Попов с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „БМК Солар Енерджи" ЕООД.

Ищецът твърди, че на 31.10.2014 г. между него като продавач и ответника като купувач бил сключен договор № 88/31.10.2014 г. за покупко - продажба на сурово краве мляко от фермата му, категория I, рег. № BG86590002 към ОДБХ гр. Ямбол, с адрес с. Саранско, общ. Стралджа, обл. Ямбол. За предаване на млякото били съставени приемно - предавателни протоколи/товарителници, подписани от представители на двете страни без възражения за периода от 02.01.2017 г. до 18.02.2017 г. с номера от № 0054732 до № 0054749 вкл. за 15 167 литра сурово мляко и били издадени фактури: № **********/15.01.2017 г. за сумата от 3 864.17 лв.; № **********/31.01.2017 г. за сумата от 3 980.53 лв.; № **********/15.02.2017 г. за сумата от 3 747.26 лв. и № **********/19.02.2017 г. за сумата от 924.42 лв., или общо за сумата от 12 516.38 лв. На 21.02.2017 г. и на 23.02.2017 г. ответникът платил суми от по 2 000 лв., а на 17.01.2018 г. му била изпратена покана за доброволно изпълнение, като в същата му бил даден срок до 31.01.2018 г. да изплати останалото си задължение към ищеца, но и до момента не сторил това. Сочи се и че ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за дължимия остатък в размер на 8 516.38 лв. и за сумата 939.55 лв. - лихва за забава върху нея от 15.01.2017 г. до 16.02.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 16.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и 190 лв. - платена държавна такса и 800 лв. - адвокатско възнаграждение - разноски по делото. По него било образувано ч. гр. д. № 463/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково и била издадена Заповед № 207 от 21.02.2018 г., но ответникът депозирал възражение срещу нея. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, като се претендират направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че изкупеното от ищеца мляко на 13.02.2017 г. и на 15.02.2017 г. в количество от 710 и от 733 литра съдържало инхибиторни вещества-антибиотици, което го правило негодно за по-нататъчна употреба. То било смесено при доставката с мляко на други производители в общо количество 7 972 литра, което било бракувано и унищожено посредством изпускане в канализацията и отвежане в пречиствателната инсталация на завода. Освен това с нареждания за кредитни преводи „БМК Солар Енерджи" ЕООД заплатило на ЗП Радослав Нейков Попов сума в размер общо на 800 лв. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД. Твърди се, че с оглед изложеното по-горе относно предаденото му от ЗП Радослав Нейков Попов 1 433 литра сурово мляко с инхибитори-антибиотици, което замърсило общо количество от 7 972 литра мляко и което било бракувано и унищожено, претърпял имуществени вреди и моли да му се присъди обезщетение за тях в размер на 6 084,00 лв.

В дадения едномесечен срок за отговор на насрещия иск е подаден такъв от първоначалния ищец, с който същият се оспорва като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени договор за покупко-продажба на сурово мляко с регистрирана ферма № 88/31.10.2014 г., 4 бр. фактури № **********/15.01.2017 г., № **********/31.01.2017 г., № **********/15.02.2017 г., № **********/19.02.2017 г. и 18 бр. приемно - предавателни протоколи/товарителници за сурово мляко с номера от № 0054732 до № 0054749 вкл. за периода от 02.01.2017 г. до 18.02.2017 г. и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално.

От представените информация за банковата сметка на ищеца за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. и 11 бр. нареждания за кредитен превод от ответника по същата сметка на ищеца за периода от 29.01.2018 г. до 24.04.2018 г. се установява, че по процесните фактури е платена сума в общ размер от 4 750,00 лв.

По делото са представени и 2 бр. актове за брак от 13.02.2017 г. и от 15.02.2017 г., 3 бр. протоколи за несъответствие от 13.02.2017 г. и 15.02.2017 г. и за установяване на вреди от 17.02.2017 г., констативен протокол 2 от 15.02.2017 г., както и 6 бр. справки за изчисляване на законна лихва.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 463/2018 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 3369/16.02.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 207/21.02.2018 г. за процесните вземания, ведно със законната лихва върху главницата от 16.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 190,00 лв. за държавна такса и 800,00 лв. – адвокатско  възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с Разпореждане № 1654/14.03.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Невен Радославов Попов относно обстоятелствата, при които се е извършвало изкупуването на млякото по процесния договор. Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 05.10.2018 г. /л. 98 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни поради следните съображения:

Няма спор по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ, обективиран в договор № 88/31.10.2014 г. Същият, както и представените  4 бр. фактури и 18 бр. приемно - предавателни протоколи/товарителници за сурово мляко са подписани и от ответника, който не е оспорил тяхната автентичност и/или вярност, поради което могат да бъдат годни доказателства както за възникване на облигационна обвързаност между страните, така и за получаването на уговорената стока. След като е категорично установено изпълнение на задължението на ищеца по договора, то се е породило и неговото право да получи цената, респ. задължението на ответника да я плати. На следващо място, установява се и че последният не го е изпълнил точно, като е платил само част от дължимата сума и то със закъснение. От приетите и неоспорени информация за банковата сметка на ищеца за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. и 11 бр. нареждания за кредитен превод от ответника по същата сметка на ищеца за периода от 29.01.2018 г. до 24.04.2018 г. се установява, че по процесните фактури е платена сума в общ размер от 4 750,00 лв. При това положение и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен и доказан за сумата от 7 766,38 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер от 8 516,38 лв. следва да бъде отхвърлен. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото в случая е извършено доброволно плащане директно на кредитора.

Възражението за недължимост на цената на продаденото сурово мляко поради наличието на инхибиторни вещества-антибиотици в него остана недоказано. В тази връзка от страна на ответника са ангажирани единствено писмени доказателства, които по своята същност представляват частни свидетелстващи документи и доколкото удостоверяват изгодни за издателя им факти и са своевременно оспорени от ищеца, не се ползват с доказателствена сила и не могат да се противопостави на страната, която не ги е подписала. От друга страна, в приетите и неоспорени 18 бр. приемно - предавателни протоколи/товарителници, подписани и от представители на ответното дружество, е отразено, че са взети проби от млякото и че то отговаря на показателите. Касае се за извънсъдебни изявления на страната, съдържащи неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, поради което имащи характер на признание и явяващи се важни доказателствени средства, опровергаващи възражението й. Те кореспондират и на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Невен Радославов Попов. На следващо място, не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че предаденото от ищеца сурово краве мляко е било смесено с мляко, което е било закупено от други производители, и именно в това общо количество са открити антибиотици. Следователно, в случая би могло най-много да се приеме, че е налице само евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. Накрая, следва да се отбележи и че в случая не е спазено изискването на чл. 324 ТЗ, според който купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата, и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. По делото нито се твърди, нито се доказва извършването на такова уведомление, или пък недобросъвестност на продавача (знание за недостатъка), поради което правата на купувача са преклудирани. Приема се, че това правило е без изключение. Без значение е кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. В този смисъл е Решение № 10 от 7.03.2011 г. по т. д. № 475/2010 г. на ВКС, I т. о.

Вземането за главница е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 643/2018 г. по описа на РС – Хасково - 16.02.2018 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Предвид частичната основателност на главния иск, следва да се уважи частично и претенцията за заплащане на обезщетение за забава /мораторна лихва/. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно (главно) парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до окончателното изплащане на главниците по гореописаните фактури. Без значение е дали е бил поканен да плати, тъй като при търговската продажба, каквато се установи, че е налице в настоящия случай, правилото е, че купувачът дължи цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго  - чл. 327, ал. 1 ТЗ. Доколкото страните са се споразумели цената да е платима на 15-дневни периоди и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на главните си задължения, считано от датите, следващи тези, на които са съставени съответните фактури, и дължи на ищеца обезщетение за това до датата, предшестваща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2018 г. /доколкото от 16.02.2018 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. С помощта на общодостъпна програма в интернет се установява, че размерът му, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, за релевантния период, с отчитане на извършените частични плащания, възлиза общо на 928,92 лв.

Ето защо искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за горепосочената сума от 928,92 лв., а в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 939,55 лв. – да бъде отхвърлен.

Насрещният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД е неоснователен.

По изложените по-горе съображения, които не е необходимо да се приповтарят, съдът намира, че по делото не се доказа договорно неизпълнение от ЗП Радослав Нейков Попов, изразяващо се в предаване на сурово мляко с инхибиторни вещества-антибиотици в него. След като не се установява наличието на тази предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 463/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 190,00 лв. за платена държавна такса и 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на общо 910,36 лв.

При този изход на спора и с оглед изрично заявените претенции за разноски, такива се дължат и на двете страни. На ищеца по първоначалните искове следва да се заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 910,36 лв., представляваща направени по делото разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от тях. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 76,58 лв., представляваща направени по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявените искове. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „БМК Солар Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, комплекс „Сердика", Северна индустриална зона, съществуването на вземания на ЗП Радослав Нейков Попов, ЕГН **********, адрес: ***, спрямо него по договор за покупко-продажба на сурово мляко с регистрирана ферма № 88/31.10.2014 г. за следните суми: 7 766,38 лева – главница, за която са издадени фактури № **********/31.01.2017 г., № **********/15.02.2017 г., № **********/19.02.2017 г. и 928,92 лева – лихва за забава върху нея от 16.01.2017 г. до 15.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 463/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково – 16.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като исковете за установяване съществуването на главница в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 8 516,38 лева, както и на лихва за забава върху нея в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 939,55 лева, ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БМК Солар Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, комплекс „Сердика", срещу ЗП Радослав Нейков Попов, ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата от 6 084,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неточно изпълнение на задължението на ЗП Радослав Нейков Попов по гореописания договор, изразяващо се в доставянето на 13.02.2017 г. и на 15.02.2017 г.  на общо 1 433 литра сурово мляко с инхибитори-антибиотици, довело до замърсяването и бракуването на общо количество от 7 972 литра мляко.

ОСЪЖДА „БМК Солар Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, комплекс „Сердика", на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗП Радослав Нейков Попов, ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 820,72 лева, от която 910,36 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 910,36 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 463/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково, за която е издадена издадена Заповед № 207/21.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА ЗП Радослав Нейков Попов, ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „БМК Солар Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, комплекс „Сердика", сумата от 76,58 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

                          СЪДИЯ:

/Петър Вунов/