РАЗПОРЕЖДАНЕ
№………./……..06.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №917 по
описа за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА”
ЕАД, гр.Варна, представлявана от Пламен Иванов Танев, срещу „МОРСКО КАЗИНО – в несъстоятелност” АД,
гр.Варна и Лъчезар Митков Бажлеков, в качеството му на
синдик на „Морско
казино – в несъстоятелност” АД, обективно съединени искове с
правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, както следва:
1./ за приемане за установено, че приетото с определение №1848/29.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 278777.00 лева е с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ,
2./ за установяване съществуването на неприето от съда по несъстоятелността
с определение №1848/29.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на
ВОС вземане в размер на 24558.36 лева, представляващо
дължима законна лихва върху главницата от 278777.00 лева за периода
21.03.2016г. – 31.01.2017г. с право на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ и
3./ за установяване съществуването на вземане за
законна лихва върху главницата от 278777.00 лева от откриване на производството
по несъстоятелност – 31.01.2017г. до окончателното изплащане, с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ.
При служебна проверка относно
редовността на подадената искова молба, съдът констатира, че същата е
нередовна, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания с оглед
отстраняване на нередовностите, при съобразяване на обстоятелството, че ищецът не дължи
предварително внасяне на дължимата държавна такса – чл. 694, ал. 7 от ГПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл.129, ал.1 от ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ
производството по т.д. 917/2018 г., по
описа на ВОС, ТО.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението за настоящото разпореждане с писмена молба с
преписи според броя на ответниците, да отстрани следните нередовности на
исковата молба:
1. Да наведе фактически твърдения
по какъв начин е формирано вземането от 278777.00
лева, с посочване на компонентите, от които се състои, размер и алгоритъм за
изчисляване на главницата и размер и период на забава на включеното в него
мораторно обезщетение.
2. Да наведе фактически
твърдения за основанието, от което произтича дължимостта на главното вземане за
заплатени чужди данъчни задължения, с
подробна индивидуализация на всички елементи от съдържанието на договора,
представляващ източник на облигационното правоотношение, респективно данъчно
събитие, като съобрази, че предвид акцесорния характер на обезщетението за
забава установяването съществуването на главното задължение има преюдициално
значение.
3. Да посочи на коя дата
твърди, че е заплатил данъчното задължение, по какъв начин е извършено
плащането и какъв е бил неговият размер.
4. Да приведе отправеното до съда
искане в съответствие с изискването за идентичност между вземането предмет на
иска по чл.694, ал.2 от ТЗ и неприетото вземане, което
в случая е било предявено в размер на 29511.86 лева за периода 22.03.2016г. –
30.12.2017г., като съобрази, че искова претенция за по-голям размер или за
различен период би била недопустима.
5. Да уточни върху главница
в какъв размер е начислена претендираната в настоящото производство лихва за
забава – само върху данъчното задължение или и върху начислената върху него от
данъчната администрация лихва за забава.
6. Да уточни с какъв
юридически факт е свързана
началната дата на
претенцията за мораторна лихва – 22.03.2016г., като наведе твърдения на коя
дата и въз основа на какви обстоятелства е настъпила изискуемостта на главното
задължение и по какъв начин ответникът е поставен в забава, като съобрази, че
падежът на задълженията може да бъде уговорен в договора или да произтича от
закона, а при безсрочните задължения забавата не съвпада с изискуемостта, тъй
като е необходима покана.
7. Да уточни правния си интерес от
искането за установяване дължимостта на законната лихва след откриване
производството по несъстоятелност, като
съобрази, че с определение №1848/29.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на ВОС това вземане е включено в
списъка на приетите вземания с начална дата 26.02.2018г. (датата на предявяване
на вземането) и с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ. В
случай, че в настоящото производство такова искане не се поддържа, изрично да
заяви това. В случай, че въпреки дадените указания искането се поддържа, да
обоснове твърдяната в исковата молба начална дата, от която се претендира
законната лихва (31.01.2017г.), т.е. за период
преди предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността.
ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
дадените указания исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще
бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Допълнителни указания във връзка с
призоваването:
За търговците: чл.50 (1) Мястото на
връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес. (2) Ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. (3) Връчването на търговци и
на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на
връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. (4) Когато
връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1. Второ
уведомление не се залепва.
За физическите лица: чл. 40 от ГПК (1)
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) Когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. чл. 41 от ГПК (1) Страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж
й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
Съобщението до ищеца да се
изпрати ведно с препис от настоящото разпореждане.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: